Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Не ме съди, че съм такава

Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. ...

lility

Проза » Други

2011-09-25T18:22:12+03:00 1.4K 1 4

Стълба към небето

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО
(видове управление)
1 – Еднолично
2 – Двулично
3 – Трибунално ...

Liliyanaandreeva

Проза » Хумористична

2011-09-25T18:07:17+03:00 923 7

Ти да бъдеш ти

Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...

swee7yy

Проза » Други

2011-09-25T17:48:14+03:00 1K 3

На един живот разстояние

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-24T19:46:50+03:00 1.1K 8

Аз, ти и рисуваните облаци

- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...

fammie

Проза » Разкази

2011-09-24T16:09:40+03:00 945 13

Не по-далече от крушата

И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

azura_luna

Проза » Разкази

2011-09-24T15:40:00+03:00 1.8K 43

Майки 4

6. Найден
В началото на 50-те години животът в София не беше лек. В циганската махала на ул. Татарли беше още по-тежко. Трудно преживяваха, гладът, мизерията, недоимъкът ги моряха ежедневно. Нямаше нито какво да се краде, нито пък кой да даде милостиня на професионалните просяци, които в мирно време ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-24T11:16:31+03:00 979 4

На една певица, за един концерт

Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструменти ...

Mia-

Проза » Други

2011-09-24T11:16:21+03:00 826

Toй

Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...

alleah93

Проза » Други

2011-09-24T11:10:50+03:00 941 1

Доган - глава единадесета - Пак в манастира

Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...

icohim

Проза » Повести и романи

2011-09-24T10:59:56+03:00 986 3

И тръгвайки, ще те обичам!

Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...

Innit0

Проза » Разкази

2011-09-24T10:39:59+03:00 1.3K 5

Блян

Сънувах, че съм далеч от дома. Ти беше там. Безгрижието ни бе завладяло и децата в нас говореха. По лицата ни играеше копнеж..
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-24T10:31:35+03:00 797

Спомен за трапчинки

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Проза » Разкази

2011-09-24T00:33:52+03:00 1.7K 18

Илюзия

Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...

mari45

Проза » Разкази

2011-09-23T22:35:32+03:00 962

Само предателство не стига Глава І

САМО ПРЕДАТЕЛСТВО НЕ СТИГА
Глава І
1
Малко след края на новогодишния махмурлук, на 2 януари, около 5 часа след обяд бях вдигнал крака върху бюрото си и празнувах началото на работната година. Тъкмо вдигах поредната наздравица с малкия глинен бюст на Левски, когато телефонът изтрещя като изстрел от г ...

Rocknroll

Проза » Повести и романи

2011-09-23T22:26:26+03:00 1.4K 6

Влаковата катастрофа

Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...

NovaLogic

Проза » Разкази

2011-09-23T13:37:54+03:00 625 1

Майки 3

ДРАГОМИР
Старши лейтенант Драгомир Петков се събуди, много след като тръбата бе свирила за физзарядката на войниците. Снощи, след срещата с младата циганка, дълго не можа да заспи. Целувките ù все още изгаряха устните му, но тя спря до тук, въпреки настойчивостта му, въпреки обещанията и кандърмата. ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-23T13:19:32+03:00 1.1K 4

"Пада лист от календара" 2

Началото на юношеството...
Всеки ден се събуждаш с неясния, но толкова силен копнеж по нещо. Не можеш да определиш точно по какво, но чувството е сладко като мед и дълбоко като река. Предчувствието за ден, изпълнен с емоции, изненади и игри те гъделичка по петите и по пътя за училище сякаш не стъпва ...

slan4ogled

Проза » Други

2011-09-23T12:53:48+03:00 1.9K 8

Писма без подател

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-23T00:41:28+03:00 2.7K 7

Актуални поговорки

Не му е голяма чалмата,
ами му е малка главата!
..........................................................................................
На ръст е като Айфелова кула,
устата му - Ниагарски водопад, ...

petkonpet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-23T00:30:15+03:00 1.4K 2

Майки 2

НАЗЛИЕ
Градският площад беше празнично украсен с лозунги, плакати и портретите на партийните ръководители, както и на видни дейци на международното комунистическо движение. Само Сталин вече липсваше от колекцията. Манифестиращите бавно се придвижваха към трибуната, издигната за случая, където първен ...

gudman

Проза » Повести и романи

2011-09-22T23:59:35+03:00 1.2K 5

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (2-ра част)

роман на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
...................
Милано, Италия.
В дебрите на огромната и гъста гора "Пранимоли" около Милано е скрито главното сборище на "Ордена на ренесансовите сатанисти". То представлява каменен четирикорабен замък, украсен отвън с множество фигури на м ...

donkooooo

Проза » Повести и романи

2011-09-21T22:47:46+03:00 1.1K 9

Знаеш ли?

- Знаеш ли? - прекъсвам я аз. Весарион Григориевич Белински пише: "Един от най-висшите и съществени принципи на истинската нравственост се състои в религиозното достойнство на всеки човек, а после вече заради неговите лични достойнства, колкото той ги има в живота. Симпатично съзнание на своето брат ...

mari45

Проза

2011-09-21T22:37:14+03:00 871 2

Фо не иска да живее

Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...

radi.

Проза » Разкази

2011-09-21T19:28:03+03:00 904 8

" Пада лист от календара" 1

Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...

slan4ogled

Проза » Други

2011-09-21T14:40:46+03:00 1.1K 10

Старите пътища са изгубени

„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-09-21T14:38:59+03:00 1.2K 2 2

Между два свята - част 3

Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...

Liudmil

Проза » Разкази

2011-09-21T14:08:27+03:00 1.6K 2

Отговорът е - любов

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...

hristam

Проза » Разкази

2011-09-21T14:04:35+03:00 1.3K 3

Операция "Снайперисти"

Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...

svobodey

Проза » Разкази

2011-09-21T13:55:24+03:00 735

Странна случка

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...

elenasim1

Проза » Разкази

2011-09-21T13:51:55+03:00 1.1K 12

Сбогом

Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни сре ...

Sw3eTyTo

Проза » Писма

2011-09-21T13:39:27+03:00 1.3K 2

Препускащи мисли..2

Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...

madgirl-

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-21T13:35:49+03:00 1K

Братя

В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...

Freedom12

Проза » Разкази

2011-09-21T13:32:38+03:00 946 1

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =04.=

Втора глава: Изкушението
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз не ...

Morana

Проза » Фантастика и фентъзи

2011-09-21T13:30:58+03:00 752 2

Ежедневие

Припадък
Едни казват, че припадъкът му е бил
ПАРАЛИТИЧЕН.
Допълват други, че бил
АПОПЛЕКТИЧЕН. ...

petkonpet

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-21T13:30:25+03:00 840

Сричкови приказки – а как се пише телепатия?

Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...

kcekce

Проза » Други

2011-09-21T13:20:05+03:00 954 2

* * *

Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...

alleah93

Проза » Други

2011-09-21T13:10:30+03:00 790 2

Слънчева мъгла с аромат на лимонена трева.

- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...

miravl

Проза » Разкази

2011-09-21T13:08:13+03:00 674 1

Когато две тела четат душите си

Последния път, когато видях две души да си говорят, си казах, че любовта е навсякъде около нас, но срещнах истината и тя реши, че аз трябва да спра да живея в заблуда и да ми отвори очите. Тръгнах с нея и открих, че колкото истина да ми казваше: колко безмислено, болезнено и неразбиращо може да бъде ...

yulia

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-09-21T13:05:13+03:00 1.2K 1

Последно цвете

Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да ...

madgirl-

Проза

2011-09-21T13:00:38+03:00 957 2