Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Кръстословица

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-27T01:15:22+03:00 795 1 3

Семейни традиции

Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...

AnnyGyurova

Проза » Разкази

2016-04-27T01:02:58+03:00 1.7K 1 6

Баба е любов

Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-04-27T00:53:52+03:00 2.2K 1

Намери я

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-04-27T00:45:22+03:00 731 1

Влакът

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...

slaveja123

Проза » Разкази

2016-04-27T00:43:17+03:00 650

Три пъти за щастие

Ще спре да те боли, когато осъзнаеш, че болката е станала еднаква по интензитет с тази, когато си удариш кутрето в ръба на масата. Или с тази, когато си опариш езика с горещо кафе. Все едно си се порязала, но не знаеш кога и къде. Мислила си, че душата ти изтича, а е имало просто малко кръв. Събираш ...

in4enceto_91

Проза

2016-04-25T22:18:51+03:00 942 6

Къща от приказките

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...

HAATOR

Проза » Разкази

2016-04-24T22:29:54+03:00 995

Изпитание

Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-04-24T22:24:29+03:00 1.1K

Ненастъпила пролет

Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...

bibifibi

Проза » Разкази

2016-04-24T22:23:11+03:00 1.4K

Сълзите на душата

Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...

AlexFanty

Проза » Други

2016-04-24T22:04:19+03:00 1.3K 5

Сандъче

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-24T22:03:02+03:00 1K 1

Дядо

Днес посетих дядо. Не се бяхме виждали от няколко месеца, премести се. Денят беше топъл, слънцето напичаше и пареше по кожата. В тревата наоколо чувах как шават всякакви малки животинки, а по камъните спокойно се припичаха гущери. Личеше си, че е краят на април. За последно бях идвала тук септември, ...

nesynkoy

Проза » Разкази

2016-04-24T21:43:39+03:00 647

Рожден ден

РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-23T21:16:11+03:00 805 1

Вечеря в ресторант „Неандерталец”

Застанал на върха на един нисък хълм, Андрю Хайнс притисна слушалката на комуникационното устройство плътно към ухото си и трескаво занатиска копчето, чрез което се осъществяваше връзка с настоящето. От сутринта поне десет пъти бе опитвал да се свърже, но не бе успял, може би заради гъстата растител ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-04-23T21:12:36+03:00 1.5K 5

Дописки

Щом парица е царица, реже и главица!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-04-23T21:11:43+03:00 1.3K

Благодарност

Пиу-пиу-пиу. В болничната стая уредът равномерно отмерваше оставащите капки живот на възрастната жена. Тя лежеше в болничното легло неподвижна, очите ѝ бяха затворени, дишането- бавно и равномерно, като на спящ човек, само че тя береше душа. Двете ѝ ръце бяха отпуснати покрай тялото- едната гипсиран ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-23T21:11:23+03:00 1K 8

Юли'14

- Приятно изкарване. Забавлявай се! - усмихнах се на слушалката.
- Благодаря. Все още имаш възможност да дойдеш...
- Не - сепнах го - благодаря за поканата, но знаеш, че няма да се чувствам добре в компанията на "синята кръв" - визирах високомерните му приятелите за маса, които и той не понасяше, но ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-23T20:58:08+03:00 947 4

Творчески блокаж

Аз съм от ония хора, дето си изкарват прехраната с писане. Написал съм не малко страхотни разкази, повести и дори два романа, които за около година станаха най-продаваните в страната. Всичко прекрасно, открит гений… но ето — дойде и денят, в който ме посети оная коварна болест — Творческият блокаж!
...

cattiva2511

Проза » Разкази, Хумористична

2016-04-23T19:46:31+03:00 1.4K 2 6

Малките неща

Лятото е толкова прекрасно,
а аз се чувствам пак ужасно.
... Поглеждам - слънцето пече горещо,
а на душата ми е някак тежко.
И виждам на поляната зелена ...

aldiradina

Проза » Други

2016-04-23T19:39:16+03:00 1.5K 1

Циганката

Момичето се бе свило на разхвърляното легло и сълзите му мокреха възглавницата. Крехкото телце се тресеше от безгласните ридания, а тъмните маслинови очи бяха потъмнели от страх и мъка. Знаеше, че един ден това ще стане, но гледаше да не мисли. Вратата на стаята се отвори и лъч светлина проряза мрак ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2016-04-22T21:30:50+03:00 1.3K 1 7

Най-щастливия момент

Красавице моя,
Ето го..., виждам го...как се приближава - най-щастливия момент в живота ми досега. Гледам те в очите ти красиви, блестящи от любов, целувам плътните ти устни, изпълнени със страст, прегръщам твоите качества и недостатъци, които представляват твоята красота, хващам нежната ти ръка, от ...

nicciart.1

Проза » Писма

2016-04-22T15:03:22+03:00 1.4K 4

Розата

- Е, нима около теб не пърхат достатъчно красиви жени? - шеговито подхвърли Лъки.
- Така е, прав си. Не мога да се оплача. Но те са.. как да се изразя, средностатистически красавици, нищо характерно, с коeто да изпъкнат. Такива, с които се разминаваш всеки ден в метрото. Но виж.. тя е друго нещо. Не ...

В.Велева

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-04-22T14:48:35+03:00 806 1

10 научни определения за жената

1. Математическо определение:
Жената е сбор от разум и чувства, съдържащ една или повече променливи на характера, които наричаме неизвестни. Неизвестното събираемо от женски чувства се намира, като от сбора извадим известното събираемо от женски разум. Неизвестното умаляемо от женски разум се намира ...

duffmckagan

Проза » Други

2016-04-22T14:45:06+03:00 857 1 4

Не сега

Зимата не е любимият ми сезон. Красиво е. Вълшебно е. Чисто е.. де да бяха такива и мислите ми.
Винаги съм била голям мечтател. Обикновено си представям неща, които много искам да ми се случат и си вярвам, че е възможно да стане. В реалността, насилвам нещата. От малка мечтая за голямата любов, един ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-22T14:43:26+03:00 888

Вина

ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-22T08:33:22+03:00 748 2

Изповед

Изпепеляваше ме! Всеки път, когато ме докосваше, ме изпепеляваше. Превръщах се в пепел. Но както фениксът се преражда от пепелта, така и аз се раждах отново!
Всеки път се опитвах да се предам на всяко докосване, да изживея с теб всеки трепет на тялото ти, да попия всяка гореща целувка. Толкова силно ...

zlatiti_cheneva

Проза

2016-04-22T08:31:15+03:00 1.8K

Благодаря ти, татко!

Здравей, татко!
Надявам се, че в този момент
седиш до мен и гледаш как пиша тези редове за теб.
Трудно ми е, защото сълзите в мен напират непрестанно,
а и за мен ти все още си тук, при нас. ...

Maria-Stoyanova

Проза » Други

2016-04-22T08:29:18+03:00 2K 1 1

Анатомия на душата

- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...

miasoul

Проза » Разкази, Литературни очерци, Други

2016-04-22T08:27:18+03:00 2.1K 4

Оправдани престъпления 1х05 (Финал)

Маргарита
Осъдена на 30 години затвор
Гледах записа от охранителните камери на един полицейски участък в столицата. Бях се сдобил с него след поредица разговори с инспектора по случая на Маргарита. Бях вперил поглед в екрана на смартфона си и отново преглеждах онзи видео файл. На него се вижда как е ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-04-22T08:23:43+03:00 869 3

Измамата

Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...

esenna

Проза » Разкази

2016-04-22T08:15:33+03:00 1K 4

По стъпалата на възпитанието (за конкурса)

Нагоре и надолу по стъпалата на възпитанието (за конкурса)
Ей това положение, най-много го мразя. Аз съм готов облечен, с палто и шапка на главата, обул съм си обувките, а жена ми тогава се сеща да проверява дали е изключила ютията, телевизора, бойлера. Дали са затворени всички прозорци.
Още по-доса ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-04-20T21:13:45+03:00 1.3K 2 17

Състезание по бягане от клишета

За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себ ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-20T21:08:31+03:00 1.7K 4

Живей

Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...

НиколС

Проза » Разкази

2016-04-20T20:57:18+03:00 1.2K 3

Скитникът (за конкурса)

- Знаеш ли, - започна скитникът с поглед впит в ръцете си – Имаше време, когато не разбирах как пътят към Ада може да бъде постлан с добри намерения.
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...

Clara

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-04-20T20:34:06+03:00 1.9K 1 4

Три бидона

ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-19T20:44:23+03:00 730 1

Очакване

Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-19T20:39:53+03:00 893 1 8

Изпуснато щастие

Сезонът е зима. Денят - сряда. Часът - 07:17. Аларма. Шумна. Умоляваща. Дразнеща. Отварям очи. Слънцето се подава на хоризонта. Въпреки облаците. Трябва да ставам.
Пипнешком стигам до кухнята. Четири мига по-късно дими кафе. За фон звучи сутрешен блок. Някакъв човек в костюм стои срещу двама други. ...

loris

Проза » Разкази

2016-04-19T20:16:21+03:00 1.3K 3

Прегръдка

Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла.
Успокояваща.
И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да ...

Маруам

Проза » Други

2016-04-19T20:11:50+03:00 849 2

Домовик (за конкурса)

От време оно Дима съществуваше в къщата, която приживе, самият той построил. Годините минават бързо, когато си щастлив, а Дима беше най-щастливото духче на двата свята.
Домовикът имаше и своите любимци през дългото си екзистиране. Малката Анастасия — природозащитничката, малкия Алексей — конструктор ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-04-19T20:10:17+03:00 1.7K 5

Нов ден

100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...

AnSlav

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-04-19T20:09:26+03:00 1.1K