Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Из цикъла "Събитията на инспектора"

РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а т ...

exuded

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 3 5

Капки от любов

Това е история за едно младо момиче, бедно сираче, което обаче бе невероятно красиво и ако не беше прокълнато, всяко момче, че даже и момиче би се влюбвало в нея. Прокълната? Да, точно така. Където и да идеше, над нея валеше дъжд. Всеки път, когато излезеше от къщи, започваше най-страховитата буря и ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2.2K 3 2

Играта

Играта приключи. Резултатът е нула на нула… а победител няма. На игралната маса останаха само далечни спомени от любовта ни. По земята са разпръснати строшените парчета от кристалните чаши, изпочупени в изблик на гняв. Предполагам, че следващите играчи срещу които ще играем на тази игра, ще се пореж ...

ЕлеонораДобрева

Проза » Други

1K

Автостоп

Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а ...

maiaan

Проза » Разкази

2.3K 2 7

Той

Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...

thedac

Проза » Разкази

603

Нетърпимо

В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е п ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

968 6 4

Комплеск за малоценност

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

931 2 2

Трите прошки

– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...

esenna

Проза » Разкази

4K 25 34

Да намериш себе си

Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

2K 2 11

Отвлечена

Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.6K 3 6

Мъдрословия (15)

170. Човек без вяра мъчно би могъл да бъде наречен човек.
171. Шофирането на практика има много малко общо с шофирането на теория. Така е и при всичко останало.
172. Смяната на предавките е лесна само привидно. Смяната на посоките в живота също.
173. Приеми, че нищо материално на този свят не е вечн ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

837 1

Гербери

На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

1.9K 2 9

Виенско кафе 2/ 51 - последна

Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.8K 4 16

Любов за десерт

И отново върху белия лист изписвам красиви думи. Можеш да намериш себе си във всяка от тях. Чудя се, от кое желание боли по-малко... кое да избера? Да пожелая, да бъдеш мой или да те забравя? От играта на съдбата кой спечели? Единствено любовта... Взе със себе си всичко, разделяйки ни на две. Винаги ...

ЕлеонораДобрева

Проза » Други

945

18+ Изкуствена кожа

- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...

йеромонах

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Еротична

1.5K 2

Мъдрословия (14)

157. Пътуването е нещо хубаво, стига бурята да не пътува с теб.
158. Екскурзиите са надценявани. Ако поемеш пътешествие и те сполетят лоши метеорологични – няма да видиш нищо ново.
159. Понякога да заложиш на сигурното е най-правилния избор.
160. Там, където дрънчи звукът не метала, щастието гори по ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

803 1 1

Не всичко е емиграция

Емиграцията е улица еднопосочна. Връщането е възможно само посредством още една емиграция. Това да го знаете от един емигрант. Да ви е ясно, че заминете ли веднъж, цял живот ще заминавате.
Останете ли, също няма да стоите на място. То корабът на обществото си се движи по своят си път, независимо дал ...

B

Проза » Други

2K

Представи си

Беше приготвила всичко и го чакаше леко нервна в дъното на кафето. Потропваше с късите си нокти по дървената масичка и с мъка се опитваше да намери още сок в чашата си. Кафето отдавна бе изпито.
Не. Не трябваше да разбира. Щеше да изглежда жалка в очите му. Най-вече за себе си. Не искаше съжаление, ...

merryhell

Проза » Разкази

1.1K

Намерила си майстора

НАМЕРИЛА СИ МАЙСТОРА / Скеч от Генка Богданова/
Действащи лица:
СЕЛЯНИН /Руси/
СЕЛЯНКА /Русьовица/
ЦИГАНКАТА АНА /калайджийка/ ...

evgeniagenka

Проза » Хумористична

1.7K

Червено

През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...

exuded

Проза » Разкази

836 4 7

Виенско кафе 2/ 50

В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също сп ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.9K 4 4

Писателят и празният лист

Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, ...

Igby

Проза » Разкази

1.3K 1 5

Пътешествието на една муха

Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридо ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

1.5K

Професионалистката

Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...

merryhell

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

1.4K 1 2

Прошката

Тя не е нещо, което можеш да дадеш по задължение, а само когато си готов...
Прошката не е само думата "простих", а усещане за лекота. Непочувстваните думи се усещат от отсрещния като хлад, сковаване, но не и като прошка. Машиналното изричане на "Простих!", не дава лекотата, която съгрешилата душа оч ...

ponichka.1

Проза » Други

1.7K 2 3

Страх или безсилие

Да не признаваш нищо постигнато от противника си говори,
че или те е страх от него,
или че му завиждаш,
или че не вярваш на собствените си възможности.

petkonpet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Когато се връщаш

Научих се... да мълча, когато се връщаш.
Научих се, да не правя крачка напред, когато стоиш срещу мен... Да отмествам поглед от твоя, за да не потъна в него отново. Научих сърцето си, да не се радва, когато ме обичаш за кратко... Да не казвам, че те обичам, когато гледаш в очите ми и шепнеш, че ти л ...

ЕлеонораДобрева

Проза » Други

1.3K 1

Марги - 19

Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.8K 1 4

Мъдрословия (13)

145. Губиш тогава, когато паднеш духом.
146. Любовта в наши дни е циркова арена - има и еквилибристи, и жонгльори, и укротители на зверове.
147. Унищожи това, което не искаш да попадне в чужди ръце.
148. Селската идилия съществува единствено и само в мечтите на хората.
149. Любовта си тръгва. Приеми ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

958 1

Любовта не се оправдава

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПРАВДАВА
Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стре ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

1.2K 3 3

В друг свят

В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...

Tu_nescis

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Виенско кафе 2/ 49

Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.3K 4 2

Желание

- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...

Камето

Проза » Разкази

777 1

По сестрински

Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2K 4 10

Незабравима

Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... ...

ЕлеонораДобрева

Проза » Други

1.3K 3

Виенско кафе 2/ 48

Прекарах и следващите пет месеца в безкрайни опити да накарам Борил да спре да пие. Крещях му, молех го, гонех приятелите му, пак го молех, после пак му крещях... и нищо. Накрая ми писна. Чашата преля една вечер, когато ме удари. Върна се мъртвопиян, строши една статуетка в хола, аз слязох да видя к ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.9K 5 3

Думите, които не изрекох на глас

Любовта за мен…
Всички обичаме любовта, нали? Всички искаме да бъдем щастливи и чакаме идеалния за нас човек... Няма точно време, в което трябва да го срещнеш, нямаме срок за намирането на сродната си душа и не съществуват учебници за намиране на любов. Въпреки това, за някои от нас любовта е урок, ...

ЕлеонораДобрева

Проза » Други

5.4K 3 2

Гузна съвест

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...

Ve2666

Проза

1.7K 1 3

Злокобен капан

Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...

donkooooo

Проза » Разкази

2K 7 7

Виенско кафе 2/ 47

Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.
– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.
Въздъхнах:
– Отивам.
Тя ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.1K 4 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Из цикъла "Събитията на инспектора"

Капки от любов

Играта

Автостоп

Той

Нетърпимо

Комплеск за малоценност

Трите прошки

Да намериш себе си

Отвлечена

Мъдрословия (15)

Гербери

Виенско кафе 2/ 51 - последна

Любов за десерт

18+ Изкуствена кожа

Мъдрословия (14)

Не всичко е емиграция

Представи си

Намерила си майстора

Червено

Виенско кафе 2/ 50

Писателят и празният лист

Пътешествието на една муха

Професионалистката

Прошката

Страх или безсилие

Когато се връщаш

Марги - 19

Мъдрословия (13)

Любовта не се оправдава

В друг свят

Виенско кафе 2/ 49

Желание

По сестрински

Незабравима

Виенско кафе 2/ 48

Думите, които не изрекох на глас

Гузна съвест

Злокобен капан

Виенско кафе 2/ 47

Опашка