Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

А сега накъде

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

svetlitschka

Проза

2019-02-05T15:33:47+02:00 1.7K 3 10

Монолог на един кмет

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...

mariamarkovska

Проза » Други

2019-02-05T13:33:01+02:00 1.1K 3

Нечистите - 8.5

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-05T11:30:19+02:00 1.2K

Скъсаният косъм - 22. - финал

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-05T11:29:31+02:00 769 5 9

Стареца на верандата

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

robertratman

Проза

2019-02-05T04:35:48+02:00 824 1 4

Писмо до съпруг във Виена

22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...

Plevel

Проза » Писма

2019-02-05T01:51:03+02:00 1.4K 7 31

Дъжд по никое време!

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...

rumbic

Проза

2019-02-04T10:49:09+02:00 931 7 19

Скъсаният косъм - 21.

21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-04T10:24:15+02:00 951 1 6

***

Трябва ни истинска буря, за да разберем, че времето, от което сме се оплаквали досега е било доста прилично.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-04T09:54:33+02:00 624 1 2

Ненужен

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

robertratman

Проза

2019-02-03T22:51:41+02:00 1.8K 4 6

Души в стъклени опаковки

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-03T22:25:26+02:00 1.7K 2

Звездни прашинки

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-03T22:20:21+02:00 1.7K 2 2

И в делника, и на празника

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Проза » Разкази

2019-02-03T17:12:32+02:00 1.4K

Нечистите - 8.4

Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-03T16:47:49+02:00 1.4K

"Човекът, който се смее!"

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Проза » Разкази

2019-02-03T16:47:11+02:00 903 1

Кафе - 3

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-03T16:11:52+02:00 784 2 6

Монолог на жената

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

Ve2666

Проза

2019-02-03T15:50:06+02:00 1.9K 6 4

Началото и краят

Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ...

самотния-вълк

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-03T01:02:40+02:00 2.2K 7 6

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част

Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...

Nevium

Проза » Повести и романи

2019-02-03T00:52:20+02:00 660

Прозрение (31)

1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-03T00:38:35+02:00 1.1K

Петльови неволи

rygit

Проза » Разкази

2019-02-03T00:33:48+02:00 649

Рицарят на Летящия делфин

Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка мо ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-02-03T00:11:43+02:00 1.3K

Тя, папагалът

Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ...

670301

Проза

2019-02-02T15:40:16+02:00 1.4K 1 2

Гума

Любими,
Ето ти гумичка.
Изтриваш, за да поправиш.
На следващия лист, обаче, има отпечатък.
Ако си имал неблагоразумието да ползваш мастило, не става с триене. Късаш листа. И се надяваш тетрадката да е със спирала. Иначе пак има следи. ...

superelche

Проза » Писма

2019-02-02T11:09:05+02:00 1.1K

Нечистите - 8.3

Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-02T10:49:05+02:00 1.3K

Блян

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

2019-02-02T10:33:16+02:00 1.3K 2 7

Негодувание

Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пус ...

robertratman

Проза

2019-02-02T03:10:12+02:00 1.4K 1 4

Кафе - 2

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Проза » Разкази

2019-02-02T00:07:20+02:00 868 3 9

Змейски неволи

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

Ambrouse

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-02-01T23:44:11+02:00 2.5K 3 7

Снишават се звездите - VІІІ част

КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...

Eleya

Проза » Повести и романи

2019-02-01T23:39:39+02:00 851 1

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги

Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...

Филип

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

2019-02-01T17:13:53+02:00 939 1 4

Битка

Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

stukibuki

Проза » Други

2019-02-01T14:59:55+02:00 1.6K 4 6

Да те бях отвлякла аз!

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

your-love-96

Проза » Разкази

2019-02-01T14:47:24+02:00 1.4K 1

Мястото, където се сбъдват мечти

Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...

parvanski

Проза » Разкази

2019-02-01T12:30:42+02:00 1.5K 2 1

Десет минути

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

gold

Проза » Разкази

2019-02-01T12:13:38+02:00 929 4

Хитър Петър на Трифон Зарезан

Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

2019-02-01T11:58:51+02:00 1.4K 2

Скъсаният косъм - 20.

20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за хра ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-02-01T11:35:33+02:00 944 7

Нечистите - 8.2

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-02-01T08:29:06+02:00 1.4K 1

Не му мислете

Животът се живее само веднъж. Няма време за умуване. Грабнете го този живот. Така го прегърнете,че да се задушѝ! Стиснете го този челѝчен камък,та чак вода да пусне! Радвайте му се, като на първа рожба, като на глътка вода в пустиня! Обичайте го, както се обича майка! Не го корéте! Желайте го! Говор ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2019-02-01T08:19:10+02:00 704 1 2

Равносметка

Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Други

2019-02-01T00:13:23+02:00 1.8K 2 9