Проза и разкази от съвременни български писатели
Аура - ІХ част- последна
Пъзел с делфини - 3
Да изтеглиш късата клечка
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...
Вълшебният пръстен (12)
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ...
Страшният път - 5
Майка
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избяга ...
Доктор Вреден - глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ...
Изборът
Бисери от банковите салони – 13
***
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ...
Страшният път - 4
Листо на вятъра - 24
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ...
Едно към едно
Акупунктура на ревността
***
Без лек си ти болéжка!
Последен шанс – четвърта част
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
Изгонен от рая
Създатели
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...
Любовта на русалката
Плувах като делфин към сушата и в е ...
Вълшебният пръстен (11)
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...
Доктор Вреден - глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...
Божур Карамфилов и различното кафене
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...
Последен шанс – трета част
„Забранено за българи“ - ч.4
Аз я убих
Свалете знамената!
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
Провал или Успех?
След дъжда - Част втора
Камък
Последен шанс втора част
Градушка
Война във времената
Листо на вятъра - 23
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
Щастливката
Последен шанс
Думи за поета Борче Панов от Р. Македония
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
33- Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
Майки - откъс 4 от романа
Островът на спасените
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...