Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

От деня - 17.

Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.
Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.
Отпред - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...
Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглежд ...

генек

Проза » Разкази

707 4 10

Скрито

Понякога от думите ѝ се раждаха чудовища, защото главата ѝ не ги побираше толкова много и бързаше да ги изпрати буква по буква. А беше топла зимна нощ, необещаваща, обгръщаща и мека.
Езикът ѝ изтръпна от виното и чудовищата налягаха околовръст като овчарски псета, докато стадото почива.
Мислеше си н ...

herald

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

838

В Чушмелий 🇷🇺

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит стада сбитые, рыба по ...

Бетон

Проза » Разкази

1.7K 1 3

Лили и мъжът от покрива

18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя др ...

Rois

Проза » Разкази

2K 2 4

Гей парад на мъдростта

В последните дни една невероятна новина обиколи света и прикова очите му в малката европейска държава България. А тя се състоеше в това, че само няколко дни след парада на нормалните гейове в столицата ѝ, отнякъде се появи един дългокос и белобрад старец, облечен с черен панталон, червен пояс и дълг ...

mislitel

Проза » Хумористична

823 3 8

От деня - 16.

Пием си чайчета и кафета с един младеж. Според мен младеж, де... Иначе – има си щерка в девети клас, че се и хвали с нея. Което е напълно нормално и справедливо. Тъй като детето е свършило куп неща. И хвалбата е заслужена.
Е, ако беше хвалба в бъдеще евентуално – „ще”, „ще”, „ще”... Тогава е смешно ...

генек

Проза » Разкази

796 4 15

Тротоарна история

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

генек

Проза » Хумористична

820 2 18

Любовта е енигма

Девствеността и святоста нямат нищо общо с Любовта! Тоест, те нямат никакви допирни точки с влюбения човек що се касае да причините подтикнали един човек да се влюби в друг...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

812

Сърчица

Искра се събуждаше бавно заради медикаментите, които бе пила. Съзнанието й постепенно се измъкваше от обгърналата го мъгла, но клепачите й отказваха да се повдигнат. Щяха да са й нужни поне още десет минути, за да се разсъни напълно. А с разсънването щеше, както обикновено, да дойде болката.
Минута ...

Heel

Проза » Разкази

899 1 2

Предопределение

Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...

nadia.nanito

Проза » Други

769 1

Въздействие от ада (5-та, последна част)

УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 4 11

Нечистите - 10.3

Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.4K

Този, който отвори вратата и неговите приятели

Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

900 2

Човешката раса

Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

775

33- Глава VIII

Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 3 2

Нечистите - 10.2

Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.3K

Старият Опълченец

Старият Опълченец
Посвещава се на Недю Гюдюлев, един от онези
7000 луди глави, повярвали в Свободна България.
Старият опълченец искрено се радваше на жаркото августовско слънце и разсеяно слушаше речите на местните величия от новата „народна власт” в Стара Загора. Бе 9-тия ден на август 1947-ма, а п ...

ico1_all

Проза » Разкази

2K 4 5

Това ли заслужавам

Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно м ...

Мильо

Проза » Хумористична

1.4K 3 4

Одисеята Йов

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ...

Рицарят

Проза » Повести и романи

1K 1

От деня - 15.

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

генек

Проза » Разкази

877 2 11

18+ Нощ през първата пролет

Пролет е! Толкова е хубаво това усещане за светлина и цветове. Дъхаво ми е...
Ароматите на разцъфтелите дръвчета проникват в ноздрите ми, обгръщат тялото ми и плътта ми се превръща в пъпка цвят, цъфтя и аз, както пролетта.
Нощ е – споделена! Споделям нощта си с тебе, топлина и нежност, мечти и фанта ...

Maryana

Проза » Еротична

1.3K 8

Нечистите - 10.1

– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.4K

Очите на Атия

Бяха около десетина, идващи от социален дом. На всяко дете се падаше по една учителка - повелителка. Децата бяха с увреждания. Всички. Не разбрах дали са изоставени от родителите им или ежедневно ходят в този дом. Не искам и да знам, още повече би ми станало неприятно ако са изоставени. Това което м ...

iliqnakzkz

Проза

1.2K 5 6

Трите фонда

На опашката двама брокери разговарят.
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...

exuded

Проза » Хумористична

858 2 8

От деня - 14.

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...

генек

Проза » Разкази

1K 2 16

Нечистите - 10

На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.8K

Старецът - продължение

– Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ...

rumbic

Проза

994 6 14

Емигранти (Чикагски историйки)

Емигранти
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини ...

marco777

Проза » Хумористична

2.9K 13 25

Сняг

Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...

exuded

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 3 6

Ретроспективно

Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2.7K 15 28

От деня - 13.

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

генек

Проза » Разкази

675 1 4

Нечистите - 9.12

“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Да живееш в Матрицата

(монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ...

TytoALBA

Проза » Други

1.2K 2

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...

Марчетоо

Проза » Повести и романи

951

В горичката

Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 5 13

Старецът

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...

rumbic

Проза

1K 5 7

От деня - 12.

Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...

генек

Проза » Разкази

846 3 12

Конквистадорите с черните куфарчета

Годината е 1985. На власт в Русия /тогавашният СССР/ е вече Михаил Горбачов. Човек издигнат политически още от Андропов и подготвян за поста генерален секретар на КПСС. Може би следва да се напише отделен материал за подвига, който извърши този мъж, когото ми се ще да нарека - Белязания от боговете ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

1.7K 11 9

Аура - ІV част

***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

1.2K 6 12

От деня - 11.

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...

генек

Проза » Разкази

850 3 9

Проза и разкази от съвременни български писатели

От деня - 17.

Скрито

В Чушмелий 🇷🇺

Лили и мъжът от покрива

Гей парад на мъдростта

От деня - 16.

Тротоарна история

Любовта е енигма

Сърчица

Предопределение

Въздействие от ада (5-та, последна част)

Нечистите - 10.3

Този, който отвори вратата и неговите приятели

Човешката раса

33- Глава VIII

Нечистите - 10.2

Старият Опълченец

Това ли заслужавам

Одисеята Йов

От деня - 15.

18+ Нощ през първата пролет

Нечистите - 10.1

Очите на Атия

Трите фонда

От деня - 14.

Нечистите - 10

Старецът - продължение

Емигранти (Чикагски историйки)

Сняг

Ретроспективно

От деня - 13.

Нечистите - 9.12

Да живееш в Матрицата

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две

В горичката

Старецът

От деня - 12.

Конквистадорите с черните куфарчета

Аура - ІV част

От деня - 11.

Опашка