Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Усещане за живот

Книгите около мен винаги предизвикват странно усещане!...
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере. ...

Volter

Проза » Разкази

1.4K 2

Как Чико Чиков стана Манго Мангов

Как Чико Чиков стана Манго Мангов
Току-що Чико беше станал човек, но не съвсем. Още си беше мургавелко и доста косматичък. Упорито криеше червеното дупе в съдраните си гащи, за да не може и “чичо Дарвин” да познае произхода му.
В дом “Майка и дете” Чико се ползваше с особен авторитет и привилегии, з ...

gudman

Проза » Разкази

1.1K 3

Трудностите на живота

Понякога просто трябва да приемем случващото се.
Не защото така трябва, а защото няма какво повече да направим!
Имаме силата и възможността да променяме и създаваме куп неща,
но нямаме магията да върнем един човешкия живот!
Защо съдбата е толкова строга спрямо нас? ...

Sevka

Проза » Други

977

Също като мен

Не я познавам! Тя е там, в огледалото и ме гледа странно. Обръща си главата наляво, след това надясно и е вперила зоркия си поглед в мен.
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но ...

lility

Проза » Други

1.4K 1

14 Февруари: Искам да запомниш днешния ден с усмивка

14 Февруари
Част 3: Искам да запомниш днешния ден с усмивка
Разкарваха се в парка цял следобед. Говореха си на много и различни теми, някой би казал, че се познаваха от малки, без да подозира, че се познават едва от няколко часа. Когато стана време да се прибира, той изпрати Любов до тях. Преди да с ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

1K 4

Объркана междузвездна комуникация

Смит отиде до хранителния пост, за да си вземе хапче. Из станцията беше пълно с подобни постове, от които се вземаха различни хапчета, заместващи една или друга храна. Това бе седмият пореден ден, в който Смит взимаше хапче, въпреки че изрично лекарите казваха на новопостъпилите в небесния флот да н ...

niatko

Проза » Разкази

759

Необикновен ден за риба

Необикновен ден за риба 18.01.2012Г.
Имало някога един млад момък на име Явор. Живеел той със своите баща и майка в една къщурка в покрайнините на малко, забравено от външния свят, селце. Наблизо имало замръзнало езеро. Всеки ден ходел за риба, защото по това време на годината нямало достатъчно сред ...

wendytu

Проза » Приказки и произведения за деца

1.6K 3

Безсъние

БЕЗСЪНИЕ
Часът е три. Сутринта. Вече е новия дент, поне календарният. Паля поредната цигара, поглаждам кучето, което заряза своите си, кучешки сънища, и дойде с мен в другата стая, за да ми бъде компания.
И се опитвам да си спомня. Съня си. Този, в който галих косите ти, топлих ръцете ти, целувах те ...

nedko_stoev

Проза » Други

843 1

Как крадохме младоженец

Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певи ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 1

За щастието и супермаркетите

Искаме да бъдем свободни да обичамe. Искамe да сме смели и да вярваме, че ни чака само хубаво отвъд реката на хорските приказки. Толкова прости неща искаме, но като че ли най-обикновените стремежи са най-трудни за осъществяване.
Може би един шоколадов сладолед с ягодова глазура ще ме зарадва, може б ...

La-magnifique

Проза » Други

1K

Болка

Ранена си...
Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жъ ...

dannyss

Проза » Писма

1.1K

От стария сандък... Канон.

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече, отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл - "От стария сандък". Даже му нарисувах логото... Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, коет ...

kalin8

Проза » Други

847 4

Приказка за желязното прасе

Имало едно време едно прасе-касичка, направено не от порцелан, не от пластмаса, а от... желязо. Металното му тяло било покрито с нежно-розова боя, а муцунката му била старателно изрисувана от изкусна ръка, чак до дупчиците на зурлата. И имало само един отвор – тесният процеп за монети отгоре на гърб ...

kcekce

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 3

14 Февруари: Каква ирония

14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той. ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

916 2

Отвъд чертата: Изопнато безветрие

„Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата”.
(Татяна Живкова)
Пролетният вятър се сгуши от вътрешната страна на елечето на Иван Тюркеджията. Бе работил в Америка, та със събраните пари бе дошъл за Ангелина Николова. Момиче, чиято зестра бе над 300 дка в земи.
Мършаво момченце тичаше след ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.7K 8

Искам си моята майка!

Искам си моята майка! Как коя?! Ана Върбева се казва. Ти не си тя! Ох. Ужасно ме боли главата! Водят ме на Скенер, каквото и да значи това. Моята майка... Тя щеше да ме изпрати до училището, но в този момент говореше по телефона с баща ми. Този де. С който искала да се разведе в България, ама още не ...

670301

Проза » Разкази

980

Напролет

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

siaina03

Проза » Разкази

1.3K 2

За какво мечтаят момичетата?

Веднага след края на вечерята в скъпия ресторант на хотела, той плати на келнера с благороден жест и се изправи. Беше пъргав, енергичен мъж, вече почти белокос, но необичайно красив, с добре поддържано тяло, което сякаш отказваше да се скрие под скъпия, строг костюм. Тя също отмести стола назад и го ...

svdonchev

Проза

2.5K 11

Спомени от детството - осма част

В шести клас през 1954 г. ми купиха акордеон. Мечтаех за пиано, но поради ред причини това не стана. Акордеонът беше нещото, с което се занимавах упорито самостоятелно, защото в Т. тогава нямаше учител и музикална школа. Научих се да свиря по слух песни и мелодии, популярни за времето си. Можех да и ...

yogimax

Проза

800 1

Отвъд чертата

Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.9K 17

Вие сте си едните

Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...

Ondra

Проза » Разкази

1.6K 8

Споделеност

Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...

tanelia

Проза » Разкази

1.2K 2

14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми?

14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...

candy_girl_13

Проза » Разкази

992 10

Краят на слепотата(4)

Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...

Enena

Проза » Повести и романи

1.7K 7

С гръб към Неизвестното

С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...

TeodorIvanov

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

Дневник на една влюбена 2

Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...

ivetoo90

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Стъкленият музей

Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...

Mon4iii

Проза » Разкази

1.6K 1

Да я създам отново

Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...

hristam

Проза » Разкази

1K 3

Гробището на демоните (1-ва част)

ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

1.1K 6

Язък!

От известно време си търся работа по обявите в Интернет. Днес седнах да попълня поредния въпросник.
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...

feia

Проза » Хумористична

2.8K 38

Чико Чиков пенсионер

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

gudman

Проза » Разкази

1.1K 2

Моята България

Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...

just-inlove

Проза » Разкази

1.3K 1

Пламъчето, в което се беше влюбила тя

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...

Frisco

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 1

Размислям се и върху

Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благопол ...

mari45

Проза

993

Той си отива...

Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...

Isaan

Проза » Други

1.3K 1

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

lubara

Проза » Разкази

1.4K 4

Свободни места

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2.1K 2

Един досаден ден

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...

Раш

Проза » Разкази

2.4K 3

Любовно послание

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Volter

Проза » Разкази

1.9K 2

От вино - мляко

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

icohim

Проза

995 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Усещане за живот

Как Чико Чиков стана Манго Мангов

Трудностите на живота

Също като мен

14 Февруари: Искам да запомниш днешния ден с усмивка

Объркана междузвездна комуникация

Необикновен ден за риба

Безсъние

Как крадохме младоженец

За щастието и супермаркетите

Болка

От стария сандък... Канон.

Приказка за желязното прасе

14 Февруари: Каква ирония

Отвъд чертата: Изопнато безветрие

Искам си моята майка!

Напролет

За какво мечтаят момичетата?

Спомени от детството - осма част

Отвъд чертата

Вие сте си едните

Споделеност

14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми?

Краят на слепотата(4)

С гръб към Неизвестното

Дневник на една влюбена 2

Стъкленият музей

Да я създам отново

Гробището на демоните (1-ва част)

Язък!

Чико Чиков пенсионер

Моята България

Пламъчето, в което се беше влюбила тя

Размислям се и върху

Той си отива...

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка

Свободни места

Един досаден ден

Любовно послание

От вино - мляко

Опашка