30262 резултата
  • Завръщане от търбуха (Змии и гущери - 2)

    Lunatic (Николина Недялкова) Lunatic
    Проза
    Посръбва си зелен чай, похапва сурови лангусти и парчета еленска лой, усмихва се безгрижно, поглажда балонестото си шкембенце, и доволно се оригва и подпръцква.
    - Ехооо! – викам с цяло гърло, а гласът ми отеква като в затворено буре. – Стига си се тъпкал с тия мазнини! Да не свършиш като Торквато Та ...
      913 
  • Грешка в системата

    IceMoon (Виктория Минева) IceMoon
    Проза
    Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща
    от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за
    улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг
    начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...
      628 
  • Лудият

    Романтик (Христо Костов) Романтик
    Проза
    Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
    - Пази се! – чу той.
    Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
    Когат ...
      789 
  • И...продължението

    SteLiTa (Стелла Симеонова) SteLiTa
    Проза
    Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
    С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
    До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...
      699 
  • 01.Юни.2004

    Moira (Мойра) Moira
    Проза
    01.Юни.2004
    Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
    Защото...
    ...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
    ...малка, но плътна е скрита и чака... ...
      737 
  • На автостоп до Австрия - пътепис

    Aleko (Александър Колев) Aleko
    Проза
    Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...   1017 
  • Вечер на размисли

    IceMoon (Виктория Минева) IceMoon
    Проза
    Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
    различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
    просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
    различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...
      661 
  • Сянката под стола ти

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
      694 
  • Сън

    dalbok (Никола  Дълбоков) dalbok
    Проза
    Навсякъде имаше мъгла.Тежка и непрогледна.
    -Къде съм? – мислех на глас.
    Изведнъж мъглата започна да се вдига. Усетих че вървя. Старото ми училище започна да се показва от мъглата и спомените нахлуха в мен. То винаги миришеше на блажнa боя и стари цървули. Стaрaтa дървенa врата беше подменена от мета ...
      842 
  • Разходка из спомени

    nvx (Ели Петкова) nvx
    Проза
    Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...   1358 
  • измъчена мисъл

    madme (Тарададам) madme
    Проза
    Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст
    любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също
    толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като
    тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...
      575 
  • Такси

    Huckleberry (Барон фон Микрофон) Huckleberry
    Проза
    Уморен съм!
    Вече не се и ядосвам когато пак ме попитат дали съм срещал прословутия галактически стопаджия.Не съм !Така или иначе стопаджиите са си или авантаджии ,или каторжници на които срока току-що е изтекал,и гледат по най бързия начин да се запилеят някъде по периферията където контрола е по сл ...
      608 
  • Все още с ребро

    Huckleberry (Барон фон Микрофон) Huckleberry
    Проза
    Адам се събуди изнервен.
    Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, ни ...
      649 
  • Го-Шу

    Huckleberry (Барон фон Микрофон) Huckleberry
    Проза
    Треперех целия !
    Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
    Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният ...
      686 
  • Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми

    Aleko (Александър Колев) Aleko
    Проза
    Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата маши ...   1006 
  • Патриот

    Aleko (Александър Колев) Aleko
    Проза
    Посвещава се на управляващите в България, без значение от коя партия и чие правителство са!
    -Тема -патриотична! Пиши! Пиши за някой патриот. За себе си пиши или за някой друг! Искам разказ, есе, или пък репортаж! Но днес! Чакам!
    След този телефонен монолог какво да правя? Ултиматум е, нали?
    И аз так ...
      987 
  • Кошмар

    Aleko (Александър Колев) Aleko
    Проза
    Детето срещу него беше голям темерут. Не искаше да помръдне и сантиметър, за да потегли колата. Той беше изнервен. Натисна газта до дупка и започна да си играе със съединителя. Отпусне - натисне. Отпусне - натисне. Автомобилът потрепваше като ранен звяр. Детето го гледаше ехидно и не помръдваше. Хор ...   809 
  • СПОМЕНИ

    Soul (Десислава) Soul
    Проза
    Отново един обикновен ден.Отново училище,отново междучасия,отново пълните с неразбиране часове.И най-накрая-последният звънец. Прибирам се вкъщи и влизам в стаята си. Пускам любимия си албум,но сякаш не успявам да чуя и малка част от мелодията. И вместо да се насладя на музиката, която харесвам,аз у ...   762 
  • Единствената

    Nerthus (Десислава) Nerthus
    Проза
      813 
  • Фотографът

    nansuela (Нана) nansuela
    Проза
    Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ам ...   580 
  • Ни риба, ни рак

    sparkling_sword (Момчил Милчов) sparkling_sword
    Проза
    Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият
    път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за
    тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи
    поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе д ...
      1182 
  • улицата

    gentle_soul (Илияна) gentle_soul
    Проза
    Замислих се - не ми се стоеше в къщи. Тези 4 стени -как беше възможно да са едновременно големи като крепост и малки като клетка, мислех си. Не, определено не ми се стоеше в къщи. Може би ми трябваше малко време, може би разходка - да, разходката беше добра идея. Набързо облякох спортни дрехи и изля ...   658 
  • Часовете минаваха ...

    limmon4e (Жеже) limmon4e
    Проза
    Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. ...   703 
  • "Амнезия"

    Moira (Мойра) Moira
    Проза
      833 
  • * * *

    Soul (Десислава) Soul
    Проза
    Прибрах се у дома. Не физически, а чисто духовно. Не бях прекрачвала прага от
    много време. Уморената ми от блуждаене душа реши да се завърне. И аз самата не
    знам защо... Може би, за да си почине или пък да се помъчи да намери отговори на
    въпросите,които винаги си е задавала. Върна се... но пак ще си ...
      572 
  • Да се запозная ли с хората

    henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver
    Проза
    Красиви мисли.Крадливи мисли.Спомени и странни, неясни образи.Тук и сега.Аз и те.
    Време е да се запозная с тези хора.Време е да се отбия някъде.
    Оглозгани мисли и подсъзнателно дращене по вратата на чуждия, на непознатия.Какво искам!Денят сред чаши и миризма на хора.
    Смях и крясъци. Тези хора гонят ...
      654 
  • тя и той

    gentle_soul (Илияна) gentle_soul
    Проза
    Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радос ...   1065 
  • Моето училище

    deeed (Даниела Моллова) deeed
    Проза
    „Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...   3122 
  • Разказ за една вещица (част 1ва)

    dalbok (Никола  Дълбоков) dalbok
    Проза
    Вече минаха 3 години от както заминах, но все още си спомням последната ми година, сякаш беше вчера! На 17 септември, първия учебен ден в гимназията, беше някакъв ад. Денят започна с болки в корема, от преяждане предишния ден, или просто люти нерви. Кой би предполагъл че аз, германофилът, ще вляза в ...   888 
  • Омраза в кутия

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    “Омраза” в кутия
    -На допир:
    Усетих леден студ и сякаш пръстът ми се вледени. Чувството беше смразяващо.
    -На мирис:
    Думата миришеше на прогнила плът. Миризмата бе ужасяваща и отвратителна за сетивата ми. ...
      763 
  • Касичката

    Сашко (Александър Костов) Сашко
    Проза
    Когато бях на шест години имах касичка - охлюв. В нея имаше само петдесет стотинки, защото повече не се задържаха. Въпреки, че едното рогче на охлюва беше счупено, аз много я обичах. Всеки ден щом се събудех, отивах при нея и гледах дали парите не са се увеличили. От това беше недоволен бате.   764 
  • Къщата на врабчетата

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    - Здравей, Сияна.
    Тя отново се намираше в Къщата на врабчетата, а познатият глас, който долиташе от неизвестна посока, не можеше да заглуши зверския трясък.
    -Мразя това място! - провикна се с пълно гърло. - Защо непрекъснато ...
      716 
  • Трима

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    Трима
    Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно ...
      690 
  • ИСКАМ ВСИЧКО

    Moira (Мойра) Moira
    Проза
    Искам да съм с теб, когато остарея. Само тогава ще можем да сме заедно, тогава никой няма да има нужда от нас освен ние. За съжаление не те срещнах по-рано. Просто избързах... помислих си, че съм Те намерила и... но не беше Ти. Ще те чакам и ти ме чакай, там... като Там, нали знаеш? А дотогава? - въ ...   1690 
  • Плажът

    Джеймисдар (Иван Дойков) Джеймисдар
    Проза
    Тишината беше убийствена. В нея имаше някаква скрита заплаха, поради осъзнаването, че следващият звук ще бъде последният в живота. Точно това обстоятелство опъваше нервите докрай, правеше всякакво физическо усилие неимоверно трудно, защото всяка грешна стъпка можеше да доведе до болезнена смърт. И в ...   622 
  • Най-щастливото изгубване

    slanceto (Мария) slanceto
    Проза
    По пътеката на моето настояще стъпваш винаги, когато съм щастлива и намирам покой, но те няма, когато съм сама и плача, и се страхувам от всичко. По пътеката на моето щастие стъпваше само няколко пъти, но аз вече я кръстих на теб и никой друг не върви по тази пътека. Другите само идват и си отиват, ...   806 
  • 365 дни магия

    stephanova (Йорданка Стефанова) stephanova
    Проза
    Глава 1
    24.06.2001
    “Черна неделя”
    Цял един свят вече напълно изчезна. Боли… Боли да изгубиш приятел… Боли да видиш как последният от вида си умира в ръцете ти…
    Стивън… Обичам те! ...
      719 
  • Не зная защо!

    vesyy (Весинцето без такава) vesyy
    Проза
    Неотдавна се запознах с едно момче,
    но за жалост беше като всички останали момчета - мислеше само за секс и нищо друго!
    Въпреки това аз го харесах! Виждах в него нещо другоq освен образа на"playboy"!
    Знаех, че той може да се отклони от този образ, но не искаше!
    ...Въпреки че му разкрих чувствата си, ...
      803 
  • осъзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш

    gentle_soul (Илияна) gentle_soul
    Проза
    -Аз все още те обичам... - каза тя и една сълза се търкулна по гладката й страна. - Не знам защо, нито как, но аз все още те обичам...
    -Разбери,че ти за мен не си това, което съм аз за теб... не исках да те наранявам, но ти просто не ми оставяш друг избор...
    А всичко започна с някаква си уж мимолетн ...
      2623 
  • Страст 2 / еротичен /

    Романтик (Христо Костов) Романтик
    Проза
    Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...   2742 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.