Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Колкото толкова

Аз разбирам, да крадете от държавата и да давате на гладните, но вие крадете от гладните и не давате на държавата! - Робин Смут

RemaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-09-29T22:03:33+03:00 803

Бащин съвет

БАЩИН СЪВЕТ
Като се рови човек из пайжанясали шкафове, намира разни работи: я цветни прашки на бившата, я неизползван презерватив, я ръкопис.
Този почерк ми е познат, но не е моят и няма начин да е, защото аз тогава едва ли съм имал толкова акъл в главата си. Писаното е до мен, от тати. Тъй като той ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-09-29T21:56:16+03:00 1.4K 3

Скука

Едно време, в тая териториа, наречена днес държава, във всяко населено място помръдваше по някаква местна икономика. Или по модерному казано - микроикономика. Нещо се правеше. Нещо се произвеждаше. Нещо се търгуваше. Земеделие - ясно. Ама наред с него имаше и мелници. Имаше фурна за хляб. Имаше фура ...

Daytona

Проза » Хумористична

2015-09-29T21:54:33+03:00 1.5K 1

Ловци

ЛОВЦИ
Новината за предстоящото дохождане на тъщата ми не ме разстрои напълно, психически як съм. Мразя новините, особено когато ме остаряват, съсипват, довеждат ме до състояние, близко до пълно отчаяние и готовност за самоубийство, тоест не обичам новините през последните двайсетина години.
Въпреки ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-09-29T21:39:15+03:00 1.1K 1 2

Онези момичета

онези момичета -
блъскат се в хора, за да докажат от какво са създадени,
косите им закриват синините по вратовете им,
колко удобно, колко просто.
болките са за слабите хора, ...

Dess-troyer

Проза

2015-09-27T12:49:04+03:00 851 1 5

Манифактура за библейски бедствия

Myth

Проза

2015-09-26T10:42:12+03:00 794 1

Поредни мисли

Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да иг ...

Severinaa

Проза » Други

2015-09-26T10:35:50+03:00 762 2

Автобусна спирка

АВТОБУСНА СПИРКА
Голяма тълпа се беше събрала да чака автобуса. Времето беше хубаво, но въпреки това хората нервничеха. Едни закъсняваха, други бързаха, а трети са невротици без да го знаят.
- Отместете се, господине – каза засукана жена на средна възраст, ако този пол разполага с такава. – Стъпили ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-09-26T10:31:58+03:00 972 2

Човекът с колелцата

Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

2015-09-25T11:02:56+03:00 982

Разговор с Мой

РАЗГОВОР С МОЙ
Няма грешка в заглавието. Не разговарям с Ной, а с Мой. Ще ви го представя, той е аз, но всекидневно спори с мене.
Сутрин го няма никакъв, явно спи до късно. Появява се някъде по кафено време, когато спорим за цигарите. Естествено, не му уйдисвам.
След това настоява да се съглася с ше ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-09-25T07:53:19+03:00 1.3K 1

Разни Там 2

Разни Там 2
Не е било „писано“, но пък затова следите са във нас.
Стъпките са в мен отчеливи и пресни – много бяхме и вървяхме заедно, макар и тясна да беше пътеката – утре дано се познаем като се срещнем по кръстовищата – всеки тръгнал в различна посока – искайки да надскочи на другия скока!
По пяс ...

Veren

Проза

2015-09-25T07:52:20+03:00 992 1

Лятна командировка/5

Новият ден дойде с приятното усещане за нещо хубаво, което ме очаква тази вечер и неприятното – от снощната случка пред ресторанта. Избягвам да се забърквам в подобни сцени, преди всичко заради естеството на работата. Колкото по-голяма незабележимост излъчваш, толкова по-добри са резултатите. Но не ...

boky10

Проза » Повести и романи

2015-09-25T07:49:40+03:00 1K

Малиновото братство

Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-09-25T07:44:42+03:00 961

Как биха решили сегашната бежанска криза 10 исторически личности

1. Исус Христос:
Исус Христос би решил сегашната бежанска криза, като нахрани огромните тълпи с две риби и пет хляба!
2. Адолф Хитлер:
Хитлер би решил сегашната бежанска криза, като използва индустриалните количества емигранти за индустриални цели - производство на сапун!
3. Наполеон Бонапарт: ...

duffmckagan

Проза

2015-09-24T17:59:31+03:00 690 3

Приказки по спомен

Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за ...

Dess-troyer

Проза

2015-09-24T17:59:01+03:00 733 1

Разходки

РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...

exuded

Проза » Разкази

2015-09-24T17:53:52+03:00 676

?

Последният залез плисна като прасковени вълни по лицето ми.
Първият изгрев след дългата нощ, изпълена с грях(?) и хаос, покри лицето ми с воала на невинноста и аз отново се усмихнах.
Отново ме обзеха онези мисли. И пак - дали съм свободна, дали не сгреших, дали не прибързах?
От очите ми капнаха още ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-09-24T17:42:29+03:00 728

Джогинг

ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...

exuded

Проза » Разкази

2015-09-24T17:32:55+03:00 759

Не може ли светът да бъде по-добър?

Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изче ...

Galifray

Проза » Писма

2015-09-23T23:08:14+03:00 1.1K 1

Твореца на есента

Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-09-23T22:51:20+03:00 999

Да бъдеш добър

Да бъдеш добър
Да бъдеш добър е качество, което малко притежават в днешно време.
По-лесно е да бъдеш егоист и повечето са такива. Едните мислят със сърцата си, другите пък изобщо не мислят.
Грешка е обаче да се смята, че щом си добър и обичаш си слаб. Казвам ви, това е най-голямата сила, която човек ...

Severinaa

Проза

2015-09-23T22:41:49+03:00 778 1

Старата кола

Старата кола
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият, бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна и игра на светлините като в картина на импресионис ...

Bezzhichen

Проза

2015-09-22T10:29:11+03:00 1.5K 1 7

Гнездото на щъркелите

Имало някога едно село, намиращо се в една не много далечна земя. То било разположено в красива равнина, през която минавала една от най-пълноводните реки. Тя напоявала полята и така жителите на селото се радвали всяка година на изобилна реколта. Самото селище било добре устроено, подредено и добре ...

Boyan

Проза » Приказки и произведения за деца

2015-09-22T10:17:38+03:00 1.1K 3

Старият москвич

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2015-09-22T10:16:44+03:00 825

През шала на спомена

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-09-22T10:10:41+03:00 823

Ретроградно

10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...

Dess-troyer

Проза

2015-09-22T10:02:55+03:00 795

* * *

Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...

heartandsoul

Проза » Хумористична

2015-09-19T22:34:45+03:00 996

ЧУЖДЕНЕЦЪТ

Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...

Helius

Проза » Разкази

2015-09-19T20:51:55+03:00 1.1K

Еминюню

ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...

lordly

Проза » Разкази

2015-09-19T19:29:00+03:00 1.6K 12

Ако Дяволът имаше CV

Европейски формат на автобиография
Лична информация
Име
[Фамилно, Лично, Бащино] Дяволитов, Дявол, Лъжев
Адрес ...

duffmckagan

Проза » Други

2015-09-19T19:18:49+03:00 930 1 5

Продавачът на усмивки

И в този ден, както винаги през работната седмица, бях станал рано. Слънцето едва бе изгряло и тепърва започваше да гали с лъчите си малкия град, в който живея. В началото на есента температурите в тези ранни часове все още бяха поносими, но нямаше как да изляза от вкъщи само по тениска и дънки. Лип ...

Boyan

Проза » Разкази

2015-09-19T19:14:24+03:00 787 5

Вързанки

-Завържи си добре обувките, Ферис!
-Но, мамо, така ги връзвам аз, и после ги навирам навътре в обувката.
-Чуй ме добре сега, защото няма да ти го повторя пак. Ела на улицата с мен. Покажи ми как играеш тази игра.
-А, много лесно мамо, просто хвърляш камъчето върху едно квадратче и скачаш върху него. ...

WhiteDesert

Проза » Други

2015-09-19T19:11:30+03:00 723

Една морска история

“В Памет на моят съсед и приятел Христо, който спаси два човешки живота, но при това, загуби своят”
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, ...

angelbard

Проза » Разкази

2015-09-19T19:03:38+03:00 769 1

Кратката любовна история на една начинаеща феминистка

Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за кл ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2015-09-19T19:00:36+03:00 968 1

Шаранът

Васко всяка неделя отиваше за риба. И тази неделя не направи изключение. Обичаше да бъде сам, нещо като единак падаше, даже и жена му беше вдигнала ръце от него. Познаваха се от дълги години, но тя така и не успя да го промени. Както подобаваше навика, той стана рано, изкъпа се, взе си такъмите и из ...

Rossini

Проза » Разкази

2015-09-19T18:56:21+03:00 1.1K 1

Преводачката

Младата преводачка получи поредния материал. За нея това беше много лесно: трябваше да преведе указание за лечение и списък от необходимите витамини. След един час всичко беше готово. Тя очакваше обаждане с благодарност за бързата работа. Получи го, но нямаше благодарност, а само критика.
- Дадох кр ...

Alina1

Проза » Други

2015-09-19T18:52:36+03:00 1.1K

Из дневниците на неуспелия мечтател

.... и изведнъж човекът, който е чакал и се е подготвял с години за старта на самостоятелния му живот, трупал опит и знания и запасен с такъв оптимизъм и мотивация да изкатери това въже към успеха, забелязва, че въжето е бодлива тел, спускаща се от небето, чиито друг край не се вижда. На всичкото от ...

franceff

Проза » Писма

2015-09-17T22:51:01+03:00 861 1

На София (накратно, няма страшно да обичаш София, дори когато тя изобщо не знае, че съществуваш)

Баничка с айран точно в 5:40 от кварталната пекарна. Кучешка разходка в 7. Онзи комунистически магазин преди парка с туршията и Тодор Живков. Лъскаво казино на два метра от него. Бездомните котки се умилкват около краката ми. Бездомните деца също. На Коперник съм винаги опръскана с кална, мръсна вод ...

Dess-troyer

Проза

2015-09-17T22:47:20+03:00 740 2

Неизбежно

Случи се. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, дори го описа няколко пъти в различни разкази. Сега се случи. В разказите не беше успяла да пресъздаде колко е болезнено.
Банката вече е празна и затворена. Останали са една закачалка и пластмасова чашка с няколко фаса. Никога повече няма да отвори в ...

feelings_hunter

Проза » Разкази

2015-09-17T22:30:33+03:00 675

Къщичка

Беше вечер и надникнах през прозореца, просто ей така. Срещу ми имаше къщичка, с малка, леко открехната врата, с изпочупени прозорци, закрити от вътре със стари парцали, навярно бранещи я от студа и въпреки това, от единия мъждукаше малка светлинка. С покрив леко сведен и липсващ комин. С градинка, ...

dust-in-the-win

Проза

2015-09-17T22:22:28+03:00 701