Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Винаги ще те обичам - пета част

Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...
az-sum-az (Лили)
az-sum-az
Проза » Разкази
663

Магията на коледния ангел

От незапомнени времена, още дори когато хората не знаели за съществуването на Дядо Коледа, неговите мънички елфи му помагат за приготвянето, опаковането и разнасянето на всички подаръци (после един от елфите, Патрик, без да иска, се разкрил и станала тя каквато станала, но това е една друга история) ...
ageorgiev (Андриан Георгиев)
ageorgiev
Проза » Приказки и произведения за деца
2K 1 1

Афоризми

АФОРИЗМИ
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...
Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
Liliyanaandreeva
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 1 1

Защо плачеш?

Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 6

Мъникът

Мъникът
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Разкази
877 1

Тревогите на Дядо Коледа

Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Хумористична
1.1K 4

Дори и само за миг

Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
1.7K 47

Светлината подскача

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
1K

За грижата на царя

Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K

И...

Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...
altamira (Десислава Балакчийска)
altamira
Проза
1.3K 1

Разходка

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...
Ipolit (Михайлов)
Ipolit
Проза » Разкази
704 5

Фотографът и душата на хляба

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Разкази
2.1K 34

Вятърни турбини

Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...
veronic4 (Вероника Денева)
veronic4
Проза » Разкази
1.1K

Напълно

Да имаш някого напълно... това означава, че трябва да се примириш, че ще го имаш още по-кратко, отколкото си очаквал, отколкото ти се е искало. В любовта е същото като с всяко друго опиянение. Колкото по-бавно пиеш от чашата с уиски, толкова повече време се наслаждаваш на вкуса, толкова по-нежно те ...
EdnoOtkrovenie (Откровение)
EdnoOtkrovenie
Проза » Други
1.1K 4

Някога

Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущава ...
Moi-la-Joie (Истина)
Moi-la-Joie
Проза » Разкази
845 2

Неумолимото време

Смрачаваше се. Времето бе, както винаги, ужасно. Зимата блъскаше по прозорците на схлупената къщичка на ул. Скобелев 4. Зимата сякаш всяка година водеше безконечна борба с тази схлупена къщичка. И къщичката не се предаваше. Всяка зима тя устояваше на виелицата и снега.
Обичах лошото време, още от де ...
l1l1t (Радина Стефанова)
l1l1t
Проза
793 2

Брагумус

На осемнадесет километра от Белоградчик, непосредствено до пещерата "Магурата", се простира голямо езеро, известно като "Рабишкото езеро". На пръв поглед местността е спокойна, подходяща за летни къмпинги и риболов, водата е относително тиха и топла през лятото, а от южата страна се издига вилна зон ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.2K 14

Още едно тъпо разказче

Криза е. Гърци - до вчера надменни - броят стотинките като пропаднали циганки. Италианци - иначе ларж - скромно надничат за работа по Европата като същи евреи, пазарейки се за части от стотната след десетицата. Немци - самоуверени - приземявайки се, установяват, че не са единствената техническа наци ...
kasius (Бостан Бостанджиев)
kasius
Проза » Разкази
836 1

Ярка светлина каца

Ярка светлина каца върху машината ми и озарява зеницата ми. Премигвам няколко пъти. Не мога да устоя на яркостта ú. Така е. Само една пречистена душа може да свети ярко. Човек преминава през хиляди страдания, пречиства себе си от отровите и силно се озонира. Явно, това е някакво същество от висшите ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
948

Любов

И сякаш не виждаме сълзите в очите...
И сякаш живота е само слънце, мечти и усмивки...
Ние ли сме с маски пред живота или той крие същността си...
Какво е любовта, щом не ти поднася щастие?
Любов... тежък случай от различия на настроения... ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Други
1.4K

От много сълзи

Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.1K 1

Обичам те, защото си себе си

Не вярвах, че някой ден ще мога да обичам така. Толкова силно и изпепеляващо. Не вярвах и че ще имам такава нужда от теб. Толкова копнея за топлината ти. Не вярвах и че би могъл да ми липсваш по този начин. Толкова много, че чак да боли. Че чак да се чувствам никоя без теб. Че сякаш една част от мен ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Други
4.9K 1 4

Обикновени рисунки - 33. Снежни покриви

Поздрави от Банско!
Б.
Притиснал е в ласкавата си прегръдка островърхите покриви на къщите и плевните снегът, а те, отдавна свикнали да носят тежестта му, сякаш се кипрят с искрящата белота.
Тиха утрин е. Рождество е.
Слънцето се кани да надникне иззад един облак, изостанал от събратята си над Пирин ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.8K 10

Коледно писмо... до теб

Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
albaJ (Деница)
albaJ
Проза » Други
3.1K 6

Ето ме

Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...
ammonia (Ив)
ammonia
Проза » Разкази
1.2K 3

И ги взриви, ако не те окошарят!

Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Други
683

Черна Коледа

Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Проза » Разкази
1.3K 2

Слънцето и златната роза

Слънцето и златната роза
Имало едно време една бедна жена. Тя живеела сама, далеч, в едно закътано място, където не минавали често хора. Жената много искала да си има детенце, за което да се грижи, а то да разнообразява дните ù. Затова всеки ден тя молела Бог да я дари с рожба.
Веднъж, докато отправ ...
sadiqta (Стойка)
sadiqta
Проза » Приказки и произведения за деца
3K 4

Цялата вселенска доброта

1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Разкази
1.1K 1 11

Винаги ще те обичам - четвърта част

Беше събота, момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна ...
az-sum-az (Лили)
az-sum-az
Проза » Разкази
674

Някога, някога, толкова някога...

Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Разкази
1K

Елишка

Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Разкази
1.4K 27

Един час преди Коледа – 2

В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаш ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
1.3K 21

Тъжна балада

Студен декемврийски ден. Отново заваля сняг. Спусна се гъста пелена пред очите ни. Сред пчелния кошер на зимата вървим с Недко, хванати за ръка. По бледото личице на десетгодишното ми момченце се спускат ситни капчици разтопена вода. Вгледах се в дългите му извити мигли, по които се натрупаха снежни ...
mmsf (Мариян Флоров)
mmsf
Проза
1.8K 1

Как аз виждам Коледа...

Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...
fammie (Пламена Недялкова)
fammie
Проза » Разкази
828 1

Бъдни Вечер

Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Други
1.1K 10

Пързалката

Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
chergligan (Костадин Костадинов)
chergligan
Проза » Други
1.2K 4

Коледата е възможна

Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във в ...
Djein_Ear (Евгения Тодорова)
Djein_Ear
Проза » Разкази
933 5

Струва ли си?!

Усмихваш се, а щастлив ли си?
Плачеш, а струва ли си?
Чакаш, но се питаш заслужава ли си?
Всеки те подминава и си мислиш,
че не те забелязват. ...
the-secret-girl (Александра Иванова)
the-secret-girl
Проза » Други
998