Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Митът за Каркасон

Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с ц ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Други
1.1K 18

Трева

Трева
Ето я! Тя е отново сама, отново облегната на стария стол, седи и пуши... пуши трева. С луната се гледат сърдито... Тя е вбесена, че скоро пак ще стане ден и луната ще трябва да гледа от другата страна на света. А луната е тъй уморена и толкова пълна, че вече прелива... Толкова кръгла и светла, ...
ladyto94 (Моника Зубева)
ladyto94
Проза
1.1K

Не мога да заспя преди да ти кажа...

Тази нощ пак се скарахме и легнах късно. И въпреки, че вече наближава 4, все още не мога да заспя. Както обикновено, компютърът е оставен включен и десктопа ми, на който са тези две сладки слончета, вървящи едно до друго и докосващи се с хоботи, свети право към мен. Имам чувството, че чаках цяла веч ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Проза » Разкази
3.3K 10

Дилемата - 4

Непознат номер. Натиснах зелената слушалка с въздишка на досада:
- Да?
- Здравей, аз съм!
Жоро! Досадата ми на мига се смени с тотална изненада.
- Ало? ...
DanyD (Дани)
DanyD
Проза » Повести и романи
1.6K 3

Перфектната жена

Перфектна жена
- Боже, колко си красива. Кой те е създал толкова прекрасна – шепнеше той в нежното ù ухо. Наведе се и я целуна по челото. Бледата ù кожа леко лъщеше на лунната светлина. Тя наклони глава и се чу лек метален звук като от навиване на пружина. Пъхна ръката си в неговата. Устните ù се ра ...
qncheto (Яна Стайкова)
qncheto
Проза » Разкази
856 3

Край

Поглеждаш ме в очите и сякаш нищо друго не съществува. Вземаш ръцете ми в своите и всичките ми тревоги изчезват. Как го правиш? Осъзнаваш ли изобщо каква власт имаш над мен? Дойдох да поговорим за това, че може би е време да сложим край на връзката си, но, гледайки те такъв тъжен, не знам как съм мо ...
Sw3eTyTo (Любка Янева)
Sw3eTyTo
Проза » Писма
1.6K 2

Питката и кифлата

Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...
Доротея (Маргарита Дянкова)
Доротея
Проза » Приказки и произведения за деца
1.9K 3

Сребърна сватба

СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Разкази
2.4K

Палячото от Даманхур

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...
liulina (ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА)
liulina
Проза » Разкази
1.5K 2

От едното ухо, през другото... та чак в гората!

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 1

И двамата знаеха...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза
1.2K 2

Завист

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Проза » Разкази
1.1K

Пътуване до другия свят

ПЪТУВАНЕ ДО ДРУГИЯ СВЯТ
= I =
Когато Айвън завърши Станфордския университет, специалност геофизика, реши да специализира изследване на електромагнитните полета. Беше твърдо убеден, че всяко явление в природата и дори във Вселената си има строго научно обяснение.
Започна работа в изследователски инст ...
selenarevitano (Ренета Панкова)
selenarevitano
Проза
1.4K 4

Приказка за любовта

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
- Аз съм най-важната в живота на човека - казала Първата любов - защото съм ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Разкази
6.6K 5

Мълчанието от листа (4)

Четири
След като се отбих в супермаркета и напазарувах, се върнах право вкъщи. Докато разтоварвах продуктите от хартиените торби, разговорът с Аби продължаваше да се повтаря и преповтаря в главата ми.
– Откъде имаш това?
- Кое?
- Камата? Онази с изумрудите. ...
n-kie (Никол)
n-kie
Проза
855 1

Особености на българския родителски манталитет

Тя беше яка немкиня - едра като текезесарска кобила. Краката ù дебели - все едно гледаш две здрави буковици, които ако резнеш, ще можеш да се изгрееш половин месец в люта зима. Ханшът ù - могъщ като СССР по времето на Сталин. А гърдите - такива ядрени бойни глави светът не познаваше от разгара на Ст ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Хумористична
1.4K 6

Дневник. Романът

Скъпо дневниче,
Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успеш ...
Talita (Цветелина Бояджиева)
Talita
Проза » Хумористична
973

Пластелин

Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих ...
shemeta
shemeta
Проза
1.2K 2

Светлината в Теб

Остави твоята собствена вътрешна светлина да те води!
Идва време, когато трябва да се справяме сами.
Ние трябва да се чувстваме достатъчно уверени в себе си.
За да следваме нашите собствени мечти.
Трябва да сме готови да направим жертви. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 4

Светът на гущерите

Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Разкази
1.4K

***

Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Проза
1.2K 1

Утре

Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
delight (Цветелина Димитрова)
delight
Проза » Други
1.3K

Завинаги зима

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, откъдето едва се забелязваха сивите петна, които очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те р ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романи
935 2

Глава четвърта: "Огън и Вода"

Совалката се движеше през тъмния космос вече четвърти ден. Двете жени не бяха си разменили и дума. Хотару бе особена. През живота си Нефрита се бе сблъсквала с хиляди войници, но никога не бе срещала подобно нещо. Лейтенант Росору говореше много малко. Ако не ѝ налагаха да казва „Да сър”, останалите ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
953

Виенските балове

Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
vita65 (Виолета Арнаудова)
vita65
Проза » Други
1.5K 9

Страдание

Пада тя сега в пропастта
и сама е нейната душа.
Мъката в сърцето ù стои...
там тя се таи.
Заради обичното момче ...
natq (Наталия Благоева)
natq
Проза
1.1K 1

Неканеният гостенин и... теми за сериозни размисли

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Други
1.6K

Завинаги зима

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романи
919

Скъпи приятелю

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K

В свитата на Артемида, втора част

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...
ananel (Нелиса)
ananel
Проза » Разкази
1.4K 14

Полето

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Разкази
1.5K 2

* * *

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
Princess-Ariel (Ариел Ариел)
Princess-Ariel
Проза » Други
831

Откраднати Минути

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K

Мислите откраднати

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
kobli (Сияна)
kobli
Проза » Други
1.8K 15

Да изореш нивата тичешком

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Други
866 3

Щастие

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Разкази
1.2K 3

Глава трета: ''Не съм Бог!''

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романи
994

Война.

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 5