Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Венера от планетата Любов

Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...

parvanski

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Елефтерия /за конкурса/

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Довереница

Проза » Разкази

1.6K 1 5

Петнадесет минути до края (за конкурса)

Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...

perperikon

Проза » Разкази

1.3K 2 11

Ерлан джигит

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

IT прочит на Червената шапчица

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...

duffmckagan

Проза » Други

3K 5 6

Лунен танц

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Слънчева_усмивка

Проза » Други

1.7K 3

Тсалайдон

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Cryptkeeper

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

958 1

Кукли!

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

920 4

Един нормален ден

Прибирам се към къщи и пътьом решавам да вляза в кварталния магазин. Освен продавачката има само една жена, така че бързо ще свърша работа, или поне така си мислех.
- Искам сок от праскова.
Получава го, плаща, прибира си рестото и сока в чантата, обръща се да си тръгне, но в този момент решава, че е ...

satanas

Проза

1.1K 4

Манолова захар

Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, т ...

кolobok

Проза » Хумористична

1.3K 1 4

Лов на котки (I)

I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...

ohayo

Проза » Повести и романи, Еротична

1.3K 2

Ако можеше да говори

Ако можеше да говори
Какво би могло да се промени в живота ви, ако познавахте някой премъдър и дълголетен старец, който е жив свидетел на всички събития в българската история? Само ако можеше да говори нали? Има какво да разкаже.
Извисил високата си, вече оредяла на места корона и разперил дебелите ...

parvanski

Проза

1.2K 2

Слепи желания - втора част

Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а го ...

Elanni

Проза » Еротична

1.9K

Гледаме един свят, виждаме различни неща

Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...

ПеЙо

Проза » Други

775 2

Чудовище

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

Ambrouse

Проза » Разкази

879 5

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно!

Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...

OlesyaNikolova

Проза

854 2

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Little-Lion

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2.1K 1 3

18+ Блокада (за конкурса)

Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.5K 2 8

Човешкото лице на климатичните промени

Йоанна седи на перваза. Натрупаните около й възглавници неистово се борят с изкуствената си природа в опит да й създадат уют. Една дори се старае да наподоби късче от горска ливада, но така модерната й геометрична щампа безмилостно я затваря зад решетка, забранявайки й безусловно дързостта да бъде н ...

just-inlove

Проза » Разкази

1.4K 3 3

Първа среща

Първа среща
"България не ме обича, но аз съм ебати пича" - на фона на джип с тъмни стъкла, юнак с камуфлажни дрипала размахва ловната пушка на зетя, утепала не едно и две прасета. Така примамваше жертви в нета не твърде младият Сотир, един същински богатир, вдигаше 100 кила от лежанка, готов да обру ...

Василико

Проза » Разкази, Хумористична

1.8K

Сватба

Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Ведн ...

NikoVat

Проза » Разкази, Хумористична

1.4K 7

Истинска любов

Отправих поглед в дълбоките му, като безкрайно море очи. В тях се четеше безусловната и искрена любов, плахо прокраднала се във всяко кътче от душата му. Една единствена мисъл на съмнение вгорчаваше щастието му и тровеше живота му: „Ами ако тя не го обича...?“
Нямах думи... Очите на този човек казва ...

М.Я.

Проза

756 1

Лъвът ни е виновен

Нито сме на север, нито сме на запад. Някъде между тях. Значи сме нещо средно между двете или по-скоро нещо неопределено. И все пак съществуващо. Така де - съществуващо. С идеята да се възродим. От какво? Като че ли сме имали някаква славна история, пък се а загубила някъде из годините, за което ние ...

Daytona

Проза » Хумористична

1.4K 1

Негоден нещастник

НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...

exuded

Проза » Разкази

627

Лента от спомени

Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...

Ничия-Долче

Проза » Разкази, Други

789

Някога

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...

zelenvik

Проза » Други

1.5K 3 7

Като без дом 3

В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...

m770921

Проза » Други

718

Метаморфоза

От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...

Ничия-Долче

Проза » Други

859 1 3

Нощно небе

Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...

Stransky

Проза » Други

1.3K 1 1

"С" като съдба (3)

60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.5K

На лечение

Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.5K 2

"С" като съдба (2)

40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.2K

И ето той дочака със своите очи да види

И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...

parvanski

Проза » Разкази

1.3K 1

Чернова

Един бял лист хартия... Или просто едно начало.
Някак си това винаги е било моето любимо изречение. Всеки един живот може да бъде разписан върху бялото поле. Думи, преплетени в красиви изречения. Десетилетия, години, месеци, дни, часове, минути, секунди... разстлани върху една хартия.
Седнах днес съ ...

DarkRedRose

Проза » Други

849

Раздялата

Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компро ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

975 2

Приятелска шега

Самочувствието ми е ниско 1,85. Ходи със скъсани обувки дори и през лятото. Не обича да се бръсне и къпе.
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.1K 13

Е, да те запозная ли

Тя ли? Тя е от онези – безплатно красивите. Без нужда от грим или старание. Красотата й идва някак естествено – отвътре. Но пък това е само повърхността. И далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога няма да ти е скучно.
Съз ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.2K

Дивият Рай

„Събуди се, въздигни се, или падни завинаги.“
Сър Джон Милтън, „Изгубеният рай“
В една задушна юлска нощ, обзет от скука, Бог се замислил колко е досадно да си сам. И изведнъж му дошло на ум да се развесели с някой от своите „божествени“ анекдоти. Най- доброто, измисляно някога - да „изобрети“ същес ...

ema-bovary

Проза » Разкази

1.8K 2 5

"С" като съдба (1)

1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.6K 2

Завръщане

Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб ...

Serendepity

Проза » Разкази

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Венера от планетата Любов

Елефтерия /за конкурса/

Петнадесет минути до края (за конкурса)

Ерлан джигит

IT прочит на Червената шапчица

Лунен танц

Тсалайдон

Кукли!

Един нормален ден

Манолова захар

Лов на котки (I)

Ако можеше да говори

Слепи желания - втора част

Гледаме един свят, виждаме различни неща

Чудовище

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно!

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана

18+ Блокада (за конкурса)

Човешкото лице на климатичните промени

Първа среща

Сватба

Истинска любов

Лъвът ни е виновен

Негоден нещастник

Лента от спомени

Някога

Като без дом 3

Метаморфоза

Нощно небе

"С" като съдба (3)

На лечение

"С" като съдба (2)

И ето той дочака със своите очи да види

Чернова

Раздялата

Приятелска шега

Е, да те запозная ли

Дивият Рай

"С" като съдба (1)

Завръщане

Опашка