Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Може би

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...
700 1 1

Писмо до теб

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...
1.3K

Предложението

Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.
– Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.
– Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.
– Така си и мис ...
1.3K 1 2

Пъстрата бабина черга

Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...
748 1

Безразличието на обществото ражда убийци

В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...
1.4K 1 2

Вълната

Отплува любовта...
Остави две гребла.
И лодка...Сам-сама...
Една вълна...
И лодка... ...
708 3

Сънувах те

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
955 2

Задушница

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...
1.5K 1 3

Размис(ъ)ли

Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...
980 6 18

Ден за размисъл

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...
705 2 10

Ден за размисъл - 2.

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...
616 2 2

Политическият метеоризъм

Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...
834

Как влязох в „Революция Z“

Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...
1.5K 7

Грамота за участие

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...
2.2K 1 2

Достойнство в нужда

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...
1.5K 2 15

Стихозавър

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.
756 1

1 ноември

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...
795 3 11

Защо ни е 1 ноември?

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...
1.9K 5 11

Какъвто ме правиш ти

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...
1.5K 1 7

Обир на заем

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...
2.5K 3 14

Черните наметала на Нощта

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...
1.4K 1 2

На Коледа

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...
1.6K 1

Изборът на традициите

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
1.4K 7 18

Дали искаме?

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...
752 5 14

Предпразнична горчилка

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...
802 3 7

На Коледа стават чудеса

Скъпи мои читатели, ще Ви разкажа една история случила се в навечерието на Коледа…
Стефан беше момче на десет години. Учеше в спортното училище на град Пловдив. Ставаше всяка сутрин в 6 часа сутринта, за да може да използва градския транспорт. Той сменяше два автобуса, за да стигне до училището, защ ...
1.5K 7

Който не владее духът си

„Който не владее духа си е като съборен град без стени.“ Притчи 25:28
Ще разгледаме кратко тема, важна за всеки християнин.
За съществуването на „дух“ разбираме още от първите думи в Библията: “А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ Бит.1:2 ...
1.4K

Меандърът на Арда - част втора

Писмото приключваше тук и Григор не можеше да издържи повече от седем секунди преди да извади плик номер три и да зачете последната част от историята. Все пак прибра внимателно второто писмо в същия вътрешен джоб на якето, но нямаше време да го пъхне обратно в плика:
Баба Лили гледаше с недоумение.
...
1.1K 1 3

Маестрото

Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...
1.5K 1

От деня - 40.

Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа. ...
916 1 8

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.1

- Това ли е адресът? – попитах Глухарьов, когато той зави по някаква нашарена с дупки (или по-скоро кратери) задна уличка между блоковете.
Гадни блокове, не много високи, по около седем-осем етажа, но гадни. Типичния соц кошмар – мръсносив бетон, изпъстрен с петна от ръжда и курешки по горните етажи ...
1.3K 1

Зазоряване

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...
1.5K 1 3

Детелина

Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше
усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат
добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва
дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но ...
1.4K 1 2

В сетния ѝ миг

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
1.7K 2 4

Новина

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
2K 5 9

Брачен консултант

Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...
2.2K 2 10

Неочакван завой 12част

Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...
1K 3

Твърде кратък разказ за отмъщението

Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...
1K 1

Глад

Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не ...
993 1 1

33- Глава XXVIII

Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...
1.6K 4 3