Щастлива ли си?
Винаги съм се питал, дали е щастлива,
след като не беше вече с мен.
Така и не се осмелих да питам за това,
но въпреки всичко, като че ли знаех отговора. ...
Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам ...
Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добър вечер, колежке!
Днес определено имахме голям късмет. Не само, че темата ни е отлична за разработване, но и екипът, т.е. аз и ти, сме доста подходящи, а?
В предишното писмо каза, че нямаш претенции, че разбираш нещата, а мен ме нарече професионалист. Пола ...
Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...
Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...
Трудно е да се изправиш отново на крака, когато си бил повален на земята от близък за теб човек, от човек, когото обичаш и комуто вярваш, от приятел...
Трудно е да загърбиш миналото, когато то е единственото място, време и пространството, в което вие двамата все още сте другари...
Трудно е да продъл ...
Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
Стар съм. Главата ми е побеляла като посипана с първия сняг, забравена на двора тиква. Лицето се е сбръчкало. Ако се махне и разпъне кожата, две лица ще покрие. Очите са отслабнали. С тях все едно през опушено стъкло гледам. Слухът отчайващо ме излага пред другите, щото постоянно им подвиквам да ми ...
- Отче, защо мислиш, че Бог съществува? - попита тихо белязаният непознат. - Имам предвид... виждал ли си го?
Отчето погледна непознатия с почуда, ала бе подготвен за подобни въпроси:
- Най-красивите неща, синко, само се усещат, със сърцата ни.
Двамата събеседници стояха на два стола, обърнати един ...
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
Здравей, моя любима приятелко. Искам да ти кажа, че този миг, прекаран в листа, е твой и само твой! Пиша аз писмо до тебе, душата си изреждам тук, където мога, чувствата си да излея, без да знаеш ти. Всичко, което искам да ти кажа, но нямам смелост в твоите очи да го направя. Първом - Благодаря ти! ...
Излез, планетянино, излез, покажи се на твоите нови господари. Не смятай, че можеш да ни избягаш. Опиташ ли се, няма да съществуваш вече. Кажи си, че по-добре жив, отколкото не такъв. Така че… - гърмеше по високоговорителя записът на отдавна изчезналия от лицето на Черновата индивид.
Над полупустинн ...
Бързо притичах по паркинга, докато не се озовах пред колата си, скочих вътре и завъртях ключа. Моторът силно изръмжа и аз бясно настъпих газта.
Бях изминала около половината път до училището, когато се случи нещо много необичайно, високите дървета, които ме заобикаляха, изведнъж изчезнаха
и пред кол ...
Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла.
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
Малко съм беден, може би малко повече от малко, но имам голяма глава, пълна с цветове.
Граматиката ми е леко куца, нося очила, залепени с тиксо и ям филийки с маргарин за вечеря, но ти такъв си ме хареса. Акцентът ми е глупав, а интонацията - смешна; говор на мечтател.
Пия кафе с три лъжички захар и ...
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Часът е 21:00. Днес определено не ми беше ден. Ето какво имам предвид.
Отивам аз на практически упражнения и в стаята заварих само досадника Джак. Като ме видя, ми се ухили гадно и оттам нататък всичко тръгна с главата надолу. Попитах го къде са другите, а той ...
ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...
Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...
~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...
Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...
Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...
- Аз съм луд! Разбирате ли? Луд… - говорех на цветята
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тя ...
Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...
Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...
Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...
Глава 1
Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно це ...
- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.
Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи
зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.
Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.
Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно. ...
Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...
МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...
- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...
Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...
Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...
Поглеждам нагоре и те виждам – там, високо в небето, вървиш и търсиш своя път сред живи и мъртви. Твоята пътека е огледалният образ на лунния лъч, който разкрива пред света своите тайни. И ти вървиш, дете, чийто образ е съхранил в себе си сакралната чиста обвивка на космическата хармония. Вятърът жи ...