- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...
Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...
Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...
В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...
Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...
Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...
ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...
Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...
Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...
Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...
Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...
Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...
Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...
Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...
Пролетта, най-прекрасният сезон! Сивo-кафяватa скучна земя се покрива малко по малко със свежа зелена тревичка. Тъмните клони се покриват с най-разнообразни цветове. Бяло, сякаш посред пролетта, само върху това дръвче е навалял най-прелестният сняг, розово или червено, сякаш Купидон си е присвоил то ...
Часовникът показваше едва 22.30 часа, но според майката на Пепи беше време за лягане. Той стана недоволно от канапето и спря телевизора. Приключи бързо с измиването на зъбките и десет минути по-късно беше под завивките.
- Лека нощ! - каза майка му и го целуна по челото.
Пепи се обърна на другата стр ...
...Близките на собственика видяха колко щастливо е това семейство и колко добре работи кръчмата. Самите те не можеха да се похвалят със същото – някои от тях не бяха намерили щастието в семействата си, други – реализация в живота. Намерило плодородна почва в дребните им душички поникна семето на зав ...
Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...
Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по л ...
Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжа ...
Беше по обед. Бързах с детето към българското училище и я стисках здраво за ръка, че бе фрашкано с народ в станцията на метрото. Тая станция е огромна, има много заведения, магазини, казина, пекарни, вестници, а на една огромна стена върви числото Пи, което, като знаем, е 3,14, ама то било безкрайно ...
Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...
Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бях ...
Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...
Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...
Пътуваше към поредната среща. В последния момент ù казаха, че трябва да присъства на един семинар. И тя го прие като знак на съдбата. Нямаше време за диети и за привеждане в идеален вид. Отиваше такава, каквато е. Знаеше какво я очаква и въпреки това всеки път се надяваше да бъде по-различно. Три го ...
Винаги бързаме и винаги закъсняваме...
Много говорим, а нищо не казваме...
Скачаме нагоре, а всъщност падаме надолу...
Тичаме напред, но седим на едно място...
Опитваме се да крещим, но просто мълчим... ...
Мъртво и живо
–Дайте куфара, мадам...фрау...мисис...Ето, вижте, униформа, аз-носач, гара, стейшън, бе, мадам!
Ивана стискаше здраво дръжката на куфара и ситнеше напред към входа на Централна гара София. Пластмасовите колелца на натъпкания куфар тракаха и скърцаха по изпотрошените плочки. След гладки ...
Сестра ми е по-голяма от мен с четири години. След като завърши училище, тя започна да работи като сервитьорка и оттогава не си е сменяла работата. На мен ми остава още година учене. Често ù завиждам за начина, по който си уреди живота. Тя събра пари отнякъде и започна да живее под наем в апартамент ...
Уроци по сценично майсторство - Как се усмихва куче
Уроци по сченично майсторство - Как се усмихва куче
..................................................................................................
- Спри да плачеш и ми обясни за какво става дума още веднъж, моля те.
- Той ни взе топката - подсмърча синът ми и размазва прахоляка от футболното иг ...
След поредната "рутинна" проверка от органите на реда по пътищата, с идеята да се намери отговор на вечния въпрос "А сега к'во пра'им?", продължавам по пътя си и незнайно защо, настроението ми се приповдигна, след като си представих ето този
Акт на съвестния полицай
Днес, ..., ..., в гр. Козлодуй, н ...
Много хора пишат за любов, говорят за любов, страдат заради нея, други пък са щастливи и я възхваляват... Но колкото и да се опитваме да я “анализираме”, винаги има нещо, което ще остане неразгадано, и точно в това е нейният чар. Желанието за нещо ново, нещо интересно, нещо неизвестно.
В книгата на ...
На вратата се позвъни и веднага след това в антрето нахлу съседката, като почти ме помете с мощната си фигура. Това връхлитане беше нейната запазена марка, винаги беше вихрена и устремена. Но като изключим факта, че имаше навика да се появява винаги когато ù хрумне и да обсебва цялото ми внимание не ...
Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в обра ...
Темното езеро е най-малкото в Пирин планина! Казват, че сутрин е светло като синя коприна, а вечер - златна като слънцето! Много често там ходила девойка, която стояла от сутринта до късно вечерта. Един ден, докато тя стояла до езерото, ù влезнала прашинка в окото. Тя се навела и си наплискала лицет ...
Исках да бъда писател, това е.
А сега стоя пред белия лист, триейки всичко, което напиша.
Ден без муза ще кажеш ти; но аз съм алергична към тях.
Исках да съм способна да покажа всичко.
Исках да опиша красотата, отвътре и отвън, такава, каквато я виждам през цветната си призма. ...