Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Животът е Божи дар

ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ...

LATINKA-ZLATNA

Проза » Други

2019-05-23T23:02:34+03:00 1K 5 7

Телеграма-пета част

Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ...

Ranrozar

Проза » Други

2019-05-23T16:38:06+03:00 1K 12 24

Листо на вятъра - 15

Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-23T16:25:20+03:00 1.4K 2 1

Беглецът Четвърта част

Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-23T15:07:59+03:00 687 1 3

Майки /откъс 2 от романа/

Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...

NadeBo

Проза

2019-05-23T14:48:58+03:00 500

Кроулистът (18)

Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-23T09:55:20+03:00 2K 16 8

Беглецът - Трета част

Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-22T14:11:08+03:00 747 1 5

Няколко часа без електричество

Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...

rumbic

Проза

2019-05-22T13:58:29+03:00 1.7K 8 27

Залогът

Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...

kleopatrasv

Проза » Еротична

2019-05-22T11:55:34+03:00 1.8K 1 5

Вълшебният пръстен

Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-05-22T11:49:53+03:00 2K 3 14

Към нашето Предопределение

Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ...

angelbard

Проза » Писма

2019-05-22T08:24:08+03:00 1.1K

Аутсайд

Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ...

МарияДимитрова.67

Проза

2019-05-22T08:17:56+03:00 632 1 17

Нормален

Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2019-05-22T08:02:33+03:00 1.3K 5 18

Телеграма-четвърта част

---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вя ...

Ranrozar

Проза » Други

2019-05-22T06:42:35+03:00 1K 13 20

Само да дойде лятото...

Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ...

heartandsoul

Проза » Други

2019-05-22T00:43:01+03:00 796

Дъгата пи вода и си отиде

До обяд времето беше прилично хубаво, майско време, на приливи и отливи, ред слънце, ред облаци. След обяд изведнъж се смрачи и заваля проливен дъжд, толкова изненадващ, че всичко живо се покри на сушина. Улиците изведнъж опустяха…
Но не! Точно на централната улична артерия остана да крачи под дъжда ...

Eleya

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-05-22T00:42:15+03:00 812 1 4

И всичко е точно

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

2019-05-21T16:15:54+03:00 1.1K 2

Листо на вятъра - 14

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-21T13:51:16+03:00 1.2K 2 1

Алтън

Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...

Boyan

Проза » Разкази

2019-05-21T11:58:00+03:00 2K 3 8

Аромат и след дъжда

Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-05-21T08:28:55+03:00 583 1

Теменужка

Теменужка
Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.
И тя пристигна от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде кварти ...

palenka

Проза » Други

2019-05-21T08:24:16+03:00 788 5 13

Мъже под чехъл

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...

Greg

Проза » Хумористична

2019-05-21T07:58:02+03:00 2.9K 13 37

Тлееща възбуда

– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...

written-springs

Проза » Разкази, Други

2019-05-20T21:30:53+03:00 1.3K 2 7

Боже, пази системата! Пази Боже, системата!

„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ...

ИнаКалина

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-20T15:43:01+03:00 889 6 16

GodSaga - Част 1 - Произходът на Вселената

Дали животът ни е низ от случайности или съществува сила, която следи и управлява всеки наш ход? Нищо не може да се каже със сигурност, освен, че нищо не е под наш контрол. Не можем да щракнем с пръсти и на мига да върнем времето назад или да надникнем в бъдещето, за да видим какво ни очаква. Не мож ...

shapeology

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-05-20T09:07:02+03:00 968 1 2

Костюмите

Не ми се слизаше по стълбите. Но и не ми се скачаше направо в хола. Затова направих компромис – изпързалях се по перилата. Бързо, леко, забавно. И, разбира се – абсолютно безопасно. Няма как да се претрепя, та дори да улуча с глава пода. Обяснението е лесно – като се започне от факта, че наричам тая ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2019-05-20T08:11:00+03:00 865 2 17

Бялото поле

Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...

Довереница

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-20T01:45:26+03:00 2.7K 7 11

Кроулистът (17)

След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстоя ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-19T20:22:10+03:00 2.7K 13 7

Беглецът - втора част

Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-19T18:47:20+03:00 719 1 7

Защо съм точно тук и сега

Леко несериозно за сериозни неща. Донякъде провокирано от "Тайнството" на Мисана
Блаженствам си в нулевата точка. Знам всичко, мога всичко, там съм и нищо и всичко. Свързано съм с всичко –това всичко е и всичко и нищо едновременно и уж съм свързано, а в същото време не съм. Блаженство и пълнота и ед ...

Блу

Проза » Други

2019-05-19T18:34:47+03:00 1K 2 7

„Да се срещнем в девет вечерта?“

Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:

Alastor

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-19T18:24:45+03:00 1.2K 1 5

Убивам си времето

Времето както може да лекува, така може и да убива. Когато казваме "убивам си времето" всъщност то ни убива, но го разбираме много по-късно!
Времето няма вина, виновни сме си ние, че сме разчитали на едно голо понятие! Което не ни пречи да се оправдаваме с него!
Спирка "Временна" е временна само за ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-05-19T16:21:24+03:00 808 3 8

Спомен

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...

GeryeineBarett

Проза

2019-05-19T15:32:45+03:00 899

Диагноза

Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...

Мартин84

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-05-19T10:54:33+03:00 2.2K 1 5

Наслука!

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-19T10:23:29+03:00 2.5K 1 11

Тайнството

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-19T09:24:49+03:00 1.5K 17 12

Родопският параклис Част 8

Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...

GearGhost

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-05-19T06:34:22+03:00 1.6K

Листо на вятъра - 13

Ден 8-ми (неделя)
Очите ми са като понички. Трябва да се стегна, каквото и да стане, ще се наложи да продължа да съществувам. Баба е живяла толкова години след смъртта на дядо, трябва и аз да мога, колкото се наложи, толкова. В тази стая вече няма какво да се чисти, подхващам кухнята, но и тя светва ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-05-19T06:17:09+03:00 1.3K 2 1

Телеграма-трета част

Небето доби звезднолунна майска пелерина.Смълчаха се птиците.Грейнаха къщните и улични лампи, които замениха залезния хоризонт и светлините им заплуваха в крайбрежните води на езерото.
След указаното от Курти направление потеглихме и след малко се озовахме на китното градско площадче,където паркирах ...

Ranrozar

Проза » Други

2019-05-18T23:05:26+03:00 1.2K 13 24

Аура - VІІІ част

***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...

LiaNik

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-05-18T16:41:21+03:00 914 6 7