Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нечистите - 9.5

– Елизабет! – извика Финиан след нея.
Глупачката се беше навряла в лицето на знахарката, но дали от шок, или от проклетия сенчест късмет на Шей, жената не реагира.
– Желая Ви късмет! – изкиска се момичето и скочи през близката врата към някакво незнайно помещение.
Финиан изруга на ум, но бързо отско ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-16T16:31:15+02:00 1.3K

Бягство

Знам, че трябва да тръгвам. Времето ме притиска в стените, бута ме в ъглите и диша във врата ми. Ей сега ще отворя вратата. Искам само една минута, Боже, моля те, превърни я в безкрайност. Боже, спри всички часовници по света, помогни ми да го погледам още малко. Този мъж, тази моя сладка, горчива, ...

Алексия.

Проза » Разкази

2019-02-16T16:30:54+02:00 1K 1

Когато изтича мигът…

Когато изтича мигът…
Не знаеш ни дата, ни час, ни секунда…
И по-добре е така…И ако знаеш - какво?
Няма смисъл.Не можеш да избегнеш това!
Така ли си орисан?Или така си се орисал… ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-02-16T16:14:01+02:00 768 6 13

"Вярвай"

Имаш навика винаги да успяваш. Толкова си упорит, че дори е дразнещо. Имаш силата да преплуваш океана. Твоят борбен дух не може да се сравнява с тъмнината и страха, който имам в себе си. Трябва да ми покажеш как да плувам. Как да се справя с високите вълни, които ме поглъщат все повече и повече. Но ...

ailey14

Проза

2019-02-16T10:27:38+02:00 1.6K 1

Диагноза "аутизъм"

Тя се роди през есента, когато дърветата променяха своят облик и бяха много красиви, също като нея, най-очарователното бебе! Е, да, всички бебета са толкова сладки със своите розови и пухени бузки и няма човек, който да не се разнежи в присъствието им.
Наближаваше времето когато малкото съкровище тр ...

rumbic

Проза

2019-02-15T23:42:18+02:00 2.3K 13 23

Следсънищно

Прости ми! Прости ми за всичко, най-любим Човеко! Прости за всичките ми грешки, но не ме забравяй! Нека в съзнанието ти остана като най-добрата жена, която някога си срещал. Нека сърцето ти бие още дълги дни с ритъма на моето - ритъма на щастието! След години ще си спомням за теб с болка, навярно. Н ...

limeruna

Проза

2019-02-15T23:08:23+02:00 1.4K 4 2

Мистериозен завършек

Момичето се влюби в едно момче, което беше приятел на брат му. Обичаше да гледа това момче и да си мисли за него. Сетне се премести в друго училище и след време по-малко си спомняше за тази любов. Но жената, в която се превърна, вярваше в една-едничка любов - истинската и всепоглъщащата. Когато си п ...

limeruna

Проза

2019-02-15T16:18:39+02:00 1.5K 2 7

Нечистите - 9.4

Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малк ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-15T15:35:08+02:00 1.4K 1 2

Попара - 18.

Да се кефиш, че някой е вкарал гол някому във футбола е като да се кефиш на същата ситуация в групов секс…
Неизвестно от кого организираната престъпност и известно от кого неорганизираната държава…
Канибалите обичат и вегетарианци…
Паметта е по-лоша от жената. Дори на стари години изневерява…
Бандит ...

генек

Проза » Хумористична

2019-02-15T11:01:02+02:00 758 1 7

Изморих се...

Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
Пораснах, бабо. Вече имам мъж до ...

AnaMarina

Проза

2019-02-14T19:08:24+02:00 1.2K 2 4

Жената, цветята и водата

Ако Жената беше цвете за мирисане, нямаше да измислят парфюма!
Ако Жената беше СВН (Света Вода Ненапита), нямаше да я има Огнената вода!
Който гради пясъчни кули, спи на пясъка!

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-14T18:56:47+02:00 650 1 7

За дните в царския град

Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...

Анагер

Проза » Други

2019-02-14T18:51:07+02:00 1K 3

Нечистите - 9.3

Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-14T17:38:03+02:00 1.3K

Избери мен

Избери мен. Само още веднъж. Само този път. Близо е вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да ти е лесно. Нито безоблачно. Нито тихо. Няма да имаш всичко.
Но ти рискувай. Няма гаранции. Няма безветрие.
Може и да те залее приливната вълна. Да те погълне земетръсът. Да не устоиш на цунамито ...

svetlitschka

Проза

2019-02-14T15:16:25+02:00 1.5K 1 4

Плесницата

Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ...

Alastor

Проза » Разкази

2019-02-14T13:21:58+02:00 1.3K 2 8

Попара - 17.

Преди месец посетил психиатър. Лекарят вече се оправя…
Хлебарките от публичния дом излезли на митинг с плакати: „Стига зрелища, искаме хляб!“…
Надпис върху колбас: „При изготвянето на салама не е пострадало нито едно животно“…
Прасе, попаднало случайно в мелницата на месокомбината, подобрило много к ...

генек

Проза » Хумористична

2019-02-14T10:54:54+02:00 804 3 3

Доктор Вреден - глава 22

Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2019-02-14T08:51:13+02:00 1.1K 2 5

Славена

Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени ...

tixy

Проза » Разкази

2019-02-14T08:42:30+02:00 1.7K 4 3

Прозрение (33)

1. Това, че не вярваш в бог, не означава, че той не съществува.
2. Славата е мечта за всеки неизвестен творец и желано бреме за известните.
3. Пътят към духовно съвършенство минава през болки и разочарования.
4. Щастието е в хармонията.
5. Добрият управник решава проблемите на хората, а лошият - съз ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-14T08:40:04+02:00 994 1

Врани

Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубех ...

honesty

Проза » Разкази

2019-02-14T08:39:50+02:00 532

Попара - 16.

Зелев сок сутрин… Най-нежният вкус…
Полицай е задържан с белязано уиски…
На митницата са докарали мишки, дресирани да намират наркотици на трудно достъпни места…
Домът за престарели набира лица до 45 години за подготвителни курсове…
Тя попаднала в „Пълна промяна“ чрез леглото. Режисьорът плюел, но т ...

генек

Проза » Хумористична

2019-02-13T11:25:36+02:00 784 2 5

Да впечатляваш чрез "наглост"

Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, ч ...

bubulinabe

Проза » Други

2019-02-13T11:03:13+02:00 1.9K 1 1

Нечистите - 9.2

Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-13T10:30:35+02:00 1.4K 1

Към принца

Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...

honesty

Проза » Други

2019-02-12T23:39:41+02:00 918 2 9

В търсене на желанието

За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ...

aNd0n

Проза » Разкази

2019-02-12T23:37:27+02:00 959 2

Фатма

Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Разкази

2019-02-12T23:13:24+02:00 1.2K

Бягство

Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ...

Lady_Lovelace

Проза » Разкази

2019-02-12T19:34:07+02:00 760

Спомени от края на времето

ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...

eomer

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-12T19:26:08+02:00 2.8K 4

Афоризми

Не потената парá е пáра.
Един мъж започва да остарява, когато започне да превръща жената от чувствен обект в естетическа категория.
Има правопропорционална зависимост между продължителността на брака и изхарчените по това време пари.
Любовта идва през очите, попада в сърцето, минава през джоба и си ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-12T13:04:30+02:00 1.6K 1 3

Не искам да си казваме нищо

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2019-02-12T12:49:18+02:00 582 1 2

Тези, които гледат стената

Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...

vistor

Проза » Разкази

2019-02-12T12:42:37+02:00 795

Попара - 15.

И министърът заговорил с човешки глас…
Полицаи гонели три часа джип с мутри. Разстоянието намаляло само с пет метра. И то, защото мутрите спрели да изпушат по една…
Не нанасяйте удари под кръста на законодателния орган…
Както обича да казва мой приятел: живеем с един крак стъпили в мрачното минало, ...

генек

Проза » Хумористична

2019-02-12T11:21:51+02:00 1K 1 1

***

Безброй очи по старият селски път. Февруарски дъждец погали раненото му тяло и той прогледна.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-12T09:53:01+02:00 688 1

Самотният път

Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-02-12T09:07:12+02:00 952 1

Попара - 14.

Разликата между балона и човека е, че човекът се надува, когато се издигне…
Малка хитринка – мъжът е доволен, когато жена му е сготвила вкусно, а не когато говори латински…
Да се звънне ли на секстелефон? Ние сме големи – ще идем сами…
Ако от първия път не успееш – не си за парашутист…
Толкова много ...

генек

Проза » Хумористична

2019-02-11T10:03:05+02:00 1.3K 5 8

Как повървяхме заедно

Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ...

robertratman

Проза

2019-02-11T06:58:10+02:00 1.1K 1 6

Луните на Амореа

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...

robertratman

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-02-11T04:57:47+02:00 1K 1

В сенките на вълчите дихания - 4

В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ...

LiaNik

Проза » Разкази

2019-02-10T19:00:45+02:00 2K 9 17

Оставяш ме сама...

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ...

zuzara

Проза » Писма, Други

2019-02-10T18:04:53+02:00 1.4K 3 4

Любов

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-02-10T15:45:57+02:00 1.1K