Проза и разкази от съвременни български писатели

42.4K резултата

Писмо

Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...
1.1K

Глава втора: "Първичен Фактор"

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...
931

Погребението на една крава

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
1.1K 1

Чувам гласовете им...

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...
1.2K 1

Троянският манастир

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...
971 6

Германецът

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...
1.3K

Чико Чиков стоковед

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
1K 2

Ти си

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...
1.1K

Любов

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...
1.2K 2

Откуп

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
978

Чико Чиков сънува

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
890 1

Крайна спирка

Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...
809

Последна нощ

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
1.3K

Вино от баберка, като кръв тъмночервено

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...
999 7

Сбогом, приятел!

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
989 4

Есен

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
886 4

Един милион неща, които искат жените

Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...
2K 7

Австрийците и виното

Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...
1.4K 6

Истински щастлив човек

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...
2.2K 6

Чико Чиков дeтектив...

3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
981 2

"Онзи" тунел...

„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...
1.4K

Вятър

Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
2K 4

Градска трагедия 16

Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...
856

Повторен опит за летене

Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...
1.1K 1

Милиционерска оправия или история с полиглоти

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
1.3K 1

Тишина!!!

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
1.2K

Цветна История

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
1.4K

Знаеш ли?

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...
1.3K 2

Чико Чиков даскал

2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
957 3

Вратарят на моя живот

Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...
975 5

Малките неща

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...
2.2K 3

Сестри

Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...
2.6K 24

Художникът, който нарисува вятъра -част II

II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
1.4K

Playboy

Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...
1.8K 5

Чико Чиков се завръща

Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
928 4

Газената лампичка

Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
742

Лисицата

По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...
837 3

Магнолия

Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
1.4K

Ти си... всичко

В началото бе просто мечта…
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...
1.4K 1

Курбан

Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...
1.6K 1 29