Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Лятна любов

“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...
protox (Петрана Маркова)
protox
Проза » Разкази
3.4K 1 3

Къде ще те отвее вятърът

Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...
Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова)
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.9K 2 36

(Не) познатите - част 2

- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази
931

Порцелановият чайник 1

1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
Flavia_Fiore (Ф Ф)
Flavia_Fiore
Проза » Други
1K 1 2

Още нещо за "Ефекта на Дънинг-Крюгер"

Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
987

Приказка за маймуната с раницата

Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца
2.2K

Превозвач на време

Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Фантастика и фентъзи
2K 8 8

Бялата жилетка /по действителен случай/

По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...
yogimax (Василена Т)
yogimax
Проза
1.2K 1 1

Мъртъв град

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
Writer96 (Стоян Иванов)
Writer96
Проза
918 1

Път.. Разкази... Мисли...

Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
ВалентинаНеделчева (Валентина Неделчева)
ВалентинаНеделчева
Проза
872

Би ли плакал Дарвин, ако ни види?

Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...
Филип (Филип Филипов)
Филип
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Рецензии, анализи, критически статии, Други
1.4K 2 4

Наказание

Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...
Нелллааа (Нелина Чаушева)
Нелллааа
Проза
1K 1

Грешният ангел, глава четвърта

Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
Сара-Хъстлър (Калина Хаджиниколова)
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.5K 1

(Не) познатите - част 1

Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази
983 1

Приказка за зайчето и лъва

Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази
2.5K 3 10

Невидимата Ана

Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
1.4K 7 13

Гледната точа

Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Разкази
1.5K 1 3

Сянката 10

Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 2 4

Дамаджаната

Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
breg (Кирил Тенджов)
breg
Проза » Разкази
1.9K 1 11

Питбула-Пистолет (или за насилието в Америка

А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза » Разкази
1.1K 2 11

Прости прозрения

Не всеки "опит за летене" е индивидуален стил,
често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ...
palenka (П Антонова)
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 4 8

Съдба

Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и веч ...
The_White_Shadow
The_White_Shadow
Проза
1K 1 1

На фронта

Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Други
973 4 4

Тримата гладници

― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
DPP (SMooth)
DPP
Проза » Разкази
1.3K 6 13

Орис 1

От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
2.1K 2 7

Волски му работи

На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.1K 5 16

Грегерия

Имам чувството/усещането (всъщност, най-вероятно греша), че повечето хора, след като ме обидят, не ми се извиняват, защото аз не им се извинявам... след като те са ме обидили!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
918 2 1

Непознатият град

Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
2.4K 3 10

Талисман

Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
2.2K 7 14

Сянката 9

Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 3

По времето на баба - 5

- Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Повести и романи
1.1K 6 11

Господарят на времето (250 думи)

Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.4K 2 1

Моделът

Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Разкази
1K

Врата и светлина

Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...
gevitooo (Геновева Атанасова)
gevitooo
Проза » Разкази
609

Сянката 8

Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 3

Пианото

Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...
DPP (SMooth)
DPP
Проза » Разкази
1.2K 3 16

Румънци

Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Други
930 2 5

И кой е тоя?

Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стъл ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
912 4 22

Калъф за трупове

В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Разкази
1.1K 3 14