39 920 резултата
Крилцата на пеперуда
Седеше срещу мен разплакана и често-често преглъщаше сълзите си. Говореше, без да спира, от доста време насам – ту простенваше, ту изхлипваше, но потокът от думи не секваше.
Пламъкът на любовта я беше привлякъл и... опарил.
Дългата коса беше полепнала по мокрото лице, където пре ...
Седеше срещу мен разплакана и често-често преглъщаше сълзите си. Говореше, без да спира, от доста време насам – ту простенваше, ту изхлипваше, но потокът от думи не секваше.
Пламъкът на любовта я беше привлякъл и... опарил.
Дългата коса беше полепнала по мокрото лице, където пре ...
1664
26
Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...
1157
1
Двигателен сектор на кроноския крайцер.
Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметров ...
Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметров ...
790
3
797
1
„Прощавам ти” – две прости думи, четири срички, десет букви… През живота си човек използва милиарди други, но случаите, когато изрича точно тези, се броят на пръсти. Какво ги прави толкова трудни за споделяне? Дали има нещо сбъркано в реда на звуците, или пък точно обратното – са твърде елементарни, ...
882
4
А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...
1394
Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...
1382
6
Джон държеше меката ù топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само ч ...
1523
Четири
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама ...
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама ...
559
В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...
На те ...
764
1
Сбогом, Татко!
Казвам ти го мълчешком, разчитам на очите да покажат чувствата и се прибирам в моите златни покои… В моята стая, където се надявам на вратата да се прояви като ангел-хранител и да спре разяждаща киселина да проникне в душата ми.
Сбогом, Татко!
Няколко пъти вече изричано, звучи ми няка ...
Казвам ти го мълчешком, разчитам на очите да покажат чувствата и се прибирам в моите златни покои… В моята стая, където се надявам на вратата да се прояви като ангел-хранител и да спре разяждаща киселина да проникне в душата ми.
Сбогом, Татко!
Няколко пъти вече изричано, звучи ми няка ...
2393
2
Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар ...
1027
9
Твоята любов е леко поносима. Ненатрапчива. Но осезаема.
Като цветен парфюм.
Любима.
Като плюшена играчка.
Закачлива. ...
Като цветен парфюм.
Любима.
Като плюшена играчка.
Закачлива. ...
583
Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...
697
2
Чудото на Коледа
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...
509
Типична Коледа с Лудории
Малки бели снежинки, клатeщи се във всички посоки, се спускаха една след друга от чистото, бяло небе. Снегът, който се бе образувал след тяхното падане, бе мек и пухкав, ширящ се из всички улици на едно малко градче, наречено Грейнфийлд, Канада.
Отдалече се виждаха многоброй ...
Малки бели снежинки, клатeщи се във всички посоки, се спускаха една след друга от чистото, бяло небе. Снегът, който се бе образувал след тяхното падане, бе мек и пухкав, ширящ се из всички улици на едно малко градче, наречено Грейнфийлд, Канада.
Отдалече се виждаха многоброй ...
692
Нетърпеливо очакване с будни приказки
Беше Бъдни вечер. Малко след времето за спане три деца, две момченца и сестричката им, бяха се увили удобно в едно одеяло на леглото и, допрели глави, въодушевено обсъждаха нещо. Из стаята летяха като в космически кораб различни цветни светлини, идещи от лампичк ...
Беше Бъдни вечер. Малко след времето за спане три деца, две момченца и сестричката им, бяха се увили удобно в едно одеяло на леглото и, допрели глави, въодушевено обсъждаха нещо. Из стаята летяха като в космически кораб различни цветни светлини, идещи от лампичк ...
1143
6
Коледни вълнения
- Време е! Снежанке, да натоварим шейната! – дядо Коледа се настани удобно върху работното си кресло.
Нежната, красива девойка докосна сензорите, вградени в отсрещната стена. Светна огромен син дисплей. Това беше десктопът на суперкомпютъра, наречен „Шейната”, с който си служеше доб ...
- Време е! Снежанке, да натоварим шейната! – дядо Коледа се настани удобно върху работното си кресло.
Нежната, красива девойка докосна сензорите, вградени в отсрещната стена. Светна огромен син дисплей. Това беше десктопът на суперкомпютъра, наречен „Шейната”, с който си служеше доб ...
647
Коледната ми изповед
Току-що видях прекрасното: на пръв поглед още едно куче, но то се различи, дишащото сякаш отвори вратата на къщата и прикани другаря си – малкото изплашено животно, да го последва вътре. И тогава виждаш дете, носещо сърцето на Коледа, каращо приятелчето си да направи нещо с него ...
Току-що видях прекрасното: на пръв поглед още едно куче, но то се различи, дишащото сякаш отвори вратата на къщата и прикани другаря си – малкото изплашено животно, да го последва вътре. И тогава виждаш дете, носещо сърцето на Коледа, каращо приятелчето си да направи нещо с него ...
595
Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
465
Провокацията е най-добрата система за откриване на истинските ни приятели.
- Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!
- Приятели мои, както виждате, не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да ...
- Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!
- Приятели мои, както виждате, не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да ...
393
Господи, помилуй
„Κύριε ἐλέησον[1], Κύριε ἐλέησον” – пееше вятърът. С невероятна сила въздухът извираше от тръбите на най-големия господен орган. Завихряше се, подемаше мелодията и я разнасяше до ушите на тези, които искаха да я чуят. Метеше улиците, събаряше натрупания по покривите сняг и посипваше ...
„Κύριε ἐλέησον[1], Κύριε ἐλέησον” – пееше вятърът. С невероятна сила въздухът извираше от тръбите на най-големия господен орган. Завихряше се, подемаше мелодията и я разнасяше до ушите на тези, които искаха да я чуят. Метеше улиците, събаряше натрупания по покривите сняг и посипваше ...
892
Бялата шишарка
Пoкpитaтa cъc cняг пътeкa бe oкъпaнa oт cвeтлинaтa нa лyнaтa, пpoцeждaщa ce мeждy двe eли. Пpяcпa cлeд пpяcпa, cнeгът ce бe нaтpyпaл пo пpoтeжeниeтo нa дeceтки мeтpи, пpeз кoитo пътчeтo излизaшe нa oткpитo и плaвнo зaвивaшe oт дpyгaтa cтpaнa нa xълмa. Tyк ce oткpивaшe шиpoкa глeдкa нa ...
Пoкpитaтa cъc cняг пътeкa бe oкъпaнa oт cвeтлинaтa нa лyнaтa, пpoцeждaщa ce мeждy двe eли. Пpяcпa cлeд пpяcпa, cнeгът ce бe нaтpyпaл пo пpoтeжeниeтo нa дeceтки мeтpи, пpeз кoитo пътчeтo излизaшe нa oткpитo и плaвнo зaвивaшe oт дpyгaтa cтpaнa нa xълмa. Tyк ce oткpивaшe шиpoкa глeдкa нa ...
503
Милост
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...
1018
12
Коледа от спомени
Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки ...
Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки ...
763
Един час преди Коледа
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество. Светът тръпнеше в очакване да се случат щастливи мигове и чудеса. Със зачервено и плувнало ...
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество. Светът тръпнеше в очакване да се случат щастливи мигове и чудеса. Със зачервено и плувнало ...
1219
46
ИНТЕРВЮ
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - ...
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - ...
935
2
Чакам те, увита в меко одеало. Гушнала мечето, подарък ми от теб за миналата Коледа. Чакам те, по турски седнала пред камината докато очите ми шарят заедно с пламъците. Издигат се нагоре, проследявайки елегантните движения, но после се снижават пак надолу - за да видят края на една искра. Но не е са ...
1135
1
Градът пуст е. Хората са навсякъде, но никой не виждаш... Струват ти се еднакви и безлични. Може би, ако ме видиш... Оглеждаш се. Няма ме измежду тях...
Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни ...
Улиците празни са. Не вървим за ръка двама хванати. Виждаш двойки. Не сме измежду тях. Гледаш витрините на магазините за нашите отражения. Няма ни ...
636
1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...
754
2
Джон Стефанович помагаше на Норма при пазаруването, с други думи казано, носеше торбите. Притесняваха го някои неща, но не смееше да пита. В крайна сметка обаче се престраши и зададе въпросите си.
– Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?
Широка усмивка разцепи лицето на Норма, коя ...
– Норма, госпожа Тенди е претърпяла някакъв инцидент, нали?
Широка усмивка разцепи лицето на Норма, коя ...
1166
Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...
1403
12
Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...
1461
44
Ако пак ме погледнеш
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...
или намигнеш,
или затвориш очи,
по онзи безпрекословен, абсурден начин, по който само ти умееш,
ще ослепиш и последното останало на човечеството, ...
928
2
Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до ...
772
7
678
Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с ц ...
835
18
Трева
Ето я! Тя е отново сама, отново облегната на стария стол, седи и пуши... пуши трева. С луната се гледат сърдито... Тя е вбесена, че скоро пак ще стане ден и луната ще трябва да гледа от другата страна на света. А луната е тъй уморена и толкова пълна, че вече прелива... Толкова кръгла и светла, ...
Ето я! Тя е отново сама, отново облегната на стария стол, седи и пуши... пуши трева. С луната се гледат сърдито... Тя е вбесена, че скоро пак ще стане ден и луната ще трябва да гледа от другата страна на света. А луната е тъй уморена и толкова пълна, че вече прелива... Толкова кръгла и светла, ...
772
Тази нощ пак се скарахме и легнах късно. И въпреки, че вече наближава 4, все още не мога да заспя. Както обикновено, компютърът е оставен включен и десктопа ми, на който са тези две сладки слончета, вървящи едно до друго и докосващи се с хоботи, свети право към мен. Имам чувството, че чаках цяла веч ...
2607
10
Непознат номер. Натиснах зелената слушалка с въздишка на досада:
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало? ...
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало? ...
1087
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
