Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Аз съм тайна, себе си не разгадала

Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...
1.5K 1 1

Продавач на любов

Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светл ...
1.2K 2 4

Момчето с карираната риза

Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...
2.4K 6 15

Кроулистът (11)

Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...
2.6K 10 5

На гарата

Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...
740 4 6

Листо на вятъра - 3

Глава втора
В новия свят
Това наистина бе различен свят. Като огромен жив организъм, който никога не спира. В България няма какво да се сравни с това. Дори цялата ни страна, ако се събере в една точка, няма да функционира така, както самият NYC. Кое бе накарало тези хора да изградят системата си так ...
1.2K 5 8

Предпразнично

Наближава един велик духовен празник, който се чествува от цялата християнска общност по света. А според мене, той би трябвало да се празнува и от всички останали религиозни общности. Защото Великден е Вселенски празник с общочовешко значение. На Голгота е разпънат най-великият колос на човешката съ ...
684

По времето на баба -3

***
- Коя? – опулих очи срещу навляклата нафталинови музейни експонати, вместо нормални дрехи, наборка. Горе-долу, де! Така, като я гледах, беше почти на моята възраст.
- Лето 1932. – повтори ми тя. Гледаше ме така, все едно аз, а не тя, съм облечена в бабешки дрехи и съм отишла на голям рапърски ку ...
1.2K 5 7

Царски неволи

Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
932 2 5

Натам и насам - 3.

Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече ...
730 4 11

Приключение с нинджи

2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пъту ...
1.3K 5 5

Котешка игривост на ума

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...
1.1K 1 1

Цвете

Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...
748 5 5

Шашарма̀ (пренаписан)

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
1.9K 2 8

Тиха любов

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...
1K 1

Листо на вятъра - 2

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...
1.5K 6 2

Черен мерцедес

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...
1.1K 2

18+ Г-н финансовия директор

Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...
1.7K 3 8

Една жена от Западна Германия

- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...
2.4K 3 8

Господин Кил

През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...
1K 8 28

Късно е

Късно е
> ...Късно е. Няма обратен път назад...
>
> Живко Колев
Беше петнадесет минути преди полунощ. Тя седеше на терасата, втренчила поглед в пълната луна. Очите ѝ бяха пълни, но нито една сълза не смееше да се отрони. Цялото ѝ тяло беше стегнато. Раменете ѝ леко потръпваха от летния нощен полъх. ...
1.8K 1 2

Листо на вятъра

Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...
2.5K 6 7

Натам и насам - 2.

Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх ...
779 3 14

Перо от гарван - разказът. (5) финал.

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Христофор се събуди в линейката, след като явно някой го е видял как лежи в локва кръв на злополучната отбивка.
-Няма страшно, господине! Ранен сте лошо. Прободната рана е дълбока и има мускулни разкъсвания, но по-ва ...
845 3 10

33- Глава XII

Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...
1.9K 5 1

Жената с рибата

Тя живееше в малка скромна къща с малък спретнат двор. Понякога излизаше навън и ядеше нещо права и някак скришно. Когато беше малко момче, той не й обръщаше особено внимание. Само усещаше острия аромат на риба, защото я мразеше. Незнайно защо човек забелязва по-лесно нещата, които ненавижда, отколк ...
1.1K 4 25

Пред очите на майката

Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...
570

Докосване

Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...
869 4 4

Сън

Накара ме да мина през Ад-а, вече знам какво е там. Бях разбита на малки парченца, бях съсипана. Сълзите ми бяха най-добрите приятелки, тъжните мисли бяха мои братовчедки. Бях забравила какво е сън, забравих как да се усмихвам. Казах си, че това не се случва на мен, че е само кошмар. Така и беше, бе ...
774

Лазаров ден

Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...
713

Нилге златокосата и елените със златни рога

- Настанихте ли се на възглавницата? Виждам, че така ви е много удобно - каза бабата на Виктор и Роси, когато видя двете главички на едната възглавница. Бяха вперили очите си в нея и с притаен дъх очакваха приказката. - Я ми кажете как избрахте точно тая възглавница!
- Ами на нея има буква „Н“ и ние ...
836 1 3

Шея

За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
1.1K 2 6

Прозрение (42)

1. Лъжата е най-лекото оправдание за липсата на смелост.
2. Можеш да хванеш славей в капан, но не и да го накараш да пее.
3. Красотата е преходна, но стремежът към нея е вечен.
4. Фейсбук - хипербола на живота.
5. Първата целувка - начало на един нов и прекрасен свят.
1.3K 2

Това сме ние

Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това ...
643 1

Шашарма̀

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
1.6K 1 6

iDied

- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отгов ...
661

Сънувай хубави сънища

- Искам за доброто и злото, искам истории, няма да заспя без истории!
-Стига, момчето ми, късно е вече, утре ще ходим на аквапарк, трябва да се наспиш.
-Добре, ама само една. Не! Две! Моля те, моля те, бабоо…
- Предавам се! Спри да хленчиш. Ще ти разкажа пак онази история за сестра ми, когато беше м ...
1.2K

Беседа

Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...
907 5 12

Ключето

/част - 3/
Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалц ...
1.2K