Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Последен шанс

Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и н ...
Katalina11 (Zi Alexandrova)
Katalina11
Проза
799 2

Отворено писмо от едно ДжиПи

Джипитата в България стачкуват. Форумите се пръскат по шевовете от сблъсаци на справедливо негодувание, злобна завист, непризната гениалност, глобализъм и патриотизъм. Кашата е пълна. Никой не разбира какво става, но всеки има поне по три несъвместими мнения по въпроса.
Не бойте се. Няма да ви давам ...
B (Немо)
B
Проза » Писма
1.5K

На път

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
730

За любовта с любов

Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...
maiaan (Мая Ангелова)
maiaan
Проза » Други
758 5

В супера

В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
998

Оправдани престъпления 1х02

Виктор
Осъден на 25 години затвор
- Какво мислите за маските? - попита ме момчето, което стоеше на стола срещу мен в стаята за посещения на затвора.
- Те са средство, което ни служи да скрием истинската си самоличност – отговорих му. - Понякога ни помагат и да прикрием чувствата, които изпитваме, да ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
810

Погребение и една жена в бяло

Днес беше денят, в който Ашли Конър щеше да отиде на погребение със сватбената си рокля.
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...
imaginewolf (Деан Грозев)
imaginewolf
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
783

Как да направим хората по-добри

Вратата на апартамента се открехна и Добринко Карабатаков подаде предпазливо нос. Не беше плащал входната си такса три месеца и задължението му бе нараснало на цели седем лева и осемдесет стотинки. За съжаление в джоба на Добринко не се намираха никакви седем и осемдесет, а касиерката Грабева го беш ...
nellnokia (Нели Господинова)
nellnokia
Проза » Разкази
1.9K 8

Време

Светът беше плашещо студен тази сутрин. Студът се забиваше в кожата му като хиляди миниатюрни игли, напоени с безсмъртен невротоксин, изковани от вечна болка и сълзотворен газ. С времето шега не бива, но въпреки това в тази декемврийска сутрин температурите бяха съвсем нормални. Не валеше сняг и наг ...
Диктатура (Веселин Василев)
Диктатура
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
707

Пъкъл XV

Пъкъл XV
„… първо ще изстинат крайниците ти, долните, после и горните. Няма да ги усещаш като част от себе си. Няма да са твоите ръце и крака. След това изтръпването ще продължи да пълзи по останалата част от тялото ти. През коленете, бедрата ще изтръпне таза, слабините няма да ти носят онова приятн ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
726

Да мислим и “правилно”!!!?

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...
raia90 (Рая)
raia90
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други
612

Полет

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...
Хроник (Никола Николов)
Хроник
Проза » Разкази
995 1

Мъжки разговор (покрай конкурса)

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза
975 8

Два коша

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
837 1

Черното човече

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...
derkraizer (Ангел)
derkraizer
Проза » Разкази
865 3

Последното късче надежда

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...
Vikii (Виктория Тодорова)
Vikii
Проза » Разкази
675

Два дни преди да те загубя...

Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
889

И отново

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
758 1

"Просветители"

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Писма
1K 6

Оправдани престъпления 1х01

Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.1K 3

Толкова време се чудех как да оправя нещата

Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита, докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отдолу имаше оставен телефон за контакт.
Нямаше как да не ми направи впечатлен ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза » Разкази
1.2K 5

Сланина по хижарски

Тази рецепта е отпреди тридесет и повече години, но и до ден днешен върши работа. Научих я от един хижар, затова така съм я кръстил. Хижарят не ми даде рецепта, то не съм и искал. Тинтири-минтири, младежки години, всичко е интересно, особено момичетата. Да, ама като няма къде, какво правим? Отиваме ...
кolobok (Красимир Спасов)
кolobok
Проза » Разкази
1K 4

Сладкарница на мечтите

Сладкарница на мечтите
Преди много години, някъде далеч от тук живяло едно малко момиченце. То било слабичко и бледо. Рано останало без родители и било принудено да прислугва в богаташките къщи, за парче хляб и подслон. Помагало и в домакинството на една възрастна жена и често му се налагало да тича ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Приказки и произведения за деца
1.8K 2

Твоята Жулиета

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...
ЛуЛу
ЛуЛу
Проза » Разкази
1.1K 1 5

Плазмената материя

Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K 6

Молба за обич

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
1.2K 2

Бай Весо на интервю за работа

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...
Kalinski (Калински)
Kalinski
Проза » Разкази, Хумористична
2.9K 3 7

Истории за нежност, щедрост и доброта

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...
Galifray (Галифрей Михайлов)
Galifray
Проза » Разкази
2.1K 1 2

Лехи с цветя

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
856 1

Дядо поп и телето

Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...
кolobok (Красимир Спасов)
кolobok
Проза » Разкази, Хумористична, Еротична
3K 1 3

Джеси

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.4K 8

Дали ще можете

Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
924

Мисли родени в лъчите на слънцето:

Днес се измъчвам повече от вчера, повече от всякога, но по - малко от утре, което сякаш ме успокоява...
Днес ще следвам интуицията си и знам, че няма да сгреша! Днес ще бъде един прекрасен ден...!
Разковничето се крие не вън, а вътре - не пред вратата, а зад нея - не в ума, а в сърцето...
Понякога в ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
969 3

Средиземноморски тайминг

Микробусчето с шофьор и екскурзоводка трябваше да ни вземе пред хотела. Оставаха още броени минути, а любимият мой продължаваше да се размотава полуоблечен нагоре-надолу из хотелската стая.
– Побързай – дадох му газ, – Казаха, че ни вземат точно в осем часа.
– Точно, точно, колко точно ще да е? – от ...
admiral (Олег)
admiral
Проза » Хумористична
1.1K

9. Мистерията на изгубения пръстен

9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...
BarryCussel.1 (Иван Стоянов-Бари)
BarryCussel.1
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.3K

Ден 150

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...
yatc (Яница)
yatc
Проза » Разкази, Литературни очерци, Други
1.6K 1

Осми март

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...
кolobok (Красимир Спасов)
кolobok
Проза » Разкази, Хумористична
1.4K 2 2

Врата

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
937 4