Проза

41,8 резултата

Перфектният съпруг

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...
3K 12 27

Средновековно

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...
2.3K 7 22

Бeзмълвие

...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ...
2K 1 5

От достоверен източник

Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
656 4 15

Огънят

Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...
2.6K 3 12

Ваучер за Куба

Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...
1.3K 1 8

Да ослепиш ястреб

“… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ...
1.6K 1 3

"Обеля,,

Обичам "Обеля,, повече от август. Преди известно време, дойдох да живея тук, но сега не я заменям дори за Вегас. В ,,Обеля" има всичко: гробище, метро, река... и разбира се много обелки. Преди малко отидох да си взема цигари-пред блока има кафе с два големи разпънати чадъра от ония рекламните на coc ...
884 1

Психиатърът и прокурорът – 4

Александър: Отдавна вече не знам юрист ли съм, какво съм. След оная случка с голямата пачка с долари, нещо се преобърна в живота ми. Трудно ми беше да си го призная, но като че ли започна да ми харесва да броя пари, да измъквам бандити от хватката на закона, да печеля делата им. А те знаеха как да м ...
1.3K 3 6

Аура - VІ част

***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...
926 6 7

Послания от Небесен пастир

ПОСЛАНИЯ ОТ НЕБЕСЕН ПАСТИР
Поетът Илко Илиев е автор на 9 поетични книги, първата от които е под надслов „Пети сезон” (1994 г.), а последната, от издадените досега, е озаглавена „В пръстена на жаждата” (2013 г.). Неговата поезия е гражданска, пейзажна, любовна лирика, философска, поеми и оди, сонети ...
1.4K 4 7

В очакване на Химна за морето и вечността

Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил ми ...
796 3 17

Когато мъжът е влюбен

Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ...
1.9K 1

Психиатърът и прокурорът – 3

Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ...
1.3K 3 1

Я.М.Р.

Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...
1.5K 1 5

Съдба

Аз, в Бога кръстен и ръкоположен от моят Старец за свещеник се отказах от светското си име Аврам Николов Атанасов от село Гомощник. Приех правото име Никанор и така, ще ме знаят децата ми и техните деца. И внуците ми и правнуците ми.
Седнах днес и написах в годината 1912 от Христа. За Титаник. За ед ...
1.6K 16

По вятъра

Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. ...
2.3K 1 6

Беля (Целият разказ)

I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ...
3.2K 4 22

Граници

Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ...
1.9K 4 6

Лекувай ме с целувки

Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.
Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.
Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Миме ...
819 4 14

Галактическа връзка

„Муц-Муц-Мууууц!”
“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“
ТРЯЯЯЯЯСС!
-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното ...
769 2 2

Майки - откъс от роман

/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ...
583 1

Психиатърът и прокурорът – 2

Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ...
1.2K 2

Листо на вятъра - 10

Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ...
1.3K 2 2

Неоценената майка

Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите . -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна? -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова п ...
1K 2 4

Кроулистът (15)

Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:
Колко пъти си влизал в Залата на ...
2.5K 13 6

Попара - 23.

Голям апартамент имал… Той ще ми се хвали… Разбирам голям апартамент, ама такъв, че в ъгъла да имаш аквариум… С хипопотами…
Да ви кажа един виц… Срещнали се Борисов и Станишев… По-малко политика ли искаш? Че какви политици са тия?
Категорично отказал да участва в „Стани милионер” милиардерът Петров… ...
895 5 13

Съперници

Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата
с много финес и смирение си поделиха успеха на две
Без да изпитват гняв и съперничество ...
587

Не подценявайте петела Теодор!

- Я, какво е това? - Роси държеше в ръката си пъстро перо от опашка на петел и го показваше на баба си.
- Това ли? Я ми кажи къде го намери, моето момиче!
- Тук, беше скрито в ей тая възглавница! Бабо, това да не е приказка за някой петел?
Баба им се усмихна , седна на дивана и ги гушна и двамата с ...
1.6K 2 12

Психиатърът и прокурорът – 1

Действащи лица:
Александър, адвокат към Софийска адвокатска колегия, бивш прокурор от Главна прокуратура на Република България, на 52 години, вдовец и баща на тринадесетгодишна дъщеря. Живее в Княжево, квартал на София в подножието на Витоша.
Мартин, брат на Александър, две години по възрастен от не ...
1.4K 3 2

Чакалня

Казват, че и пред Ада, и пред Рая има чакалня. Може би всички вътре мълчат напрегнато и се чудят какво ли ги чака зад Големите порти. Мислят и премислят грехове и добрини, мерят и премерват наум колко ще натежат на везните дума, дело или пък постъпка. И колкото повече се чака, толкова по-напрегнати ...
2K 3 10

Козметична серия за вълшебници на д-р Смехурков!

Квантов парфюм, Диференциална епилация, Дробна бръсначка, Коренуван фон дьо тен, Ъглополовяща нокторезачка, Аксиомна пяна за коса, Интегрален душ гел, Относителен молив за вежди, Тригонометрични тампони, Фактуриален гел за коса, Интерполирана спирала за мигли, Успоредни подплънки, Барбитуран шампоан ...
776 1 1

Вдовицата от Бо́жи дар

Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха ...
896 12 18

С повея на бриза...

Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...
1.4K 7 6

Тенденции към сентенции в сенките на седенките

1. Пролетарии от всички страни, съединението прави силата да бъдеш себе си.
2. Два остри камъка мелят евтино брашно и скъпи трици.
3. С какъвто си опонираш, такъв ставаш. След изборите.
4. Властта е като жена в полигамно общество, участваща в шоу "Размяна на съпрузи, прехвърляне на топки и жонглиран ...
774 1 5

Валери Станков (Албатрос) – ключът към безкрая

ВАЛЕРИ СТАНКОВ (АЛБАТРОС) – КЛЮЧЪТ КЪМ БЕЗКРАЯ
Валери Станков – поетът, който пише за себе си: Лудият на Варна; панелното чудовище; аз бях малкият мук, бях пинокио, робин худ – или три в един идиот. Аз вече съм дърво. Поляна, мащерка. Светулка. Паяк. Безсмъртниче. И мак. Нежен шипков храст, щурче, к ...
2.7K 6 10

Изоставяна

Неведнъж са ме изоставяли. И то все по причини, свързани, уж, с физическото ми състояние. Явно не съм някоя вещица, щом не са ме изоставяли заради характера ми. Ха-ха, добричка съм, това са ми го казвали дори хора, с които не се имам много. Винаги съм приемала тежко разделите, в душата ми сякаш се с ...
1.1K 2 6

Непредвидимото

Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена събор ...
635 1 7