Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Голата Маха

Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълнена с чувство за непогрешимост и непоклатимо усещане, че е божия наместни ...

vega666

Проза » Разкази

2019-01-28T03:06:01+02:00 854 6 9

Спасение няма

Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го ...

Serendepity

Проза » Писма

2019-01-27T22:46:24+02:00 1.6K 1 3

Винаги казвай: "Обичам те!"

Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ...

Alastor

Проза » Разкази

2019-01-27T22:39:35+02:00 2.5K 3 8

Простички мисли на един обикновен човек – 17

За да вървиш напред, не бива да поглеждаш назад. Всичко, което вече е зад гърба ти, вече си го минал. Върнеш ли се, то ще те задмине и тогава, ще трябва да догонваш две неща - настоящето и миналото. А така, ще изостанеш от бъдещето, което за някого, вече ще е зад гърба му...
27.01.2019
Мисля, че вси ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-27T22:36:15+02:00 2.3K 8 15

Пеещият дворец - Седмият принц -1

Пеещият дворец - 2
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ...

LiaNik

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-01-27T20:58:02+02:00 919 3 12

Кафе - 1

Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...

exuded

Проза » Разкази

2019-01-27T18:50:32+02:00 1.1K 3 9

Крадецът

Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...

anpaskale

Проза » Разкази

2019-01-27T18:49:31+02:00 1.8K 1 2

Приказка за Кнут и морските дракони

Не знам дали сте ходили в северните страни, по-точно в Скандинавия, но ако не сте, непременно отидете и ги вижте. Там всичко сякаш е излязло от приказките. Градовете са разположени на малки острови, свързани помежду си с мостове, тунели или просто с път през морето, обикновеният турист дори не може ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-01-27T16:52:44+02:00 1.3K

Плочки от пъзела

Толкова беше тихо, че можеше да чуе дори собствения си глас!
Първо заслушай вътрешния си глас дали е твоят! Да не ти е хакнал някой честотата!
Страстта и самотата са двете страни на една монета – и двете могат както да те вкарат в релси, така и да те извадят от релси!
В битието битуваме, в житието ж ...

palenka

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-27T16:42:21+02:00 683 5 1

Вяра

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

xenon

Проза » Разкази

2019-01-27T16:32:05+02:00 1.4K 1

Стефан

Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушв ...

СаБаКа

Проза

2019-01-27T16:15:39+02:00 923

Нов месец

Числата на календара гледат завистливо единицата. Тя им се усмихва гордо от червено прозорче.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-27T16:11:38+02:00 605

Проверка

О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...

thedac

Проза » Други

2019-01-27T16:06:39+02:00 637 1 1

Мигове

По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...

Dim32

Проза » Разкази, Други

2019-01-27T15:52:11+02:00 1.3K

За смисъла на живота

Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...

Мильо

Проза » Разкази

2019-01-27T15:42:15+02:00 1.1K 3 2

Къщата на Облаците 1

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...

Katriona

Проза » Разкази

2019-01-27T02:19:23+02:00 2.8K 18 34

Вяра

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

xenon

Проза » Разкази

2019-01-27T02:03:24+02:00 838

Знаеш ли..

Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...

rHathaway

Проза » Еротична

2019-01-27T01:55:50+02:00 1.2K 1

Бомбата

Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...

йеромонах

Проза » Разкази

2019-01-27T01:45:36+02:00 1K

Лепилото

Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...

vega666

Проза » Разкази

2019-01-26T15:41:04+02:00 970 7 7

Пиянството на един народ-Ива

-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...

honesty

Проза » Разкази

2019-01-26T10:54:16+02:00 523

Той

Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...

DianaVer

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-26T10:44:22+02:00 1.6K 1

Противоречивият свят на цивилизацията

Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...

DianaVer

Проза » Други

2019-01-26T00:12:14+02:00 1.1K 1 4

Рецепта за затваряне на рана - част трета

Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...

Nevium

Проза » Повести и романи

2019-01-25T23:39:51+02:00 653

Сажди

Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...

ParvaNova

Проза » Разкази

2019-01-25T16:39:28+02:00 1.5K 13 23

Край брега на реката.

Седя на брега, до дънера на плачеща върба и се взирам. Гледам водата как все по-бавно тече, как в прегръдките си разни неща и нещица влече... Потъвам в сините въртопи... Опивам се от птичите синкопи...Толкова неща под върбата се трупат! Спомени, лица, сърца! Колко клетви за вярност и колко лъжи! Кол ...

goblenka

Проза

2019-01-25T14:40:26+02:00 799 3 14

Опасна зона

Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...

Dim32

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други

2019-01-25T11:28:48+02:00 869

Пиянството на един народ - Влюбени

Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...

honesty

Проза » Разкази

2019-01-25T11:24:17+02:00 518 2

Скъсаният косъм - 15.

15.
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в про ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-25T08:14:05+02:00 931 2 7

Раненият гълъб и Серафим

Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-01-25T00:27:32+02:00 887

Ангелогласната

Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...

hristam

Проза » Разкази

2019-01-25T00:20:11+02:00 1.1K 5 10

Вина

Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...

Мильо

Проза » Разкази

2019-01-24T23:53:32+02:00 907 1 4

До майка ми

Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болка ...

ГалинаПавлова

Проза » Писма

2019-01-24T22:47:34+02:00 1.5K 1 11

Пиянството на един народ - Увод

Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...

honesty

Проза » Разкази

2019-01-24T17:56:04+02:00 607

Прозрение (29)

1. Допустимата норма за отклонение в обществото е само, когато вредиш единствено на себе си.
2. Ако никой не те слуша, какво говориш, колкото и силно да викаш, пак няма да бъдеш чут.
3. Лошите моменти в живота правят удоволствието от хубавите, още по-голямо.
4. Липсата на критика води до ... безкрит ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-24T17:18:37+02:00 681 1

Скъсаният косъм - 14.

14.
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света... ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-01-24T10:00:32+02:00 1.2K 2 5

В сенките на вълчите дихания - 3

***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-01-23T20:34:45+02:00 1.1K 6 10

Лидерът - глава 23

Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-01-23T18:16:13+02:00 1.1K 1 2

Жега и студ

Колкото повече глобалното затопляне на Земята е реалност,
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също!

Соларе

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-01-23T15:12:31+02:00 873 6 10

Непрочетени писма - писмо 2

След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...

aleksandra79

Проза

2019-01-23T14:14:39+02:00 1.4K