Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Да живеят

ДА ЖИВЕЯТ ВСИЧКИ ПАРТИИ!
Напоследък му вървеше. Смениха се няколко правителства, връхлетя ни финансова криза, какви ли не злини се изсипаха на главата на отечеството и на малките хора, но въпреки това на него му потръгна. Бизнесът се разширяваше, макар и скромен, хранеше семейството му, че и за спес ...

exuded

Проза » Хумористична

920

Детство

Не помня от колко дълго не бях плакала...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...

Blagoslava77

Проза

900

Бялата светлина

''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...

pamitam

Проза » Разкази

974 3

Валс на ръба на дишането

Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...

Rois

Проза » Разкази

751 1

Сянката - глава 5

Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1K 2

Битката за Дурикс

Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...

donkooooo

Проза » Разкази

865 8

Аре стига, бе! - 2

Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.9K 1 9

Животът като банкова сметка

Колко лесно щеше да бъде, ако Животът ни се превеждаше всеки месец подобно на заплата по картова сметка. Получаваш превод, отиваш на банкомата и теглиш - 30 дни живот. Така всеки ще знае, че има 30 дни - нито повече, нито по- малко. И ще живее някак с тези 30 дни до следващия превод и месец. Колко л ...

duffmckagan

Проза » Други

687 1

Бях всичко...

Върнах се след толкова много години...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...

Blagoslava77

Проза

884

Почивай в мир, глупак такъв!

Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Остани с мен в понеделник

22:28 вечерта е. В понеделник. Един от онези понеделници, в които всичко върви наопаки и само стоиш и се ослушваш от къде ще се появи поредното неочаквано и нежелано препятствие.
Почти си отдъхвам, отпускайки гръб на меката възглавница, че денят е към края си и с химикала в ръка се опитвам да изчопл ...

heartandsoul

Проза

1K 1

Любовта на демоните-8

Отварям тефтерчето си и след цифрата"едно" и точката, изписвам едро буквата "Ф".
Всички останали след това, пиша аз бавно и четливо. Научих този номер в университета по време на краткото ми студенстване, когато на една лекция чух от преподавателя думата "сугестия"и тя ми хареса. И когато по-късно на ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

998

18+ Майката на Давид

МАЙКАТА НА ДАВИД
На баща ми не му понасяше в България. Вече беше живял десет години тук. През това време беше създал мен. Аз се оказах негов подобрен вариант, взаимствал всичките му пороци и добродетели. Баща ми беше неудачник, но беше симпатичен мъж. Жените го харесваха, а с майка ми живееше само " ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 9

Здравей, мамо

Здравей, мамо. Наскоро си мислех за теб. Чудех се дали да ти се обадя, да поговорим. Вчера започнах да плета косата си, мамо. Трябваше да си направя плитка, от сложна плетка отзад, на тила. Но не можех да видя какво правя, не изглеждаше както трябва и ме заболяха ръцете. Обърках се, защото не знаех ...

SylviaA

Проза

1.7K

Метаморфози

Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

959 1 3

Прочети ме, моля те

Хвани ме здраво, сякаш съм последната бройка от любимия ти вестник. Сграбчи ме, сякаш съм нечии последни думи. Погълни съдържанието ми, горча ли ти? Защото аз четох всеки ден това, което беше изписано на лицето ти, когато прегръщах друг, усмихвах се на други мъже, целувах ги - болеше те, нали? Но ни ...

evgeniya

Проза » Писма

1.2K

Любовта отвъд света

''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...

pamitam

Проза » Разкази

817

Вечен белег

Той сложи едната слушалка в лявото си ухо,а другата в нейното дясно и пусна любимата им песен докато пътуваха незнайно до кое място. Тя се усмихна,а той се приближи и я целуна чувствайки за пръв път тази непозната топлина в сърцето си.И отвори очи разбирайки,че се намира в леглото и за пореден път т ...

forsaken93

Проза » Разкази

1.1K

Chapter X

Chapter X
Къде сте сега? В къщи в леглото? В автобуса? Чакате някой? Няма значение. Имате някои, които ви обича. Някои, който вие обичате - баба, дядо, майка, баща, сестра, брат. Имате къде да се приберете вечер. Спите на топло, под одеалото. Гледате телевизия. Ходите на работа или на училище. Ядете ...

lusikoleva

Проза

765

Любовта на демоните-7

Рамката на широко отворената врата опустява. Виждам как Поли тича по коридора и това е добре за нея, защото и сам не помня кога точно съм грабнал сребърен пепелник от бюрото и съм го запратил по нея с все сила. Трясъкът ме връща в действителността, рикоширали парченца кристал се забиват в лицето ми, ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

1K

Ергенски частушки

Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...

Brezar111

Проза » Хумористична

2K 2 19

Спомен за добър другар

Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...

parvanski

Проза » Разкази

918 3

Мълчанието

Едни мълчат, защото нямат какво да кажат.
Други - защото се страхуват от това,
което ще кажат.
Останалите - просто говорят.

Бора-Бора

Проза

933

Девет минути в ада

(1)
- Хей, хей! Какво правиш бе, да го еба? Какво… кажи де? Времето ни изтече, сеансът ни свърши! Другият ми клиент ме чака отвън… вече десет минути. Много се радвам, че си отвори проклетите цепки… Другата седмица от 15 часа, окей?
- Оу’кей, да… да. – изпъшках като стара току-що потегляща гемия. И с ...

Eddy

Проза » Други

1K

Любов на килограм

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килограм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше
да не хвърли буцата сир ...

plama7

Проза » Разкази

927 6

Любовта на демоните - 6

И все пак, сега ти не си ми най-големият проблем, казвам си аз, влизайки в десететажната сграда на баща ми, оценявана в момента на два милиона евро. Винаги сам съм си определял задачите. Коя е на първо място, коя е на второ и коя да оставя за утре. Защото въпреки безсънната нощ и бутилката "ЧИВЪРС", ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

912

Морчийба и перилни препарати

Дааа, така е устроен светът...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един ...

greenjane

Проза » Разкази

1.3K 1

Сянката - глава 4

Глава 4
Лиса и Мартин избухнаха в смях на поредната смешна сцена във филма, който гледаха. Моят поглед се разсейваше встрани от екрана на всеки две минути. Седяхме на килима пред дивана, където обикновено седеше масичката, и аз бях облякъл един тъмносив анцуг на Мартин и тениска – и двете ми изглежд ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.2K 1 1

Ваканцията

Ваканцията
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Ням ...

Volter

Проза » Разкази

1.1K

Свободата на Чарли

Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...

Hordalendingen

Проза » Разкази

1.3K 2

За глухите камбаната бие два пъти

За глухите камбаната бие два пъти…
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.9K 13

18+ Кибритчето е демоде

Събудих се в собственото си легло, което не ми се беше случвало от седмица насам. Чух как кашлят птиците. Погледнах през прозореца и видях как хората се суетят. Отвратих се - как може да живеят така? Стават сутрин, насилват се да се изпикаят, да закусят, да си измият зъбите и отиват на скапаната си ...

charliemlad

Проза » Разкази

951 7

До моята коала

Помниш ли 24.01.2015 г.? Часът беше 21. Тъкмо беше спряло да вали, влагата се провираше навсякъде, но не беше толкова студено.
Мястото беше пейка в близкия парк, точно срещу чешмичката. Седнахме с теб, прекалено разстроени от всичко случило ни се, аз бях изнервена, а ти стресиран. Аз търсех теб, за ...

mirkischeto

Проза » Писма

1.2K 1

18+ Маями завинаги (18+)

- Здравейте, аз съм Чарли и... и съм алкохолик.
- Здравей, Чарли, добре дошъл в Анонимните алкохолици. Искаш ли да се представиш?
Не ми се искаше, но не беше учтиво да не го направя.
- На 24 години съм... пия отскоро, от 16 годишен, но нещата излизат извън контрол... здрави запои. Всъщност чудех се ...

charliemlad

Проза

978 4

Кухнята

Седяха на старата маса в кухнята с избелената мушама като покривка и поръбена в краищата. Седяха на старите табуретки, които вече и никой не знаеше как издържат седналите върху тях хора. Седяха един срещу друг. Апартаменът беше в стар комунистически блок с дъх на мухъл. Бащата беше полковник в пенси ...

berk

Проза

1.2K 1

* * *

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Трябва да взема решение

Трябва да взема решение.
Искам да съм красива, здрава, успешна, хората да ме ценят и забелязват.
Искам да съм малка, прозрачна, щастлива и самотна.
В кое от тези ми две паралелни желания да се спра днес. Така или иначе те са като две успоредни и както знаем от математиката двете успоредни независимо ...

greenjane

Проза » Разкази

974 2

Афоризъм

Да си глупав в днешно време не е обида, а награда.

evgeniya

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

882 2

* * *

Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с ...

mjinga-uhuru

Проза

1K

Махалото

Събудих се с главоболие. Датата беше първи януари. Каква година само. Толкова много загуби. Най трудната година в живота ми.
Изгубих много боизки приятели, някои от които ме намразиха без причина. Най близките ми хора включително и семейството постоянно се опитваха да ме обезкуражат. Казваха, че съм ...

alhimika

Проза

812

Проза и разкази от съвременни български писатели

Да живеят

Детство

Бялата светлина

Валс на ръба на дишането

Сянката - глава 5

Битката за Дурикс

Аре стига, бе! - 2

Животът като банкова сметка

Бях всичко...

Почивай в мир, глупак такъв!

Остани с мен в понеделник

Любовта на демоните-8

18+ Майката на Давид

Здравей, мамо

Метаморфози

Прочети ме, моля те

Любовта отвъд света

Вечен белег

Chapter X

Любовта на демоните-7

Ергенски частушки

Спомен за добър другар

Мълчанието

Девет минути в ада

Любов на килограм

Любовта на демоните - 6

Морчийба и перилни препарати

Сянката - глава 4

Ваканцията

Свободата на Чарли

За глухите камбаната бие два пъти

18+ Кибритчето е демоде

До моята коала

18+ Маями завинаги (18+)

Кухнята

* * *

Трябва да взема решение

Афоризъм

* * *

Махалото

Опашка