Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Да полетиш като Икар

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...
Bardejov (Янко)
Bardejov
Проза » Разкази
1.1K

Въпрос за един живот ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.9K 2

Да живее корупцията!

Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
1.3K 5 9

Аре стига, бе! - 15

Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...
sirDIMITRI (Сър Димитри)
sirDIMITRI
Проза » Хумористична
2.1K 1 6

Още вариативни приказки

Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.8K 2

Едноактна пиеса

Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Други
1.2K

Независими метаморфози

Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...
MisteriaVechna (Misteria Vechna)
MisteriaVechna
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
985

Сладоледена вибрация

Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...
shadoweaver (Димитър Кръстрев)
shadoweaver
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K

Среща

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
879 4 6

Котката, която живееше в Министерския съвет

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...
ГаляБорисова (Галя Борисова)
ГаляБорисова
Проза » Разкази
1.8K 6 7

Какво е времето?

- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...
evageorgieva96 (Ева Георгиева)
evageorgieva96
Проза » Разкази
2.1K

Летен дъжд

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K 2 3

Приказки с вариации

Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.1K 3

18+ Пияна мъртва душа

Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...
charliemlad (Чарли )
charliemlad
Проза » Разкази
1.4K 5

Усмивки и сълзи

В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Разкази
816 1

Грешната пътека

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...
ГаляБорисова (Галя Борисова)
ГаляБорисова
Проза » Разкази
1.6K 1 7

Страшилището

- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Разкази, Други
991

Четвърти ден: Вишнева къщичка

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
914 5 6

За дядото, златната рибка и бабата

Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.2K 1 4

Лепило и вълни (11)

Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...
Късата_клечка (Явор Бачев)
Късата_клечка
Проза » Повести и романи
1.3K

Пътеките на живота

5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Повести и романи
912 1 2

Трети ден: Арест

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.1K 5 4

Нощта на откровенията

Още щом настъпи месец октомври, аз нямах търпение да преминат всичките му тридесет и един дена, за да настъпи празничната нощ на Хелоуин. Макар да бяха преминали години откакто този празник беше достигнал до моята страна, отношението към него все още беше твърде отрицателно. Повечето ми познати през ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Разкази, Други
940

Пътеките на живота

На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Повести и романи
978 2

«Цената на успеха»

За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Разкази
2.7K 3 11

"Не ме съдете" 26

Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи
1.7K 5 3

Из живота

Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
902 3

Туптящо сърце

Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза
829 2 6

Усещаш ли накъде бия?

Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...
stefanoV_ (Константин Стефанов)
stefanoV_
Проза
832

Този път няма да ти се размине 4

Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
859 2

"Не ме съдете" 25

Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...
Vessymark (Весела Маркова)
Vessymark
Проза » Повести и романи
2.1K 4 4

Коледният пътепис, който ти обещах-2

24 декември
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Други
1.5K

Въпрос за един живот ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.6K 1 1

Знаците

Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...
gold (Zlatka Аndonova)
gold
Проза
703

Втори ден: Сирене

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
932 5 4

Пожелание за рожден ден

Честит рожден ден, г-жо Б. !
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Писма
2K 2

Those motley eyes 🇬🇧

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...
Делия (Делия)
Делия
Проза
3.5K 1 2

Първи ден: Запалка

Свиреше на странна цигулка, омотана с кабели: лоза беше тя, неподкастрена. Краищата на филизите ѝ бяха струни. Младежът беше възпълен, висок и с дълга коса. Часът наближаваше осем и половина сутринта, есента все още беше млада и дори в това ранно и още сънливо време разголваше дамите, а мъжете мръще ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
993 5 7