Проза и разкази от съвременни български писатели
42.8K резултата
Разруши Рая ми
Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...
Дори д ...
1.4K
1
Откровение
Нека погледнем през очите на дявола, защото през другите видяхме само страдание!
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...
Нека смисълът на живота се превъплъти в това, в което никой не е вярвал и други да изпитат това, което не са могли, защото не са искали, но сега го потърсиха.
Нека другите изкупят греховете си чрез нашето отмъщение и то ...
1.2K
1
Виенско кафе - 16
Семейната идилия не потръгна добре. Децата си дойдоха скарани. По-точно Галя беше скарана с всички останали. Не беше трудно човек да се досети за причината, беше хлътнала по Криси и го ревнуваше. Беше се цупила по целия път, след качването на приятелката на Криси и накрая на някаква бензиностанция д ...
1.1K
5
"Сладко от маслини", Глава 1, Част 1
Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...
1.6K
2
6
Ще пазиш ли сърцето ми?
Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...
974
Сестра Тончева
Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...
972
1
1
Последен танц
Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...
1.2K
3
18
Панихида на чувствата
Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
2K
5
21
Последният страж на България
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
2.8K
Петък вечер
Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...
1.9K
1
6
Разковани дъски - 71
Докторът ми каза, че съм здрав като пън. Особено в главата...
В България се наблюдава масов BRAINEXIT.
Ден за математика - от сутринта ми е тръгнало само на тъпоъгълници...
Мазни хора – мазни идеали...
Без вяра няма надежда, а без любов първите две се обезсмислят... ...
В България се наблюдава масов BRAINEXIT.
Ден за математика - от сутринта ми е тръгнало само на тъпоъгълници...
Мазни хора – мазни идеали...
Без вяра няма надежда, а без любов първите две се обезсмислят... ...
1.9K
4
9
Виенско кафе - 15
Вечерта по време на свиждането стаята ми се напълва с народ. Приятели, служители, всички явно са решили да се изсипят в един и същ ден. Накрая се оказвам с една камара плодове, сокове и цветя. Мама ги гледа и казва:
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрас ...
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрас ...
1.7K
Скитникът Бернар
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
1.3K
18+ Оргазматроник
След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеш ...
2K
3
4
Вилата на мъгливото езеро
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
884
3
Писмо до себе си
Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...
1.1K
3
2
Лятна командировка/9
Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, бе ...
1.1K
Училищна вина
Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
1.6K
1
Дълго чаканите гости
Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...
Прикована ...
1.9K
2
6
Макове
МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
2.1K
2
4
Трето легло /за конкурса/
Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...
4.6K
2
8
Лачените обувки
Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...
1.8K
1
5
Очите на кофата за боклук
Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...
784
За писането, лафките и опитомяването
Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...
924
3
6
Виенско кафе - 14
Общо взето я караме както в училище, всяко отговаряне на учителя ми носи наказание. Когато се прибирам от хотела ми звъни счетоводителката:
– Слушай, Николов се обади да преведеш парите от фирмената сметка в друга.
– Защо?
– Не знам. Само това ми каза.
Тя е негов човек и е наясно с истинското положе ...
– Слушай, Николов се обади да преведеш парите от фирмената сметка в друга.
– Защо?
– Не знам. Само това ми каза.
Тя е негов човек и е наясно с истинското положе ...
1.1K
2
Червено и черно
Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щот ...
1.9K
2
2
18+ Началото на края
Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...
Деляха го ...
1.3K
Мушмули
Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...
1K
1
2
Писма до дядо Коледа
Скъпи дядо Коледа,
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...
Знам, че още е рано за пускане на писмата към теб, ама тази година имам специално желание. За мене е много важно да го изпълниш и ме е страх да не се загуби писмото, затова ти пиша сега с молба да го сбъднеш по-рано. Ако не го изпълниш, ще знам, че писмото не е пристигнало и ще ти ...
1.9K
2
8
Самотници /за конкурса/
Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...
1.4K
1
3
18+ На свиждане
Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...
1.5K
1
1
Любовта на чаплата (за конкурса)
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...
4.7K
14
15
Страх
Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...
867
3
Разбити мечти - финал
Трънков тактично ги изчака да се нахранят, а после се разприказва отново:
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...
1.7K
2
Там, където се ражда дъгата (за конкурса)
Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...
2.2K
1
3
Тя
Невероятно е как двете думички “да” и “не” са в състояние да променят живота ти в из основи. Първата е символ на съгласие, приемане и крие в себе си невероятни приключения и изпитания за личността ти, докато от друга страна втората се оприличава на отрицанието, отказването, скуката.
Спомняш ли си фи ...
Спомняш ли си фи ...
1.2K
Виенско кафе - 13
Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...
1.1K
2
3
Гневен свят
В петък се скатавам в планинското градче, където небето е розово, а облаците са на ръка разстояние. Прибирам се сама, дърпам куфара по разбити тротоари. Няма много хора. Студът ги е заключил вкъщи. Комините пушат, децата грабят от последните незаснежени дни, тичат из неосветените улици. Светят прозо ...
1.2K
2
Червеева дупка
Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...
1.2K
3
2
