Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Жътварят

1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...

deyka

Проза » Разкази

2011-09-21T13:00:23+03:00 947 4

Чичи Ваня и кубинските боксьори

По времето на социализма, бившият десантчик и барета Иван Руски, познат и като Чичи Ваня, беше на голяма почит.
Най-красивите жени се въртяха около него, а мъжете го гледаха със страхопочитание и се стараеха да са в добри отношения.
Нашият герой обикновено излизаше с по две гаджета, естествено всяка ...

satanas

Проза

2011-09-21T12:53:34+03:00 764

Снежен ангел

Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...

Mia-

Проза » Разкази

2011-09-21T12:42:56+03:00 908 2

Двуликият Янус

ДВУЛИКИЯТ ЯНУС
Клаус Рингел бе ловец на изгубени колонии. Това не бе популярна професия, но съществуваше от близо триста години. Заселването на подходящи планети беше започнало преди пет столетия, когато на Прародината Земя е бил изобретен свръхсветлинният двигател. Двеста години по-късно в Галактик ...

karnobatlova

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-09-21T12:41:43+03:00 1.9K 1

Майки

Майки
Дърветата в Борисовата градина бяха вече цъфнали, във въздуха се носеше нежен пролетен аромат. Софиянци, преживели една много тежка зима, чувстваха слънцето все по-силно. Градът беше силно засегнат от ожесточените бомбардировки на 10-ти януари и 30-ти март. Половината град беше в развалини. Пр ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-21T12:38:16+03:00 1.1K 7

Децата на Феята

ДЕЦАТА НА ФЕЯТА
Свободей Огражденец
ЕКСТ. РЕСТОРАНТ ФЕЯТА ДЕН
Туристът с цифрова камера снима любителски филм за посткомунистическа България. Забелязва развалините на кафе-сладкарницата «Феята». Той открива фонтана пред кафе-сладкарницата и бавно се придвижва из дърветата и храстите с камера в ръка. ...

svobodey

Проза » Други

2011-09-19T14:49:08+03:00 1K 3

Красотата на тъгата

Красотата на тъгата
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства.. ...

Bezchustven

Проза » Други

2011-09-18T23:42:44+03:00 1.4K 7

Препускащи мисли

*Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда.
*О, Господи, нужно ли е напълно да се обезнадеждим и да бъдем духом съкрушени, за да ни навести най–сетне онази желана надежда? Трябва ли изцяло да разпилеем себе си, да се изгубим и раздадем, за да можем в крайна сметка да постигне ...

madgirl-

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-18T23:34:54+03:00 1.1K 4

Монолози на една много интелигентна котка

Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. ...

HrisMelodia

Проза » Други

2011-09-18T22:53:52+03:00 748 7

Божието - Богу, кесаровото - кесарю

Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единст ...

Kronos

Проза » Разкази

2011-09-18T19:29:42+03:00 984 1

Обичайки те

Прекарах дълго време, обичайки те. Дадох всичко от себе си за теб. Посветих ти цялата си душа, всяка мисъл, всяка мечта. Посветих ти себе си и сърцето си. Стоях до теб във всеки момент, готова да хвана ръката ти, ако се подхлъзнеш. Готова да падна със теб, ако паднеш. Готова да дам живота си за твоя ...

lility

Проза » Други

2011-09-18T19:03:54+03:00 1.1K 3

Цветето

Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-09-18T00:35:47+03:00 1.2K

Почти невъзможна любов

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

2011-09-18T00:19:48+03:00 1.3K 4

Каква красота излъчват

Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, която се разпръсква по цялата Вселена. Какво щастие е да направиш добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато д ...

mari45

Проза

2011-09-18T00:15:21+03:00 752

Алиса

Все се чудим за пътищата... дали са верни... и като че ли никога не са. Но след това разбираме. Или са, но не ни се иска да вървим там... понякога сами... друг път не... Обичаме и мразим... но пътищата остават, тъй дълги и пусти понякога, а понякога не... Дали... дали ще намерим спокойствието, ще гл ...

altamira

Проза

2011-09-18T00:09:24+03:00 1.4K 2

Изхакани мисли -17

Има две неща, които никога не успявам да разбера – глупаците и техните роднини.
Съдбата не е сервитьор, че да ти сервира разни неща, Животът е на самообслужване.
Ще прощавате, ако не Ви се обадя, но виждам, че батерията на телефона ми пада... от 13-я етаж.
Незабравими (с)ПОМЕНИ...
Има ли алтернативе ...

muhaninja

Проза » Хумористична

2011-09-18T00:02:35+03:00 1.6K 7

Ретроспекция

Казвам се Човек.
Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Чове ...

helladin

Проза » Писма

2011-09-17T23:49:49+03:00 773

Иван Руски (Чичи Ваня)

Легендарният руски десантчик Иван, чиято фамилия вече никой не помни, остана в историята като Иван Руски или Чичи Ваня.
Роден през 1944 година, но това не му попречило да участва в събитията от 1939.
Руските войски губели позиции, Вермахтът настъпвал неудържимо и тогава Сталин извикал Жуков, за да с ...

satanas

Проза

2011-09-17T23:33:05+03:00 908 2

Нито за миг не спрях да те обичам

Отдавна не се бях чувствала така. Толкова щастлива. Толкова лека в мечтите си. Толкова свободна в сърцето си. И това е заради теб. Всяка моя усмивка е твоя. Всичко в мен ти принадлежи. Мислиш ли, че някой, някога ще успее да те замени ?
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...

lility

Проза » Други

2011-09-17T23:13:32+03:00 1.4K 1

Близо до летището

Живея близо до летището. Знаете как е – тишина и спокойствие... между всеки полет. Сега сме в края на туристическия сезон и на всеки 17 минути излитат или кацат самолети. Познавам шума от двигателите им като осемте си пръста. Другите два – показалците де, почти не ги ползвам за друго, освен да си по ...

muhaninja

Проза » Хумористична

2011-09-16T15:58:33+03:00 1.3K 14

Още по-актуално

Решили сме със зълвето да правим референдум след референдум. За всичко ще правим допитване до народа. Например:
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние ...

svetlanal

Проза

2011-09-16T10:56:52+03:00 1.9K 9

Каламбур

К А Л А М Б У Р
Жертвите на полицейските и
съдебни грешки в България
са вследствие на грешките
на същите тези полицейски и ...

petkonpet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-16T10:34:33+03:00 997 1

Cuba Libre 5

Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...

gudman

Проза » Разкази

2011-09-16T10:27:33+03:00 866 1

Розовите очила

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...

NNY

Проза » Разкази

2011-09-16T10:15:40+03:00 1K

С аромат на студ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...

Octavarium

Проза

2011-09-15T20:42:01+03:00 1.1K

Изхакани мисли - 16

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-15T20:37:54+03:00 1.6K 6

О, времена

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...

mari45

Проза

2011-09-15T20:17:54+03:00 780

Дете

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...

dimanasteva

Проза » Разкази

2011-09-15T19:41:03+03:00 705 6

Волна п(т)ичка

- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Еротична

2011-09-15T19:31:46+03:00 3.6K 3 18

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-09-15T09:53:05+03:00 1.2K 13

Среща

„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...

georgovabc

Проза » Разкази

2011-09-13T22:57:40+03:00 952 1

Събудих се

Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-13T22:36:59+03:00 1.2K 3

Клуб на анонимните алкохолици. Част 2

Поредният участник стана, сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...

satanas

Проза

2011-09-13T22:20:56+03:00 728

Самият живот

Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-13T22:14:27+03:00 1.1K 3

11 септември

11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...

somita

Проза » Други

2011-09-13T22:06:23+03:00 842

Навремето попитали

Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...

mari45

Проза

2011-09-13T21:56:46+03:00 750

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...

kalin8

Проза » Разкази

2011-09-13T21:41:58+03:00 766 4

Училището ни зове... утре

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-09-13T21:38:14+03:00 1.2K 1 1

Аз за твое добро...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...

4orap

Проза » Разкази

2011-09-13T19:56:39+03:00 1.1K

Проклятието на старата къща

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...

donkooooo

Проза » Разкази

2011-09-13T19:52:11+03:00 1.5K 11