Проза и разкази от съвременни български писатели
Отражение - роман - глава осма
- Здравей! – поздрави усмихнат.
- Здравей! Влизай! – отговори Стефан.
- Как изкара днес?
– В разходка, телевизия, четене, дори и в размисъл. Ще пийнеш ли нещо? ...
Изумрудените острови (Изумруденото царство) 1-ва част
ИЗУМРУДЕНОТО ЦАРСТВО
Някъде на този свят имало прекрасни острови с изумрудени склонове. Те били пръснати живописно сред необятния океан. На един от тях се издигало Изумруденото царство. То било потънало в зеленина, а неговите златни кули целували усмихнатото слънце.
Сред тази ха ...
Мечтател
Мечтател на пристана стои,
пее и мечтае за славните си дни
и тихичко прошепва, почти без глас,
на морето и луната ...
Доктор Енчев е лош човек
Черни звезди
Крупието и ти (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
Проходна пешка 2
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...
На практика
03.12.2010 г.
Memories of the blood 4
Шокиращата истина
Кирил се събуди рязко! Навън бе тъмно, а часовникът му показваше три часа, тридесет и седем минути. Той бе сънувал много странен сън, който все още кънтеше в главата му и не го оставяше на мира.
Сънят бе толкова реален, сякаш действието се бе случило тук, пред него. Бе сънувал ...
История с часовници (Из "Приказки за необратимото")
Казиното на живота (от поредицата: "Дъщерята на слънцето")
Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, а уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В сънищата си също е уверен.
Не ...
Началото
Богаташът и мъдрецът
Мъдрецът го отвел до прозореца и го попитал:
- Погледни през прозореца и кажи какво виждаш?
- Виждам хора - идват и си отиват и сляп човек се моли за милостиня по улиците.
Тогава мъдре ...
Стая №312
И този път се опитах да пиша в „трето лице”, за да избягна дразнещото читателя „първо лице”, но пак не се получи, защото налагащите се в такива случаи изменения започнаха да деформират един истински случай и се отказах.
Бях в Париж във връзка с преговорите ни с френската фирма за производ ...
Отражение - роман - глава седма
Каменно момиче
Слънцето напичало неудържимо горещия пясък. Невероятна жега измъчвала майстор Дейв. И тази сутрин той поел пътя по стръмните скали. От доста време неуморно дълбаел камъните по тези места. Вървял решително към най-високото място на причудливите скални образувания. Спрял се в подножието ...
Опитвам се да опиша... (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
Хризантемата
Хризантемата
Беше красива и из ...
Още една любовна история
Легенда за песента
Отколе и винаги – в шума на листата, в звънкото бълбукане, в ека на пещерите, в грохота на прибоя човек съзира хармония, търси измеренията на възвишеното, приобщавайки се към живота на всемира...
Винаги и отколе човек съзнателно твори музика, наподобявайки природата, възторжено по ...
Ванче и Вана
Вана пак нареждаше на студения гроб. Приседнала приведена на дървената пейка, изтъркана вече от страната до камъка от сядане, тя бършеше сълзите си и говореше, сякаш там някой я чуваш ...
Татко мой
Почувствах колко силни са ръцете ти след това.
Ти ме научи да взема първите си стъпки в този нов свят.
Това бяха твоите ръце... ръце, които ме предпазваха от падане.
И сега се чувствам замислен, за да видя същите тези ръце по пътя на живота. ...
Имунитет
Равенството
Дойде Балканската, Съюзническата Първата световна. То не бяха войни, то бе чудо. Бях на възраст и ме взеха запас във вътрешността на страната. Пазехме банки, пленници и какво ли не. Оставил бях на село жена и с три деца. Когато охранявахме пленниците, общувах с един сръбски войник. Младо ...
Патла-а!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и за ...
Има ли, няма ли?
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
Старият капитан
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
Признание
Юзър
Танцът на сънищата
Да сееш!
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...