Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

На приливи и отливи

Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...

MANIA

Проза » Други

2011-10-01T16:25:11+03:00 1.2K 2

Техният свят без нея - трета, последна част

6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...

madgirl-

Проза

2011-10-01T16:18:32+03:00 919 1

Щрих размисъл

Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...

belabelitsa

Проза » Други

2011-10-01T12:47:07+03:00 1.2K 2

Миниатюри

"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-10-01T12:13:34+03:00 887

По-добре върви!

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...

lility

Проза

2011-10-01T12:10:01+03:00 865 3

* * *

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-10-01T12:05:48+03:00 749 1

Две сърца

Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...

jabcheto

Проза

2011-09-30T19:48:50+03:00 1.1K 2

Соко

Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...

rygit

Проза » Разкази

2011-09-30T19:04:37+03:00 2.6K 5 20

Данаил

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

zelena

Проза » Разкази

2011-09-30T18:51:34+03:00 2K 49

Щастлив край няма

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...

Ginger321

Проза » Разкази

2011-09-30T16:27:59+03:00 798 4

Мила, мила, бабо Ленко!

М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...

StefkaGaleva

Проза » Писма

2011-09-30T16:21:52+03:00 2.1K 7

Икаризъм

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-30T16:14:56+03:00 876 1

Милост

Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...

Mia-

Проза » Разкази

2011-09-30T16:07:03+03:00 860

Босонога импресия

Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...

HrisMelodia

Проза » Други

2011-09-30T15:56:00+03:00 662 4

Вълчият кодекс

- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-30T11:44:38+03:00 1K

Майки 8

16. ПРОКУРОР И ПОЛИЦАЙ
Животът в малкото балканско градче продължаваше да тече спкойно, даже монотонно. Градът имаше добро ръководство, което практически беше преминало в ръцете на един и същи човек. Другарят Иван Иванов имаше цялата власт, но какво от това, ако не я използваше за лични облаги. Тук ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-30T11:36:35+03:00 1.1K 5

Случка с неочакван край

Искам да ви разкажа за моята приятелка Марго. Както вече знаете, тя все още не е омъжена и се води в категорията "стари моми". Самата тя така се изразява за себе си. Въпреки грозното определение, тя все още желае да се омъжи и да свие семейно гнездо. Всичките ù приятелки я убеждават да не го прави, ...

katerina6

Проза » Хумористична

2011-09-30T10:45:23+03:00 2.3K 1

Щастието е в най-малките неща

Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едв ...

lility

Проза » Други

2011-09-30T08:47:37+03:00 2.2K 1

Майки 7

14. Бар “Астория”
Неоновите реклами на Авиокомпания “Балкан” хвърляха цветни отпечатъци върху жълтите павета на булеварда. Трицветната светлина се смесваше с уличното осветление и придаваше особена фееричност на красивия площад с величествената конна фигура на руския цар. До бюрото на авиокомпанията ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-29T22:43:36+03:00 1.3K 5

Великденски заек

- Великденски заек ли?! - възкликна Черната Пантера Ра. - Това пък какво е?!...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-09-29T21:21:31+03:00 1.5K 1

Да оцелееш! 3 част

В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-29T21:08:27+03:00 1.6K 19

Нейният собствен свят - втора част

Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-29T19:25:50+03:00 916 1

Aз вярвам

Aз вярвам, че след дъжд изгрява слънце.
Вярвам, че не можем да правим нещата по лесния начин.
Вярвам, че добритe неща идват при онези, които чакат.
Вярвам, че любовта никога не пристигa твърде късно.
Вярвам, че всеки има един истински приятел. ...

martines1

Проза » Други

2011-09-29T12:50:59+03:00 1.4K 2

* * *

- Гледа ме право в очите. Целува ме и казва, че са най-красивите сини очи, които някога е виждал.
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-29T12:49:22+03:00 722 1

Развитие

Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2011-09-28T23:39:54+03:00 850

Да оцелееш! 2 част

Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-28T23:24:06+03:00 1.5K 13

Питбул

Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...

DogWhisperer

Проза » Разкази

2011-09-28T22:40:08+03:00 1.5K 6

Откровения в Горна Оряховица

Откровения в Горна Оряховица
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...

svetlanal

Проза » Разкази

2011-09-28T22:24:18+03:00 2.3K 14

Гневът през зимата

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

Довереница

Проза » Разкази

2011-09-28T18:50:46+03:00 1.2K 16

Сричкови призказки – а как се пише задължение?

Залата беше пълна до дупка. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред да видят тази епохална група на родна земя и можеха да извадят 35 лв., си бяха взели билет. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред същото, без да имат 35 лв., бяха вкарани вътре със скъсани билетчета от приятели ...

kcekce

Проза » Други

2011-09-28T18:15:45+03:00 1K

Амулетът 23

Египет 863 година преди Христа
Пилий седеше на издялан камък до правоъгълното свещено езеро, което се намираше в южната част на храмовия комплекс в Ипет-Сут. Наблюдаваше едва забележимите набраздявания по водата, които лекият ветрец създаваше по иначе гладката повърхност на езерото. От време на врем ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-09-27T22:52:48+03:00 800

Защото има хора, които ти остават тръпка за цял живот

Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с ...

lility

Проза » Други

2011-09-27T22:40:55+03:00 3.3K 1 4

Яйца на очи

- Яйца на очи? Когато каза, че ти ще сготвиш вечерята, трябваше да се сетя, че и това няма да направиш като хората. - Скъпата ми Маги не спираше да мрънка. Не мога да се сетя кога за последно беше доволна. Не я обвинявам. Това е, защото не ù давам нищо, което иска.
Наистина не мисля, че някога съм я ...

NoshtenSandvich

Проза

2011-09-27T22:37:19+03:00 1.1K 1

Да оцелееш! 1 част

Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...

alexgrau

Проза » Разкази

2011-09-27T22:21:00+03:00 1.5K 17

В бунгалата край морето

Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2011-09-27T16:43:17+03:00 1.6K 5

Посланието на MONSTER

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

dakski

Проза » Разкази

2011-09-27T15:53:02+03:00 1K

Нейният собствен свят - първа част

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...

madgirl-

Проза » Разкази

2011-09-27T13:35:21+03:00 1K 2

Майки 6

Майки 6
11. Другарят Иван Иванов
Партийното събрание беше към своя край . На трибуната говореше новоизбраният Първи секретар на ГК. Говореше тихо, но думите му стигаха и до последната редица. В залата цареше тишина като в черква.
Другарят Иван Иванов от пет години беше началник на Народната милиция ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-27T13:29:06+03:00 1K 5

Вече съм сам

Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...

Рима

Проза » Разкази

2011-09-26T20:42:03+03:00 1.5K 4

Майки 5

8. Априлски бури
Култовете бяха развенчани. Старите кадри – пенсионирани или изпратени на друга работа, по възможност по-далече от изпълнителната власт. Партията се обновяваше и подмладяваше. Издигаха се млади кариеристи, корумпирани блюдолизци и хора без качества, но верни на новия Първи. Партийния ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-26T20:20:06+03:00 1.6K 6