Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Симон Киринееца - герой по неволя

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-09-05T20:29:26+03:00 1.6K 2

Половин сърце - 2

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

ammonia

Проза » Разкази

2010-09-05T18:42:56+03:00 1.2K

Спомен за Нина

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

670301

Проза » Разкази

2010-09-05T17:28:58+03:00 879 3

Надбягване с живота

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

странница

Проза » Разкази

2010-09-05T17:06:23+03:00 1.3K 19

Иванка от Клондайк 2 (продължение)

Иванка от Клондайк 2 (продължение)
Нейно Превъзходителство седеше на първата седалка, на мястото за инвалиди. Странна жена. Дипломат в трамвай, такова чудо не се беше виждало от 1931г. Тогава Хенри Шумахер, Пълномощен министър на САЩ, обичаше да се вози в зелените софийски трамваи. Цели 70 години ди ...

gudman

Проза

2010-09-05T16:56:02+03:00 881 3

Циганка

Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...

pernicious

Проза

2010-09-05T07:57:52+03:00 1.7K 2

Нощни цветя

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...

Melanholia

Проза » Други

2010-09-05T07:52:57+03:00 1.3K 1

Играта...

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...

ivandavidov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-09-05T00:13:37+03:00 1K

Точката

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

galentin

Проза » Разкази

2010-09-05T00:07:38+03:00 1.1K

Половин сърце - 1

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...

ammonia

Проза » Разкази

2010-09-04T10:27:00+03:00 1.3K 2

Осъзнаване - 9 от втора част на романа

IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-09-04T08:45:03+03:00 1.1K 13

Думите на писмото в бутилка

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-09-04T08:37:00+03:00 1.3K

Без заглавие

Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...

sladkatg

Проза » Други

2010-09-04T08:18:21+03:00 585

Нощта преди...

Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към ...

valia1771

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-09-03T23:05:22+03:00 1.5K 13

Между слънцето и дъжда

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-09-03T22:56:38+03:00 982 1

Моите мъртви звезди

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-09-03T22:40:41+03:00 811

Как влязох в съня на жена си-2

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...

sav11

Проза

2010-09-03T22:16:48+03:00 1.1K 5

Градината на живота

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...

radost92love

Проза

2010-09-03T21:56:06+03:00 1.7K 6

Вратовръзката

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2010-09-03T21:52:59+03:00 773 2

За сефтето и за рибите

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-09-03T21:50:07+03:00 1K 1

19 минути

23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...

LordZombie

Проза » Разкази

2010-09-03T20:16:51+03:00 997

Белият лист

„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...

NNY

Проза » Разкази

2010-09-03T20:10:53+03:00 1.2K

Какво обичам?

Погълнати от рутината и безметежното сиво ежедневие, често забравяме какво ни прави щастливи. Материалните придобивки и стремежът към достигане на статус „висока средна класа” до такава степен са ни омотали в мрежите си и контролират изцяло действията и живота ни.
Това ме накара да се замисля, при т ...

ellina

Проза

2010-09-03T19:57:39+03:00 1.5K 1

Ключът на любовта (10 глава)

Ключът на любовта
Глава 10
Дойде 1-ви юли – денят, в който снимачният екип трябваше да отлети за острова, предназначен за снимките на филма. Всички бяха обхванати от трескаво вълнение, суетяха се насам-натам, оглеждайки за последно дали целият необходим инвентар е натоварен на самолета – декори, сце ...

Veronisia

Проза » Повести и романи

2010-09-03T19:52:29+03:00 1.1K

Това са те

http://vbox7.com/play:fee9772d
Това са те - моите приятели. Слънцето озарява лицата им. Компания сме. Лежим на плажа - каменист и с приказно кристална вода.Това са те - играят карти и бъбрят оживено. С тях минаха най-страхотните ми години - студентските. Те, някои сами още, други - семейни, пак са о ...

honesty

Проза » Други

2010-09-03T06:49:54+03:00 790

Вечно щастие

Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По ...

radost92love

Проза

2010-09-02T18:58:41+03:00 1.3K 3

Щастието, мимолетно и кратко

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...

lubara

Проза » Разкази

2010-09-02T18:51:55+03:00 1K 7

95 октана детска обич

Много добре си спомнях къде оставих тубата с бензин - до пейката на двора. А след като се върнах от тоалетна, тубата стоеше на съвсем друго място. Беше пипана! На двора си играеше единствено дъщеря ми... Изтръпнах!!! "Тя вечно е гладна и жадна!" - мина ми през главата. От думичката "жадна" студени в ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-09-02T18:05:29+03:00 1.3K 2

Чико Чиков папарак

Чико Чиков папарак
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...

gudman

Проза » Разкази

2010-09-02T15:27:40+03:00 1.2K 4

Ударите на съдбата - епизод 1

ужаси сериал +16
Карлос е най-младият и най-неопитен член на "Magic 22". Това е организацията, която спасява не само хора, но различни семейства, дори цели селища, попаднали в капана на злите сили и свръхестественото. Групата е съставена от най-добрите експерти по паранормални явления в цяла Европа. ...

donkooooo

Проза

2010-09-02T15:03:27+03:00 1.2K

Кутийката с доброто време

КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...

galentin

Проза » Разкази

2010-09-02T09:26:00+03:00 1.1K 1

Приятелство - продължение

В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изче ...

ananel

Проза » Разкази

2010-09-02T09:02:15+03:00 1.5K 7

Писмо в бутилка

Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...

pureblack

Проза

2010-09-01T23:57:26+03:00 1.2K 5

Хората...

Слепият видя моите сълзи... глухият чу моите ридания... сакатият скочи да ми помогне... изправих се и продължих... а през това време хората стояха настрана!

ivandavidov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-09-01T23:54:19+03:00 1.6K 1 4

Сряда вечер

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...

radost92love

Проза » Разкази

2010-09-01T23:18:40+03:00 1.1K 1

Може ли...

Може ли...
Може ли душата ти да умре?! Или тя умира с тялото?! Ако можеше, значи моята вече щеше да е мъртва. Може ли сърцето ти за миг да спре?! Или ако спре, умираш?! Моето не е спряло, но е отдавна "мъртво", разграбено, разнищено... Могат ли очите ми да угаснат?! Или се случва, само когато спиш?! ...

Звездна

Проза » Писма

2010-09-01T22:54:25+03:00 1.6K 1

Проститутка

Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандал ...

pernicious

Проза

2010-09-01T22:44:33+03:00 1.7K 4

Три дни преди пътя

ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...

galentin

Проза » Разкази

2010-09-01T22:33:17+03:00 950

Мъжете в живота и

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...

silvestra

Проза » Разкази

2010-09-01T21:45:21+03:00 1.1K 2

Нека възприемем хубавото!

Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-09-01T20:26:28+03:00 679