Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...
Двама близки приятели се срещнали на маса в заведение. Първият бил ерген, а вторият женен. Първият поискал съвет от втория.
- Кажи ми, според теб кое е по-добре - да се оженя или да прекарам живота си като ерген?
- Ще бъда откровен с теб - отговорил му вторият. И в двата случая ще съжаляваш. Разлика ...
Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.
Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичал ...
В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия ...
Глава 5
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,част втора
ТРЪН ОТ РАЯ
Забележка.Всяка съпоставка между героите и действителни личности от българския политически връх е неудачна,неуместна и съвършено произволна.Някои от тях са политици и управници просто защото и това е професия.Някои са нещастни и излъгани,боли ги и се отчайв ...
Стивън Хокинг /вечна му памет/ се срещнал със Създателя и Той му рекъл:
Стивъне, ти направи много, за да не се разбули тайната на моя бозон, авторските /ми/ права над който си присвои Питър Хигс. Този бозон е изключително ценен за творението ми, защото от него бозаят всички елементарни частици. Зато ...
Равномерните удари на часовника в преддверието накараха Аная да се събуди. Тя разтърка сънено очи. Не й се ставаше от леглото, но когато си спомни нещо, рязко се надигна и седна, отмятайки завивките настрани. Стана й хладно и се погледна. Беше гола. Простена.
- Мамичката му!
Стана и отиде в банята. ...
Познавам жена, която отчаяно се нуждае от серум против изгубена надежда. Тя беше изгубила сина си в зората на Демокрацията. И не точно „изгубила“; бяха го намерили прегазен на някакъв паркинг. „В безпомощно състояние“ – така казаха по телевизията. Още се чудя – бил ли е жив, но „в безпомощно състоян ...
1
Когато напусна Чикаго, настроението му се повдигна, а след като старият „Форд” се сля с необятния рай на Апълачите, озарен от сутрешното слънце, в съзнанието му изплува чувството, че се е върнал в детството си или внезапно се е озовал в сюжета на мистична приказка. Насрещните автомобили ставаха вс ...
Обучаваме кученцето. И му слагаме пелени в единия ъгъл – да си пикае там. Та отивам да купя. Опашка. Тъкмо идва моят ред, една дама застава отпред и учтиво моли да вземе само една торбичка от 20 стотинки. Кимам й – не бързам за никъде. Но казвам:
Обаче, госпожо, друг път не изпреварайте човек, купув ...
Глава 4
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръж ...
Пепи Недева – служителка в Райфайзенбанк, изключи компютъра и побърза да се оправи за тръгване. Днес предстоеше фирменото коледно парти и тя се замисли, дали няма да закъснее. Нищо не вършеше през пръсти. Дори и в този ден, не приключи работа по-рано, както някои нейни колежки. Изчака голямата стрел ...
Петров - пенсиониран полицай, се обръща към току-що пенсионирания си колега:
Станков, доста отдавна не съм те виждал с жена. Притеснявам се за теб.
Станков: Излишно се притесняваш. Нали знаеш, че бях в отдела, който се занимаваше с транссексуалните... Работех дълго време под прикритие.
Петров: Знам, ...
Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.
– Добре ли се чувстваш? – не се стърпя да я попита.
Момичето присви леко ...
Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.
Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.
Възрастните са длъжни просто да т ...
- Той е жив, Нати! Той е жив!
Нати погледна жената, с която споделяха много тайни, объркана. Очите й щяха да изскочат от орбитите.
- Какво искаш да кажеш с това „той е жив”?
- Това, което казвам. Мислехме, че е мъртъв, но не е. Погледни!
Жената с черна коса, също толкова черна, права и гладка като т ...
СЦЕНАРИЙ
Доживях да спечеля пари от писателство! Е, не точно пари, но десет литра отлежала сливова ракия, пет големи парцала сланина и едно агне по Гергьовден (след два месеца) са сериозен доход. Необлагаем! Ракията и сланината ги получих авансово, срещу разписка. На това му викали фючърсна сделка. ...
Син пита баща си: Тате, виждал съм хора с 6 пръста. А има ли такива с два задника?
Бащата: Разбира се, че има. Такива са всички, които поначало са задници.
Синът: А как да се обръщаме към такъв човек?
Бащата: Задник със задник!
Двамата бяха женени от 32 години и допреди тази пролет, г-н Донев смяташе, че с брака му всичко е наред. Единствената им дъщеря отдавна се беше омъжила в Америка, отнасяйки със себе си най-щастливите мигове на семейството. Както всяка двойка, така и тази си имаше определени навици. Всяка събота ходе ...
Глава 3
8 часа по-късно
-Не знам защо точно аз. Но не за първи път го сънувам – заговорих с увереният си глас, докато онзи пистолет така заплашително се впиваше в черепа ми. Той не предизвикваше страх у мен, тъй като аз бях бесен. Бесен. – сънувам трагедии като тази в София Тауър.
Премълчах, че забр ...
Дълго бях чакал да направят този филм и направо ми призля, когато режисьорът пусна във Фейсбук съобщение, че снимките се отлагат поради заболяване на един от актьорите. Много ми беше криво, че скоро няма да мога да гледам нова продукция с любимата ми актриса Никол Уотс. Тъпа работа, разболее се няко ...
Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.
Беше очевидно, че все още са в слугин ...
Казаха ми, че обичаш да четеш.
Не съм ти „удобен“ като сюжет, нали?
Думите ми не струват.
... но от намеци разбираш, може би.
Обещавам ти история, не просто прочит... ...
СЛУЖЕБНОЕ УДОСТОВЕРЕНИЕ
Полиза вяло протоптал всю длинную очередь вдоль грязных панелей скучного коридора, пока не обволок кудрями узкую обналичку окошка кассы.
Кассир, сверкая дорогими переливами на дряблых пальцах, открыла паспорт и сличила фотографию с оригиналом, заполнившим решетчатый проем око ...
На кафе съм. Малко съм подранил, та се разполагам бавно, оглеждам се, ослушвам се… На съседната маса група пенсионери. Единият:
- Бе, аз забравих да пия хапчето…
- Виаграта ли? – хили се друг.
- Не, бе – за болежките…
Пък аз си викам: „ Ми то и виаграта е за болежки…“ ...
Син споделя с баща си: Тате, ама тоя Айнщайн бил голяма работа. Днес учителката ни изведе неговата формула: E = m.c^2. Направо се шашнах.
Бащата: Не се шашкай, сине. А учителката не ви ли каза, че Айнщайн е извел и формула за дебелите?
Синът: Не бе тате - нищо такова не спомена. Ама каква е тази фор ...
11 часа и 30 минути по-късно
Пистолетът се опираше в главата ми, запращайки в сърцето ми паника. Но аз знаех какво правех тук, знаех защо бях тук. Знаех и откъде идваше целият студ в сърцето ми.
-Аз ги виждам – продължих да говоря на петимата човека пред мен, без гласът ми въобще да трепне. Все едно ...
Нощта отново спусна своите завеси. Небето се изпълни с живот, безкрайно много блещукащи звездици, сякаш небето се запали, сърцето сякаш чува любовната песен на нощjа, очите сякаш виждат безкрая и... Колко е красива само нощта като хубостта на истинска жена, луната свети в жълто за да придаде нюанси ...
5 част
Така препирайки се за глупости и дреболии не разбрах кога сме стигнали до колата.
Качваме се и потегляме!
Тя шофира!
Движим се към града на Я. Пуснали сме на моя смартфон приложението което чете на глас подбраните от мен писмени текстове – извадки от Ная в лоното на Афала. В тонколоните звучи ...
Част 4
Така малко или много, но разсънващата ми стратегия успява. И в този дух продължаваме да си говорим всякакви неща. Но тъй като пътя се очертава да е доста безлюден Я отново решава да гласуваме доверие на с Как‘Сийка. По всички карти и тези на моя телефон, и тези на нейния айфон е видно, че тря ...
Въодушевена, смело вървя, аз съм в този живот. Гледам замислено във всеки етап от живота, не знаейки посоката на искреността. Въодушевена съм, защото съм себе си. Откривам след залез, една небесна яснота, звездите блестят, но аз съм далеч. Поглеждам през прозореца, въодушевена от една красива атмосф ...
Гледам през прозореца спектакъл, звучи музика... Тя се слива с виолетовото небе... Какви цветове... Звукът се смесва с последните лъчи на слънцето... Вървят в синхрон, преливат се и се прегръщат, потопени с а един в друг... Светлината, тя бавно вече изчезва, като че ли се стопява. А меланхоличната м ...
Глава 1
- Аз мога да предвидя ходовете му.
Стоях пред пет човека, всеки от които можеше да ме убие за по-малко от три секунди. Усещах пет чифта очи, втренчени в мен, опитвайки се да пробият през душата ми. Враждебността във въздуха беше много повече от кислорода.
Потта се стичаше по слепоочията ми, ...
Напоследък ми е хубаво на душата, макар че все още съм много слаб и раната ме боли. Хубаво ми е, защото Тя живее при мен, нещо, за което винаги съм мечтал. Мими идва всеки ден да ни помага. Трудно ще й се отблагодаря за огромната всеотдайност. Без нея никога нямаше да можем да се справим. Рядко се с ...
Съсухреният и сбръчкан мъж, който седеше на объл камък до изсъхнало дърво, беше земеделец. Когато поостаря, остави нивите и кърската рбота и се захвана с овощарство. Садеше фиданки през пролетта и есента, ашладисваше, посещаваше градините наоколо, за да дава съвети, да пръска срещу вредители, да про ...
В източния край на Караново, на стотина метра от последните къщи се простира около хиляда декара земя, която местните наричаха - Пущиняка. Естествено, че произходът на този топоним бе неофициален. През 1961 година един амбициозен заметник-кмет на общината , който виждаше бъдещето на града като облас ...
Лина се родила в един горещ летен ден. Лекарите останали изненадани с каква лекота е излязла на бял свят. Единият от тях си казал „Има нещо у това дете. То е специално!”. Докторите забелязали малка аномалия на устната му, но решили, че с времето ще се оправи.
Родителите на Лина се разделили, когато ...