Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Лорд Хеджис и граф Мидълтаун

… стария ролс кашля като рахитичен старец. Двигателят на автомобила, произведен през четиридесет и седма се нуждае от ремонт. Но заобленото купе в предвоенен стил с високо вдигната предница и издути калници все още се тътри по наклона към замъка Хеджис. Все пак на радиатора гордо е разпънала крила б ...

йеромонах

Проза » Разкази

811 1 2

Приказка за хората

Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели наса ...

Boyan

Проза » Приказки и произведения за деца

2.7K 1 3

Биляници (За конкурса)

БИЛЯНИЦИ
Ако някога Бог е създавал райски кътчета по земята, със сигурност е взел за модел точно този – на село Голешево. Скътано в диплите на Славянка планина под връх Али Ботуш* и подпряно от гордия Пирин. Красотата му не само се вижда, а се усеща със сърцето като нежен полъх минава през душата, п ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2.7K 4 17

Гробът на Димо - Смъртта на девойката (откъс)

Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше. Чу ме някой дявол, та изпълн ...

khanas

Проза » Повести и романи

2.4K 1 3

Благодаря!

Благодаря за всяка малка голяма радост, която имам в живота си! Благодаря, че съм тук в този момент и отпивам поредната глътка кафе с милата ми майчица! Благодаря за всяка трудност и всяко препятствие по пътя си! Благодаря за всяка емоция, която имам възможността да изживея! Безценно е усещането жив ...

Rilska-Iglika

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 2

Амбиции

Любовницата живее с амбицията един слънчев ден да стане съпругата, а съпругата - с претенцията да е единствената,/вечната съпруга, без да се съобразява с желанията на съпруга си, който генетично има нужда от разнообразие!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1 1

Чичак

Студеното мъгливо утро завиваше деня с пухкави шалове мъгла и намусени облаци. Асфалтът проблясваше като полиран и превозните средства танцуваха утринен валс по спящите улици на града.
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...

inakrein

Проза » Разкази

1.7K 18

Годеж

ГОДЕЖ
Ще и́ каже: „Обичам те, както никога не съм обичал и както никога повече няма да обичам, но не мога да се оженя за теб. Прости ми! Не знам как ще живея без теб, но не искам да те лъжа и да храниш празни надежди. Казват, че времето лекува. Не вярвам.”
Седи в широк, удобен фотьойл. Наредили са м ...

Мильо

Проза » Разкази

1.4K 3 6

Блатото 1

Тежката миризма на разлагаща се растителност и блатни газове ми действаше зле на апетита. Едва бях успял да си доям сандвича. Хенри обаче явно нямаше стомашни проблеми – даже си отвори консерва с желирано телешко. Очите му сякаш проблясваха при всяка хапка и това извика в главата ми спомени за покой ...

Ambrouse

Проза » Разкази

775 1 2

Да мразиш

Казват, че самоубийството е грях. Това, обаче, не беше самоубийство. Той трябваше да убие. Себе си.
Металът беше опрян до слепоочието му. Капчиците пот се стичаха по отчаяното му лице. Но той не трепереше. Искаше ли да го прави? Не. Щеше ли да го направи? Да.
Мразеше я. Тази жена, чиято копринена ко ...

Иван_Русков

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

968 3 1

Признания за святост

Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?
Аз нямам вини. Аз съм едно свято място, което става само за поклонение и ...

йеромонах

Проза » Хумористична

982 2

Най-големият ми страх

Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...

normalisboring

Проза » Други

1.2K

Де е България?

„Няма пари за Йордановден” – първите думи, които чух, когато се прибрах. Замислих се. Как може да няма пари за един толкова ценен за България и за българите празник? Общината нямала пари. Моля? Общината имаше пари да организира Тодоровден, където изкараха огромните тонколони, събраха циганите с пощу ...

Gandorhyne

Проза » Разкази

1.3K

Животът е сокоизстисквачка с 10% намаление

Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.1K 1 2

Ангелите на Мартин

Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...

krashkov

Проза » Разкази

1.3K 1

3. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която све ...

йеромонах

Проза » Разкази

766

Септична яма - Част последна

За сметка на Коледната почивка, реших да удължа Великденските празници с една седмица и на Велики четвъртък, по обед, обявих края на работната седмица. Венета беше предупредена още миналата седмица и когато се събрахме около масата, обра овациите на цялото работническо войнство. Разбира се, бяхме в ...

boky10

Проза » Повести и романи

2K 1 1

Марги -17

Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.7K 2

2. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

- Здравей Суллум, как е хавата?
- О, Том! Какво правиш тук? Да не си решил да нарушиш обета за въздържание от хазарт, приятелю? – оживил се стария Суллум и попритегнал папионката си – Днес никой не иска да заложи при стареца, приятелю.
- Така ли? Да не би да си раздал вече късмета за тая вечер?
- Къ ...

йеромонах

Проза » Разкази

774

Виенско кафе - 26

– Абе Бори, как го правиш бе брат? Не стига че събра бившата и настоящата, ами днеска и двете ти седяха заедно на коляното.
Това за коляното технически е вярно. Донякъде. Бяхме на нещо като оффроуд, но единия джип се счупи и се наложи 7 човека, от които петимата едри мъже, да се набутаме в една уазк ...

Elder

Проза » Повести и романи

965 2

Приказка за един глупак

Имало едно време един обущар. Той живял в едно малко село със своя единствен син. Откакто жена му починала от страшна болест, той сам трябвало да се грижи за своето дете. Обущарят работел от сутрин до вечер, за да изхранва себе си и сина си, докато момчето не пораснало. Но с годините, обущарят все п ...

Boyan

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 2

1. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

Веднъж една малка случайност решила, че вече ѝ е омръзнало да бъде малка. Искала да се извиси до Голяма Случайност, от която зависят съдбите и живота на мнозина.
Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас. Вегас била бляскава, огромна, въл ...

йеромонах

Проза » Разкази

790 1

Нищо не е вечно

По този повод отивах да разговарям с него. Това не може да продължава вечно. Кое всъщност е вечно? Никое. И никой също.
Когато знаеш това, ти е по-леко. Нищо не е вечно, грешките също, подозренията, мъката, измамата, вярата, любовта – нищо не е вечно. Затова човек има право да мрази, да обича, да гр ...

exuded

Проза » Разкази

739 3

"Сбогом моя любов"

Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се ...

aleksandra79

Проза » Хумористична

1.8K 4 9

Униженият дядо Мраз

Музикалната камбанка на входния звънец разля сребърни звуци към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно прекосиха границите на външното,средното и вътрешно ухо на леля Мита. В тоя миг тя точеше новогодишната си баница.
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

823

Пианото мълчи

Пианото днес мълчи. Остави ми една тишина, дето боли. Разкъсва отвътре и дере с нокти душата ми. Сякаш тялото ми още те усеща, съзнанието ми държи тук образа ти.
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...

krasitoo

Проза » Други

1.2K 1

Коледа

Навън вали. Всичко се променя. Бяло и чисто. Искам да е същото в душата ми. Последен ден, годината си тръгва. Тъгата остава. Искам да се променя. Да мога да се радвам на снежинките. Да усетя празника. Да си кажа, че съм имал хубава година. А беше хубава. Само краят не беше толкова добър. Най-хубавит ...

Кофтимир

Проза » Други

811 5

За страха от новогодишната баница

Глупаво неглупаво, страх ме е от новогодишната баница. И то не от баницата като вкусно, традиционно българско ястие, а от онова, което съдържа в себе си точно на Нова година – късметите. И то най вече от един – страхувам се да не ми се падне любовта. Ако не ми се падне – здраве да е, не очаквам нищо ...

heartandsoul

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 2

По съседски

Странна беше тази птица. Кацна на клона на дървото зад тарабите и се сгуши. Не беше много студено, снегът беше накъсан по тревата, тук-там се подаваше изсъхнала трева, а измръзналата земя се кокореше в очакване на пролетта.
Несвоевременно бе това очакване, защото месецът беше януари, птицата – съвсе ...

exuded

Проза » Разкази

792 1 3

18+ Януарий Гатюв на СПА

Януарий Гатюв на СПА
(хумористично-саркастична интермедийка)
Участват по автора: Януарий Гатюв, Хюмнеса Гатюва, Спасител, Сърдьо Питанков, Обирий Лапнев
Януарий Гатюв се изплющя мазно по мазно и космато шкембе в басейна на СПАто. Ами то така де, предновогодишно обучение от Главното управление… Къде ...

Bezzhichen

Проза » Разкази, Хумористична

1.7K 1 10

Това, без което не можем (за конкурса)

Помръдна едва-едва. Ръцете го боляха. Всичко го болеше.
Дочу като в просъница:
- Излиза от комата! Господи, съвзема се!
Застена… Споменът изведнъж го връхлетя. Искаше му се да крещи, но нямаше сили.
- Слава Богу! Ще живее! – пак дочу през режещата болка, която раздираше цялото му тяло. ...

Eia

Проза » Разкази

3.3K 6 11

Неканени гости

Ето.. пак дойде най-хубавото и изпълнено със светлина време в годината, но и в същото време най-тъжното.
При мен идват едни неканени гости. Гости, които всъщност са най-милите за мен, но носят страшна болка в сърцето ми. И без да го искам,
полагам усилия да ги изгоня, но те нахлуват безмилостно, нах ...

meg_9

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

1.2K

Бедните нямат нужда от пари, нито от съчувствие

Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро ...

bibifibi

Проза » Други

1.9K 3 4

Скакалци

Скакалецът беше досаден, гъделичкаше краката им и дори веднъж подскочи върху плоското ѝ коремче. Двамата лежаха върху тревата и мислеха за секс.
– Искаш ли да отидем в къщата? – попита тя.
– Разбира се! – Той винаги се съгласяваше, когато бе готов. – В къщата ще е най-добре.
Скакалецът беше на същот ...

exuded

Проза » Разкази

762 1 1

Убийствена целувка

Усещах, че днес ще я срещна... музата. Отдавна не ме е наобикаляла.
Пак бързам, пак закъснявам. Вън е варненска виелица. Екипирам се подобаващо. Шапка, шал, ръкавици. Ботушки с грайфер, грайфер и на душата, да няма подхлъзвания и разни травми после.
Вън е приказка. Милиони снежинки танцуват и умират ...

suleimo

Проза » Други

2.8K 5 33

Танцът

„Моля те, не ме разочаровай, само не ме разочаровай..." си повтаряше
тя на ум, докато вървеше по калната улица към вкъщи. Дъждът се сипеше
върху червеното ѝ наметало и въпреки качулката, тя беше станала вир
вода. Но не обръщаше внимание на дъжда. Мислите ѝ бяха заети с друго. В
ръката си стискаше ед ...

inanm

Проза » Разкази

788

Защо Коледа?

ЗАЩО КОЛЕДА?
Когато отвори мукавената врата в гарсониерата бе тихо. Липсваше обичайната чалга и миризмата на евтини цигари. Стана му страшно. Никой не отговори на въпроса му има ли някой. Изхлузи калните кубинки, които изтропаха самотно на ожулените плочки и се запромъква неуверено към вътрешността ...

йеромонах

Проза » Разкази

758 1

Виенско кафе - 25

Криси си идват за кратка ваканция с Жани и изкарваме няколко много хубави дни заедно. През уикенда наемаме вила в планината, идват и Ани със Зоран и два дни шестимата сме само по пистите. Тръгват си в неделя следобед, а ние с Борил решаваме да пътуваме вечерта. Аз сядам с лаптопа да отметна малко ра ...

Elder

Проза » Повести и романи

952 2

Душата е страст

Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...

МарияПопова

Проза » Други

1.4K

Орис (Сафина) 18

> ∞
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и с ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

846 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Лорд Хеджис и граф Мидълтаун

Приказка за хората

Биляници (За конкурса)

Гробът на Димо - Смъртта на девойката (откъс)

Благодаря!

Амбиции

Чичак

Годеж

Блатото 1

Да мразиш

Признания за святост

Най-големият ми страх

Де е България?

Животът е сокоизстисквачка с 10% намаление

Ангелите на Мартин

3. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

Септична яма - Част последна

Марги -17

2. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

Виенско кафе - 26

Приказка за един глупак

1. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

Нищо не е вечно

"Сбогом моя любов"

Униженият дядо Мраз

Пианото мълчи

Коледа

За страха от новогодишната баница

По съседски

18+ Януарий Гатюв на СПА

Това, без което не можем (за конкурса)

Неканени гости

Бедните нямат нужда от пари, нито от съчувствие

Скакалци

Убийствена целувка

Танцът

Защо Коледа?

Виенско кафе - 25

Душата е страст

Орис (Сафина) 18

Опашка