29679 резултата
  • Нощта

    Раймонд (Никола Стоев) Раймонд
    Проза
    Прибрах се. Преди това нахраних няколко бездомни кучета в един от софийските паркове, което правя почти всеки ден от пет години. Снегът е прекрасен, особено в гората. Красив за душата и мек за краката. Слънцето едва прозира като малък блед диск отзад сивите облаци. Студеният вятър опъва кожата на ли ...   1163 
  • Неволите на писането

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
    И ето го там, стоеше на последния чин, клатейки се на задните крака на стола, както винаги обичаше да прави, той си повтаряше на ум все една и съща дума- очерк, очерк, очерк и пак очерк. От всичките журналистически жанрове, не че ги познаваше много, защото за първа година учеше журналистика, май оче ...   794 
  • Подхвърлено дете

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
      925 
  • Прощално писмо

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    ПРОЩАЛНО ПИСМО
    Прости ми, мила мамо! Прости ми! В мига, в който четете това писмо с баща ми, аз вече няма да съм сред живите. Догаря пламъкът на живота ми като свещ. Не мога да издържам вече! Искам да загасна тихо и повече д ...
      3014 
  • Гладиолите

    joanna_vas (Йоанна) joanna_vas
    Проза
    Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...   802 
  • Коледна приказка

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
    Първа част
    Коварната болест бързо я повали на легло. С ужасяващи темпове се разпространи из цялото тяло. Вече не можеше да става. Лицето й придоби зловещ, жълто-черен цвят. Беше страшна, когато човек я гледа ...
      956 
  • Окото

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    ОКОТО
    Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крех ...
      783 
  • Син

    Vala (Валентин Кабакчиев) Vala
    Проза
    СИН
    - Татко, дай ми малко цифри!
    - Моля?
    - Казах да ми дадеш цифри – синът се ухили доволно и лукаво.
    - Аха! Значи “цифри” искаш. Това означава “пари”, нали? ...
      871 
  • Драскотина

    slanceto (Мария) slanceto
    Проза
    Цигара след цигара паля. Кой ги е измилил тия глупости? Кочина е. Една истинска голяма бъркотия пред мен и вътре в мен. Вдигам глава, за да прочета написаното. Няма смисъл. Няма отговори. Няма помощ, нито надежда. Дори не е нощ.   955 
  • Не ме разбираш, нали?

    slanceto (Мария) slanceto
    Проза
      1927 
  • Ролята на живота

    baskerville (Баскервил Баскервил) baskerville
    Проза
    Имам един приятел от “Народния” - млад актьор. С него като сетим един за друг и се напиваме някой петък в някое от централните клубчета, а ако ни се “гони” женско се качваме горе в “Студентски”.

    Понякога ме урежда с някой и ...
      1083 
  • Китчето Холи

    dara33 (Лили Спасова) dara33
    Проза
    Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
    -Кое е най- хубавото нещо, ...
      909 
  • Ежедневие

    sinner (Кая) sinner
    Проза
    Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин ...   938 
  • За едно специално момче

    az (Теодора Дамянова) az
    Проза
    Телефонен звън изкарва я за малко от мислите й.Тя вдига слушалката, но следва само мълчание. Мълчание, тишина, пак мълчание и пак тишина. Тя знае кой е...
    Живеят близо един от друг, а ги дели страшно разстояние. Чужди са, ужасяващо чужди...Преди време бяха прекрасна двойка, всички в училище им завиж ...
      1433 
  • Лудостта – кривото огледало на нормалността

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
    Събуди се в една тъмна стая, толкова тъмна, че не можа да определи къде точно свършва. Понечи да се надигне и тогава чу гласове, идващи, като че ли от нищото.
    - Ето, събуди се- каза твърд мъжки глас.
    - Хайде, елате да го пос ...
      4045 
  • Отново и отново

    ^AkAsHa^ (Петя Николова) ^AkAsHa^
    Проза
    Някой знаят какво да правят с живота си ..други не.. На някой им се случват чудеса, на други - не …”А ти вярваш ли?”, си спомням някога ме попита някой.. “Не, не вярвам” - тихичко изрекох …”Защо? Нали ако не вярваш, няма да ти се случат?” - може би да отговори съзнанието ми, но аз си замълчах …. Как ...   978 
  • Крадец на мечти

    ^AkAsHa^ (Петя Николова) ^AkAsHa^
    Проза
    Започвайки отново … същата история …същият човек…но не същият живот ..Поемам отново по този път…Отново ме пуснаха да летя … но съм изплашена до смърт…Тук няма нищо - само разровена пръст ..като, че ли някой нарочно е ровил там..ровейки намерил съкровище, откраднал го ..никога не разбрал, че открадна ...   1021 
  • Смърт и Разложение

    ^AkAsHa^ (Петя Николова) ^AkAsHa^
    Проза
    Болка отново разкъсва всяка част от неговото сърце … Болка! Само по това познаваше, че е жив. Всеки ден, всяка секунда той споделяше с нея – болката. Ако знаете какво е да се събудиш и единственото, което усеща сърцето ти е болката, значи сте точно толкова късметлии, колкото и той. Какво го беше дов ...   875 
  • Исках....

    sisiFF (Силвия Любенова) sisiFF
    Проза
    Исках само да ти кажа какво става с мен...как любовта ме изгаря и как не мога нито миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив , но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Иск ...   1317 
  • Денят на Свети Валентин

    DiVa_82 (Диана Василева) DiVa_82
    Проза
      1381 
  • Спомени II

    AmazonkA (Марина  Петрова) AmazonkA
    Проза
    ***
    - Нека започнем със списъка на гостите на това парти. Може би, някой ще ни направи впечатление. Освен това сигурно е имало и видеокамери...
    - Напълно си прав, не може да няма. – съгласи се Станев
    - Как ще стане?
    - Ирена ...
      921 
  • Любов, или некоснатото докосване

    jeni_nik (Женя Николова) jeni_nik
    Проза
    (НА ИВО - заради НИКИ )
    Независимо колко хубави неща ще ти се случат днес, знам, че за теб това е ден, в който болката (онази, която едва ли някога ще те напусне) те сграбчва с нова сила.
    Ден, в който неразрешените мъжки сълзи са позволени и простени…
    Ден, в който ти се струва невъзможно да продължи ...
      1539 
  • ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН

    Shmati (Дени) Shmati
    Проза
      1350 
  • Приказка с нещастен край ...

    Lubakis (Любакис) Lubakis
    Проза
    Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, но не намерило начин да й го покаже... Той не бил голям красавец, но в очите му това момиче било просто прелестно. Мислел си, че никога няма да види по - красиво момиче в целия си съзнателен живот, дори бил сигурен. Те се обичали и нещата между ...   1496 
  • Вярвай в себе си!

    ^AkAsHa^ (Петя Николова) ^AkAsHa^
    Проза
    Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То гре ...   1287 
  • Дрога

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
    Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...   1236 
  • Спомени

    AmazonkA (Марина  Петрова) AmazonkA
    Проза
    Тя отвори стреснато очи...
    - Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
    - Кой си ти, по дяволите?
    - Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
    Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...
      1369 
  • Стъпка в непознатото

    ForsakenSoul (Стивън) ForsakenSoul
    Проза
    Стъпка в непознатото
    (продължение на разказа Шепот)
    Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...
      863 
  • Диханието на зимата

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Проза
    Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздиш ...   1276 
  • Бог в парка

    Niilo (Нийло Иванов) Niilo
    Проза
    Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...   906 
  • 00:00h

    Zimed (Зимед) Zimed
    Проза
    Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...   1764  18 
  • Сън за пролетта

    figaro (Мария Диловска) figaro
    Проза
    Сън за пролетта
    В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
    "Само съм от както съществувам..."
    "В мен се бият две сили, от както съм...."
    "Обичам живота - не го познавам!" ...
      1016 
  • БОЛКАТА

    Чинаров (Георги) Чинаров
    Проза
    Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
    - Защо ме викате?
    - Боли ме, сестричке.
    Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
    - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...
      1133 
  • МАЙОРЪТ

    Чинаров (Георги) Чинаров
    Проза
    МАЙОРЪТ
    Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...
      749 
  • Кошмар

    ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka
    Проза
    Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
    Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
    Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...
      811 
  • Нощни пеперуди

    Amely (Светла Стоянова) Amely
    Проза
    Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
    Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
    То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...
      966 
  • Един кокосов, лунен ден

    ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka
    Проза
    И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах ...   947 
  • Детство незабравимо

    Niilo (Нийло Иванов) Niilo
    Проза
    Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не
    повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
    днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
    внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...
      928 
  • * * *

    Nadya (Надя Вълканова) Nadya
    Проза
    Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...   673 
  • Краят на света - една съвременна утопия

    Greenish (Диана) Greenish
    Проза
    Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...   1123 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.