Проза и разкази от съвременни български писатели
Разкази край камината - Счупено
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...
Царят на сезоните
Веднъж Царят на сезоните решил да организира празнична вечеря. Той бил много обичан от народа поради своята щедрост и доброта. Освен това украсявал земята със четири приказно-красиви сезона, които винаги служели за радост на хората. И така в този ден той си казал, че всеки, на чият ...
Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (4-та част)
Онбрюк
Крофщайн Рудолф Стракър сияеше от радост. Чувстваше с тялото си идващия успех, близкото извисяване и достигане до най-висшите идеологии на живота. Крофщайн отлично съзнаваше кои познати можеха да го тласнат към висините и кои се опитват да го смъкнат ...
Многоточие
Коледен спомен
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
Подаръкът
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...
Коя е моята майка?
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...
Имам едно сърце! Твое е!
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
Животът през очите на незнаещия
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...
Окъс(н)ели разкази - 3: Свобода…
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само о ...
Последно повикване
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...
Виновни ли сме?
Цялото слънце - събрано в очите ни... и пазим се... да не изгорим. Неизбежно е, когато лъчите се срещнат... а облачно е още и все пак ...
Из живота на един български неиздаден автор 2
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...
Едно неизпратено писмо
Портокалов сняг през ноември
Размисли над чаша кафе
Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...
За някои неизследвани страни от психологията на прасето
Без заглавие
В статията ставаше дума за известен ...
18+ Бягство от Ада
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...
За снимките и хората
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава дати ...
Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...
И все пак...
Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...
Красавицата и Дебеланкото
Следите остават...
Шишето
Старицата
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средства ...
Нищо друго, освен малко повече време
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...
До Дядо Коледа
може би не бях най-послушното момиче тази година, може би не заслужавам подарък под елхата, но искам в духа на Коледа да си пожелая нещо безценно. Искам да си пожелая един човек, който да ме обича и да е с мен не заради това как изглеждам, а заради това, че съм просто най-прекрасн ...
Спомени от детството - Четвърта част
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...
За приятелството
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...
Свидно
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...
Само една целувка
Шоколадова радост за детето на Меджик
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен зн ...