Проза и разкази от съвременни български писатели
Едно красиво утро
Сиси
Приказка за последния 3-та глава
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...
Из живота на един български неиздаден автор 1
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...
Нека ти разкажа: „Защото го обичам”
- Нима можем да го научим на това, след като всеки ден, във всяка една минута ние нарушаваме този принцип? Това може да е едно мече, нещо, което няма чувства, но ...
С мирис на праскови (4-та, последна част)
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа... ...
Завистливи хора
Изстрел за петдесет хиляди
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...
Тревога в харема
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...
***
Пролет
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
Есен
Коледната песен на местния идиот
Весел Цан ...
Димонолог
До нея
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...
Няма да съм първият
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...
Холандският часовник
Авторът винаги има право (7) Адашът
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...
Счупената ваза
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...
Внимавай какво си пожелаваш (Част 1)
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
Смъртта на един приятел
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...
Страх
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
Цената на истината
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...
Следи
Хотел Травелиън (Sci-Fi роман)
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
Събрание
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
Коледна сценка
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...
Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
В гората на Лодлориен
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...
"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...
Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...
Гилен-Баре
Раздробена същност
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...