Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Хак ми е!

Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира. Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)въ ...

feia

Проза » Хумористична

2.5K 42

Професия ¨Плачещи момичета¨

Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...

Момичето...

Проза » Други

2.5K 7

Никотинова любов

Никотиновите му пръсти пресичаха по лицето ù. Спряха се на устните. Тя долови мириса на изгорял тютюн и загуби съзнание.
Беше отказала цигарите в жестока дългогодишна битка с тях. Заклела се бе, че никога няма да им посегне.
Почина.
Клетвата бе престъпена.
Тя всяка нощ крадеше мириса им, впил се в к ...

fitipalti

Проза » Разкази

1.2K 1

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат

- Господин Кмет, имате писмо от Краля – секретарката отвори вратата на кметския кабинет и пусна вътре кралския куриер, носещ голям плик с червен печат.
Кметът стана от стола си, изгледа напрегнато невъзмутимия вестоносец и взе от ръцете му плика. Снажният куриер се обърна назад без да изрони дума и ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

1K

Дневник с неизвестен притежател

Ден… може би десети… на кого му пука?!
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...

delusion

Проза » Други

1K

Ще те обичам винаги

Има моменти, когато ми се иска да заплача, моменти, в които ми се иска да не мисля за нищо, да виждам само най-хубавото от живота....
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА" на нещо, което боли безумно!
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА", когато очите пълни са със сълзи!
Искам да забравя незабравимот ...

petrovi4

Проза » Писма

1.7K

Умнотийки 4

АктОа(на)лно
Вървят си магистралите по пътя към гроба,
археолозите ровят, парички дрънкат им в джоба
и хляб ще имате, и работа, чухте ли, Ора,
нО за кокала тлъст, с вас нема да спОра! ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 9

Оцеляване

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

930

Отгледана от вълци (1)

Никога не съм предполагала, че ще ме убие именно жертвата ми...
Отгледана съм от вълци. Естествено, не буквално вълци, а просто безсърдечна група от хора, които се грижат единствено един за друг и все пак са безкористни към глутницата. Не че има нещо лошо в това, но понякога може да ти изиграе груба ...

ixora

Проза » Разкази

1.2K 2

Да стигнем миналото

За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат в ...

pinkrose

Проза » Разкази

1.3K 1

Сребърно перо

Кралят и кралицата на две вечно враждуващи кралства решили да венчаят децата си, за да сложат край на безсмислената война, чието начало никой не помнел. Когато чула новината, дъщерята на краля си изплакала очите от мъка.
Вестта за венчавката минала през цялото кралство и стигнала до ушите на коварен ...

delta_f

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 4

Ако се събудиш, преди да си заспал

1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2.1K 2

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история.

„… Изпрати ми, майкоооо… Седем-осем леевааа! Да си купя, майкооо… Едно кило мастикаааа!...” - Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан…
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравне ...

kalin8

Проза » Разкази

717 6

Минувач

Преминавам към следващия етап. Това засега се оказва по-трудно от оцеляване. Дочух нощес – онази врата проскърца и някой от екипа оповести, че съм още жив, което си е своеобразна досада, но явно не е удобно да се прекрати. Съгласен съм с подобна постановка и се подписвам, за да има нещо черно на бял ...

radi.

Проза » Разкази

1K 3

Малкото камъче преобръща каруцата

На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от ня ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

1.3K 1

Монолози IV

Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше в ...

Рима

Проза » Разкази

1.3K 3

Умнотийки 3

АктОа(на)лно
Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.
Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас!
Умки - остроумки
Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил. ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 6

Неон

Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоб ...

byornova

Проза » Други

663

На Лия

Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...

fake2val

Проза » Други

1.2K 2

Изповед

Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дъл ...

emil16

Проза

878 2

За теб, за мен, за нас… Завинаги!

За теб, за мен, за нас… ЗАВИНАГИ!
На всички, които вярват във вечната любов -
за да я открият и ценят.
На онези, които обичат и са обичани –
за да бъде вечно. ...

imperfect

Проза » Писма

2K 1 7

Понеделник сутрин

Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...

byornova

Проза » Други

743 1

Да използваш всяка възможност

Свърши житейският път на господин Мъ и се въздигна той на небесата. Пребиваването му на Земята беше преминало достатъчно спокойно, без някакви особени премеждия, уредено от материална гледна точка. Уредено, защото Мъ беше чиновник, изучил през кариерата си всички тънкости на професията и дори си има ...

iboyadjiev

Проза » Разкази

1K 2

Жега

Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в тоз ...

AnaMarina

Проза » Разкази

1.1K 2

No pasaran

Ако не беше 68-ма, сигурно нямаше да се състои 89-та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
* ...

Volter

Проза » Разкази

2.1K

Излъжи, че ме обичаш

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си и съм изхвърлила ключа.
Защо ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K

Под звездите

> Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.
Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръч ...

didivid

Проза » Разкази

1.8K

446 113 трупа = 3 пъти "ало"

-Триста двадесет и пет, триста двадесет и шест, триста двадесет и... Къде е? Някой виждал ли е овцата? Ехо?! Изгубих една овца, помогнете...
-Четеристотин осемдесет и девет, четеристотин и деветдесет...
- Откъде се взе? Обърках сметките заради теб!
- Кой си ти?
- Не ти влиза в работата. Аз съм този, ...

pinkrose

Проза » Разкази

1.2K 1

Щедростта на душата

Сузане заедно с майка си летеше за България. Току-що бе отпразнувала осемнадесетия си рожден ден. Завърши един от престижните столични колежи готвеше за кандидат-студентски изпити, когато получи Поканата. Беше от Българската национална телевизия. Учтиво я молеха да участва в едно от най-популярните ...

galiakara

Проза » Разкази

1.3K 4

Умнотийки 2

Актуа(на)лно
МЛАДе НИКОЛАЙчо, оплю набързо Трайчо.
Трайчо си не трая и го изгониха от Рая.
Умки - остроумки
Казаха му, че е боклук, и той се нареди на опашката за сливи. ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

4.4K 11

Горите на Залеза - 3

4.5.4.5.4.5.4
“Поздрави, Алар Хаволан.”
АРеСкенът със собствено име Абел Вазитрон поздрави с първите процеси, протекли по мисловните му вериги, и стартира собствената си диагностична програма за запознаване със средата.
“Времето днес е хубаво.”
Демийо се усмихна на констатацията и се придвижи по хор ...

moirane

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

Толкова топлина, а колко любов...

Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...

svetlanal

Проза » Хумористична

3K 30

Клошари

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

895 4

Ескизи на очакването

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...

azura_luna

Проза » Разкази

2.4K 1 35

Залез

Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...

duduuu

Проза

907

Прекъснати мечти

Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...

galiakara

Проза » Разкази

1.2K 4

С Мишо Бирата ми бе по-лесно за оправяне или Вътрешен монолог на един български държавник

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от вси ...

ВТ

Проза » Хумористична

1K 4

Краят на слепотата(7)

Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.8K 11

В отвъдното всичко е толкова скучно

„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

988 1

Жизнено необходимо

Бяха се събрали за годишния си бал.
Повечето се знаеха отдавна и дори успяваха да се позабавляват. Но днес една подхвърлена реплика предизвика разгорещена дискусия.
- Погледни ги само! - намусено каза Недоволството на Съмнението, сочейки трите сестри Вяра, Надежда и Любов - Омръзна ми да ги гледам в ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 6

Проза и разкази от съвременни български писатели

Хак ми е!

Професия ¨Плачещи момичета¨

Никотинова любов

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат

Дневник с неизвестен притежател

Ще те обичам винаги

Умнотийки 4

Оцеляване

Отгледана от вълци (1)

Да стигнем миналото

Сребърно перо

Ако се събудиш, преди да си заспал

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история.

Минувач

Малкото камъче преобръща каруцата

Монолози IV

Умнотийки 3

Неон

На Лия

Изповед

За теб, за мен, за нас… Завинаги!

Понеделник сутрин

Да използваш всяка възможност

Жега

No pasaran

Излъжи, че ме обичаш

Под звездите

446 113 трупа = 3 пъти "ало"

Щедростта на душата

Умнотийки 2

Горите на Залеза - 3

Толкова топлина, а колко любов...

Клошари

Ескизи на очакването

Залез

Прекъснати мечти

С Мишо Бирата ми бе по-лесно за оправяне или Вътрешен монолог на един български държавник

Краят на слепотата(7)

В отвъдното всичко е толкова скучно

Жизнено необходимо

Опашка