Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Инспектор Стрезов реши

ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ РЕШИ
- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на ...

йеромонах

Проза » Разкази

768

Пазарна демокрация

ПАЗАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.
- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.
- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и ...

exuded

Проза » Хумористична

914

* * *

Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...

evgeniya

Проза » Други

693

Огледалото 13

Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...

reinbow

Проза » Повести и романи

869 1 11

И аз за котките

На Деян Енев, моят учител в писането.
Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерк ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 2

След години раздяла

Видях го. След толкова години го видях. Стоеше пред мен. Беше си същият - по детски разрошена коса, лек пламък в очите и чаровна усмивка. Стоях и го гледах като вцепенена. Не бях способна да направя каквото и да е движение.
- Здравей.. – каза той със същия секси глас, който така добре познавах. Запи ...

dark-lady2

Проза » Разкази

791

Пощади ме

Помогни ми, моля те!
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., а ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1 6

Монолог на един емигрант

“От 24 г. Съм в Америка. 24 г. Как звучи само? Толкова много време и толкова малко. Защо напуснах България всъщност? Но това не е важно. Какво не знаехq тръгвайки? Какво не знаех... България. Къде е България? Дали е в сърцето ми? Или просто е само географско понятие? Или с всяка книга на български с ...

berk

Проза » Други

1.4K 2

Chapter 1

Chapter 1
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шка ...

lusikoleva

Проза

707

Батката

Батката
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...

sisidara

Проза » Други

2.4K 1 4

Балансът

БАЛАНСЪТ
Главните счетоводители по принцип не са лоши хора, доколкото може да се смятат за хора. Числа и цифри, умножения, деления, плюсове и минуси – в този техен свят няма нищо естетично, ако изключим факта, че обикновено става дума за пари, с които можеш да си позволиш цялата световна естетика.
- ...

exuded

Проза » Хумористична

902

Пробуждане

Пробуждане
Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хв ...

svobodey

Проза » Разкази

1.7K 1 2

Птиците наистина умират сами

1,2,3,4... - толкова самолети преброи Лора.
И очите ѝ се изпълниха с тъга. Кой не се върна? Дали беше нейния.
Един липсваше. Колкото и грозно да е, надяваше се да е някой друг, не Димитър...
***
Димитър кацна на "Граф Игнатиево". Скочи от Месершмита и запали цигара веднага. Това си беше обичай. Запа ...

charliemlad

Проза

1.1K 1

Тестът

Животът понякога е такъв отвратителен помияр! Каниш го в дома си, слагаш му чиста салфетка и сребърни прибори на масата, а той се изпикава в супата ти и после блажено се хили, докато повръщаш върху снежнобялата ленена покривка. Много гадости беше видял, но точно такава не бе очаквал никога да му се ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

2.2K 1 5

Още десет години

Здравей, любима.
Липсваш ми.
Тук е тъмно без теб, студено е. Дните са дълги, безумно безкрайни без теб. Скучно е, говоря, без да има някой, който да ме слуша. Думите ми хвърчат във въздуха, а теб те няма да ги вдишаш. Душата ми плаче, а аз се усмихвам. Заради теб.
Не ме мисли мен, иначе добре съм. Д ...

evgeniya

Проза » Писма

1.1K

Той

Не го преживях, никога. Бях малка, не повече от 10 годишна, когато дядо ми казваше, че ако обичаме някого достатъчно силно и той си тръгне от нашия живот, ние никога няма да го забравим. Това се случи с мен, естествено, не беше с щастлив край.
Обичах го, дори обичах, е прекалено слаба дума за чувств ...

Aleto12

Проза » Разкази

1.2K 2 1

Чудовището вътре

- Скучно ми е. Какво ще правим сега?
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...

feelings_hunter

Проза » Други

753

Огледалото 12

Нейтън се върна в библиотеката, а отец Себастиян тръгна към издателството, за да осъществи идеята си.
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно ...

reinbow

Проза » Повести и романи

827 1

Промяната

Промяната
неизбежно дойде след успеха на „Опит за летене“ - новият сезон започна със смяна на директора! Явно, партийното ръководство на града е отчело, че бившият директор няма особена заслуга за националното признание на спектакъла, макар че именно той покани Юлия Огнянова на гастрол…
Всъщност, но ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K 1

Красиво момиче, запалило цигара

Красиво момиче, запалило цигара. Стои пред вратата на ресторант. Минавам без да бързам покрай нея... да наистина е красива. Завъртя се и видях другата й ръка с телефон на ухото. Разбира се с телефон... виждали ли сте някога само момиче да не говори по телефона... аз не. Неволно чувам разговора, дока ...

ceci4

Проза » Разкази

1.4K 3

Измерване

Измерване
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...

ljubomira

Проза » Други

1.2K 2

Радиостанция „Дюлино“

Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...

azazel

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 2

Криле

Често стоя загледана в света, седнала до прозореца на скромния си дом. Мисля си колко щастие пропиляват хората, колко спокойни са всички, колко са усмихнати и честно казано завиждам. Завиждам на всички, които имат такава искрена усмивка, на тези, които имат повод да са щастливи. Егоистично е, да, зн ...

dark-lady2

Проза » Разкази

776 2

Американците идват

Американците идват
На Кольо от сутринта му беше криво. На него по принцип винаги си му беше нещо криво, та затова му викаха Кольо Кривия, но тая сутрин се чувстваше толкова криво, колкото отдавна не бе му се случвало. В основата на цялата работа беше тази чума жена му. Още не беше отворил очи, дето ...

Greg

Проза » Разкази

1.6K 7

Поетично

ПОЕТИЧНО
Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:
- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?
Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.
- Какъв номер? ...

exuded

Проза » Хумористична

984 1

Нали така трябва!

- Човек на много неща може да се научи за една година -
каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище
и бяха започнали да разговарят в двора.
- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...
- ...

WhiteDesert

Проза » Други

891 1

Свръхпроизводство като основен проблем на капиталистическата система

Вече се бях отказал от отвратителния навик да бързам. Ходех си спокойно и бавно все едно стъпвах по долари, въпреки че в онзи момент имах дрехите по себе си (те поне ми даваха представителен вид) и нито петак в джоба. Една от причините беше, че си имах нова майка, или по-точно нейна заместничка, коя ...

charliemlad

Проза

1.1K 8

Диалог

Той:
Тук ли си?
Тя:
Да.
Той: ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1 6

Помниш ли?

Скъпа Любов,
Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше така изненадан от запознанството ни, а аз бях възхитена от теб. Гледах те и се опитвах да разбера как може да има толкова съвършено същество. Изглеждаше толкова невинен, толкова истински. Още тогава разбрах, че ще имаш отредено място в сърцето ми ...

dark-lady2

Проза » Писма

1.2K 1

Жена с името Мария

Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно л ...

lubara

Проза » Разкази

1.3K 5

Разковани дъски - 62

Основен закон на завистта:
Усетят ли те, че губиш почва под краката си, бързат да ти я насипят отгоре.
Абе, що гледате така лошо, да не се е случило нещо хубаво в тази държава?
Колкото повече свобода даваш на един простак, толкова повече свобода изземваш от хората, които наистина се нуждаят от нея, ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 7

Знаеш ли?

Държа да ти кажа някой неща, които иначе никога не бих се осмелил и въпреки риска ще го направя..
Знаеш ли, че когато ме попита какъв точно ми е телефона си помислих, че си решила да ми направиш подарък, не знам защо, но си помислих, че искаш да ми купиш нов калъф... и го очаквах с нетърпение.
Знаеш ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Приказка за правдата

Приказка за правдата
Живял нявга един мъж в едно малко планинско селце. Не бил богат, но и не бил беден. Имал една нива, от която се прехранвал и хубава бяла къщичка точно на края на селото – на най-хубавото и тихичко местенце.
Мъжът имал двама сина. По-големият бил висок и строен, бил красив и рабо ...

soundsanin

Проза » Приказки и произведения за деца

2.5K 3

Забвение

Забвение
„Анимационният човек“...
Това е името на току-що завършения ми роман. Правите ли връзката? ... Анимация – гротескна крайност, човек – човешки взаимоотношения.
Да, най-общо казано, книгата ми е за крайностите в човешките взаимоотношения. Избрах за най-удачно да изразя идеята си с гротеската ...

smallevil

Проза » Разкази

1.3K

Кости

Ужасяващ сън сънувах. Около мен се поклащаха скелети. Гледаха ме с празните си очни кухини и се смееха озъбено, тракайки със сухите си кости. Невероятно реалистичен кошмар, сякаш наистина чувах тракане.
Събудих се, облян в пот. Но тракането продължаваше. Втрещих се от ужас, закрещях.
Вятърът блъскаш ...

Ambrouse

Проза » Разкази

722 1

В парка

В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, ч ...

exuded

Проза » Хумористична

990

Сърцето още мъничко за теб тупти

Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...

ParvaNova

Проза » Други

1.8K 8

Старата приятелка

Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...

sunchine

Проза » Други

1.7K 1 1

По истинска история

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...

energi4nata

Проза » Други

1.4K

Кожено палто

КОЖЕНО ПАЛТО
Положението вече бе съвсем нетърпимо или, както казват: вместо просто да се влошава, ставаше безнадеждно. Беше му напълно невъзможно да намери три хиляди лева, за да купи онова грозно, дебело, безформено и претенциозно палто на жена си. Нямаше никакво значение, че в края на зимата отстъ ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Инспектор Стрезов реши

Пазарна демокрация

* * *

Огледалото 13

И аз за котките

След години раздяла

Пощади ме

Монолог на един емигрант

Chapter 1

Батката

Балансът

Пробуждане

Птиците наистина умират сами

Тестът

Още десет години

Той

Чудовището вътре

Огледалото 12

Промяната

Красиво момиче, запалило цигара

Измерване

Радиостанция „Дюлино“

Криле

Американците идват

Поетично

Нали така трябва!

Свръхпроизводство като основен проблем на капиталистическата система

Диалог

Помниш ли?

Жена с името Мария

Разковани дъски - 62

Знаеш ли?

Приказка за правдата

Забвение

Кости

В парка

Сърцето още мъничко за теб тупти

Старата приятелка

По истинска история

Кожено палто

Опашка