39 933 резултата
Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...
  591 
Любов от пръв поглед
Слънчев пролетен ден в морския град. Нощният бриз беше отвял градския смог и въздухът миришеше на море и подтикваше към разходки в парка. Слънцето проникваше през прозорците и огряваше с малки палави зайчета стелажите в мрачния и прашен склад.
- Изчакайте, идвам. - изкрещях аз и ...
  767 
ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Николай Антонов затвори вратата на кабинета си. Включи вентилатора и се отпусна на кожения стол. Запали цигара и затвори очи. Беше горещо и задушно, а климатикът пак не работеше.
Беше краят на август. Целият град се беше преместил край морския бряг. Много от сътрудниците му вече ця ...
  1797 
- Ало, Мария е. Жалко, че те няма вкъщи, щеше ми се да чуеш това, което имам да ти кажа лично, не по секретаря. Както и да е. Просто си седях, ей така, в тъмнината на стаята си, сама и си мислех нещо странно, може би не много логично… глупост, която ми се прищя да кажа на някого... и се сетих за теб ...
  1260 
Венеция – Италия
Суетнята бе повсеместна. Почти навсякъде можеха да се видят служители на фирмата доставчик, които внасяха дървени сандъци с току-що пристигналата от Холандия пратка. Едва ли можеха да бъдат сбъркани с хората от персонала на библиотека „Марциана”. Първо, защото носеха червени работни ...
  505 
Положи ръце на хладния мрамор и се потопи до шия във водата. Вълничките гъделичкаха голата кожа на тялото ù, милваха нежната плът на гърдите ù, зърната ù бяха настръхнали от студа.
Въздухът беше натежал от аромата на билки и опиум, пара се стелеше на тежки кълба около нея. Затвори очи и запечата в с ...
  1696 
Излизах от упойката. Виждах макови поля навред, а всред маковете – главите на Митко Грозданов и Киро Милкотев. Митьо е приятел от софийския ми пещерен клуб, с когото тръгнахме преди три дни на зимен преход от Пампорово до Триград. Кирил е опитен алпинист и спелеолог от Смолян.
Преди операцията го бя ...
  2724  22 
Липсваш ми... Дори сега... Дори след всичко.
Знаеш ли кое е най-съсипващо? Въпреки че мина време и след цялата болка не искам дори да чуя гласа ти, все още мисля... Всеки път, когато те видя, си те представям над себе си.. Усещам тежестта на тялото ти, аромата ти и горещия дъх, обхождащ трескаво шия ...
  926 
БЯГСТВОТО НА КЛАВДИЙ
Нервното щракане на перфоратори издаваше присъствието на контрольор. Някакъв бърборко в уплахата си пефорира вместо билет касова бележка от квартална бакалия. Гратисчиите се втурнаха към шофьора, но той ги изненада неприятно: нямаше билети. Мнозина мъже се възмутиха и се заканих ...
  802 
На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах... ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш ...
  2951 
Утре е сватбата на сестра ми. Денят, в който малката Вики ще каже своето голямо „да”. Толкова ми е противна цялата суматоха - роклята от френска дантела и сто пъти преправяния вариант на прическа. Тези дни вкъщи беше истински ад, но кулминацията предстои - баби, лели и стрини ще се надпреварват да д ...
  1006 
Вървеше бавно, уплашена. Стряскаше се от ехото на собствените си стъпки, побъркваше се от мисълта какво би могло да се крие в сенките. И вътрешно се наслаждаваше на сладкия страх, наслаждаваше се на вдигнатия адреналин и изострените сетива... Тихите нощни звуци се сливаха в монотонна хармония, наруш ...
  1436 
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се т ...
  947 
Строг кабинет. Задълбочен преглед на документи. Съмнение във всичко и във всички. Проверяване на истинността, застраховане, неспокойствие, дори напрежение… Ежедневието я изстискваше бавно и сигурно. Един ден щеше да се съсухри като изпомачканите и изпоцапани банкноти, които минаваха през нейните неж ...
  1027  27 
Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с ка ...
  1113 
31 октомври, Гластънбъри – Англия
Навън се смрачаваше. Времето изобщо не беше студено, сякаш късната есен нямаше никакво намерение да отстъпи място на идващата зима. Алън Коулби крачеше спокойно с разкопчан балтон и ръце, пъхнати в странно издутите си джобове. Може би всичките тези еколози и учени и ...
  562 
„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...
  1058  14 
импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи. ...
  869 
Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...
  1074 
- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...
  703 
Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
П ...
  1511 
- Абе ти, да нямаш слуайно две леви ръце?! - възкликна човекът.
- Почти - ухили се Ко Та Рак. - Само че не са ръце, а лапи... Имам и две десни, ако ще ти свършат работа...
  943 
Обожаваше да е заобиколена от красиви мъже. Обичаше да си играе с тях. Знаеше, че някои от тях са с нея от интерес. Та нали не е коя да е, а внучката на най-големия магнат в града. Дядо ù притежаваше верига от хотели в цялата страна. Бе основоположник на няколко благотворителни организации и дружест ...
  1121 
- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...
  995 
Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...
  979 
Духнал вятър. Сътворил вълни, големи вълни... Те се изпълнили със сила и се устремили към белите камъни. Носели в себе си заряда на горещия летен ден. Толкова тежки били, че искали мигновено да се пръснат под напъна на вътрешната си енергия, която ги изпълвала и им давала сила. Препускали в дива над ...
  1067 
Неотдавна мой приятел имаше рожден ден и хукнах да му купувам подарък. Винаги ме е затруднявал изборът на подаръци за мъже – за жени ми е къде-къде по-лесно. Отгоре на всичко си имам непоклатими принципи: подаръкът трябва да е подходящ, хубав и евтин. Особено държа на последното… Добре, че февруари ...
  1315  36 
”Има два начина за отклоняване на човек от Пътя към Бога: за невярващите това е науката, а за вярващите – църквата.”
Лев Николаевич Толстой
Септември, Амарна – Египет
Автомобилът напусна магистралата и зави по отбивката на изток. Беше изминал около 300 км, само с едно спиране за почивка в Ал-Миня. П ...
  582 
Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...
  780 
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...
  753 
Никога не спирай да се грижиш за малките неща в живота.
Върви по пътя и не спирай, aко спреш... спри за миг, за да усетиш порива.
Никога не спирай да мечтаеш и не се предавай за това, за коетo си се борил.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да изгражда ...
  1375 
Искам със сълзи да залича болката в сърцето.
Искам с вик да заглуша стенанието в душата.
Искам да не чувствам.
Искам да не кърви.
Искам да бъда просто сянка от мечти!
  598 
ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...
  1139 
Този лъчист ден бил чисто предизвикателство за Тома. Не посмял да изгуби и минутка време от предложеното му от майката природа. Много бързо се озовал на любимия си плаж и с радост разцелувал слънцето. Потопил се в морето и с преливаща енергия се опитвал да се пребори с него. Плувал ненаситно. Водата ...
  1270 
Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето ù. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ ...
  675 
Двамата вървяха по главната улица. Бяха излезли както всяка сутрин, когато времето позволяваше, да тренират. Редуваха бягане с ходене по все още безлюдните улици на града. Правеха това от много години насам, още преди да завършат спортната академия. И двамата тренираха лека атлетика, бяха състезател ...
  655 
Искам да изгоря в жарава,
искам да съм купчина пепел,
искам да съм огънят, който
гори.
Искам да усещам дъха ти, искам ...
  570 
„Поквара – морално разрушаване на принципи, ценности и устои, разврат, корупция, безнравственост, падение.”
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
  3436  14 
Не е ли жестоко да дадеш на дете желаната играчка и секунда по-късно да я изтръгнеш от ръцете му? Нима не е садистично да постъпиш така, виждайки щастието и неимоверното удовлетворение в очите му, получавайки това, за което е копняло. А после разбитите очаквания, разочарованието, когато източникът н ...
  677 
Искам да открия момичето, в чийто очи аз да мога да видя самия себе си. Веднъж тази мечта се осъществи. Имаше дори интимна връзка. Но времето ни свърши като откъснато цвете от градина и ние открихме края на пътя. Слънцето се скри, а в тъмнината двама се изгубихме. Две разбити разделени сърца, потъна ...
  1087 
Предложения
: ??:??