Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

вечерни мисли

На такива като теб и една мила дума им е достатъчна. Чаша червено вино или шампанско. Разходка по кея. Подарен залез и изгрев, придружен с любим човек. Целувка по челото. Някоя друга хубава книга и сгряваща вечер край камината. Любов, грижи, всеотдайност, топлина, нежност - жена си. Истинска. И свет ...

burningdesire

Проза » Други

1.8K 1 4

Страх ли е мазохизмът или начин на живот?

Хора сме, следователно правим и грешки. Грешки, за които в даден момент от живота си съжаляваме, че сме допуснали. Но неразривно с това понякога ги повтаряме отново и отново, като чувстваме същата болка, нервност и тъга както преди. Това прави ли ни мазохисти? В днешно време тази дума е популярна и ...

EttieM

Проза » Други

996

Хазарт - За Конкурса

Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...

B

Проза » Разкази

1.6K 6

Желания

Иван Сотиров си имаше всичко необходимо, за да живее добре, освен спомени и желания. Той беше рибар и това изчерпваше цялото описание. Ако останалите имат мечти и желания, той имаше мания. В гардероба му, освен сивия работен костюм, се помещаваха безброй одежди, предназначени за всякакъв вид сезонен ...

OlesyaNikolova

Проза

1K 4

Краткият полет на Чайката

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

lubara

Проза » Разкази

1.6K 1 14

Любов

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...

emo2

Проза » Разкази

972 2

Хвърчилото и пилота

Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...

your-love-96

Проза » Разкази

1K 3

Някои го пият по-бързо

Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

1.7K 4

На теб, Партийо любима!

В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб ...

VladimirKostov

Проза » Други

2K

Като без дом 4

Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, ...

m770921

Проза

774

Истинска обич

Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...

thedac

Проза » Други

875

Пиле с ориз

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

exuded

Проза » Разкази

1.4K 9

Изключителен урок

Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.2K 8

Ще го видя ли някога

Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1K 3

Тя се страхува само от градушките

Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и па ...

ParvaNova

Проза » Други

4.4K 12 42

Самотата e мръсница

Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.1K 1 11

Набори

Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...

parvanski

Проза » Разкази

1.2K

Приказка за възрастни

Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...

aleksandra79

Проза » Разкази

1.8K 9

В очите на Звяра.

Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...

itsholymolly

Проза » Разкази

1.5K 1 1

Доброволка

Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.1K 2

Комарът на боговете (за конкурса)

— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.6K 4

Две съседни пейки

Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, ...

Stransky

Проза » Други

968

Музикалният концерт

Това се случи отдавна. Още в онези смутни времена, когато българският народ беше под валстта на османлиите.
Беше тиха прохладна пролетна вечер. Дунавът тихо подплиснуваше по коритото си. Той, като че ли не искаше да прекъсне песента на птичките, които току-що бяха пристигнали от топлите страни и чур ...

Софито123

Проза » Други

910

The Shoes Thing 🇬🇧

I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfortable speaking in front of a lot of people is when I’m home and they are all imaginary. Heck, you could be imaginary for all I know. Because I feel pretty comfy in here.
…
Ever seen a girl with that ...

Burns

Проза » Хумористична

3.3K

***

Целунете децата си за лека нощ. Прочетете им приказка. Подарете шоколад на приятел. Или храна на бездомник. Разчистете стаята си. Бюрото, натъпкано с ненужни вещи. И живота - от токсични хора. Завий любимия човек, когато му стане студено. Прегърни го. Лека целувка по челото, страстна по устните, спл ...

burningdesire

Проза » Други

1.1K 3 2

На море с дете

Лято. Юли. Жега.
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...

Ida-L

Проза » Разкази

3.3K 6 21

Старата вила

Прокарваше ръка по старите мраморни стени. Бавно пристъпваше и мислеше. Мислеше за всички тези изминали години. От семейната вила вече не беше останало нищо. Само една порутена постройка. Идваше тук всяко лято. Беше прекарала детството си в тази къща. Обожаваше я. Спомняше си как рано сутрин, когато ...

AlexFanty

Проза » Други

1.2K 1

Четвърти Юли

Помолиха ме да напиша нещо за четвърти юли. Тъй, като живея в Америка, пък и обичам да пиша съм щял да имам уникална перспектива и да успея (дай Боже) да я предам тази перспектива на целокупният читател.
"Knee high by forth of July"
Царевицата в Индиана трябва да е до коляно на четвърти юли за да се ...

B

Проза » Други

1.6K 2

Изкушение

Всичко изглежда толкова далечно и нереално. Целият ми живот е странна илюзия. Отражение на скрита действителност. Жалко подобие на загадка, която пуска корените си толкова дълбоко, но е толкова повърхностна, че докарва на другите само главоболие. Безкрайно лутане из лабиринта на моята енигма. Предла ...

Ancho0

Проза » Разкази

926

Талончето от лотарията (за конкурса)

- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...

Eia

Проза » Разкази

1.7K 1 22

С теб съм

Вървяхме дотук, ще продължиш ли? Добре! Давай тогава! Искаш ли ръката ми? Не, добре... Малко остана още, знам, че е трудно, но давай, не спирай, не се плаши, аз съм тук! Вървяла ли съм по този път?! Даа, как да не съм, вървях, но не стигнах докрая, само се връщах по същия път и отново и отново усеща ...

nETuHka

Проза » Други

1.2K

Хартиеното самолетче

Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще ...

Stransky

Проза » Други

1K

Малката патерицопродавачка

В последния ден от годината зимата ненадейно се разлюти. Цяла седмица времето бе меко, с валежи от дъжд, но ето на, навръх Нова година застудя зверски. Мокрите улици бързо се заледиха и се превърнаха в същински пързалки. Хората предпочитаха да си стоят вкъщи и да се готвят за празника.
Дребно момиче ...

Heel

Проза » Разкази

806 1

***

Отпи глътка от горчивото бяло вино. Белите кремове бяха разцъфнали из цялата градина. Порцелановият чайник стоеше на бялата масичка в центъра на оранжерията. Беше отпуснала нежната си ръка на едното коляно, а с другата отпиваше бавно и нежно от чашата, сякаш алкохолната напитка е някаква амброзия. Ч ...

AlexFanty

Проза » Други

1.1K

Картината, която рисуваш цял живот

Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...

Stransky

Проза » Други

1.4K 1 2

Ослепявам

Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1K 6

Тотошанс в наследство /за конкурса/

Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...

RaiaVid

Проза » Разкази

1.5K 1 13

Влюбена

Откакто те срещнах, влюбих се аз. Дойде случайно - без да те викам. Набута се в живота ми тайно ти. Отначало не те исках, даже изобщо. Но после влюбих се в тебе аз. С очи жабешко-зелени прелъсти ме... Целуна ме и изпаднах в захлас. Нима това е моят сън и моят шах?
По лунните нощи скитах се. Отново т ...

pamitam

Проза

1K 1

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления пaрк. Край

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

1.8K 3 15

Блаженство

Гледам през малкото прозорче на старата барака. Небето е изпълнено с всякакви цветове и нюанси от залязващото слънце. Облаците, пухкави и меки, са се сгушили един до друг и са образували розова мантия над малкото градче. Чувам как конят шуми зад мен. Обръщам се и отивам при него. Той е голям, лъскав ...

AlexFanty

Проза » Други

1.5K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

вечерни мисли

Страх ли е мазохизмът или начин на живот?

Хазарт - За Конкурса

Желания

Краткият полет на Чайката

Любов

Хвърчилото и пилота

Някои го пият по-бързо

На теб, Партийо любима!

Като без дом 4

Истинска обич

Пиле с ориз

Изключителен урок

Ще го видя ли някога

Тя се страхува само от градушките

Самотата e мръсница

Набори

Приказка за възрастни

В очите на Звяра.

Доброволка

Комарът на боговете (за конкурса)

Две съседни пейки

Музикалният концерт

The Shoes Thing 🇬🇧

***

На море с дете

Старата вила

Четвърти Юли

Изкушение

Талончето от лотарията (за конкурса)

С теб съм

Хартиеното самолетче

Малката патерицопродавачка

***

Картината, която рисуваш цял живот

Ослепявам

Тотошанс в наследство /за конкурса/

Влюбена

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления пaрк. Край

Блаженство

Опашка