Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Тя

- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...

генек

Проза » Хумористична

683 1 10

От деня - 25.

Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...

генек

Проза » Други

736 1 5

Доктор Вреден - глава 26

Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

1.3K 1 5

Валеж

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

prelestna-otrovka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

944 1

Вълшебният пръстен (17)

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

Джерина

Проза » Повести и романи

1.6K 5 17

Подозрение

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Heel

Проза » Разкази

1.9K 4

Пази се!

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

580 2 1

Последен шанс − 8

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

di_t

Проза » Разкази

845 1 7

Пеперуден пламък

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

NorwenaAldren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 1 2

Завръщане

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Plevel

Проза » Разкази

2.4K 8 20

Стичам се по мислите си

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...

LiaNik

Проза » Писма, Други

1.3K 7 15

Розовият диамант

Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

912 2 5

От деня - 24.

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

генек

Проза » Други

877 4

Иконата

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

vihren

Проза » Разкази

1.1K 1 6

Генади

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

honesty

Проза » Разкази

721 1 1

Среща насън

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

самотния-вълк

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 3 14

Отново и отново

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

943 1

Вълшебният пръстен (16)

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Джерина

Проза » Повести и романи

1.6K 6 13

Дъжд на разстояния

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

МарияДимитрова.67

Проза

658 1 4

Минчо 2 - Истинска романтика

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...

charo

Проза » Хумористична

1.3K 3 8

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

691 3

Парвеню

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнас ...

honesty

Проза

797 2

Красива в слабостта си

Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...

LiaNik

Проза » Разкази

906 8 10

Бисери от банковите салони - 15

Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава ...

xubavka

Проза » Хумористична

1.5K 1 3

Когато порасна

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Мильо

Проза » Разкази

2.2K 3 8

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K

Изсипани

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

генек

Проза » Хумористична

671 4 8

От деня - 23.

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

генек

Проза » Други

730 4

„ Забранено за българи“ - ч.5

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Соларе

Проза » Разкази

1.1K 3 11

Черното момиче

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Plevel

Проза

1.2K 12 43

Чучулигата със златните пера

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Writer96

Проза » Други

1K 1 1

Зелените пантофки

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...

Heel

Проза » Разкази

1.3K 5

Вълшебният пръстен (15)

15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...

Джерина

Проза » Повести и романи

1.6K 4 12

Сребро в зарево̀

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

thedac

Проза » Други

689 1

Оазис

Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...

ВеселинаРайчева

Проза

1.1K 2 1

Поетичен оргазъм (Коментари на промоция)

'уникално - Спря ми сърцето и жлъчката ми се спука докато четях... Обаче не ми пука! Твоята творба ме излекува!"
"Получих Поетичен Оргазъм, препускайки из редовете на твоят Шедьовър... Прекланям се пред Таланта ти и целувам Твоето Перо.
ПП
Извинявам се, ако коментарът ми е леко влажен... Надявам се, ...

mislitel

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

1.5K 3 60

Последен шанс 7

Наведох се към мъжа. Беше се свил и охкаше. Огледах го. Нямаше кръв. Олекна ми…
- Сеньор, сеньор! Как сте?
Той ме погледна ядосано. Много яростно…но мълчеше.
- Много съжалявам, сеньор…много… Дайте да Ви помогна ако можете да се изправите. Ще Ви заведа в клиниката.
Подхванах го под мишниците и той ка ...

di_t

Проза » Разкази

746 4

Страниците на живота

Каквото и да напишеш на страниците на своя живот, те ще бъдат прелистени! Затова пиши четливо и само онова, за което да бъдат разлистени отново!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Тринадесетте възглавници:Мравка в буркан

- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!
- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

886 2

18+ Звяр

Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...

svobodey

Проза » Разкази, Еротична

1.4K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Тя

От деня - 25.

Доктор Вреден - глава 26

Валеж

Вълшебният пръстен (17)

Подозрение

Пази се!

Последен шанс − 8

Пеперуден пламък

Завръщане

Стичам се по мислите си

Розовият диамант

От деня - 24.

Иконата

Генади

Среща насън

Отново и отново

Вълшебният пръстен (16)

Дъжд на разстояния

Минчо 2 - Истинска романтика

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2

Парвеню

Красива в слабостта си

Бисери от банковите салони - 15

Когато порасна

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи

Изсипани

От деня - 23.

„ Забранено за българи“ - ч.5

Черното момиче

Чучулигата със златните пера

Зелените пантофки

Вълшебният пръстен (15)

Сребро в зарево̀

Оазис

Поетичен оргазъм (Коментари на промоция)

Последен шанс 7

Страниците на живота

Тринадесетте възглавници:Мравка в буркан

18+ Звяр

Опашка