Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Страст и омраза Част 3-та

Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Разкази
1.2K 2

За рая и ада

За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...
LeadFoot (Николай)
LeadFoot
Проза » Други
2.3K 9

Имам ли ум?

Имам ли ум?
Anyways! (Както и да е!)... Имам ли ум? Вчера го изпуснах на връщане, от тълпата някой го настъпи, хрумна ми да го посадя в градинката отпред, но пък го препишка кучето, дойде едно коте и го изрови, кучето го погна и разпиля изровеното... Взех си го обратно, стана ми жал, на нищо вече не ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Други
1.3K 6

Ако забравиш

Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 3

Във властта на морето - 7

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
МНОГОБРОЙНИ СРЕЩИ
Телефонът иззвъня и изтръгна Фатима от мислите ù.
Тя понечи да грабне слушалката.
Сърцето ù биеше бясно и притисна гърдите си, сякаш за да го успокои. ...
tonkatabg (Антония Станчева)
tonkatabg
Проза » Повести и романи
1.1K

Таванска стая

Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата ...
nigyar (Нигяр Хамидова)
nigyar
Проза » Разкази
2.7K 16

Книгата

= КНИГАТА =
- В петък вечер в „Дрийма” направо се разцепих. И ти казвам, не една, две мацки ме се залепиха. – Стефан догонваше с късите си крака Антон, докато отиваха до офиса, в който си плащаше сметката за телефон, нет и цифрова.
- Пак нещо ме лъжеш. Все ти се лепят, а в крайна сметка не излизаш с ...
dobo-r (Добромир)
dobo-r
Проза » Разкази
1.2K 3

Да ти се случи Ана

Емил беше уплашен. Той беше ужасèн. Не разбираше какво се случва с нея. Не разбираше какво я кара да се държи така. Не разбираше какво предизвиква бликащите ù емоции, в които долавяше безпогрешно и смеха, и сълзите, и отчаянието, и депресията. Долавяше ги, а не знаеше откъде идеха, кое в него, в дър ...
DanyD (Дани)
DanyD
Проза » Повести и романи
1.6K 4

Бабо...

Пиша ти това писмо, просто защото нищо не ми става ясно. Но това, което разбирам, че си оставила децата си без възпитанието да гонят "правилно" мечтите си. Йорданка ми сподели, че когато е била млада, е правила много пясъчни замъци. Къде беше ти тогава?
А наясно ли си, че Маргарита е злобеела и дори ...
suhache (Детелина Антонова)
suhache
Проза » Писма
1.5K 1

Синьочервено

Синьочервено
Вътре нещо в гърдите ми биеше, но не, не беше сърце... Туптенето бе болезнено и объркващо. Синята феерия, която ме прегръщаше и караше дъхът ми да спира, щом я зърнех, сега със всяка изминала секунда отнемаше живота от мен. Бях сам и Самотата ми се смееше саркастично, сякаш се радваше н ...
Mist (Вики)
Mist
Проза » Други
1.1K 1

Стъклената огърлица на баба

Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...
nigyar (Нигяр Хамидова)
nigyar
Проза » Разкази
1.7K 14

Другият живот

1
Той нямаше и най-малка представа, че този ден ще промени живота му и то по начин, по който най-малко би си представил. Беше слънчев ден, в края на септември. Събуди се кисел, както всеки ден от месец насам. Имаше страшна нужда да отиде до тоалетната, но искаше да си досънува. Хубав сън беше. Или п ...
kosssev (Момчил Косев)
kosssev
Проза » Разкази
4.3K 1 12

Във властта на морето - 6

ВЕНЕЦИЯ
СЪМНЕНИЯТА НА ФАТИМА
Докато Куинси подготвяше "Синята птица" за път, някъде далеч, край бреговете на Италия, капитан Севаро и Анджела преливаха от щастие, но и от скръб.
Бяха щастливи, че откриха любовта, но и нещастни, че Куинси не споделяше радостта им. За съжаление скръбта бе по-силна от ...
tonkatabg (Антония Станчева)
tonkatabg
Проза » Повести и романи
1.2K

Линч

Да ти го разправя…
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1.2K 5

Сигурно е някаква шега

Днес ще ù кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да с ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.4K 14

Страст и омраза Част 2-ра

Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Разкази
1.2K 1

Не ща да знам!

Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...
figaro (Мария Русева)
figaro
Проза » Разкази
1.8K 4

Огледалото

О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...
Sancho (Иван)
Sancho
Проза » Разкази
1.3K 4

Пустинно цвете

С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза » Разкази
850 1

Страст и омраза Част 1-ва

Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Разкази
1.3K

Молитвата

С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1.3K 7

Приятелството

Някои хора казват, че е трудно да си приятел в трудните моменти. Тогава трябва да пренебрегнеш щастието си, за да си съпричастен.
Други казват, че е по-трудно да си приятел в щастливите моменти. Тогава трябва да забравиш мъката си и да нарисуваш усмивка на лицето си, за да запазиш чуждата.
Но когато ...
лия (Лия Василева)
лия
Проза » Други
1.3K

Софийска сага 13

Софийска сага 13
Глава ДЕСЕТА
Селото беше сгушено под голите баири от жълтеникави скали. Тук не растеше даже и магарешки бодил. Водата беше неизвестно богатство и никой не беше го виждал в тоя край. Хората от селото имаха два бунара със силно варовита вода и с тях живееха от векове. Събираха дъждовн ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза
1.1K 1 3

History; St. Frankenstein development - пробите и грешките

1982-1984 – пускане на устройството, модел „Newborn Baby” с базови възможности – сигнализация за крашове, полуавтоматично захранване и поддържане на хардуера. Залагане на неограничени възможности за персонификация и ъпдейт от облачния сървър.
1984-1986 – инсталиране на пакет „Езици“, подобрено разпо ...
kcekce (Ксения Соболева)
kcekce
Проза » Други
1.5K 1

Дърво

Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...
Tifaret (Олга)
Tifaret
Проза » Разкази
1.7K 4

Раковина

Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече ...
koral (Кирилка Пачева)
koral
Проза
879 2

Голямото БУМ!

Професора е 11-годишно момче, което, благодарение на уникалната си дарба да научава лесно всякакви езици, дори и езика на животните, става сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи. „Голямото БУМ!” е разказ за едно от приключенията му, в което Професора спасява света. ...
vesel (Весел Цанков)
vesel
Проза » Приказки и произведения за деца
1.1K

Във властта на морето - 5

МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...
tonkatabg (Антония Станчева)
tonkatabg
Проза » Повести и романи
1.3K 3

Бабина история

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...
radost92love
radost92love
Проза » Разкази
2.2K 6

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...
PetroffSlav (Слав Петров)
PetroffSlav
Проза » Други
1.7K 1

Ключ номер 5

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
1.8K 9

Пететажна къща

Пететажна къща
Глава 1
Усещали ли сте миризмата на студа? Аз не съм и честно да си призная, бих желал. Твърдят, че наподобявала миризмата на пушек. Но не този, който се вдига от пожара и който задушава, а този, който се разнася над грижливо запаления огън, в очакване на аленочервената жарава. Убеден ...
yavorancho (Явор Иванов)
yavorancho
Проза » Повести и романи
1.2K 2

Съвършеният

- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме? ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Фантастика и фентъзи
1.5K 11

Сричкови приказки - а как се пише завръщане?

За никого не беше тайна, че е нещастен. Но никой не можеше да си го обясни това. И не стигаше в размишленията си по-далеч от „какво му липсва?“ и „има си покрив-храна-мрана“. А на него – на нещастния – много му се искаше някой, ако ще и последния прошляк на улицата, да го РАЗБЕРЕ от-до, в детайли, з ...
kcekce (Ксения Соболева)
kcekce
Проза » Други
1.4K 2

Крадец

– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...
mitval (Валентин Митев)
mitval
Проза » Разкази
1.6K 9

Дори по-добро от истинско нещо

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...
radost92love
radost92love
Проза » Разкази
1.1K 1

Точката цел - криминално

Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...
suhache (Детелина Антонова)
suhache
Проза » Разкази
1.2K 1

За мен Бог е...

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...
Ростислава (Ростислава Златева)
Ростислава
Проза » Разкази
1.6K 1

Прашинка в окото

Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...
contessa (Светла Асенова)
contessa
Проза » Разкази
1.3K 7