Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Огледало

Огледало 1
Кредо
Не иска с великите да се родее,
Предпочита последен да се смее!
Биография на един владетел ...

TeodorIvanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-10-12T20:02:56+03:00 1.1K

Сбогом

Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото я ...

Freedom12

Проза » Други

2011-10-12T19:54:45+03:00 961 1

Амулетът 25

Бостън - 1971 година след Христа
Майкъл Прачет се събуди облян в пот, въпреки намаленото парно отопление. Бе нощ, но тревожните мисли около трагичната смърт на Питър Фланегън не му даваха мира. Прачет се пресегна и запали лампата на нощното шкафче. Погледна към часовника – беше 5 часа. Надигна се, с ...

aplamen

Проза » Повести и романи

2011-10-12T19:48:27+03:00 816

За нея

За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се ...

radulov

Проза » Разкази

2011-10-12T18:53:08+03:00 1.1K 3

Човек от миналото

Човек от миналото
Човешкият живот ни прекарва през множество трансформации. Налага ни се да свикваме с непрестанно променяща се обстановка и да се нагаждаме спрямо правилата на света. Често в този водовъртеж от емоции се губят контакти, възможности и изживявания. Замислете се и ще се съгласите, че е ...

Arogarn

Проза » Разкази

2011-10-12T18:43:29+03:00 1.1K 1

Разговор с Бог

Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата ...

imperfect

Проза » Разкази

2011-10-12T12:25:34+03:00 1.4K 1 6

Утро

Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ...

Banath

Проза » Други

2011-10-12T12:20:36+03:00 1.1K 1

Ангелски очи

Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...

don_kihot

Проза » Разкази

2011-10-12T12:13:32+03:00 965 2

Малко вероятна история

Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...

ZAPP

Проза » Разкази

2011-10-11T23:38:31+03:00 998 16

То си вали – ние си косиме

Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
................................................................................................................................... ...

меланхолик

Проза » Разкази

2011-10-11T23:20:54+03:00 1.6K 4

Среднощна Миниатюра

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светов ...

angelbard

Проза » Други

2011-10-11T23:13:10+03:00 726

Приятно ми е, Помияр!

Приятно ми е, Помияр!
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...

zelena

Проза » Разкази

2011-10-11T16:30:55+03:00 3.1K 1 72

"Пада лист от календара" 3

Младост
Студентският живот те е понесъл във вихъра на своята въртележка... Занятия, упражнения, лекции, библиотеки и читални, купища книги, справочници, учебници, предизпитна треска, напрежение; любовни квартири, мразовити утрини, ревност, приятелства, среднощни влакове, мокри магистрали, купони до ...

slan4ogled

Проза » Други

2011-10-11T16:13:16+03:00 911 3

Какво е да си кух

1. Да дадеш изпълнителната власт, на някого, а после да му дадеш и президентската, за да може хубаво да преяде с власт.
2. Да си избираш управниците на базата на това дали имат вид на пичове, с които можеш да седнеш да си пиеш ракията.
3. Да взимаш четиристотин лева заплата, но никога да не излизаш ...

Heel

Проза » Други

2011-10-11T15:54:15+03:00 792 2

Нищо котешко не ни е чуждо

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-10-11T15:50:55+03:00 1.1K 3

Само ТИ и тишината...

Тъмно е... Студено! Ти и аз сме в топлото легло. Лежим прегърнати... Целувам те... Усещам вкуса на устните ти... Става горещо... Любов... Страст... Голота... Само аз и ти. Галиш ме... Побъркваш ме само с едно докосване с върха на пръстите ти. Чувам стенанията ти, както и ти моите... Изтръпвам... Изт ...

dAqNcHiTy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-10-11T15:44:52+03:00 958

Слепи разбирания

Всеки от нас живее със свои собствени разбирания, които е изградил по някакъв начин. Било то от личен опит, било то от опита на близките му, от техните съвети, или по друг начин... Но в обществото ни са се загнездили някои, както аз обичам да ги наричам, слепи разбирания. Такива са не защото са напъ ...

madgirl-

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-10-11T15:39:15+03:00 2K 2

От утре не пуша

Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...

Anne_Jonson

Проза » Разкази

2011-10-11T00:27:11+03:00 2K 1 4

Авторът винаги има право(2) Ризата на татко

Авторът винаги има право
(2)
Ризата на татко
Дали да не оставим строфите:
„Със тази любов излишно е да спориш, ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-10-10T22:47:18+03:00 1.2K 14

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (3-та част)

ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ватикана
Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-10-10T16:53:57+03:00 1.2K 4

Войната на магьосниците

Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...

Eddy

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-10-10T16:08:57+03:00 1.3K 4

Раждането на Поет

Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...

zelena

Проза » Разкази

2011-10-10T01:09:03+03:00 1.8K 35

Майки 15

23. Посещението
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-10-10T00:42:37+03:00 934 4

Този другият

Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...

swee7yy

Проза » Други

2011-10-10T00:35:27+03:00 1K 4

Аз съм

Аз съм тази, която направи много грешки, падна стотици пъти и пак намери сили да се изправи. Аз съм тази, която с инат върви напред и рискува всичко, което има. Аз съм тази, която се усмихва широко с блестящи очи. Аз съм тази, която нарани много хора, но за всичко ми се върна. Аз съм тази - гордата, ...

lility

Проза » Други

2011-10-09T23:35:49+03:00 2.5K 1 3

Късмет

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2011-10-09T09:41:38+03:00 971 4

Миниатюри

- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...

Bersek

Проза » Разкази

2011-10-09T09:17:26+03:00 1.1K 2

Пеперудки в корема

Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...

DogWhisperer

Проза » Разкази

2011-10-08T23:16:42+03:00 3K 8

Оболи за Харон - 2 част

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-10-08T19:04:56+03:00 1.8K 23

Странникът и любовта

Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...

desi.mandradjieva

Проза » Писма

2011-10-08T18:54:04+03:00 1.6K 3

Скрити в черупките си

Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...

lility

Проза » Други

2011-10-08T18:41:52+03:00 912 2

Ти от нищото ми се случи

Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...

Irresistible

Проза » Разкази

2011-10-08T18:28:36+03:00 1.9K 6

Лудият

Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...

imperfect

Проза » Разкази

2011-10-08T18:07:59+03:00 1.3K 11

Изпепелени чувства - повест - шеста част

Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.
Имаше ус ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романи

2011-10-08T17:47:29+03:00 1.1K 1

Горчив океан

Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...

gudman

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-10-08T15:19:06+03:00 1.1K 6

Майчина сълза

Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...

narduca

Проза

2011-10-07T20:17:05+03:00 1.6K 5

Направи ми десерт!

Направи ми десерт с целувки, нека малко нагарча, като черния шоколад с ефирна сладоледена глазура, за повече деликатност!
С заливка от карамел за повече мекота на вкуса, а най-отгоре сложи червени плодове, за цвят на страст.
Сервирай го върху устните си, за да мога с всяка хапка да поглъщам опиянени ...

MANIA

Проза » Еротична

2011-10-07T19:41:13+03:00 1.9K 1

* * *

***
Любовта е вибрация на фините духовни структури.
***
Бог е Любов, а светът страда от безлюбие.
*** ...

anarilska

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-10-07T19:33:29+03:00 1.1K 11

А сега накъде?

Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Разкази

2011-10-07T15:49:10+03:00 984

Пътят до мен

Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...

etikki

Проза

2011-10-07T15:41:59+03:00 964 6