Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Сияние от влюбени ръце

Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...
rygit (Ригит)
rygit
Проза » Разкази
1.8K 2 8

Граф Мрак

ГРАФ МРАК
В зловещия замък беше тихо, само слугата Алфредо интензивно чешеше гърбицата си с учудващо малките си ръчички, създавайки натрапчиво шумолене. Главната порта внезапно се отвори с пискливо изскърцване, което стресна прислужника и доведе до лека драскотина по неприятно закръгления израстък н ...
don_kihot (Дон Кихот)
don_kihot
Проза » Хумористична
1K

Дано това да не е българското семейство!

Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Проза » Разкази
1.7K 19

Отново ти...

Отново ти... този от миналото ми... като топъл и красив спомен в ума ми ръзцъфтя... толкова близо, а всъщност по-далеч и от края на света...
Отново ти... в ума ми... споменът върна болката в гърдите ми, сълзите отново са в очите ми... бях те заключила дълбоко в себе си, но отново ТИ се върна ясно в ...
Tiffanyyy (Стефани Дионисиева)
Tiffanyyy
Проза » Други
1K 1

По план

Нощите ме убиват. Те са така самотни и тъй режещо студени. Нощ, като тази, изгоряла до пепел. Нощ, като тази, унищожила всичко, което пазех в душата си. А утре ме чака нов ден. Все същият. Безличен.
Бях луда. Все бързах за някъде. Бързах да порасна, да живея, да срещна и любов, и приятели, и щастие. ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1K 1 2

Вчера в къщата на хълма

Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенки ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Разкази
1.2K 5

Трябва

ТРЯБВА
Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото ...
BeyondGodLike (Николай Иванов)
BeyondGodLike
Проза » Литературни очерци
1.7K 4

Сам сред нищото (1-ва част)

ужаси
..............
Таксито се движеше плавно по заснежените и тъмни софийски булеварди и Калин с усмивка наблюдаваше падащия върху предното стъкло сняг, осветяван от оранжевите светлини на уличните лампи. Беше около полунощ и движението бе доста разредено. Тук-там се появяваха бели и червени светл ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.2K 14

Студ

Студ
Да не се чете от хора със слаби нерви! (Авторът)
Наскоро след празниците стана тя, каквато стана. Дали преядох, или препих, или ми бяха свършили дните, ама взех, че се гътнах. Както викат младите днес – тоя хвърли топа или гушна букета. Пък може и булката да ми е сторила нещо, знам ли! Дядо ми ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Хумористична
1.3K 4

Амулетът 26

Египет, 863 година преди Христа
Коридорът се спускаше надолу под храма на Амон и сякаш нямаше край. Светлината от факлите играеше по каменния под, а изгарящата мазнина напояваше с тежкия си мирис и без това застоялия въздух в сумрачния тунел. Само неколцина мъже знаеха до къде води. И само те имаха ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романи
802 1

Седемте смъртни гряха

Седемте смъртни гряха
Похот. Чревоугодничество. Скъперничество. Леност. Гняв. Завист. Гордост. Седемте смъртни гряха.
В деня в който научих тяхната история валеше. Не ми се стоеше вкъщи и ми се искаше да изляза. Но никой от приятелите ми не беше свободен. Затова реших да си взема лаптопа и да седна ...
GothicLolita (Саня)
GothicLolita
Проза » Фантастика и фентъзи
2.6K 4

Да обичаш себе си

Попитаха ме какво означава да обичаш себе си?! Преди време и аз самата не знаех как да отговоря на този въпрос. Какви думи да кажа, с какви доказателства да ги подкрепя. Просто защото не вярвах в себе си, не се обичах достатъчно и може би не се познавах добре.
Времето минаваше. Дните се изнизваха ка ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.4K 2

НАТО

НАТО
В София се провежда среща на страните, членки на НАТО. 30 или 50. Не знам. Лек трус разтърсва столицата. За мен лично това означава:
Внимавайте, момчета! Опичайте си акълите. Само степен-две нагоре и ще идат по дяволите всичките ви бази, полигони и площадки. И коридори. И супер танкове, ракети. ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Други
1.7K 1

Пурпурна луна (2-ра част)

Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...
Mariq_Vergova (Мария Вергова)
Mariq_Vergova
Проза » Фантастика и фентъзи
1.6K 5

Тя и Той. Част 2 – Последното желание

От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Разкази
1K 6

Паралелни вселени - 01x02

ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1
Том 1 - Десетте измерения
Глава II
Контакт
Необятните снежни полета създаваха усещане за самота и отчужденост. Студеният сибирски вятър демонстрираше своето господство над света, а планината Алтай бе неговата непристъпна крепост, която всяваше страхопочитание през т ...
dracula88 (Антон Городецки)
dracula88
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K

По навик

Отдавна нямам желание за нищо. Нито за обич, нито за топлина, нито да вървя, ала го правя рутинно. Ей така, защото съм свикнала. Защото привикнах да живея с болката в гърдите си и да не правя нищо, за да я няма. Защото отдавна вървя по пътя, по който ме води сърцето, а той е безумно грешен, безумно ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.2K 1 2

Пурпурна луна (1-ва част)

Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Пътят криволичеше между дърветата и се губеше някъде далеч, в подножието на планината. Стив Брайън държеше здраво кормилото на пикапа и напрегнато се взираше през заскреженото стъкло. Снежинките танцуваха лудешки танц из въздуха и подобно на бяла, плътна пелена, се стелех ...
Mariq_Vergova (Мария Вергова)
Mariq_Vergova
Проза » Фантастика и фентъзи
1.6K 1 5

За теб

Мило мече, когато те няма и си далече, и слънцето не свети вече! Денят стана студен и времето отлетя от мен. Искам облаците, дъждът и зората с мен да влезат в тишината. Там ще те търся, без да бързам. Всички пеперуди ще завържа там, където вечността не съществува. Само вятърът ще ме чува. Накрая по ...
Magnificent-wind (Боряна)
Magnificent-wind
Проза » Други
1.5K 3

Позитивен човек

Трябваше да ходя на пазар, няма как - защото човек и добре да живее, трябва да се храни. Облякох се, отключих вратата (живея на последния етаж, но не под звездите) и гледам - съседът пуши на етажната площадка, явно жена му пак е вкъщи и не му е дала (да пуши вътре, де…). „Здрасти, комшо!”- вика ми. ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Хумористична
2.5K 4

Джамията

ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...
korsar (Мимо Николов)
korsar
Проза » Разкази
907 3

Смъртта на Премиера (антиутопия)

... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам ...
MarinTachkov (Марин Тачков)
MarinTachkov
Проза » Разкази
669 6

Оболи за Харон - 3 част

От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
1.9K 44

Съд

С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...
Geni-Liso (Гени)
Geni-Liso
Проза » Разкази
1.2K 5

Тото си пуска тотото

- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Разкази
828

Слепи разбирания 2

Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...
madgirl- (Катерина Костадинова)
madgirl-
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.9K 5

Мрачното село

ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.5K 11

Няма нищо невъзможно

Не! Няма нищо невъзможно! Абсолютно нищо, ако го почувстваш дълбоко, от дебрите на душата си и пречупиш невъзможните мечти през призмата на въображението си! Изопачи нещата и ги почувствай! Искаш да летиш! Тогава лети! Скочи от най-високото място и усети тръпката. Усети енергията, силата и свободата ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.2K 2

Героят на новия век

ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Други
1.1K 5

Бях и останах искрена

Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявя ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
1.4K 1 4

Дъжд

Дъждът изми улиците, както сълзите-душата ми.
Заедно с падащите капки изчезваше прахът на умората, калта на преживяните разочарования, мръсотията на ежедневието. И с всяка следваща, сърцето ми ставаше по-чисто, а мислите-по-истински. И верни.
Тъгата ми се разтвори в тях.
Стичаха се по лицето ми, отм ...
etikki (Мариета Караджова)
etikki
Проза
703 4

В памет на мама София

Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, ...
pashy (Паша Градешлиева)
pashy
Проза
4.4K 2

Решението

Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
странница (Сеси)
странница
Проза » Разкази
1.1K 1 21

10 прилики между жените и колите

1. Жените, както колите, при първата среща изглеждат без забележка - все едно не са карани, никой дори не е влизал в тях, не се е качвал!
2. Жените, както колите, след третата година ползване започват да показват слабостите си - бързо гаснат, трудно палят, когато е по-студено.
3. Жените, както колит ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.2K 6

Просто „здравей”

Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...
don_kihot (Дон Кихот)
don_kihot
Проза » Разкази
1.4K 2

Ако щеш вярвай

Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 2

Любовта от мое име

Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...
vistor (Божидар Лазаров)
vistor
Проза » Други
1.1K 2

Тъга

Тичах, знаейки, че не мога да избягам от неизбежното. Вятърът духаше в зачервеното ми от студ лице. Исках да заплача, исках да се разпадна на земята, покрита със сняг и да се превърна в купчина снежинки, които ще бъдат разпилени, но нямах сили за нищо друго, освен да продължа да бягам. Не усещах бие ...
lajh (Калояна )
lajh
Проза
652 1