14 620 резултата
Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...
995
1
12
Мъкна се едва едва и куцукайки по тротоара..
- Защо куцаш и си така обинтован..- ме пресрещна познат
- Ами защо,.. Нали вчера имаше манифестация ли, демонстрация ли,.. поспрях се да погледам,
- Ти от кои си ...- пита ме един брадясал
- От никой..- отговарям спокойно ...
- Защо куцаш и си така обинтован..- ме пресрещна познат
- Ами защо,.. Нали вчера имаше манифестация ли, демонстрация ли,.. поспрях се да погледам,
- Ти от кои си ...- пита ме един брадясал
- От никой..- отговарям спокойно ...
927
8
Дясната ръка още го въртеше при разваляне на времето. Или при среща с оня. Само че това рядко се случваше, защото Манчо беше вече предпазлив. Излизаше на стълбите, ослушваше се и тогава викаше асансьора.
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаш ...
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаш ...
693
2
6
На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...
1510
7
Разказ
Живодар Душков
–Господин, учителю... Господин, учителю... – откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. – Намерих шарен чиреп*!...
Беше на възраст 13–14 години, с едва наболи черни мустачки. Отривисто размахваше някакво безформено парче. Възбудата му беше толкова голяма ...
Живодар Душков
–Господин, учителю... Господин, учителю... – откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. – Намерих шарен чиреп*!...
Беше на възраст 13–14 години, с едва наболи черни мустачки. Отривисто размахваше някакво безформено парче. Възбудата му беше толкова голяма ...
458
Изглежда да сме подранили с Гочо Умното в кварталното бистро на чашка сутришно кафе...
Пийваме, примляскваме, гледаме минувачите, забързани за някъде...
- Сутринта четох...- започна несигурно Гочо
- В кой сайт,.. за какво.. - попитах машинално
- ФАКТИ - натъртено рече Гочо ...
Пийваме, примляскваме, гледаме минувачите, забързани за някъде...
- Сутринта четох...- започна несигурно Гочо
- В кой сайт,.. за какво.. - попитах машинално
- ФАКТИ - натъртено рече Гочо ...
325
5
Преди една година съвсем случайно се запознах с един таксиметров шофьор. Много ми харесва сентенцията „Няма нищо случайно на този свят! Другото име на Господ е СЛУЧАЙНОСТ!“ Случайно отидох на кастинг и сега съм по всички световни корици на списания. Случайно играех футбол и сега съм номер едно в све ...
594
7
И то много объркан…
Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…
А то…
Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.
Обаче… Опашка! Една на стола, две ...
Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…
А то…
Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.
Обаче… Опашка! Една на стола, две ...
214
3
12
На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...
1163
3
26
/Аз, лейтенантчето и Пламен от Аскуу/
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...
1287
2
7
- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...
790
2
9
По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...
911
1
Новият ден бе започнал....
Чуваше се само песента на гугутките...
Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.
Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах
- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде н ...
Чуваше се само песента на гугутките...
Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.
Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах
- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде н ...
682
9
Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого ...
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого ...
538
4
Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в р ...
518
3
10
Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...
828
1
4
Пламъкът от ламбадата, сякаш прошепваше тайнствено '' Кало Пасха, Честито Возкресение Христово, Петро,.. да си здрав и успешен...
На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...
Бях още ...
На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...
Бях още ...
499
8
Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ...
856
2
6
Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...
320
4
5
Станах раничко в неделния ден...нали все пак е Пасха, Възкресение Господне..
Огънят в голямата свещ, ламбада,.. голяма свещ, защо ли й казваха ''ламбада'', спокойно гореше в импровизираното ми светилище,... не бях особенно религиозен и не призовавах бог за цяло и нещяло, но увлечен от еуфорията по с ...
Огънят в голямата свещ, ламбада,.. голяма свещ, защо ли й казваха ''ламбада'', спокойно гореше в импровизираното ми светилище,... не бях особенно религиозен и не призовавах бог за цяло и нещяло, но увлечен от еуфорията по с ...
441
6
Глава 4
В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на ...
В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на ...
564
1
Умори се. Все пак – магазивчето беше далече, пък той реши да спести някой лев и тръгна пеша. А вятърът брулеше ли, брулеше. Разнасяше хартии, найлончета, всякакви боклуци…
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност ...
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност ...
621
2
7
Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...
291
1
1
В тази част излизат на сцената и още двама герои, находчиви, решителни и винаги готови да се включат в борбата за девствен космос.
Жорж Каен , по прякор Гошо Хакера, ученик в десети клас на гимназията за програмисти, не подозираше какво го очаква, когато на екрана се появи тревожно послание с аватар ...
Жорж Каен , по прякор Гошо Хакера, ученик в десети клас на гимназията за програмисти, не подозираше какво го очаква, когато на екрана се появи тревожно послание с аватар ...
400
3
Дарин не искаше да се събужда. Макар да сънуваше безкрайни лабиринти, от които нямаше изход, макар да викаше на сън и да се задушаваше… Отвореше ли очи, като проказа започваше да го обхваща чувство на срам, изгарящ срам, че принадлежи на човечеството, на прокълнатото човечество, което не можеше да с ...
573
4
9
Родителите й бяха селяни, изпратени в града, за да научат местните как правилно трябва да се живее по новото време. И, като всички селяни, цивилизовали се в селяндури, знаеха уреди себе си и светът ти наоколо ще е уреден сам…
Затова я възпитаха в колоритната смесица от селяндурския егоизъм и кухата ...
Затова я възпитаха в колоритната смесица от селяндурския егоизъм и кухата ...
951
3
12
Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...
424
2
Глава 3
Отварям бавно моите очи,оглеждам наоколо,объркана от събуждането току-що,бях забравила,че не съм у дома.Стаята бе напълно мрачна,както и коридора,който се виждаше през вратата.Всички бяхме заспали,тишината бе толкова силна,а колко ли бе часа?Знаех,че съм заспала след 04:00,а трябваше да стан ...
Отварям бавно моите очи,оглеждам наоколо,объркана от събуждането току-що,бях забравила,че не съм у дома.Стаята бе напълно мрачна,както и коридора,който се виждаше през вратата.Всички бяхме заспали,тишината бе толкова силна,а колко ли бе часа?Знаех,че съм заспала след 04:00,а трябваше да стан ...
506
1
Една нощ (тази на 21 юни) гората празнувала. Насред шеметно високите ели, просмукани с мрак, се отваряла поляна с правилна форма, напреки на която лежал стволът на дърво, паднало преди бог знае колко години, с вече ошмулени вейки и клони.
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...
364
1
В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...
1477
4
26
На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...
860
6
18
Денят беше топъл, затова му се прииска да се поразходи нейде из екваториалните земи. Примерно… Да, онзи остров е интересен. Със странна стена по средата. От еднта й страна – палми, храсти, бял пясък и синя лагуна. От другата – приказен дворец, изумрудени ливади, весело танцуващи и пеещи си младежи и ...
645
3
7
Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...
691
4
12
В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...
488
3
2
Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...
749
2
10
Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...
1430
1
16
Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...
412
1
По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...
582
10
Година 2030-та....
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...
597
7
Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...
923
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
