39 892 резултата
(епистоларна история)
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...
“Уважаема госпожо Кмет, поздравяваме Ви за изборната победа. Пожелаваме Ви успешно да завършите мандата на Вашия предшественик и настоящ Премиер, на когото ние симпатизираме и подкрепяме изцяло. Но пред нашия блок на улицата се спука една тръба. Още преди три месеца и много пре ...
1192
5
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха.
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх. ...
808
Тази сутрин Стефана стана рано. Облече поизносената си рокля, запаса престилка и с чаша в ръка леко приближи леглото на сина си. За миг обърна чашата над главата на момчето и бистрата стуя потече по бузите му. Павлето се стресна и замахна с ръка. Отвори очи и се усмихна.
- Честит рожден ден, сине! Д ...
- Честит рожден ден, сине! Д ...
600
Тишината му се струваше по-тиха от когато и да било, в мрака проблясваха сенки на минаващите коли по улицата, обичаше да лежи и да гледа в тавана сенките на светлините от улицата. Самотата му се струваше приятна на моменти, чувстваше се самотен, въпреки че не можеше да се оплаче от липса на приятели ...
879
3
Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...
1490
1
2
Всъщност, никога не съм можела да изкажа всичко, което мисля, с думи... не са достатъчно красиви и силни, за да опишат начина, по който всъщност се чувствам спрямо теб. Колкото и да опитвам, винаги има какво още да кажа и да допълня и... Има толкова неща, които... могат единствено да се почувстват. ...
1024
2
БЕЗПЛОДНА ИСТОРИЯ
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...
І. СЕСИЛ
1.
Вергил Андонов като юноша беше хубаво, стройно момче, с черна мека коса и гръцки профил. Зад падащата му на момичешки бретон коса обаче се криеше силен, макар и малко мрачен ум, който удивляваше и плашеше учителите му в гимназията.
Вергил тогава не знаеше, че любовта оп ...
726
Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...
992
7
41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Кар ...
736
И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави л ...
752
6
СИРАЦИ - 1 ЧАСТ
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...
Моля да прочетете под звуците на:
http://www.vbox7.com/play:ed78d791
Разпилените черни коси, подухвани от пролетния вятър, скриваха невинните черти на осемгодишната Мая. Малките ù жадни очи се взираха през отворения прозорец, тя протягаше присвити ръце, махайки на едни деца. Непознат ...
1799
17
Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- До ...
- До ...
1496
Наистина беше най-красивата сред всички набрани ябълки. И цветът ù и лъскавата ù кожа, и всичко. Само да не се хвалеше толкова много. Направо дотягаше. Всички други ябълки роптаеха. Не можеха да я понасят вече.
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...
- Много съм красива, нали? Ще го отречете ли? А на вкус съм неповторима. Сочна, сочна съм ...
881
Хората са родени с блян за мечти,
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо ...
които често остават мечти.
Отначало мислим, вървим и бягаме после,
за да достигнем мечтата си.
От опит знам колко е енергизиращо ...
640
2
Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...
890
2
Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
738
Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой ар ...
1407
Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-с ...
3402
17
- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...
734
Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...
818
8
- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...
480
В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...
825
1
Пряката пътека
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...
разказ на ужасите
Да не се чете от лица под 18 години!!!!
Когато Паула, Кенет и Шарлот за пръв път видяха вилата разбраха, че това е жилището, което бяха търсили. Масивна двуетажна къща с по четири стаи на етаж и с огромна тераса, обхващаща по дължина почти цялата източна стена, тя не ...
943
6
Двете птици кълвяха в тревата, когато долетя и кацна третата.
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше ...
- Здравейте. Мога ли да остана с вас? Искам нещо да ви разкажа. Може ли? Бях човек. Момиче бях. Странно момиче, което не проронваше дума. Не кимваше даже с глава за - да и - не. Когато мама ми подаваше храна, не поглеждах към нея. Тя беше ...
1054
3
Човешкото сърце е най-светлата птица. С най-бързите и леки криле. С най-чудното топло гнездо. Къде расте онова специално дърво, където тя да го свие, няма написан отговор. Там някъде, където душата се чувства свободна и светла, където птицата лети в небето без граници. Където има обич и светлина кат ...
1937
12
***
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любв ...
- Тате, хайде да отидем на люлките! - каза малкото момиченце.
- Добре, Виктория! - усмихна се баща ù. Той беше решил да се поразходят двамата, докато майка ù излезе от работа. Рядко се случваше да има възможност да вземе момиченцето от детската градина и винаги се разтапяше при изблика ù на любв ...
523
1
Става все по-красив, нали? Промени се пред очите ти. Преди беше малко момченце със сини очи, а сега вече е красив мъж с дълбок поглед. Но за теб винаги ще си остане същият – недостижимият, недостъпният... Аз просто се появих в живота му и ти го взех. Ти се беше борила толкова време, а аз не положих ...
1050
9
Погледът ù се спря върху дребничък човечец, който държеше в дясната си ръка кафез с канарчета. Имаше и синигерчета. "Добре ше е. Павлето ного ше са зарадва. Ше му зема. Нали е рожденик". Тя се приближи към човечеца и с пазарлък свали цената на перестия канар. Замисли се нещо и рече:
- Дай и женския, ...
- Дай и женския, ...
569
В Тронхейм отново беше Коледа.
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
Леденият вятър режеше като бръснач лицата на увитите с шалове минувачи. Норвежко море беше замръзнало... не изцяло, но ледът в сивата, студена вода беше достатъчен да накара човек да потръпне. Беше тъмно и осветлението, празнично и весело, уравновесяваше суровия климат ...
622
Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я б ...
790
3
Странникът от Южния плаж
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето ...
803
2
Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзн ...
615
1
Цял един живот пишем писма, всяка мисъл, всяка дума, всеки поглед... Цял живот се надяваме, че писмата ни се получават от правилните хора, цял живот вярваме, че пишем на най-добрата хартия с най-скъпото мастило. Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се ...
1044
6
За да си спомня какво се случи, трябваше да изпия поне кило вино и тогава нещо смътно проблесна. Виното е пивко и е от новата реколта, но няма време да го чакам да отлежава, защото до тогава не се знае дали ще съм още жив. Вече бях я забравил тая история и се намериха парчета в някаква стара тетрадк ...
927
10
Малката сърничка още помнеше сълзата в окото на умиращата си майка. Ловец я уби и отнесе. Бяха още топли дните. Беше научила от майка си къде тревата е най-сочна, къде водата е най-бистра. Но стана студено. Все по-трудно се намираше храна. Все по-самотна се чувстваше и по-често лежеше на поляната, к ...
1517
3
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ V: ЧЕРНА ФАНТАСТИКА (2)
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...
Госпожа Рох сведе поглед и отвори лежащата на коленете ù чанта от червена кожа. След миг в ръката ù се белееха две снимки, които тя държеше подобно на карти за игра, така че да не мога да видя лицата им. Постави ги върху махагоновата масичка с гърба нагоре, посл ...
623
Стоя до един пресъхнал фонтан и наблюдавам...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка... ...
Наблюдавам как хората, бързайки, минават покрай мен.
Замислям се, че никой не се заглежда каква красота
има наоколо - листата са пожълтели, капят бавно едно след друго,
като сълзите на дете, което е счупило любимата си играчка... ...
703
И пак вали, и пак съм сама, около мен тълпа, но аз съм сама!
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме! ...
В множеството търся само един, търся точно теб!
Ничия друга усмивка не ме трогва!
Всички около мен ме искат, но аз искам теб!
Някой ме докосна по погрешка - кожата ми пламна... заболя ме! ...
978
2
Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лим ...
1738
Една стара приятелка, но не много стара, събра багажа си за пореден път. Тя често го прави, но не твърде често, за да кажем, че е по навик. Обича да пътува, но не твърде много, за да има очи и да остане. Носи прилично количество багаж, но не ужасно много, за да не смеем да я наречем капризна.
Една п ...
Една п ...
1239
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
