Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Понякога оставам без зъби

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

932 4

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

Stransky

Проза » Разкази

882 1 1

Пърпави облаци

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...

лъвче

Проза » Разкази

1.8K 6

Ползвам случая

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 2

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Stransky

Проза » Разкази

1.4K 1

В добро и зло…

- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...

aleksandra79

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Страст

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

greenjane

Проза » Разкази

910 1

Блянове

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Слънчева_усмивка

Проза » Разкази

1.2K 1

Маркс, Ленин и аз

От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

933

Сложни думи, сладък живот

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.2K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

Stransky

Проза » Разкази

1.5K 1

Тайнство

Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...

Слънчева_усмивка

Проза » Други

1.3K 2

Под знака на Йозеф Швейк

В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше пр ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

928

Сън за Патагония

Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...

AnTiHrIsTa

Проза » Разкази

1.1K

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

Stransky

Проза » Разкази

892 1

Дяволът и аз

С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

905 1 4

Когато поезията започне да убива

Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...

Довереница

Проза » Разкази

1.1K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва

(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...

Stransky

Проза » Разкази

1.3K 1

Мазе

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

exuded

Проза » Разкази

1.2K 1

Under the Purple Sun 🇬🇧

Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...

DisorientedOwl

Проза » Разкази

3.3K 1 2

Сервитьорката

Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1K 7

Лов на котки (III)

III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поред ...

ohayo

Проза » Повести и романи, Еротична

1.3K

Лов на котки (II)

II
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът ...

ohayo

Проза » Повести и романи, Еротична

1.2K

Венера от планетата Любов

Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...

parvanski

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Елефтерия /за конкурса/

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Довереница

Проза » Разкази

1.6K 1 5

Петнадесет минути до края (за конкурса)

Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...

perperikon

Проза » Разкази

1.4K 2 11

Ерлан джигит

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.4K 1

IT прочит на Червената шапчица

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...

duffmckagan

Проза » Други

3.1K 5 6

Лунен танц

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Слънчева_усмивка

Проза » Други

1.7K 3

Тсалайдон

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Cryptkeeper

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1K 1

Кукли!

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

954 4

Един нормален ден

Прибирам се към къщи и пътьом решавам да вляза в кварталния магазин. Освен продавачката има само една жена, така че бързо ще свърша работа, или поне така си мислех.
- Искам сок от праскова.
Получава го, плаща, прибира си рестото и сока в чантата, обръща се да си тръгне, но в този момент решава, че е ...

satanas

Проза

1.1K 4

Манолова захар

Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, т ...

кolobok

Проза » Хумористична

1.4K 1 4

Лов на котки (I)

I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...

ohayo

Проза » Повести и романи, Еротична

1.3K 2

Ако можеше да говори

Ако можеше да говори
Какво би могло да се промени в живота ви, ако познавахте някой премъдър и дълголетен старец, който е жив свидетел на всички събития в българската история? Само ако можеше да говори нали? Има какво да разкаже.
Извисил високата си, вече оредяла на места корона и разперил дебелите ...

parvanski

Проза

1.2K 2

Слепи желания - втора част

Изведнъж той отлепя устни от моите след като сме се целували без прекъсване няколко минути. Аз дишам тежко и едва намирам сили да го погледна. В очите му съзирам...жажда! Той иска още от мен! Сивите му очи са приютили някакъв странен, дивен пламък в себе си. Устните му са влажни, както и моите, а го ...

Elanni

Проза » Еротична

1.9K

Гледаме един свят, виждаме различни неща

Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...

ПеЙо

Проза » Други

786 2

Чудовище

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

Ambrouse

Проза » Разкази

905 5

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно!

Зачел съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в ъглите. Прескачам черни точки на раздяла, сипвам по малко мастило за да продължа нататък.
Зачел съм в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли, разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с ацетон.
Зачел съм се в думи, ...

OlesyaNikolova

Проза

874 2

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Little-Lion

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2.2K 1 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Понякога оставам без зъби

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та

Пърпави облаци

Ползвам случая

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та

В добро и зло…

Страст

Блянове

Маркс, Ленин и аз

Сложни думи, сладък живот

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та

Тайнство

Под знака на Йозеф Швейк

Сън за Патагония

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра

Дяволът и аз

Когато поезията започне да убива

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва

Мазе

Under the Purple Sun 🇬🇧

Сервитьорката

Лов на котки (III)

Лов на котки (II)

Венера от планетата Любов

Елефтерия /за конкурса/

Петнадесет минути до края (за конкурса)

Ерлан джигит

IT прочит на Червената шапчица

Лунен танц

Тсалайдон

Кукли!

Един нормален ден

Манолова захар

Лов на котки (I)

Ако можеше да говори

Слепи желания - втора част

Гледаме един свят, виждаме различни неща

Чудовище

Зачел съм се в изгубеното и друсам черно!

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана

Опашка