Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Нека да е лято

НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...

exuded

Проза » Разкази

916 2

Краят

The end
(Не е за фенове на Англия и Тотнъм със слаби сърца)
В 75-та минута Питър гледаше тъпо големия си плазмен телевизор в малката си квартира в Северен Лондон. Англия твореше история срещу някакъв друг остров. Любимецът му Хари Кейн опита да прехвърли стадиона от фаул. "Не е ръгби, идиот"- изкрещ ...

Василико

Проза » Хумористична

1.4K

Момичето и морето

Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...

Stransky

Проза » Други

1.2K 1

Как Жеко Ракитата си смени името

Живко Петлето бе излязъл рано-рано на двора, подпрял едно напукано огледало на старата круша кривачка и се бръснеше самичък. Не ходеше при Милан Берберина, защото, наместо да излезе с ухания и самочувствие, ще кажеш, че къпини е брал в тандем с някоя мечка. Гол до кръста, обут с памучен панталон, на ...

кolobok

Проза » Разкази, Хумористична

1.3K 2

На Луната...

На Луната...
Срещнали се двете между земята и небето. И двете плакали. Разказвали му своята драма, но той понеже бил глупак не разбирал нищо от това за което става дума. Не знаел какво се случва и как да реагира. Като че ли всичко това беше някаква легенда и не вярвал, че ще дойде такъв ден. Една бе ...

Kalia1117

Проза » Други

968 1 3

Прецизния

ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...

exuded

Проза » Разкази

868 1

Дядовата приказка

- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...

maiaan

Проза » Разкази

1.5K 2

Острието на Девлин - Част 1: Търсени.

Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...

ParagonSparc0

Проза » Разкази

739

Ако имаше европейско първенство по футбол през Сре

Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...

duffmckagan

Проза » Други

802 3

Лунна Магия

Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...

AlexFanty

Проза » Други

1.5K 1

Ненормалник

Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Шерше ла фам!

През 50-те години на миналия век, в бившия Съветски Съюз е било обикновено нещо доброволци-оперотрядници да пречат на влюбените да се целуват на публични места. Това, изглежда, е бил един от начините великата държава да пази социалистическия морал от разлагащото западно влияние.
В синхрон с епохата ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

1.9K 2 4

Утринна одисея

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...

Слънчева_усмивка

Проза » Други

1.2K

18+ Съперничество

Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...

Heel

Проза » Разкази

1K 2

Първият ден от края на живота ти

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...

Stransky

Проза » Други

968 1

В Пощата с ретро „Р“

Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...

PlamenaKirova

Проза » Разкази, Хумористична

1K 1

Такси в полунощ

По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...

Stransky

Проза » Други

1.1K 1

Усмивка сред пламъците

В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...

Stransky

Проза » Други

984 2

Рашко късметлията

Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...

parvanski

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K 1

***

Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...

AlexFanty

Проза » Други

1.5K 2

Част от Ася

ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...

exuded

Проза » Разкази

887 1 2

Юнски мисли

Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...

AlexFanty

Проза » Други

1.6K 1 2

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно)

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...

B

Проза » Разкази, Други

2.2K 1 5

С море в сърцето

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...

Boyan

Проза » Разкази

1.3K 1 2

Къщата на демона

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

parvanski

Проза » Разкази

1.4K 2

Как да научим български

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кир ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

1.2K 5

Aна

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

esenna

Проза » Разкази

1.4K 7

Ежедневие

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

maiaan

Проза » Разкази

1.5K 6

Старостта

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...

Слънчева_усмивка

Проза » Други

1.3K 1

Понякога оставам без зъби

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

987 4

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

Stransky

Проза » Разкази

951 1 1

Пърпави облаци

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...

лъвче

Проза » Разкази

1.9K 6

Ползвам случая

ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...

exuded

Проза » Хумористична

1.2K 2

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Stransky

Проза » Разкази

1.5K 1

В добро и зло…

- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...

aleksandra79

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Страст

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

greenjane

Проза » Разкази

1K 1

Блянове

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Слънчева_усмивка

Проза » Разкази

1.3K 1

Маркс, Ленин и аз

От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

1K

Сложни думи, сладък живот

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

1.2K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

Stransky

Проза » Разкази

1.5K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Нека да е лято

Краят

Момичето и морето

Как Жеко Ракитата си смени името

На Луната...

Прецизния

Дядовата приказка

Острието на Девлин - Част 1: Търсени.

Ако имаше европейско първенство по футбол през Сре

Лунна Магия

Ненормалник

Шерше ла фам!

Утринна одисея

18+ Съперничество

Първият ден от края на живота ти

В Пощата с ретро „Р“

Такси в полунощ

Усмивка сред пламъците

Рашко късметлията

***

Част от Ася

Юнски мисли

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно)

С море в сърцето

Къщата на демона

Как да научим български

Aна

Ежедневие

Старостта

Понякога оставам без зъби

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та

Пърпави облаци

Ползвам случая

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та

В добро и зло…

Страст

Блянове

Маркс, Ленин и аз

Сложни думи, сладък живот

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та

Опашка