Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Непоискана любов

Вървиш бавно през лятото на своето сърце. Светлините на града угасват и само жълтите светофари мигат като светулки, блуждаещи в мрака. Стъпките ти отекват между стените на спящите сгради. Разпалваш с устни последната цигара, която ти прави компания в тази нощна разходка и жадно вдишваш всяка мисъл, ...

ANONIMNIQ

Проза » Други

1.1K 3 2

Виенско кафе 2/ 43

Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.2K 4 2

Светове

София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...

thedac

Проза » Разкази

1.5K 9

Лятна командировка - Част 2.1

Пътувах с Маргарита към Габрово. Вчера се обадих на майка ми, не бяхме се чували от лятото. Попитах я, може ли да им гостувам на Бъдни вечер. Мама отначало се притесни, обсипа ме с въпроси да не се е случило нещо лошо и трябваше да положа максимални усилия за да я убедя в обратното. Казах ѝ, че ще б ...

boky10

Проза » Повести и романи

1.1K

Любовта е по-лоша от смъртта

Дори болката от скръбта не е толкова мъчителна и тежка, колкото от загубата на любовта. От смъртта ни остава хубав спомен за човек, надгробна плоча, над която да поплачем и някой, който да ни пази духом... От любовта остават тежки спомени, които изгарят душата ни. Тлеят дълбоко в съзнанието ни и нак ...

pamitam

Проза

911 3

Череши по банков път

Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...

exuded

Проза » Хумористична

1K 1 4

Виенско кафе 2/ 42

– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...

Elder

Проза » Повести и романи

2K 4 6

Безвремие

mihri61

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

850

Любовта ми под лунна светлина

Малко преди полунощ е. Отново настъпи това време от денонощието, в което липсата ти се усеща най-силно. Взирам се в звездното небе през прозореца, защото знам, че и ти правиш същото в този момент. Гледаме една луна, едно небе, едни звезди и това ме кара да те почувствам по-близо до мен. Вече е полун ...

cutemagic

Проза » Писма

1.2K 3 10

Ралица

Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...

Papalisimo

Проза » Разкази

2.7K 5 19

Учител по неволя - Страх и омраза в училището

Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...

Galifray

Проза » Хумористична

1.7K

След дългата зима

Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...

vistor

Проза » Разкази

959

Въгарец

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...

Мильо

Проза » Хумористична

2.5K 7 9

Струва си парите

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...

Мильо

Проза » Хумористична

1.4K 4 6

Най-хубавият рожден ден

Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...

Kalinski

Проза » Разкази

3.3K 3 3

За честта на мъжа III

Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Мног ...

Papalisimo

Проза

1.2K 1

Вторият убиец

В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...

Светлана_Видинска

Проза » Разкази

3.4K 4 3

Виенско кафе 2/ 41

– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.9K 5 4

Къси разкази край Огоста

"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си па ...

Eipril

Проза

920 3 9

С един повече

Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...

exuded

Проза » Разкази

925 3 4

Киара

Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2.2K 1 16

Жена с вкус на вишна

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...

slaveja123

Проза » Разкази, Еротична

2.2K 2 3

В търсене

Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...

vistor

Проза

858 1

Намерено щастие

Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

744

Бръшлянът

Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

935 1 2

Приказка за живота

"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...

Kalisi

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Хумористична, Други

2.2K 4

Творбата на художника

Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. ...

ХристинаПавлова

Проза » Разкази

852

Вероятно – 3

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

exuded

Проза » Разкази

913 1 3

Мъдрословия (11)

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

739

Калните обувки

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Проза » Разкази

884 1 3

Бойно поле – Душа

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

radew

Проза » Разкази, Други

1.4K 1

Онази объркващата любов

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...

figaro

Проза » Други

1.1K 1

Виенско кафе 2/ 40

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.2K 5 4

Невъзпитан

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...

Heel

Проза » Разкази

1.4K

За честта на мъжа II

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...

Papalisimo

Проза

1.1K 1

Създатели

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...

sziabori

Проза » Разкази

875 1

Кучешка му работа

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

кумеца

Проза » Разкази

1.8K 3 4

Университетски неволи

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Адриан

Проза » Други

779 1

На прощаване с любимата учителка

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...

chrisy26

Проза » Писма

2.9K 3

Служба

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...

sziabori

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Непоискана любов

Виенско кафе 2/ 43

Светове

Лятна командировка - Част 2.1

Любовта е по-лоша от смъртта

Череши по банков път

Виенско кафе 2/ 42

Безвремие

Любовта ми под лунна светлина

Ралица

Учител по неволя - Страх и омраза в училището

След дългата зима

Въгарец

Струва си парите

Най-хубавият рожден ден

За честта на мъжа III

Вторият убиец

Виенско кафе 2/ 41

Къси разкази край Огоста

С един повече

Киара

Жена с вкус на вишна

В търсене

Намерено щастие

Бръшлянът

Приказка за живота

Творбата на художника

Вероятно – 3

Мъдрословия (11)

Калните обувки

Бойно поле – Душа

Онази объркващата любов

Виенско кафе 2/ 40

Невъзпитан

За честта на мъжа II

Създатели

Кучешка му работа

Университетски неволи

На прощаване с любимата учителка

Служба

Опашка