Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Побелялата лястовица

Срещнах го, когато всичко в иначе спокойния ми живот се бе преобърнало с главата надолу и се клатех на ръба ... Леко прегърбен под тежестта на белите си коси, буташе старо колело с ръждив звънец - вероятно същото, върху което бе возил ученическата си любов ... Единият крачол на хипарския му панталон ...

IvelinVarbanov

Проза » Разкази

2.1K 2 10

18+ Научи ме

Лолита съм. Твоята Лолита...
Покажи ми се, за да изпитам любопитство към забраненото.
Похити ме, за да се изправя пред страха от неизвестното.
Хвани ръката ми и мини с нея по цялата азбука на анатомията си.
Плъзни се в мислите ми и еякулирай в сърцето ми, за да затъна в блатото на зависимостите. ...

Иринакис

Проза » Еротична, Други

1.7K 7 36

Попара - 28.

Сензация! Папараци са заснели младия играч на „Алена мъгла“ да тренира на стадиона…
Жените никога не забравят мъжете, при които се е получило добре, мъжете никога не забравят жените, при които са се представили зле…
Всички жени си мислят едно и също: че всички мъже си мислят едно и също…
Слабият пол ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

820 3 8

Горският

В долината шетаха няколко служители на Държавното ловно стопанство, но когато някой питаше за горския, местните сочеха един. Достойният, към когото само най-близките му се обръщаха по име, бе широкоплещ шкембелия с набита снага и корави ръце. Червенобузестото му лице криеше широка усмивка, която изс ...

IvelinVarbanov

Проза » Разкази, Хумористична

2.1K 1 3

Посветено...

Каквото и да прочетете, каквото и да разберете за живота, който - на практика - сте принуден да изживеете на планетата Земя, винаги можете да зададете неутралния въпрос: "Е, и?". Какво следва или какво ще се случи утре с вашия живот, не би трябвало да касае никого! Защо ли? Защото сякаш на някого му ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

927

Една динозавърска любов

Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

896

Червено и черно

Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

1.2K

Синята лястовица

В едно царство, господарство преди хиляди години живели цар и царица. Те били добри и грижовни за своите поданици, но едничка радост им липсвала – нямали си рожба, която да им усмихва деня.
Дните се нижели, а двамата родители унивали все повече и в царството се спускала мъгла, която унищожавала цвет ...

dadda

Проза » Приказки и произведения за деца

2.3K

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 12

Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романт ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

1.3K

Хепи енд

Майката на един мой приятел работеше в едно служебно заведение. Обслужваше разни хора като обстановката в барчето бе нервна, но в никакъв случай не можеше да повлияе колкото си мислеше лелчето на нервната и система. Важно бе да спомене, че майката на моя приятел или лелчето се мислеше за един от най ...

Арикс

Проза » Разкази

2.6K 5

Операция Омега

Публична тайна е вече, че еволюционната теория на Дарвин, в частта си за произхода на човека, претърпя фиаско. Не се намери липсващото звено между маймуната и човека. Няма и да бъде намерено и то по много проста причина - защото такова не съществува. Човекът не е сътворен от кал, както пише в библия ...

vega666

Проза » Други

1.1K 9 9

***

Трябваше да изгубя
веднъж
за да се надмина
и да се науча да съм силна
Да прочета бездарните ...

imetoezaeto

Проза

520

Спомен за едно голямо земетресение

Това се случи точно преди 43 години. Беше петък - 4 март 1977г. С моя близък приятел - Лазар Томов - сега виден адвокат /завършил и международно корабно право в Льовен/, понастоящем представляващ държавата в чужбина за значими арбитражни дела, се прибирахме около 17 часа по ул.Иван Асен II. Бяхме в ...

vega666

Проза » Други

926 7 5

Попара - 27.

Реклами и обяви:
- За разслабително: „Вечер хапнете вкусно, сутринта ще видите пълния ефект“
- Погребална агенция: „Само едно позвъняване – и ще ви приготвим смъртен акт, удобен ковчег, приятна музика и красив венец“
- „Уважаеми клиенти! Поради многочислените оплаквания от дългото очакване на отгово ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

988 2 9

На Пикасо с любов

Като дете посещавах ателие, в което художник даваше безплатни уроци на кандидат студенти, покрай които бях като изтърсак. Освен композициите за рисуване, имаше и жив модел. Беловлас старец, изумително приличащ на Леонардо да Винчи. Независимо от това дали го рисувахме, той прекарваше времето с нас, ...

IvelinVarbanov

Проза » Разкази

2.1K 1 17

Родопският параклис част 9

Част 9 Прости човешки отношения с нечовеци
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...

GearGhost

Проза » Фантастика и фентъзи

1.9K

С дъжд от лилии поръси ме

С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър премина по мен и посипа цветчета. И искане заваля. Бял цвят. И аромат прелестен.
Остър глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана от обаяние. И св ...

contessa

Проза » Разкази

1K 2 14

Диета с (не)очакван край

След новогодишната еуфория с лудото пазаруване, безкрайното готвене и непрестанното плюскане, дойде време и аз (като всяка уважаваща себе си жена) да мина на диета. Да Ви кажа честно диетите за мен са като детска игра, правя по две-три наведнъж, че с една не се наяждам. Най-ми е любима тази "от утре ...

plama7

Проза » Хумористична

1.2K 1 4

И сега накъде?

2020/ March03
И сега накъде?
Случвало се е на всеки. Вървиш през гората, стигаш до място с кръстосани пътеки и веднага изниква въпросът: Сега накъде? Чешаш се там, където не те сърби, гледаш посоките на срещналите се пътеки и накрая избираш една от тях, но тръгваш по другата. Е, поне с мен е така. И ...

boky10

Проза » Разкази

1.8K 1 8

Новият път

Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...

di_t

Проза » Разкази

2.2K 3 15

Някакви истории

***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...

katenstain

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K

Защо...

Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

1.1K

Червената отрова

Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...

written-springs

Проза » Други

1.6K 6 3

Нерегламентирани размисли на 3 март

Сложих знамето, излязох, погледах…
Моловете пълни, кината също, заведенията и пазарите… Само не трябвало да се чества Освобождението…
Заради коронавируса, дето го няма у нас…
Всъщност, причините са две. Премиерът го няма – зает е с ибрика в Анкара. А за някои е добре по сталински – има празник, имат ...

генек

Проза » Други

706 4 16

18+ Арт

Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато зап ...

IvelinVarbanov

Проза » Разкази

2.3K 3 13

Великден

Наближава Великден - възкресението. Символът на възраждането на природата. Очакваната пролет. Новото начало. Краят на зимата. Светлина, синьо небе, птици.
Мразя поповете. Може би заради черните дрехи. Може би заради това, че сестра ми изяде един шамар от един поп. Как звучи само? Шамар от поп.
Като ...

marco777

Проза » Хумористична

2.4K 6 34

Короната и пръстена

Крачех по нажежените тротоари на юлска Варна, зомбиран от жегата и високата влажност. Ризата лепнеше по гърба ми и на първата сянка поспрях да поема дъх. Ветрецът ме поохлади и пред очите ми просветна, точно за да видя странна гледка: Насреща ми се движеше мъж, облечен крайно неадекватно за горещия ...

Кентавър

Проза » Разкази

5K 6 65

Една най-обикновена разходка

Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телеви ...

Kalinski

Проза » Разкази

2.2K 10

Какво е щастие ли?...

Какво е щастие ли? Не мога да съм сигурна...
Може би да изпиеш първата в живота си Маргарита, отвратен, а после да опънеш още три. Приятел да ти подаде в ръката запалена цигара. Да те събужда аромат на билки и морска влага; някой да блъска по вратата ти в пет сутринта, за да посрещнете изгрева заедн ...

Иринакис

Проза » Други

1.4K 7 28

Попара - 26.

Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: “Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

729 3 6

В ръцете ти листенце алено съм

В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ще паднат по раменете ми. Тъмни. Ще ме видиш до теб. Беззащитна. И не из ...

contessa

Проза » Разкази

977 2 17

Начало

Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирах ...

В.Уайт

Проза » Разкази

1.3K 4

Музата на художника

Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха г ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

914 3

"Бабо, аз защо...?!"

- Бабо, аз защо нямам майка?!...
Колкото и да се беше подготвяла за този въпрос през изминалите години, той свари баба Кина неподготвена. Старата жена се хвана за кръста, прехапа устни и едва удържа сълзите си. Кръстът ѝ беше слабото място, не сърцето. То, пустото, отдавна беше се вкаменило. Не бяха ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2K 2 9

Старата къща

Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...

aleksandra79

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 2 1

Искам и ние да станем брачно семейство

Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.
След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със с ...

palenka

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

1.2K 4 12

Purgatorium, Част пета

Purgatorium, Част пета
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ ...

йеромонах

Проза » Разкази

1.1K

Дъждовен ден

Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Предста ...

elenkas03

Проза » Разкази

2.1K 2 6

Приливи на сърцето - Send love! - 4

***
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

1.7K 1 5

18+ Мъртва любов - пета част

Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...

В.Уайт

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2.3K 2 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Побелялата лястовица

18+ Научи ме

Попара - 28.

Горският

Посветено...

Една динозавърска любов

Червено и черно

Синята лястовица

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 12

Хепи енд

Операция Омега

***

Спомен за едно голямо земетресение

Попара - 27.

На Пикасо с любов

Родопският параклис част 9

С дъжд от лилии поръси ме

Диета с (не)очакван край

И сега накъде?

Новият път

Някакви истории

Защо...

Червената отрова

Нерегламентирани размисли на 3 март

18+ Арт

Великден

Короната и пръстена

Една най-обикновена разходка

Какво е щастие ли?...

Попара - 26.

В ръцете ти листенце алено съм

Начало

Музата на художника

"Бабо, аз защо...?!"

Старата къща

Искам и ние да станем брачно семейство

Purgatorium, Част пета

Дъждовен ден

Приливи на сърцето - Send love! - 4

18+ Мъртва любов - пета част

Опашка