Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

І и ІІ глава

І.
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...

Rebecca

Проза » Повести и романи

2011-11-13T15:26:55+02:00 1.7K 16

Да спасим магарето на Матей Миткалото

Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...

Ангар

Проза » Хумористична

2011-11-13T15:08:03+02:00 1.1K 8

Фалшификаторът

Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...

hristam

Проза » Разкази

2011-11-13T13:34:58+02:00 1.2K 10

Опитах

Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...

liusito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-13T13:11:12+02:00 1.3K

Управия по нашенски

-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...

Eia

Проза » Разкази

2011-11-13T12:17:09+02:00 1K

Заедно завинаги

Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2011-11-12T23:41:58+02:00 745

План "А" или план "Б"

- ОТВОРЕТЕ!!! - някой тежко затропа по вратата.
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...

Bersek

Проза

2011-11-12T22:50:59+02:00 1K

Време е

Плача за хубавите ни спомени, не за теб. Човекът, който си сега, не заслужава и една сълза. Плача за това, което бях аз. За този, който беше ти. За това какви бяхме заедно. За малкото прекрасни мигове, които ми даде. За усмивката, която възроди и умъртви на устните ми. За времето, в което светът спи ...

lility

Проза » Писма

2011-11-12T22:16:57+02:00 1.2K 4

Достатъчно ли е да имаш топки, за да си мъж?

ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ДА ИМАШ ТОПКИ, ЗА ДА СИ МЪЖ?
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Други

2011-11-12T22:14:55+02:00 1.8K 11

Една моя "комета"

Едни ще кажат, че няма такова нещо като приятелството... Други ще опонират, че няма по-хубаво нещо от него... За някои приятелите са просто случайните пришълци в живота, които идват и си отиват - и в това за тях няма нищо тъжно... За други - това са постоянни и неизменни величини, за които физическа ...

mageni

Проза » Други

2011-11-12T22:05:19+02:00 888 2

Между Ада и Рая

Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...

lyubov-antoanet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-12T18:44:12+02:00 1.2K 2

Писмата на детето

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

svdonchev

Проза » Разкази

2011-11-11T22:33:52+02:00 3K 10

Момчето и големия град

Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...

slavistrabanq

Проза » Разкази

2011-11-11T21:50:56+02:00 1.5K 1

Винкел Патрашков и Чичарита (мотивът за неумиращата некрасива жена)

Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...

presian_penchev

Проза » Хумористична

2011-11-11T21:05:20+02:00 1.8K 1 4

Сезони

Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...

etikki

Проза

2011-11-11T20:50:16+02:00 704 2

Отново и отново

И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...

lyubov-antoanet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-11T20:47:09+02:00 1.1K

Вики

Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...

chergligan

Проза » Разкази

2011-11-11T20:32:01+02:00 1.4K 14

Ако истински си

Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който ...

lility

Проза » Други

2011-11-11T20:20:58+02:00 1.1K 3

Есен в парка

Есен в парка
Ноемврийското слънце тази година e силно. На небето няма и следа от облаци. Безкрайната синева се простира далеч на север. А на юг летят ята от диви патици. Подухва лек ветрец и подмята разноцветните есенни листа не само по зелената все още трева, по асфалтираните пътеки, но и в петроле ...

gudman

Проза » Други

2011-11-11T18:08:57+02:00 5K 5

Мъка

Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...

patrika

Проза » Други

2011-11-11T18:05:46+02:00 1.1K 3

Има сделка

Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...

up-1-level

Проза

2011-11-11T13:52:43+02:00 1.8K 5

Теория на относителността

Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвърше ...

Eeyorestz

Проза » Други

2011-11-11T13:40:04+02:00 636 1

Няколко много важни решения

Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2011-11-11T13:18:56+02:00 730 1

Музата ли?

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...

MANIA

Проза » Други

2011-11-11T09:04:55+02:00 1.3K 2

Спирам да те гоня

На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...

krasitoo

Проза » Други

2011-11-10T20:05:10+02:00 2.3K 1

Страната на чудесата

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...

viork

Проза » Разкази

2011-11-10T14:43:15+02:00 875 2

Който обича розите, търпи и бодлите им...

Продължение:
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2011-11-10T10:44:38+02:00 1.7K

* * *

Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любо ...

Eeyorestz

Проза » Други

2011-11-10T10:32:24+02:00 768

Полина

Полина
От половин час Поли се въртеше в леглото си, но сънят бягаше от клепачите ù. Стенанията на Люба в съседната стая я подлудяваха. Откакто се бяха уединили с Николай, не бяха спрели сексуални си игри. Гласът на Николай се чуваше рядко, изглежда той беше по-въздържаният и издаваше кратък вик само ...

gudman

Проза » Еротична

2011-11-10T10:27:52+02:00 2.7K 8

България

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

l1l1t

Проза

2011-11-10T10:00:06+02:00 1K 7

Приключенията на Чочо

В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...

Yuoliy

Проза » Разкази

2011-11-10T06:09:46+02:00 1.4K 4

Oткровено

Здравей, любов моя!
Днес с мъка си помислих какво би било, ако някой ден си тръгнеш от мен и аз бъда сама… Опитах се да си представя живота без теб. Почти успях, но се отказах. Не мога да живея пълноценно без теб, защото би ми липсвал толкова много… Осъзнах, че това - да те загубя, ще бъде най-ужасн ...

liubomira97

Проза » Писма

2011-11-09T20:43:28+02:00 1.3K 6

Палавите пръсти на самотната жена...

Не, определено не е това за което си мислите! Първосигнално, животинско и подчинено на нагона съзнание, не говоря за онези тайни неща, които хората си причиняват понякога, когато нямат никой под ръка.
Какво е самотната жена? А защо е самотна? Не и заради недостиг на измъчени, изцъклени, и провесили ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2011-11-09T12:40:27+02:00 1.5K 2

Безкрайни разговори

Продължение:
- Тук съм, защото ми липсваха смешните физиономии, които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритни ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

2011-11-09T11:59:48+02:00 709 2

Писмо до най-милия човек

Нощта бавно и тихо спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ритъма на дъждовните капки. Навън е тихо и отново е есен! Есен е и в моята душа, защото ми липсва някой. Чува се само шума от падащите листа върху ледената земя. Вече късно е и целият град е заспал под шумата от есенни ...

usmiwkata

Проза » Писма

2011-11-09T11:25:50+02:00 1.8K

Най-добрият ми приятел

Имам си приятел най-добър, но скрит е той и само ако аз го посетя, разкрива се пред всички. И винаги в синхрон е с мен. И никога не лъже, не отрича и само той мен ме обича. Той огледало се нарича.
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...

viki-dimitrova

Проза » Други

2011-11-09T06:31:48+02:00 1.6K 2

За кецовете на Но Щен Вълк

- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-11-08T19:10:35+02:00 1.1K

Мечта за щастие

Животът ни поднася различни изненади, когато и където най-малко сме очаквали. Те идват в живота ни във всякаква форма, но не винаги ги виждаме... Но дори и да ги видим понякога, пропускаме шанса си от страх, от това, че щастието ни е толкова чуждо, че мислим, че вече не ни е нужно... Но понякога зап ...

Tiffanyyy

Проза

2011-11-08T19:02:12+02:00 1K

Скруб и Фико

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...

elenasim1

Проза » Приказки и произведения за деца

2011-11-08T13:35:54+02:00 1.5K 22

Две сърца туптят като едно

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-11-08T13:30:45+02:00 1.2K