Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Няма кой

След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...

Heel

Проза » Разкази

2014-12-16T21:24:33+02:00 993

Простички мисли на един обикновен човек - 6

Никой живот не е пропилян, когато е преминал в търсене на щастие, в даване на Любов и в защита на Истината.
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-16T21:19:30+02:00 1.4K 6

От висока гледна точка

Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...

Rups

Проза » Разкази

2014-12-16T21:09:29+02:00 810

Невеста

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Проза » Разкази

2014-12-15T11:41:13+02:00 2.1K 8

Сън ли, брътвеж ли

Детектив Зрънчо прелисти записките си. Не помнеше снощи да си е водил бележки, но за всеки случай. Старост, нерадост. Ако не си записваш почти всичко, рискуваш да се изгубиш като стръкче сено в купа с игли. Тц, не. Нищо. Сред пожълтелите странички нищичко не се споменаваше.. нито за разлистени банан ...

Rups

Проза » Хумористична

2014-12-15T10:29:54+02:00 1K

Да ми дадеш нещо

ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО
Гледам го, как сладко си смучи пред кафенето цигарата и ми текат лигите, щото има три дена до пенсията, пък в джоба ми сал 5 лева.
Не ми е баш авер Вальо Главния, но срам-не срам се изтопорчих насреща му и примецах:
- Градски, що не почерпиш една, че ги привърших?
- Може бе, Даскале ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-12-15T10:25:56+02:00 1.3K 3

Тост

Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...

plamen-p

Проза » Други

2014-12-13T19:37:16+02:00 1.1K

Цветарка II

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

mjinga-uhuru

Проза » Разкази

2014-12-13T19:27:12+02:00 1.2K

Зимен пейзаж

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

kasandrabg1

Проза » Разкази

2014-12-13T19:19:39+02:00 1.4K 3

Стълкновение до нази

- "Хей, момко!"
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...

Rups

Проза » Хумористична

2014-12-12T21:24:35+02:00 1K

Светът вътре в нас

Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...

Patence87

Проза » Разкази

2014-12-12T21:23:45+02:00 1.1K

Сън

„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-12T21:22:02+02:00 887

Историята на сърцето ми

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...

Dess-troyer

Проза

2014-12-12T21:16:58+02:00 754

Цветарка

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

mjinga-uhuru

Проза » Разкази

2014-12-12T21:11:34+02:00 1.3K 1

Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й)

Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...

danidimitrov

Проза » Писма

2014-12-12T21:07:02+02:00 1.3K

Едни пари, едни рими

“Пролет иде с дъхави цветя, пролет иде…” – повтаряше си наум Писарев, в търсене на подходящата рима, която му се изплъзваше вече час. Позвъняване на мобилния го изтръгна от приятните творчески напъни. По занятие той беше главен редактор на провинциален вестник, а по призвание – поет. „Кой пък е сега ...

IGeorgieva

Проза » Хумористична

2014-12-11T17:49:03+02:00 2.4K 11

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш?

"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...

Rups

Проза » Други

2014-12-11T17:47:54+02:00 987

Май

Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...

cryingangel

Проза » Разкази

2014-12-11T17:40:20+02:00 865 4

Кухо дърво

КУХО ДЪРВО
Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.
Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него ска ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-12-10T20:49:06+02:00 1.2K 2

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод

Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...

moito1010

Проза » Разкази

2014-12-10T20:47:56+02:00 697

Ле неразбория а ля изненада

Ру надигна шишето ром за сетен път и блажено изхълца. Потръпна леко и се огледа. Улиците бяха празни в топлата пролетна вечер. Нямаше хора, всички се бяха прибрали и сигурно отдавна бяха вечеряли. Повечето от тях вече заспиваха - дали пред телевизора, дали в леглата си. Току се чуваше някой вик в по ...

Rups

Проза » Хумористична

2014-12-10T12:20:01+02:00 1.3K 2

Жаравата в духа

Жаравата в духа
Загледана във тлеещите въглени,
пристъпи боса и смълчана.
И знаейки какво ще стане на нощната поляна,
опивайки се, вдъхна аромата. ...

bqlata-vulchica

Проза

2014-12-10T12:01:21+02:00 1.1K 1

... и ножа, и кокала

„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
Година ...

Volter

Проза

2014-12-10T07:55:40+02:00 1.1K

Вярвате или не...13

Вярвате или не...13
От двете страни на кантара
Измамникът е голям смелчак!
Измаменият не винаги е глупак!
Обещаващият светло бъдеще е политик - бизнесмен! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-12-10T07:54:30+02:00 894 1

Стрес-тест

СТРЕС-ТЕСТ
Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей! ...

exuded

Проза » Хумористична

2014-12-10T07:46:30+02:00 856 1

За училището с "любов"

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Zlatka`

Проза » Други

2014-12-10T07:44:41+02:00 1.8K 1

Леамианар

Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...

Rups

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-12-10T07:42:56+02:00 971

Другият свят, зад ъгъла

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

krashkov

Проза » Разкази

2014-12-10T07:35:28+02:00 635

Семейна сага глава 18

Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-12-08T17:44:17+02:00 1.2K 1

Иконата

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

inakrein

Проза » Разкази

2014-12-08T17:28:11+02:00 1.5K 11

Сбогуване

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...

hristam

Проза » Разкази

2014-12-08T17:23:49+02:00 1.1K 2

От написаното не можеш да избягаш

Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2014-12-08T17:20:36+02:00 1.3K 1 6

Колко е важно да дойдеш навреме

Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...

imperfect

Проза » Разкази

2014-12-06T20:02:53+02:00 1.4K 1 7

Невидима

Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...

thedarkangel90

Проза » Други

2014-12-05T21:58:26+02:00 1.1K

Ежко Бежко

/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...

Arman-lewon

Проза » Разкази

2014-12-05T21:43:24+02:00 1.4K 8

Момчето, което си отива

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Проза » Разкази

2014-12-05T21:30:30+02:00 1K

Хиляда глупости и две сърца

Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще ...

Apokaliptiks

Проза

2014-12-05T21:14:55+02:00 886

Суеверие

НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...

exuded

Проза » Хумористична

2014-12-04T18:29:37+02:00 784 1 1

Велко - 1948-ма

Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...

Volter

Проза » Разкази

2014-12-04T18:22:08+02:00 1.7K 1

Защо и как

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-12-04T18:07:49+02:00 1.1K