14 747 резултата
Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врат ...
1338
4
Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...
Кварталът ...
1452
16
Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
1160
4
„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
1166
3
Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...
1574
Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...
1346
2
„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като м ...
2290
1
Творбата е написана от двама автора - lost_in_emptiness и TheAlchemist. Своеобразна колаборация, която представя една и съща история от две гледни точки. Надявам се да Ви хареса!
Сред Тълпата 1 - lost_in_emptiness
Отново беше сама, сама сред тълпата от студени хора. Погледът й се плъзгаше бавно от л ...
Сред Тълпата 1 - lost_in_emptiness
Отново беше сама, сама сред тълпата от студени хора. Погледът й се плъзгаше бавно от л ...
1723
2
Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Такт ...
Такт ...
764
1
05:30 - Получавам лек спазъм в десния си крак, от което се събуждам.
05:40 - Осъзнавам, че няма да мога да заспя отново. Свикнал съм да ми се случва така, особено около пълнолуние.
05:41 - Ставам от леглото и заобикаляйки препятствията по пътя си отивам до тоалетната.
05:45 - Обличам се и слагайки е ...
05:40 - Осъзнавам, че няма да мога да заспя отново. Свикнал съм да ми се случва така, особено около пълнолуние.
05:41 - Ставам от леглото и заобикаляйки препятствията по пътя си отивам до тоалетната.
05:45 - Обличам се и слагайки е ...
703
Разни щуротии
"По кой път да продължа?"
Питам неуверено, когато блажено се отпусна и заспя.
Странното беше, че не маймуната от "Цар Лъв" ми отговори:
"Погледни отвъд това, което виждаш." ...
"По кой път да продължа?"
Питам неуверено, когато блажено се отпусна и заспя.
Странното беше, че не маймуната от "Цар Лъв" ми отговори:
"Погледни отвъд това, което виждаш." ...
1921
6
Всяка вечер, когато се прибирам минавам от толкова много места, които до болка ми напомнят на теб. Напомнят ми на толкова много весели и тъжни моменти, които изживявам отново и отново, когато минавам по тези улици. От тези дни мина много време, но още не съм забравила как ме гледаше. Онзи толкова то ...
1258
1
Тази мелодия ме събуди среднощ. Тя прозвуча красиво и болезнено, но не разбрах от къде се появи. Сякаш се намирах в концертна зала със съвършена акустика и оркестър от блестящи изпълнители. Някакъв невероятен консонанс от хармонии заливаха залата и хукваха навън през мраморните колонади но амфитеатъ ...
980
5
Това е разказ за това как получих бойното си име. Ръмжачът и Шира ме заведоха при учителя на вълка - Скиталецът, който след съответното встъпително слово ми обясни процедурата - трябвало да се подложа на тридневно бдение и да търся видение, което да ми помогне да намеря името си. По стари аскетски т ...
898
Мъжете не обичат силните и независими жени. В това съм се убедила от собствен опит. При честите ни семейни скандали бившият ми все казваше: "Ти, с твоята голяма уста!..." Ха, че нали за това ми е дадена, а не само да прежИвям с нея! Не дай Боже, да изразя мнение, различно от неговото! Той беше винаг ...
2823
11
Ходя по моята пътека, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Поглеждам наляво, където до мен върви Шира, а отвъд него стена от мъгла. Викам му, но нито звук не се чува, а мълнии над мене и пламъци зад мене... Хвърлям поглед надясно - там върви Ръмжачът, след него пълна тъмнина. Тръгвам към него, кр ...
749
1
Пак сънуваше. Как лети. Но сънят беше черно-бял, мътен, мъглив, с тягостното чувство на обреченост и загуба. Странно - този път имаше дори криле! Преди само разперваше ръце, скачаше от покрива на някоя висока сграда - и готово. Политаше. В синьото. В безтегловност. В хармония и спокойствие. Така пре ...
1437
7
Просто едно откровение
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме пок ...
Когато за пръв път пуснаха маршрутните таксита, си спомням как една колежка ме покани на гости и за по-бързо се качихме на маршрутка. Много ми хареса. Освен нас двете, в таксито имаше още двама-трима души. Хем комфортно, хем по-евтино, супер. Втория път беше, когато Мая ме пок ...
1289
12
Известно време след оная история, когато без мое знание бях включен в популярния проект за удължаване на мъжкия полов орган, се наложи да бягам от доброжелатели.
Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист ...
Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист ...
914
1
Вървях сама в тъмния и мрачен коридор в запустялата сграда, за която всички говореха, че била обитавана от призраци. Аз, естествена не им вярвах и реших да отида и да се убедя сама. А и все пак това бяха само призраци - нямаше какво толкова да ми сторят. Вървях сама в къщата и слушах System of a dow ...
1120
1
Изключително изтощително е да говориш с някой, който разбира какво му казваш.
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...
Поредна нощ изкарах безсънно, със смачканата опаковка от хапчетата за сън в едната ръка и новозакупената ми писалка в другата. Имам чувството, че преди да се унеса, там някъде на бюрото имаш и лист, или поне така би било л ...
907
1
Всяка година на петото пълнолуние вълците от околността се събират на Вълчата поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно виене.
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...
Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годиш ...
758
1
Горещо беше. Усилно. Из Ръжанлъка, и отсреща - по Диканаря, вече всички ниви бяха ожънати, та се плешивееха като бръснати глави.Отшумяла беше глъчката и надпреварата на жътвата.
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаля ...
1152
10
В полунощ край контейнерите се навърташе едно зъзнещо куче. Нещо ми подсказа, че това съм аз самият, но някога и някъде. Кой знае кога и как съм се превърнал в куче - вероятно част от новата ми идентификация; после видях катастрофата на остров Тера и гибелта на Минойската цивилизация; някъде там ниш ...
915
6
След като се плацика в любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, Но Щен Вълк се излегна на припек, за да се поизсуши и благодарение на топлата милувка на слънчевите лъчи, заспа. Незнайно колко време по-късно вълкът се събуди, протегна се блажено и... замръзна... после бавно и много внимателно, без резки ...
681
3
Кого се опитваме да излъжем? Правим същите грешки. Същите грешки, които се заричаме никога да не правим. А ако грешките са нови – това ни съсипва още повече!
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си остав ...
Ново място, ново начало. Всеки си е намерил Ахилесовите пети и ги е изкоренил с метафизична терапия.
Глупости! Пълни глупости! Винаги си остав ...
1717
5
Залогът
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...
1198
Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...
1321
5
Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...
Като минахме от там, ме заблъс ...
1746
3
На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...
772
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
2477
8
Махаме с ръце, чупим китки, чупим други неща, кривим устни в разни гримаси, хвърляме по някоя плюнка като крещим, за да сме по-убедителни и пак не ни разбират. Не ни разбират, защото не ни чуват.
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
Някак хората успяват да се вслушат само в копненията на своята душа или тяло. И после посвещават цялата ...
1787
8
- Падишах ефенди - обади се по петолъчката много разтревожен главният евнух, когото моите хора ми бяха доставили директно от Кеймбридж - опасявам се, че трябва да ви съобщя една неприятна вест: вашата елитна съпруга номер 77 пак е в положение. Току що ми съобщи старшата акушерка баба Айше.
- Но защо ...
- Но защо ...
975
10
Без думи, а с жега - алфа версия
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
Лято е, жега е, Ко Та Рак лежи размазан на сянка близо до речния вир, за да се спаси поне малко от следобедния мор и разсъждава върху несправедливостта на живота, в частност по въпроса с неговия кожух, ползата му през зимата и как пречи лете.
По пътеката се задава Но ...
763
1
Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...
813
2
... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...
964
4
Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...
958
2
Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...
1423
1
Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...
2412
2
Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
1094
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
