Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Соколът и стомната на мъдростта

Соколът и стомната на мъдростта
Надлъж и нашир по света се знаело, че соколът Алб е най-мъдрото същество на Земята. Всички други животни идвали при него да търсят съвет.
Дошло време обаче, когато Алб се уморил от непрестанните съдби и тревоги. Решил да си възвърне мира и спокойствието. Той взел една ...
1.2K 6

Рана

Рана
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
1.1K 5

Небесната митница

Беше тъмно. Погледнах наляво, погледнах надясно – все тъмнина. Странно. Досега не бях попадал в такъв непрогледен мрак. Наистина странно. Имаше му нещо. Изведнъж се усетих, че мракът не е точно мрак, защото за по-малко от миг той “светна”. Пак не можех да виждам, но черната прегръдка на тъмнината ве ...
1.4K

С какво жените дразнят мъжете

С какво жените дразнят мъжете
И това е заглавие на статия от „Блясък” много ве моля. Защо им разяснявате, защо? Те дори може да не подозират, че ги дразним, но... някой написал статия, ти да видиш. После защо са се увеличили разводите?! Ето защо!!! Ще ми пишат, ще им отварят очите. Ние значи, си жив ...
3K 22

Опит за летене

Пътеката се вие нагоре. Мурите поклащат върховете си.
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
1.5K 27

Глътки живот

Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
1.3K 2

Доверие и карма

Доверие и карма
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или вкъщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един ...
984 1

Да започнеш отначало!

Когато търсиш нещо и все не го намираш,
когато се луташ в безброй лабиринти,
когато се смееш, а всъщност отвътре умираш,
когато вечер си лягаш и заспиваш със сълзи на очи,
когато в тъмнината плачеш жално, свела главата си тъжно, ...
1.2K 8

Паралелни вселени - 01x01

ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ - част 1, том 1
Том 1 - Десетте измерения
Глава I - Новия свят
Малката синя планета изпълваше огромния екран от край до край. Всички бяха вперили очи в нея, сякаш забравяйки да дишат. Големите периоди на тягостно пътуване във второто ниво на хиперпространството най-накрая се увенча ...
1.3K 3

Винаги има надежда!

Пролетта почти си отиваше и отстъпваше под напора на летните слънчеви лъчи. Последните цветове на овошките падаха от лекият ветрец и навсякъде се разнасяше сладникав аромат.
Натали отвори прозореца, който гледаше към градината, и вдиша дълбоко от свежия въздух.
Обърна се и се усмихна на малкото моми ...
1.7K 13

Човекът и Змията

Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на н ...
1.6K 10

Спомням си думите

Спомням си думите на Свети Йоан в глава 15, страница 12,13 от Библията. Това е моята заповед: да любите един другиго, както аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
Учителят Исус беше оставил това послание на човеците. Любовта и взаимопомощта, братст ...
821

Ако аз бях...

Ако аз бях спомен бих, тe задържал там завинаги.
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
1.2K 1

Cuba Libre3

Cuba Libre 3
Глава трета
Нощта вече преваляше, когато най-после заспа. Не можеше да забрави очите на Натали. Такива огромни кръгли очи, с цвят на гръцки маслини, не беше срещал никога. Поне не си спомняше за такива огромни черни очи, освен в песента на руските цигани, която беше слушал неведнъж в из ...
906 2

Писмо до костенурката

До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
1.7K 7

(*)

Ето го... Ето там... моят "принц на бял кон" - дълго чаканият вълшебник. Моето спасение, опора и утеха. Отдалечава се, но силуетът му остава, заедно с усещането от целувките му, нежния аромат на кожата му и прекрасната му усмивка.
1.2K

Съдбовни години - роман - глава шеста

Тази болезнена ситуация, която се стовари върху живота на Диян, го изкара извън релси.
В случая не можеше да прецени времетраенето на тази история. Вместо да върви на подобряване, нещата тръгнаха по - зле.
Даде сила на волята и разума, за да не затъне в блатото на зловещите и мрачни мисли. Само сила ...
1.1K 2

Тиквички с чесън-2 част. ( История с тиквички или spiritualis sex)

На вашето внимание -втората част!
Б.
Поглеждам отново крадешком…Прекрасен е!
Говоря за нейния профил, на промеждутъци осветлен от огъня. Напомня за…Не! Направо си прилича на кошута, напрегнала всичките си сетива… Но външно - виждам, не дава изобщо да се разбере. Владее се! Чудесно при това!
– Спри д ...
976 6

Прокълнатото пиано

Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...
1.1K 7

Сляпото момиче

Обичам вечер късно да "гледам" звездите, не, аз не ги виждах, аз просто усещах тяхното сияние, обичах тишината, която ме обгръщаше вечер, застанала до прозореца. Аз не можех да видя нито звездите, нито луната, нито слънцето денем, не виждах никого около себе си. Отдавна бях свикнала със самотата и т ...
1.5K 4

Рибарят

Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...
1.8K 8

Доверие и карма

Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...
873 1

Сън

СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...
1.6K 8

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...
896

Честита истина!

Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...
968 2

Relleno

Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...
1.6K

Доган - глава девета - Евреинът

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...
1K 3

Cuba Libre 2

Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...
1.1K 2

Да срещнеш Любовта

Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната г ...
926

Любовни игри

Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
1.5K 1

Тиквички с чесън (История с тиквички или spiritualis sex)

Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...
1.5K 12

Декадент

Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...
2.1K 13

Cuba libre

CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...
1.3K 6

Ръбове и кривини. Тъжни.

"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...
1.2K 4

Лутане

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
1.2K 16

Смъртта на майка ми

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...
2K 12

В съня ми

В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...
1K 1

Стигмата на розата

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
1.9K 34

Доган - глава осма - В кръчмата

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...
941 4