Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Един разказ за Очите

Беше късно вечер.
По улиците на този град се усещаше есента. Листата затрупваха тротоарите, а блещукащите светлинки на София бяха неуморни. Разхождаха се хора с безгрижно изражение и цигари в уста, щастливи по свой начин. Атмосферата задушаваше останалите, които не бяха там, а някъде извън... живота ...

thedoors

Проза » Разкази

1.1K

Костилки

- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, г ...

nigyar

Проза » Разкази

1.9K 9

Днес

Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...

moody

Проза » Разкази

1.4K

Странна среща

От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж ...

xpired

Проза » Хумористична

1.6K 1

Софийска сага 19

Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 1

18+ Всичко ще бъде наред

Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...

IvoAndreev

Проза » Други

1.6K 1

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода.

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

kalin8

Проза » Разкази

1.1K 2

Безразсъдно

Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събуд ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 1

Няколко хиляди кутии цигари по-късно

Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна раб ...

moody

Проза » Разкази

1.1K 1

Цвете сред сивотата

Снощи се забавляваха... Нощен клуб, коктейли, горещи тела... Грехът лети във въздуха и се вселява в душите... Страстта гори, пламъкът тлее, тлее, а накрая избухва... И тогава умът блокира, етичните и морални мисли се изпаряват като чаша разлят алкохол. В очите блести желание, контролът над тялото е ...

simona-varbanova

Проза » Разкази

1.2K

Една тъжна история - 2

Радост и тъга
Стоях с държах телефона безмълвно. "Това е кошмар. Не е истина. Не можеше да е истина." Това се въртеше в главата ми в този момент. Не исках да вярвам на това, което чух. Милото момче взе телефона и говори с полицая. През това време аз не знаех къде съм и какво се случваше. Това беше е ...

anjelik

Проза » Разкази

2.4K 1

Петък вечер

Дървеният варел, отпуснал се изморено в желязната прегръдка на обръчите, стоеше в ъгъла на гаража. Стените, облепени с изрезки от лъскави списания, тук-там зееха празни, чакащи следващия месечен брой на Паралели. Тежката порта бе здраво затисната с дебело парче стоманен прът, въпреки че вратата на г ...

nigyar

Проза » Разкази

1.7K 6

Свикнах…

Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...

Eia

Проза » Други

1.3K 6

България

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

l1l1th

Проза

1.2K 1

Щрих за откровеността

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, или произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случ ...

PLASHKOFF

Проза » Други

1.4K 2

Шантавите 1

– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.2K 2

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива

Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...

bojilova1

Проза » Разкази

1.5K 14

Пустите длани

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...

Belisima9

Проза » Други

1.2K 3

Камъкът

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...

WierdTheory

Проза » Разкази

1.6K 2

Родът - част четвърта

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...

chergligan

Проза » Други

1.4K 2

Златните ябълки

- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...

nigyar

Проза » Разкази

1.4K 8

От изключителна важност

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност – достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 6

Срив

Срив, срив в системата.
Всяка част отказваше да работи.
Бяха останали само автоматични движения и думи, и ако нещо се променяше от зададения график, което се случва постоянно, аз изпадах в паника, опитвах се да удържа положението, но ми беше трудно и може би говорех несвързани думи. Не знам, не може ...

Dejawu

Проза

1.3K 1

Есента чрез Правоъгълника

Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано. ...

BOBBY-to

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

708

В далечината

В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.2K

Какво или кой ще ни раздели?

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

ville_valo_brc

Проза » Други

1.3K

Есенна любов

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...

Belisima9

Проза » Писма

1.6K 1

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол.

Мадлен най-сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и дробовете ù се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все ощ ...

l1l1th

Проза

770 2

Времената бяха различни

Тя изпитваше носталгия, чувство за вина, мъчеха я спомени. Какво се случи? Тя ли се промени, или светът озлобя? Може би и двете... Всичко беше някак сиво: сив град, сиви хора, сиви мечти. Всеки преследваше някаква цел, а тя седеше безцелно в средата на кръговрата и чакаше... Чакаше нещо да се промен ...

heliclosethedoor

Проза » Разкази

1K

Болка с дъх на любов

Вървях по така познатите улици, сърцето ми се свиваше, тишината ме обземаше, чувах бавните си стъпки към домът ти. Вървящи за пореден път към изпепеляващата ти любов.
Знаех, това бе най- силното ми изпитание. Бях безсилна, трябваше да направя това, за да мога някак да продължа напред. Не искам да те ...

ivetoo90

Проза » Други

1.3K

Червена рокля

Червена рокля
Аз съм червена рокля. На бели точки. С червена сатенена панделка. Нежно обгръщам тялото ù. Обичам парфюма ù. Слушам сърцето ù.
Най-мразя онзи момент, когато той ме съблича и пръстите му заемат моето място. Чувствам се толкова празна и ненужна. Тогава искам да се преобразя. Да стана бял ...

ljubomira

Проза » Други

1.7K 5

Сашо Майстора

САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...

purko59

Проза » Разкази

1.1K 4

Тайният живот на никому известния някой си 2

2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...

ivankovich

Проза » Хумористична

1.2K

Нечий глас ме сепва

Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...

mari45

Проза » Повести и романи

1.2K

Синият куфар

Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...

nigyar

Проза » Разкази

1.6K 6

Да срещнеш любовта

Дойдох в това малко курортно градче с единствената цел да си почина след изпитите.
Бях вложил много труд в подготовката за изпитната сесия и наистина успях да се справя чудесно, но се чувствах абсолютно изцеден. Ето защо приех подхвърлената от близките ми идея на драго сърце, и ето, едва втори ден с ...

hristam

Проза » Разкази

1.5K 8

Време на буря (2)

2.
В продължение на няколко седмици в Кант течеше оживление. Цялото градско население се изсипа на погребението на принца, бабките проливаха по някоя друга сълза, мъжете завистливо гледаха лъскавите брони на рицарите, а децата, които съвсем не ги беше грижа за принцове и погребения, гледаха с интере ...

moody

Проза

1.1K

Безпорядъци...

Има вечери като тази... Не можеш да заспиш и мислиш за спомени, които са заседнали в съзнанието ти, усмихвайки се, обаче насълзяваш очи... Спомняш си хубавите мигове с хората, които вече не са до теб, поради безброй причини... Едни заминали в чужбина, други отишли в Рая, а трети просто решили, че ня ...

idioticD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K

Родът - част трета

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...

chergligan

Проза » Други

1.4K 2

Стъпала

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...

Раш

Проза » Разкази

1.6K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Един разказ за Очите

Костилки

Днес

Странна среща

Софийска сага 19

18+ Всичко ще бъде наред

Окъс(н)ели разкази - 13. Жива вода.

Безразсъдно

Няколко хиляди кутии цигари по-късно

Цвете сред сивотата

Една тъжна история - 2

Петък вечер

Свикнах…

България

Щрих за откровеността

Шантавите 1

Авторът винаги има право(16) Звездите над нас са такива

Пустите длани

Камъкът

Родът - част четвърта

Златните ябълки

От изключителна важност

Срив

Есента чрез Правоъгълника

В далечината

Какво или кой ще ни раздели?

Есенна любов

Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол.

Времената бяха различни

Болка с дъх на любов

Червена рокля

Сашо Майстора

Тайният живот на никому известния някой си 2

Нечий глас ме сепва

Синият куфар

Да срещнеш любовта

Време на буря (2)

Безпорядъци...

Родът - част трета

Стъпала

Опашка