Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Тя

Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и т ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
871 3

Четирите бора

Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.3K

Рибките си нямат дом

(категория кратко-странна)
Мъничък красавец, аз съм болно тяло,
мъничък безумец, дали си ме видял...
Да, аз съм сладък сън. Сънувам се сама...
Прощавай, че оплитам мисли в бяло, чувства ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Други
867 1 4

Чисто хипотетично

Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
986 5

Южна одисея

Южна одисея
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
1.2K

Някои случки никога не се забравят

Някои случки никога не се забравят.
Наглед са простички, човешки.
Една тумба от циганки -
цигански табор.
Изоставено училище, ...
rumona (Penkova Rumiana)
rumona
Проза
1.5K 1

Писма до Адам

Здравей, Адам!
Минаха четири месеца, доста тъжни и пусти, ако питаш мен. За първи път намирам смелост да ти пиша след като си тръгнах, всъщност много пъти опитах, но не се получи. Питах се „нужно ли е да му напомням, че съществувам, сигурно отдавна ме е забравил, а и по-добре’. Да хвана онзи влак бе ...
Escapist (Силвия)
Escapist
Проза
1.4K

Селската музика

СЕЛСКАТА МУЗИКА
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1.1K 2

Приказка за родители

ПРИКАЗКА ЗА РОДИТЕЛИ
Моето име е Ани. Родих се преди две години в малко градче. Живея в голяма къща с мама и тати. Сутрин, когато се събудяq татко вече е станал от леглото си и е отишъл на работа. Там е само мама. Винаги чакам с нетърпение тя да отвори очи, защото искам да ми говори, но мама винаги ...
Silvia.1 (Силвия Станчева)
Silvia.1
Проза » Разкази
1.4K 2 3

18+ Как живеят готвачите?

В един майски ден се скитах по "Пиротска" без един лев в джоба. Мърморех си, че нямам пари дори за една студена бира. Беше над двайсет градуса. Някакъв бездомник, облечен с дебели зимни дрехи, по-скоро парцалища, се наведе пред мен, вдигна един фас (който клошарите наричат "капитански"), изправи се ...
charliemlad (Чарли )
charliemlad
Проза » Разкази
1.4K

Любов с аромат на лавандула

Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.1K 6

И след мен светът ще съществува ...

И след мен
светът ще съществува!
И след мен
ще има светлина,
но аз не ще усещам ...
aldiradina (Албена Радина)
aldiradina
Проза » Други
1.2K 1

хайку

вятърът издуха парцалите на зимата
пролетта дари с бели кърпи вишните
вишните са изпрали бялото си пране
просторът ухае на свежест
пчелите са гладни ...
maiaan (Мая Ангелова)
maiaan
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K

Без право на обжалване

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
933 3

Мелезът и откачалката

Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
1.3K 10

Онази черна рокля

Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а а ...
Escapist (Силвия)
Escapist
Проза
1.3K 1 2

Не съм за вас

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...
RumyanaMomchilova (Rumyana Momchilova)
RumyanaMomchilova
Проза » Разкази
1.2K 1 1

Изповедта на Ева

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.3K 12

Път за никъде

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.2K 5

Забързана във времето

Времето, необятната частица прекарана от нас на земята. Забързана в делата си, невиждаща очите на хората, вперила поглед надолу, животът ми протичаше между ежедневието и поставените норми, в които "трябваше" да се вписвам. Мислих много за разбъркания си живот, поглеждах се и се питах накъде съм тръг ...
Sillviza (Иза)
Sillviza
Проза » Други
1.1K 1

От 1 до 12 или още броенето на невежите

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно ...
whatevah (Теодора С.)
whatevah
Проза » Други
1.2K

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 3

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
Bezzhichen (Безжичен)
Bezzhichen
Проза » Разкази
1.5K 1 12

Портрет

Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
619 1

Просто любов

Дъжд. Сълзи. Чувства. Самотата изважда чувствата навън от тялото ми. Усещам тръпки, полазващи цялото ми тяло. Прилив на адреналин навлиза в мен. Мога да го усетя до върха на пръстите си. Липсваш ми, моя любов (съкровена и единствена). Внезапно напира в мен хлад, защото теб те няма. Искам да усещам у ...
Sillviza (Иза)
Sillviza
Проза » Писма
1.3K 1 2

Странникът

Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
Cryptkeeper (Кирил)
Cryptkeeper
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други
1.2K 2 2

За рапа и чалгата

Чалнатите слушат чалга, а откачените – откачалга.
Защо казват «халваджията за бозаджията»,
а не казват «рапърът за чалгаджията» ?
Защо казват «от трън, та на глог», а не казват «от чалга, та на рап» ?
Какво значи след като са те ударили по едната буза, да си подложиш втората ? Значи след като са те ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
899 1

Малкият принц

Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.8K 9

"Там, където е горяло, пак ще гори!"

Взаимоотношенията ми с него много малко хора ги разбират. Ако ме попитате "кои" даже няма да се сетя дали има някой такъв. Така че, да пробваме пак..
Взаимоотношенията ми с него си ги разбираме само ние. Едва ли сте чували история, която започва на обратно. Нашата обаче започна точно така. Чували ли ...
Т.Н. (T.Н.)
Т.Н.
Проза
4.6K 1 2

Какво може да коства едно „Здравей“

Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...
whatevah (Теодора С.)
whatevah
Проза » Други
1.4K 4

История от гробището

История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
1.4K 1

Очите

Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
1.2K 6

Разковани дъски - 69

Фитнес пироман - обсебен от изгарянето на калории.
Там, където има малко стари кучета, младите магарета са повече.
Ако и у нас имаше полярна нощ, в продължение на половин година никой нямаше да се оплаква, че е имал и един кофти ден.
Нищожността е страшна сила, когато е във властта.
Всичко, което ти ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2.1K 11

Плик

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
969 5

Колебания

Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...
bancheva (Илияна Банчева)
bancheva
Проза » Други
1.3K 2

Неправилно шофиране

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
892 1

Изтървахме момента

Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...
OlesyaNikolova (Олеся Николова)
OlesyaNikolova
Проза » Разкази
1.1K 12

Спомен от преди да се родя

Обичам те - сега, в тази секунда, в този миг! Обичах те и преди да се родя! Още тогава знаех, че и след като се родя ще те обичам с цялото си сърце и душа.. Познавах те. Възхищавах се на очите ти, таящи в себе си цветни градини. На нежни, но ранените ти ръце и на топлото ти сърце. Чаках те толкова м ...
Esita (Есра Ридван)
Esita
Проза » Други
1.1K

И вълкът сит, и агнето цяло, държавата плаща!

Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
1.2K 10

Затова я убих

Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.1K 2

Ненавременна среща

Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
1.3K 9