Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Га ша черпити...???

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...

oorka

Проза » Разкази

2010-09-01T19:43:05+03:00 1.1K 3

Как влязох в съня на жена си

Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...

sav11

Проза » Разкази

2010-09-01T15:21:14+03:00 1.2K 2

Ключът на любовта (9 глава)

Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-09-01T15:10:23+03:00 1.2K

Имало едно време едно село...

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...

latinka

Проза » Разкази

2010-09-01T15:03:30+03:00 1.6K 1

Чувствата

Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли достатъчно ясно н ...

unique-beiiby

Проза » Други

2010-09-01T14:59:12+03:00 1.1K 2

Силата на сляпата любов

Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при ...

Alurkoff

Проза » Други

2010-09-01T14:55:11+03:00 910 2

Под луната (ІІІ глава)

3.
Завръщането
Отворих очи в сумрачната стая. Нещо ме беше събудило, но какво? Вероятно големите дъждовни капки, удрящи се в стъклата на прозорците. Или воят на ураганния вятър, свирещ около къщата. Или пък нечие присъствие.
В неосветения ъгъл на стаята ми се стори, че някой ме наблюдава. Не, не няк ...

play-girl

Проза

2010-09-01T14:53:19+03:00 1.5K 1

Приятелство - част 1

Приятелство
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...

ananel

Проза » Разкази

2010-09-01T14:31:32+03:00 1.8K 5

Иванка от Клондайк 2

Иванка от Клондайк 2
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...

gudman

Проза » Разкази

2010-09-01T14:14:11+03:00 951 1

Посетителят

- Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...

Eia

Проза » Разкази

2010-09-01T13:42:43+03:00 1K 14

Вълци

Окъсаният й вид го порази. Уж заздравели стари рани, но дълбоките белези се простираха по цялата й душа. Поиска му се да се протегне и да докосне за миг яркото й излъчване, но това породи безпокойство в скиталческата му същност.
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...

ammonia

Проза » Други

2010-09-01T11:48:42+03:00 1.1K 2

Боклукчийските кофи

Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...

Arogarn

Проза » Разкази

2010-08-31T21:18:47+03:00 892 5

Между сън и действителност

МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-31T20:42:53+03:00 769

Една душа по-малко

Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...

Vaguelady

Проза » Разкази

2010-08-31T20:23:08+03:00 1.1K 2

Последният ден на ХХ век

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-08-31T13:58:03+03:00 1.2K 1

Ловната историйка на Иван Фурлина

«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...

Eia

Проза » Хумористична

2010-08-30T14:36:35+03:00 1.1K 14

Чудо - Втора част

Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...

division-bell

Проза » Разкази

2010-08-30T09:41:57+03:00 1.1K

Дрипльото

В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...

metallzone

Проза

2010-08-30T09:39:32+03:00 1.3K 7

Моят приятел, циганинът

Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...

StefkaGaleva

Проза

2010-08-29T19:38:10+03:00 2.4K 1 15

Под луната (|| глава)

2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...

play-girl

Проза

2010-08-29T17:14:05+03:00 1.3K

За морето, което ме направи по-истинска

Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...

viky8

Проза

2010-08-29T15:45:41+03:00 1.4K 4

Линията на покровителстваните

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...

IvoAndreev

Проза » Други

2010-08-29T13:29:28+03:00 977 2

И си мисля понякога...

И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...

pagane_1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-29T00:39:25+03:00 1.4K 5

Чудо – първа част

- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...

division-bell

Проза » Разкази

2010-08-28T21:03:18+03:00 1.1K

Лятна любов

Лятна любов
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...

marco777

Проза » Хумористична

2010-08-28T20:59:14+03:00 3.5K 43

Маг Навона, част 11

В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изс ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2010-08-28T20:47:57+03:00 1.5K 10

Враг

Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...

strawberryvampire

Проза

2010-08-28T20:18:20+03:00 1.4K 2

Другата реалност

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-08-28T12:58:06+03:00 1.4K 2

Ако Господ имаше профил във Фейсбук

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-08-28T11:37:13+03:00 1.4K 2

За къпини

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-08-28T11:25:09+03:00 890

Аз и животинското

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Други

2010-08-28T11:15:42+03:00 1.3K 4

Ден Девети

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...

littlestranger

Проза

2010-08-28T11:10:13+03:00 1.1K 1

Под луната 1-ва глава

1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...

play-girl

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-08-28T11:09:20+03:00 1.7K

Нашият Чико Чиков

Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

gudman

Проза » Разкази

2010-08-28T11:00:56+03:00 1.9K 2

Клошарят

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-08-27T23:16:49+03:00 2K 7

Кома

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2010-08-27T22:38:09+03:00 983 4

Спи градът...

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2010-08-27T22:33:39+03:00 1.4K

Шкафът

Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...

Татянка

Проза » Разкази

2010-08-27T22:11:32+03:00 1.2K 2

Разговор без думи

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

albaJ

Проза » Други

2010-08-27T22:09:21+03:00 1.4K 3

Любимото на залеза

Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...

airiskra

Проза

2010-08-27T21:53:32+03:00 848 4