Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Тогава казвам "Обичам те"

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-03-23T18:49:40+02:00 777 1

Аз и глобалното затопляне

Пенсионирах се и сега имам време за всичко, най-вече за себе си. Сядам пред компютъра и си слушам любима музика, гледам си филми, разхождам се в парка.
Днес реших да си проверя пощата, влизам в АБВ, да не се бърка с политиката. И…о, леле мале.
Не бъди мек и мекушав.
Гаджето ти ще преоткрие любовта с ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2017-03-23T17:38:29+02:00 1.4K 4

Глухарче

Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...

exuded

Проза » Разкази

2017-03-23T17:17:53+02:00 1.4K 2 4

Виенско кафе 2/ 5

Излизам от офиса на Драшев и отивам в най-близката църква. Плащам на една отегчена лелка молитви за здраве и си взимам малко светена вода за вкъщи. Трудно мога да се определя като вярваща, но лъжи като тази за спонтанния аборт събуждат суеверията ми. Затова включвам и Борил в молитвите. А вечерта му ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-03-23T11:30:38+02:00 723 2 2

Зет ми Гурмето

Зет ми Гурмето
Професор Захаринка Спиридонова приседна до прозореца в кухнята и отрони тежка въздишка. Ако трябва да сме по-точни, много тежка, защото от изпуснатия през устата й въздух пердетата полетяха до тавана. Та седна тя, въздъхна, както вече го описахме и аха, да отрони сълзи, ама се въздърж ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-03-23T00:43:09+02:00 1K 1 11

Кидония - Десета част

10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...

ДжонЛейзър

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-03-23T00:17:59+02:00 992 1 2

Да е жив и здрав бати Съби!

Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...

val6ebnica

Проза » Разкази

2017-03-22T10:30:57+02:00 1.8K 2

Мъжа с розовото сако

МЪЖА С РОЗОВОТО САКО
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-03-21T18:12:56+02:00 752 2 1

Любовното обяснение на един математик

О, по- прекрасна от теорема на Питагор,
Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красив ...

duffmckagan

Проза » Еротична

2017-03-21T18:03:59+02:00 1.1K 1 1

През прозореца

Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...

esenna

Проза » Разкази

2017-03-21T16:56:28+02:00 1.3K 3 5

Не Гери, а Гергана!

ГЕРИ
Като ме нарича "Гери" ме връща в гимназиалните години. Не в добрия смисъл на думите.
Все още не знам коя съм и как точно се казвам. Но, колкото и да е странно, дори за самата мен, съм чувствителна на тази тема..
Това "Гери", родено от епохата на Спайс Гърлс, когато всички Гергани бяха безмилост ...

Kalisi

Проза » Други

2017-03-21T12:02:27+02:00 1.5K 2

Целувка

Калина пое таблата с току-що изпечените целувки и започна да ги нарежда отпред на витрината. Тя вдигна погледа си и видя Златю да стои от другата страна на улицата и да ѝ маха с вестник в ръка. Бузите ѝ поруменяха и тя бързо сe обърна към касата на сладкарницата.
Златю беше бедно момче. През седмица ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

2017-03-20T22:19:28+02:00 1.6K 4

Ех, съдба!

Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори ...

Ve2666

Проза

2017-03-20T22:12:04+02:00 1.5K 5 7

Гражданско дело № ХХ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №…
Скеч от Генка Богданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ИЩЕЦ: възрастен мъж от село
ОБВИНЯЕМ: млад мъж ...

evgeniagenka

Проза » Хумористична

2017-03-19T18:18:20+02:00 884 2

Един негов поглед

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

LacrimosaM

Проза » Други

2017-03-19T17:26:12+02:00 1.2K 1 2

От клетва до срам

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

HAATOR

Проза » Разкази

2017-03-19T12:41:31+02:00 2.1K 2 3

Славеева песен

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...

aleksis_marti

Проза » Разкази

2017-03-19T12:05:25+02:00 1.6K

Виенско кафе 2/ 4

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-03-19T00:38:57+02:00 859 2 4

Усмивката 2

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

vega666

Проза

2017-03-18T23:54:36+02:00 1.1K 6 9

Среща със Сатаната

Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-03-18T21:49:55+02:00 1.2K 2

Ти ли си.. (част 1)

Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...

EmiliaY

Проза » Повести и романи

2017-03-17T22:14:30+02:00 999

Хард рок психотерапия

– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...

admiral

Проза » Хумористична

2017-03-17T21:23:27+02:00 1.1K 2

Рошавата сврака

"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...

Oracle

Проза » Разкази, Хумористична

2017-03-17T13:50:57+02:00 1.5K 1 2

Усмивката

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

vega666

Проза

2017-03-17T02:14:32+02:00 1.2K 6 22

Лотария

Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седм ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

2017-03-16T23:40:23+02:00 2K 1 4

"Бог бави, но не забравя"

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-03-16T23:37:42+02:00 3.5K 2 2

Кидония - Девета част

9.
Писъкът беше толкова силен, че се чу в цялата станция. Моментално скочих от леглото и грабнах крачето от леглото. Отворих вратата и в същият миг ме блъсна остра болка в гърлото и гърдите. Усетих ,че се задушавам и не мога да дишам нормално. Въздухът беше разреден и приличаше на смес, която прогар ...

ДжонЛейзър

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-03-16T22:53:58+02:00 702 1 3

В подлеза

Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...

exuded

Проза » Разкази

2017-03-16T22:38:33+02:00 1.4K 2

Виенско кафе 2/ 3

Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.
– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?
– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да иск ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-03-15T21:25:32+02:00 900 1 2

Сезони

Не дочакахме зимата, въпреки това много зими минаха през нас.
Хубаво е да се сгушиш в прегръдките на някого, когато навън е студено и всичко е замръзнало. Истинският проблем идва, когато студът е вътре в нас. Тогава нито вятър, нито слънце помагат. Ледовете си стоят и не се топят. А как исках да дой ...

MillionDreams

Проза » Други

2017-03-15T19:21:29+02:00 617 2 3

Отново себе си

Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...

merian100

Проза » Разкази

2017-03-15T16:44:45+02:00 1K 1 3

Какво оставяме след себе си

Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...

Деница

Проза » Разкази

2017-03-15T16:21:15+02:00 2.4K 1 5

Весели пуканки с комерсиални и... Част 7

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...

rygit

Проза » Повести и романи

2017-03-15T15:26:29+02:00 913

Моите срещи със смъртта

1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. На отсрещната страна има училище. Стоя на двора и виждам как от ...

vega666

Проза

2017-03-14T23:07:55+02:00 1.1K 4 9

Днес живях

Една красива история, нямаше край. Беше лято, слънцето печеше, а усмивката стигаше до парещия бряг, където твореше любовта... Всяка сутрин отивах до морския бриз, да вдишвам любовта, да се потопя в тази свобода и да крача смело, за да бъда себе си. Един ден близо до морето срещнах непознат човек. По ...

дъждове

Проза

2017-03-14T23:07:15+02:00 1.6K 3 5

Кидония - Осма част

8.
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...

ДжонЛейзър

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-03-14T20:54:48+02:00 878 1

Малките неща

> Защото той...
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...

hrise_to

Проза

2017-03-14T20:47:42+02:00 852

Караконджулът

Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...

sofist

Проза » Разкази

2017-03-14T20:44:30+02:00 2.4K

Вместо ЧРД

aleksandra79

Проза

2017-03-14T20:36:43+02:00 1.5K 1 2

"На многая лета"!

“На многая лета”!
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...

WIK

Проза » Други

2017-03-14T20:32:53+02:00 2.2K