Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Креват, пълен със застарели моми

- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...

Bardejov

Проза » Еротична

1.7K 2

Трима под юргана

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...

iri4ka

Проза » Разкази

669 2

Един от онези дни

Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...

Seul-contre-la-ruine

Проза » Други

812

За моето момче!!!

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...

justbehappy

Проза » Други

999

Сянката - глава 7

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1.1K 2

Охлювна песен

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 1

Любовта ни събра

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

dqvolcheto666

Проза » Разкази

814

Старецът

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Rossini

Проза » Разкази

1K

Жената като котка

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...

ahuta

Проза

718 1

* * *

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

parvanski

Проза » Разкази

655 1

18+ (18+) Мокро

Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

charliemlad

Проза

1.4K 11

Огледалото

Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...

reinbow

Проза » Повести и романи

943 13

Камбаната

Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...

Lebovski

Проза » Разкази

1.8K 3

Мълчанието е злато

Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...

Valens

Проза » Разкази

1.8K 3

Нашият влак

Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...

Blagoslava77

Проза » Писма

1.1K

Ега ти Фейсбука

Ега ти Фейсбука
Значи не съм от хората, които обичат новите технологии. Може би това се дължи на зодията ми, която е леко консервативна. Може би се дължи на ината ми, който и Китайската стена може да пробие. Абе с една дума аксиоми, който има спомени от математиката знае какво е това, за другите ще ...

Greg

Проза

2.1K 1 22

Вълкът

Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...

merlin

Проза » Разкази

1.1K 4

Проститутката, която регулираше движението

Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...

charliemlad

Проза » Разкази

975 5

Мигове сътворение - Глава 9

Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...

eomer

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 2

Вярвате или не...16

Вярвате или не...16
Трифон Зарезанки
Заряза лозето и потопи празника във вино.
На кръстовището катаджия изпрати книжката му на ,,кино".
Пред катаджията застана хрисим. ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

938

Чужда сила

''Вървях по двора. В ръцете си носех купа пуканки. Имах куче, което си стоеше в колибата на двора. Когато пристъпих да мина през колибата, кучето се спусна, за да ме ухапе. Познаваше ме от толкова дълго време, няма как да не ме е познало. Говорих му, давах му пуканки, но то продължи да лае. Мислих с ...

pamitam

Проза » Други

595 1

Обет

не ме е страх от теб
не ме плашиш с тъмните си улици
научила съм всяка дупка
всеки електричен стълб
знам как да избегна светофарите ...

Dess-troyer

Проза

719

Сянката - глава 6

Честит Свети Валентин!!!!!!!!

Na-Anira

Проза » Повести и романи

1K 2

Да бъдешшш или да не бъдешшш...

*Два балона се разхождали в пустинята и изведнъж единия викнал кактусссс, а другия отговорил ами като не внимавашшшш*
Една голяма планета в една голяма галактика в неизмеримата Вселена, била населявана от големи същества. Те знаели че са големи, но въпреки всичко продължавали да се опитват да изглеж ...

greenjane

Проза » Разкази

1.1K 1

Любовта на демоните-9

Реших да сляза в кафето на фирмата, преди да се кача при г-н Филипов. Ненавиждах да го наричам така, защото въпреки всичко той беше мой баща и дори да не му е приятно моето присъствие тук, то той трябваше да ме търпи, защото аз Антон Демиров бях единствен наследник на империята. И ако имаше други пл ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романи

1K

Девойко, мари хубава

Някои хора с присъствието си
оставят ярка диря в нашия живот
така, че дори когато ги няма,
спомените за тях живеят
някакъв свой живот, ...

merlin

Проза » Разкази

1.1K 1 5

Откровения и размисли в 03:51

Откровения и размисли в 03:51
Четири без десет е. Стаята ми е тъмна, осветявана единствено от светлината на монитора и червените огнени езици на стената, пред печката. Аз седя в леглото, завит до кръста, дълбоко замислен и изливащ всяка мисъл, минала през главата ми в текст.
Какво ли правя?! Защо не ...

franceff

Проза » Други

662

18+ Машина за секс

Жителите на всеки малък или среден квартал са като малък народ. Всички се познават. Знаеш кой ще те види и вместо "здравей!" ще ти каже "дай една цигара!", знаеш кой е читав и кой не е.
Всеки квартал си има и по една "чума". Онзи досадник, който обикаля от компания на компания, звъни ти на вратата д ...

charliemlad

Проза

928 2

Божествена комедия

„Уважаеми пътници, добре дошли на борда. От името на екипажа ви желая приятен полет. И независимо с каква сила сте си разбили главата и желаете земята да се отвори и да ви погълне, не забравяйте, че сами се набутахте между шамарите. Температурата на въздуха е -50°C. Както и в самите вас.“ Добре, де. ...

in4enceto_91

Проза » Хумористична

1.1K 3

Illusion 🇬🇧

Illusion
I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your faces – some old, some young, even babies. You, all of you, just staying there, in your tiny little houses, putting a charade nobody is really watching.
You are all different. You are poor. And you ar ...

eomer

Проза » Разкази

3.8K 18

Новата квартира и старите навици

Новата квартира и старите навици
Наскоро бях сменил квартирата. Вече бях проучил къде са денонощните магазини за алкохол и цигари, къде са по-сносните заведения. Заведения не липсваха, бях в централната част на София, но пък денонощните магазини в близост бяха едва два и то не чак толкова близко. То ...

charliemlad

Проза » Разкази

896 8

Лимонадено небе

размътих небето и отпих от облаците му
бяха пенливи и имаха вкус на домашна лимонада
видях бобено стъбло да се извисява на няколко метра от мен
но никакъв джак, каква изненада
сигурно прави кариера някъде в холивуд ...

Dess-troyer

Проза

692 2

Пътуване до село

Преди много години, когато бяхме млади, и все още младоженци, и ни беше много малко акъла, много малко, а и все още е така... но това е друга тема...
Боян беше на около 11 месеца и през лятото искахме да посетим роднините, едните в Добрич, а другите в Стара Загора. Напълнихме два куфара с багаж, с п ...

flora1

Проза » Разкази

960 1

Изаура от Христо Даново

Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със сигурност г ...

Rois

Проза » Разкази

1.2K 3

За любовта и морето

Тази история изпълнена с дъхав и упойващ солен привкус на море се случи преди няколко години. Павел, среден на ръст, с права, кестенява коса и сини очи младеж беше студент първи курс по екология. Понеже от малък винаги обичаше и се интересуваше от природата и животните, негова мечта бе да следва, да ...

parvanski

Проза » Разкази

764 1

Prisoner of Mankind 🇬🇧

Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...

eomer

Проза » Разкази

3.4K 2

Лариса

Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали т ...

laramaylin

Проза » Разкази

649 2

Съдби 10 и11

Съдби
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна ...

gudman

Проза » Повести и романи

1K 1

Силуети

В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дърв ...

меланхолик

Проза » Други

1.5K 4

Смъртта - принципна и подла

Смъртта – принципна и подла „Смъртта, единственото сигурно нещо в този живот“… така говорят хората. Аз няма да изпадам в полемики, но е безспорен факта, че тя винаги идва… неканена, подла, но все пак принципна. Понякога си мисля, че си е запазила часове при всички ни и просто спазва разписанието… Пр ...

Chanell

Проза » Други

1.3K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Креват, пълен със застарели моми

Трима под юргана

Един от онези дни

За моето момче!!!

Сянката - глава 7

Охлювна песен

Любовта ни събра

Старецът

Жената като котка

* * *

18+ (18+) Мокро

Огледалото

Камбаната

Мълчанието е злато

Нашият влак

Ега ти Фейсбука

Вълкът

Проститутката, която регулираше движението

Мигове сътворение - Глава 9

Вярвате или не...16

Чужда сила

Обет

Сянката - глава 6

Да бъдешшш или да не бъдешшш...

Любовта на демоните-9

Девойко, мари хубава

Откровения и размисли в 03:51

18+ Машина за секс

Божествена комедия

Illusion 🇬🇧

Новата квартира и старите навици

Лимонадено небе

Пътуване до село

Изаура от Христо Даново

За любовта и морето

Prisoner of Mankind 🇬🇧

Лариса

Съдби 10 и11

Силуети

Смъртта - принципна и подла

Опашка