30286 резултата
  • Преди...

    Adelinka (Ааа) Adelinka
    Проза
    Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех
    какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе
    толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм
    една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде при ...
      721 
  • Цветчето на Черницата

    Милора (Ива Милорадова) Милора
    Проза
    Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . .
    Отново през пролетта , но малко по-късно от предишната година и седмица преди
    да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е
    на по-високо място от преди и най-сетне е над онова толкова досад ...
      701 
  • Какво може да Ви се случи на чаша кафе

    SaD (Никол Попжелева) SaD
    Проза
    Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...   908 
  • В очите на поета

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Проза
    Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
    още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
    –все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
    типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...
      767 
  • Трилър

    Libra (Либра) Libra
    Проза
    Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...   497 
  • Все още е светло...

    safira (Катерина ) safira
    Проза
    Все още е светло. Все още...
    Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
    Ден, като всеки друг.
    Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
    Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...
      468 
  • Една от онези нощи

    _zAvInAgI`tVoQ_ (Ипек) _zAvInAgI`tVoQ_
    Проза
    Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
    С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...
      754 
  • друид отшелник

    DeSanN (Александър Тенев) DeSanN
    Проза
    Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
    хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
    унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
    реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...
      676 
  • Когато я карам, някак

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Проза
    Карам си.
    - Как я караш – пита това момиче.
    - Просто я подкарвам,някак си.
    - На умен ли се правиш – пита същото момиче.
    - Не. ...
      676 
  • Много кратко за една болест

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Проза
    Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
    Кашлицата, да ...
      743 
  • Небесен Лик

    simbata (Симеон Михайлов) simbata
    Проза
    Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...   639 
  • смъртниците

    madme (Тарададам) madme
    Проза
    Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
    вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
    не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
    котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...
      523 
  • Светлина в Сърцето

    simbata (Симеон Михайлов) simbata
    Проза
    Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...   689 
  • Какво си говорят дърветата нощем?

    Ronie (Рони) Ronie
    Проза
    Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
    - Какво ли правят децата сега?
    Старите дървета отговарят:
    - Те спят и сънуват сънища.
    - Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...
      2586  13 
  • Дневник на един български опълченец

    Stella (Ели) Stella
    Проза
    1878 г. - 1918 г.
    “Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...
      1253 
  • Една крачка

    `Fallen_Angel` (Тони) `Fallen_Angel`
    Проза
    Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
    стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
    обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
    пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...
      829 
  • Ковчег

    `Fallen_Angel` (Тони) `Fallen_Angel`
    Проза
    Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
    смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
    пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
    Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...
      894 
  • Дани

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

    -Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
    Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...
      774 
  • Призракът от имението Шейс

    нико (Николай Колев) нико
    Проза » Разкази
    Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...   1485 
  • Защо?

    bEtt (Белослава Асенова) bEtt
    Проза
    Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
    всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
    температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
    писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...
      828 
  • Много кратко за един дъжд

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Проза
    Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
    - Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
    - Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
    ...
      822 
  • Целувката

    ^Parallax^ (Паралкас) ^Parallax^
    Проза
    Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...   1162  12 
  • Любовта и омразата

    Ането (Ани Ракова) Ането
    Проза
    Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
    В начало ...
      1353 
  • Разговор

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    -Обичам те!
    -Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
    -Обичам те!
    -Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
    -Обичам те! ...
      822 
  • Споменът На Болката

    JoinMeInDeath`F JoinMeInDeath`F
    Проза
    Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
    притихнало градче.
    Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
    се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
    Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
      984 
  • Споменът За Болката

    JoinMeInDeath`F JoinMeInDeath`F
    Проза
    Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
    притихнало градче.
    Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
    се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
    Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...
      1623 
  • Червеният панталон

    Фройд (Владислава) Фройд
    Проза
    Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
    Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...
      1344 
  • Лятна вечер

    Романтик (Христо Костов) Романтик
    Проза
    Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...   1565 
  • Танц

    SaD (Никол Попжелева) SaD
    Проза
    "Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...   715 
  • Русокосата принцеса

    SaD (Никол Попжелева) SaD
    Проза
    Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...   695 
  • Критика

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
    Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
      676 
  • Писмо до баща ми

    Фройд (Владислава) Фройд
    Проза
    Здравей!
    Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
      2850  10 
  • За него

    bEtt (Белослава Асенова) bEtt
    Проза
    ...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
    обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
    му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
    на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
      921 
  • Исканият край!

    Siskata (Силвия Йосифова) Siskata
    Проза
    Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...   715 
  • Отново на път

    atanas_dvk (Атанас Коев) atanas_dvk
    Проза
      646 
  • Мрачният лес

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    03.07.2006
    Seule...Toujours seule...
    Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
      632 
  • Старостта

    AgainST (Тони Иванова) AgainST
    Проза
    Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...   581 
  • Вместо епилог

    muzevir (Веско Лазаров) muzevir
    Проза
      1695 
  • Забравена самота

    FiGHTeR-4u (Петя) FiGHTeR-4u
    Проза
    Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
    Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
    Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
      738 
  • Малка частица от света на мълчанието

    нико (Николай Колев) нико
    Проза
    Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...   1024 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.