Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

18+ Коледни желания

Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде
демокрацията побърза да смени политическата си принадлеж ...
plama7 (Пламена Владимирова)
plama7
Проза » Хумористична
1.1K 1

Монахът

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
743 1 2

Под масата на ТАЛИЯ (Новогодишен скеч)

Новогодишно празненство на ТАЛИЯ (Териториална Агенция за Либерални Изследвания на Явленията). Обща банкетна маса с въздълга бяла покривка. Веселбата е в разгара си. Камерата ни пренася под масата, където една жена „на четири крака” пълзи заднишком и се сблъсква в друга, която съсредоточено върши не ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Хумористична
966 2

Старецът

Видях го на спирката на Университета...беше прегърбен, с дълга бяла брада. Носеше дрипи. Подпираше се с бастунче, затрудняваше се с ходенето на тази преклонна възраст. И ето че дойде тролеят. Качих се. Старецът беше в същата посока като мен. Една жена видя, че той иска да се качи и му подаде ръка.
- ...
DenisOlegov (Денис Олегов)
DenisOlegov
Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2.2K 3 4

Виенско кафе - 20

Доброто на инсулта беше, че след него вече можех да спя. Събудих се към 8 и Борил го нямаше. Имах среща за която закъснявах, така че се изстрелях към колата си, без да се интересувам от никого. Отидох в офиса, срещнах се с клиента и после реших да видя какви са ги сътворили, докато ме нямаше. Хвърли ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
897 2

Ковчегът на дядо Марко

КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другот ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1.2K 1

Среща без време

Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
855 1 4

18+ Престрелка край Уинди Хил (за конкурса)

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.6K 1 5

Всъщност, само един диалог... (извън конкурса)

Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...
TytoALBA (Албена Тотина)
TytoALBA
Проза » Разкази
2.5K 2 4

Спор /за конкурса/

-Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
- Ти пък си широка и дебела.
- Да, ама съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
- Глупости! И аз имам блясък.
- Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си… Имаш дълги, остри и криви зъби... Пфу! ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Проза » Разкази
1.6K 12

Учител по неволя - Предколедни нелепици

Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху ...
Galifray (Галифрей Михайлов)
Galifray
Проза » Разкази, Хумористична
1.7K 1 1

Проектът

- Мислех, че срещата е в 11?!
- Седни, Мира.
- Не. Ще стоя права!
- Събрах ви, за да ви помоля след малко на съвещанието да излезете като един екип и да няма никакви скандали.
- Аз подготвих теоретичната част на Проекта. Промените ги коментирах няколко пъти през тази седмица с доцент Николов, повтар ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Разкази
1.3K 4

Памфлет

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
ZAGORA (Диана Кънева)
ZAGORA
Проза » Други
973 2 2

Хм!

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Други
1.2K 2 12

Любовното обяснение на един готвач

Сладка моя,
Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черн ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Писма
1.4K 1

Съботно катерене

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...
rozza (Радка Миндова)
rozza
Проза » Други
781 1 1

18+ Добрият барман

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
919 1

Цигуларят

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.7K 3 7

Забрави ме!

Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Други
898 2 4

18+ Нула цяло и три секунди

Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те у ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
1.1K 1

Разговор

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...
teddy7 (Теодора)
teddy7
Проза » Други
939 1

Баба Кера и Жана

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...
ГеоргиСтойков (Георги Стойков)
ГеоргиСтойков
Проза » Разкази
2.9K 2 7

Болка

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
902 7

Странник

- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Разкази
796

Само една грешка...

-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...
evageorgieva96 (Ева Георгиева)
evageorgieva96
Проза » Разкази
1K

18+ Виенско кафе - 19

След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.
– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.
– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.
Погледах малко картата и как се движ ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.3K 5

стари грегерии

Аз съм възможно на-лошият лъжец – не мога да излъжа себе си...
И прозрачните идеи имат своите "тъмни страни"!
Някои хора са дотолкова добродетелни, че им израстват крила върху ума...
и той отлита накъдето му видят очите!
Овцете със златно руно... не се радват на дълъг живот! ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
880

Съществуване

Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
613 2 1

Прегърни ме

ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1K 2 3

Капитанът

Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.4K 10

Грижовник

Ганев постави любимеца на дланта си. Поднесе му тревица и с възхищение заследи как стръкчето бързо намалява. Но дочу лай на кучета. Внимателно премести скакалеца в специално сандъче и затича навън. Тъкмо навреме… Един лагерник се бе изкатерил по бодливата ограда. Лудчо! Приискало му се да бяга от Бе ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 2 7

Париа, детето облечено в пламъци - Първа Част

Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...
Stransky (Странски)
Stransky
Проза » Фантастика и фентъзи
918

Гледни точки

Вечерта нахлу през прозореца и скри в мрака си две уморени от любов тела.
Цигарен дим… мирис на парфюм и още нещо. Сгушена в него, тя слушаше как бие сърцето му и бе сигурна, че това е нейният мъж. Той си играеше с косите ѝ и мислеше… какво ли е сготвила жена му за вечеря…
tankatanka79 (Таня Тодорова)
tankatanka79
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 2 5

Главата на пилота

Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил споменит ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K 1

Жгмъц

Някога, някога, преди сума ти време, живял строг, но справедлив крал. Обикновено кралете наблягат на пиршествата, ловът и зрелищата с биещи се рицари, този обаче бил различен: сутрин се занимавал с държавни дела, а следобед приемал поданици, за да им решава проблемите. Проблеми дори тогава не липсва ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Приказки и произведения за деца
1.4K 2 9

Виенско кафе - 18

Правилно са се изнесли в гаража, гюрултията им се чува от сто км. Отварям вратата и надничам. Гаража явно никога не се е ползвал по предназначение. Обзаведен е в стил „постмодерна механа в Банско“ и има голям 50 инчов телевизор. Петима мъже са се разположили на една дълга маса, гледат мача и подвикв ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
992 3

Обява

ОБЯВА
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1K 2 5

Сладко от маслини, Глава 2,Част 1

Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьор ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Повести и романи
1.2K 1 4