Проза и разкази от съвременни български писатели
33- Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ...
Монолог без думи
Ха, ха, ха! Кое е смешното ли? Всички се самозаблуждават. Самозаблуждават се, че са "главни герои" във филма ...
Дядо Георги и змеят
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала ...
Балтасар- злодеят, уж магьосник
Виктор отдавна знаеше , че в страната на майка му приказките са на всяка крачка и той вече се беше намирал в не една от тях. Баба му обеща да го заведе при сухото дърво и неговите обитатели и момчето всеки ден се събуждаше с на ...
Рожден ден
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...
Хипноизлагация ( художествен преразказ на виц)
Циганско лято
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята м ...
25.01.2000г.
Брая
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...
Прозрение (37)
2. Кадърният изпипва нещата добре, талантливият - отлично, а гениалният - съвършено.
3. Болката - доказателство, че съществуваш.
4. Човек е обречен на пороци, ако се избавиш от един, друг след това ще го замести.
5. Глупо ...
Пурпурът
Банална история
- Мъжо! Къде си? На ушите ли си стоиш, гиди смотльо нееден!!! Моментално да ми се явиш, защото ми е черно пред ...
Лудия
Love me do
Прицел
но винаги е късно, когато го правиш!
Брой до десет
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...
18+ Цигулката на скитницата
Разговор по телефона - онзи топъл тембър и усмивка в гласа ме побъркват. Грешка няма, говорихме си за „нещото“, за слабините и за пулса.
- Василе, помниш ли, когато пихме по глътка уиски на онази спалня?
- Дааа..
- Обичам да съм отгоре и да е дълго, забавям и пак забързвам, мокрота.. глътка ...
Тутулинка и Тутулайко
Попара - 22.
Катаджия с маркова фуражка, позлатена палка, свирка „Армани“, ботуши от крокодилска кожа…
Романтична любов – любов от първия път…
Извършено е нападение над полицейски патрул в краен квартал по късна доба. Следствието изяснява отде се ...
Проблеми с работата?
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ...
Някой ден...
Черни рози
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
Превърна се в дихание...
После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.
Бях вглъбена. Събуждах себе си за него.
Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...
Но Той изчезна. Потъ ...
Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небос ...
Писмо до Детството
Отровата
Погребален агент за един ден
Първа пушка
Попара - 21.
За повече права на културното малцинство…
Купил си златен телевизор. Не да го гледа, а да го гледат…
Знанието е сила? Онзи ден се скарали боксьор и микробиолог. Боксът е сила…
Клоун-самоубиец ве ...
Масата
Перелетное время 🇷🇺
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...
Дрямка
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...
Пророчество
Спомням си как стоим на покрива на най-високата сграда в Призрачния град. Слънцето се кикоти над нас, а ние се състезаваме кой ще вкара повече камъчета в комина на отсрещния покрив. Ти вкарваш почти всеки път, а аз упорствам поне четвърт час преди първото ...
Ендрю
"Шофьорът"
Всичко е лично
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...
Нищо не се е променило
Да се срещнем отново, на неутрално място, сега, скоро, през май!
Нежно ще докосвам нежната ти кожа, с нежност ще разпалвам страстта ти, устните ми ще те галят, като дъх след песен.
Танц и тишина, и онова усещане за споделеност.
Ритъмът ме отнася далече, далече.. ...