14 755 резултата
Как се раждат и умират чувствата
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си ч ...
Малко след края на часовете те се срещнаха. Ник, както винаги с ентусиазъм, разказваше какво му се беше случило през деня. Той умееше да разказва. Влагаше и в най-обикновените и скучни думи живот, и добавяйки и чара на усмивката си, създаваше у хората около себе си ч ...
1509
1
Подземна одисея
Лъчезар стъпи на две напречни лопатки между веригата на машината, за да се извози по наклона.
Лампата му осветяваше напред и встрани черните стени на минната галерия. Светлината присвяткаше от дирек на дирек и потъваше в тъмните, тук-там пробляскващи, кафяви каменни въглища.
Краят на ...
Лъчезар стъпи на две напречни лопатки между веригата на машината, за да се извози по наклона.
Лампата му осветяваше напред и встрани черните стени на минната галерия. Светлината присвяткаше от дирек на дирек и потъваше в тъмните, тук-там пробляскващи, кафяви каменни въглища.
Краят на ...
1375
10
МЕЧЪТ
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната ...
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната ...
920
4
Намерих си нова приятелка, тя се казва САМОТА. Отначало:
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...
- Ти си великолепна, ти си искрена, ти си честна, ти си, ти си... - ми нареждаше тя. Казах и:
- Тогава питам те: Защо съм толкова сама? Защо само ти си ми приятелка, а не други? Защо не преставаш да ми правиш комплименти, не са ми нужни, когат ...
1962
3
До следващия празник
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...
Пролетното слънце спусна палещите си лъчи и затопли изстиналата земя. Веселите песни на птиците от ранни зори огласяха притихналите улици. Природата се съживяваше за нов живот. Наближаваше голям празник, най-светлият за християните – Великден.
Този ден Калина се събуди много ран ...
936
1
Големият град, потънал е в мрак и бледи светлини. Величествени сгради се издигат все нагоре и нагоре. С напрежение се мъчат да достигнат небето. Лек пролетен вятър навява, но е още февруари. Още е студено. Безцветно. Сиво.
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...
Една мелодия се прокрадва измежду тишината.
Един флейтист самотен свири... зв ...
1038
3
П Р О Д А Д Е Н А Н Е В Е С Т А
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...
А животът си течеше.
Жените и децата копаеха земята, а мъжете вървяха по балканите за сухи дърва или да пасат добитъка, а вечер се заседяваха все повече в кръчмите, за да пооплакнат гнева си.
След един такъв разговор в кръчмата с приятеля си Петър, младият момък Русан ...
1448
10
Болката
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...
"Обичам да ме боли - искам да ме боли".
Мога да бъда издръжлив, но не и красив.
Болката е
вътре в мен. ...
1515
2
Х А Р А М И Я Т А
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...
Случваше се понякога малките банди от харамии да попаднат на преминаващата редовна, въоръжена войска на падишаха и тогава върлите, мустакати, въоръжени мъже биваха разпилявани като пилци по околните скали и чукари и не малко от тях оставяха главите си, които по-късно биваха набиван ...
1594
5
Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...
849
1
Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...
725
ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...
879
4
М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...
1813
4
Аре карай бе, цървул
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...
Или как да оцелеем в маршрутката
Делник. Сутрин. София. Всеки бърза нанякъде, бяга по задачки, чуди се как и къде да се набута. Вдигам ръка с надеждата, че шофьорът на маршрутката ме е видял. Спира. Ох, мамооооо, пълно е. Нищоооо, има място и аз мен, все пак колкото повече (хора ...
1165
5
На Росица...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...
А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - ф ...
1566
5
"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, ...
1182
3
Ромео и Жулиета в една дъждовна есен
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...
Любовка приседна да допише последните редове на писмото, чакащо я от няколко дни, върху горната полица на шкафа.
Когато привърши, въздъхна дълбоко, прочете го отново и отдолу дописа домашния си адрес. Облиза с език капачето на плика и го притисна с коравите си въ ...
1137
6
Първата дума на любовта е мълчанието
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...
....
Той жадно затърси нейния поглед. Искаше на всяка цена да го улови.
Думите не му достигаха, за да изкаже емоциите, които го владееха...
Тогава ...
1264
10
К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше вс ...
1151
1
РАКЛАТА И СЛАВЕЯТ
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...
Мразех да ходя на село. Колкото и пъти да отидех със семейството ми, винаги валеше дъжд. Такъв един ситен, мокрещ и ироничен: „Ето на - дойде и аз завалях. Стой си сега в къщата и се ядосвай!" На всичко отгоре и дъщеря ми (на 13г.), която едва бях убедил да дойде с нас, се цупеше в ...
1300
1
Някой веднъж ми каза, че светът бил малък. Живели сме били в един град. Дори някога сме били приятели. Близки приятели, ми каза, дори сме били женени. Това ми се стори илюзия, казах му аз, че това е лъжа. Но той отрече, дори сме имали щастлив брак. И две прекрасни деца, ми каза той, че сме имали. Жи ...
1385
7
За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...
1331
1
Малко дете на пътя стои, протяга плахо ръка, поглежда с очите невинни… Да, невинни! Виновно ли е то?! Приближава се човек. Ще извади ли късмет? Да, ето! Пуска паричка в протегнатата ръчица. Детето - гологлаво и босо понечва да прегърне и целуне този благороден господин… но, уви, той се дърпа с погну ...
1157
1
Разговор по мъжки
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...
2190
5
На Пешо
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...
1040
1
2
Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
1262
Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...
1595
1
- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
1498
4
Зъбът
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...
1039
1
Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...
1131
5
Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...
1534
9
Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...
1856
5
Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...
Близ ...
3359
10
МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...
1906
2
ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
823
2
‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
1734
2
"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
1042
Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
1499
7
“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
1568
7
Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
1174
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
