Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Докторът на обувките

Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

1.4K 10

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...

gudman

Проза » Хумористична

1.2K 3

Опако село

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

inakrein

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 2 4

Есемес

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

exuded

Проза » Разкази

878 4

Нека ти разкажа

Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...

bancheva

Проза » Разкази

815

Виенско кафе - 22

Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на вси ...

Elder

Проза » Повести и романи

952 3

Надеждата

НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

1.4K 9

Моите дъждовни дни

- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...

bezdarenqvor

Проза » Други

1.2K

18+ Лесна плячка

Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...

Heel

Проза » Разкази

949 3

Пъкъл XVIII

Пъкъл XVIII
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...

йеромонах

Проза » Разкази

718

Потребност

Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...

exuded

Проза » Разкази

814 1

18+ Вълчицата на дявола

Вълчицата на дявола има сърце робуващо на измамни страсти, обича всичко което е зло и нечисто. Дразни се от човещината. Дразни се от любовта. Дразни се от добрината. Дразни се от романтична връзка Раздразня се от хора със светла уста, мрази светлите думи, защото нейната уста е като отворен гроб. Със ...

Бейлиан

Проза » Фантастика и фентъзи

790

Тайната на имението Калуидж (1-ва част)

Тайната на имението Калуидж
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

1.1K 2 5

В търсене. (4)

На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...

neytiri

Проза » Разкази

712

Пъкъл XVII

ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...

йеромонах

Проза » Разкази

778

Дом

ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...

Мильо

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 3 5

Мили Дядо

Мили Дядо Коледа, Дядо Мраз и Дядо Деспоте от 6-б, втори вход, ап 52, зная вече какво искам. Подаръче. Е, като жена, искам няколко, то е ясно.
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...

superelche

Проза » Писма

1.4K 1

Курбан /за конкурса/

- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...

Eia

Проза » Разкази

1.5K 1 6

Думата

Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...

Cryptkeeper

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.1K 1

18+ Този път няма да ти се размине

Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...

Heel

Проза » Разкази

1K 2 5

Невроматрикс

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

Мильо

Проза » Разкази

992 1 6

На зъболекар-2

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 3

Рокличка с камили

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

inakrein

Проза » Разкази

1.4K 12

Изгубеното самочувствие

Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...

exuded

Проза » Хумористична

1K 2 4

Валидол на върха на ножа

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...

Довереница

Проза » Други

1.5K 5 5

Фройд и аз

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

zelenvik

Проза » Други

1.4K 3 4

Oрис (Сафина) 16

> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Новите варвари

НОВИТЕ ВАРВАРИ
Тиха стая. Син екран на стар телевизор. Освен мигащата светлина от екрана му няма друго осветление. Новини. Тревожният глас на новинаря съобщава за инцидент в германски град. На мъждукащият екран млад нехранимайко рита младо момиче в гърба и тя пада по стръмни стълби. Гласът съобщава, ...

йеромонах

Проза » Разкази

780

На зъболекар

Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също то ...

exuded

Проза » Разкази

908 2

Да си починем

ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща д ...

Мильо

Проза » Разкази

900 1

Улична превъзходна

1.
Когато за последен път се прекръсти, преди да излезе на светло от църквата, Той се усмихна, присви десният си клепач и изкриви устните си в знак на несъгласие с проповедта на свещеника, че с вяра и любов към Господа можем да бъдем щастливи, защото на практика беше точно обратното. Който не изпълн ...

ludobile

Проза » Разкази

1.1K

Бензинаджийката

БЕНЗИНАДЖИЙКАТА
В памет на Б.
Градчето се намираше край морето, близо до границата. Имаше бензиностанция на извънградския път. Там работеха две жени – една руса и една чернокоса. И мъже имаше, но жените бяха мъжки момичета и често оставаха нощна смяна. Все пак си имаха въоръжена охрана – един възрас ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

1K

Непоискано добро

НЕПОИСКАНО ДОБРО
(Из „Дядо, разкажи ни”)
Този път дядо Петър не беше в добро настроение. Намусен, малко попригърбен...
— Ох, деца, ще се разваля времето! Болят ме коленете, плешките, кръста... Когато е млад човек, не си пази здравето! Колко пъти, като млад, отида в гората за дърва, нагазя в снега, т ...

Мильо

Проза » Приказки и произведения за деца

2.7K 1 4

Откровение

Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...

PersonaNonGratis

Проза » Други

772 1

Крадла

Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...

inakrein

Проза » Разкази

1.4K 4 10

Виенско кафе - 21

– Тоя малкия ако продължава да те зяпа така, ще му оправя прическата.
Вечеряме в една механа в малко туристическо градче. Бях по работа наблизо и когато свърших Борил дойде да се пошляем за една нощ. Обръщам се и виждам през две маси едно момче, малко по-голямо от Криси да ме гледа. В първия момент ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.1K 1 3

В търсене. (3)

С навлизането на първите лъчи се събудих. Тъй като вчера бях заспала така неочаквано, сега бях леко дезориентирана. Ето защо се събудих толкова рано. Облегнах се на таблата на леглото и започнах да си чертая плановете за деня, за седмицата.. Така, днес можех да си запълня деня като звънна в цветарск ...

neytiri

Проза » Разкази

948 1

Остана ми само вярата

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...

runi921

Проза » Други

820

Всяко стадо си има мърша

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Мильо

Проза » Хумористична, Други

1.1K 1

Лятна командировка/10.2

Разбуди ме хлад по челото и нечие силно разтърсване по рамото. Бавно идвах на себе си, но все пак успях да отворя очи и се втренчих учуден в Язовеца, който стоеше пред мен и отчаяно тръскаше рамото ми. Хладината идваше от мокра кърпа на челото ми и за голяма изненада установих, че съм се проснал на ...

boky10

Проза » Повести и романи

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Докторът на обувките

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

Опако село

Есемес

Нека ти разкажа

Виенско кафе - 22

Надеждата

Моите дъждовни дни

18+ Лесна плячка

Пъкъл XVIII

Потребност

18+ Вълчицата на дявола

Тайната на имението Калуидж (1-ва част)

В търсене. (4)

Пъкъл XVII

Дом

Мили Дядо

Курбан /за конкурса/

Думата

18+ Този път няма да ти се размине

Невроматрикс

На зъболекар-2

Рокличка с камили

Изгубеното самочувствие

Валидол на върха на ножа

Фройд и аз

Oрис (Сафина) 16

Новите варвари

На зъболекар

Да си починем

Улична превъзходна

Бензинаджийката

Непоискано добро

Откровение

Крадла

Виенско кафе - 21

В търсене. (3)

Остана ми само вярата

Всяко стадо си има мърша

Лятна командировка/10.2

Опашка