Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Вендета

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.7K

Извор на болка

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

liubomira97

Проза » Други

1.3K 1

Какво се крие зад звездите I

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

broken_dream

Проза » Други

1.1K

Първа среща

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.6K 14

Продължение от книгата

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...

mari45

Проза » Повести и романи

927

Темпо, темпо, че окъсняхме!

Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...

duffmckagan

Проза » Разкази

1.1K 1

Пътят към дома

Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K

Титаник

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

bet365

Проза » Други

1.1K 1

Продължение от книгата

Пловдив е един от най-старите градове на Балканския полуостров. Неговата история, колкото дълга, е малко изучена и още по-малко позната и написана. Сведения за тоя с голямо минало тракийски град дават всички чужденци, които в разни времена са пропътували на изток и минавали през него. Ала тези сведе ...

mari45

Проза » Повести и романи

801 1

Разказваш ù

Разказваш ù, но не усещаш, че говориш в празна стая...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест. ...

FreshBreez

Проза

887 1

Щрих от Вавилон

Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1.1K 1

Улицата

Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.3K 7

Ягода и шоколад

Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...

Rasha

Проза » Други

1.4K 2

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите

В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...

BojidarZim

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Ще доживеем ли, дневниче?(2)

Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...

Enena

Проза » Други

1.7K 20

Един обществен парадокс

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

boro^man

Проза » Други

1.2K 5

Ти си нещо незаменимо!

Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...

ojd095-fc

Проза

867 3

След 33 години и 5 месеца

Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.8K 6

Скарването ни

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.4K 7

Продължение от книгата

Ще си позволя да предвижа времето напред през 1926 година и да надникнем в книгата на Шишков, от която ще научим някои подробности за Пловдив.
Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ в ...

mari45

Проза » Повести и романи

1K

Дворците на Виена - втора част

Дворците на Виена (втора част)
Дворецът Шонбрун
е несъмнено едно от най-посещаваните места във Виена. Завършен през 1749г по времето на управление на императрица Мария-Терезия, за която ще ви разкажа отделно, Шонбрун е бил летният дворец на Хабсбургите. Славата на императорска Австрия тук може да се ...

vita65

Проза

1.6K 7

Образ отсреща

http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...

lility

Проза » Други

916 2

[Моите] Стъпки

[Моите] Стъпки
Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси, и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, пр ...

Relapse

Проза

1.4K 2

***

- Имаш ми ми доверие?
- Защо?
- Кажи ми...
- Да.
- Разкопчай си колана. ...

irukkandji

Проза

900

Никакви храсти вече

- Защо си унил бе, Петров?!
- Мани, не ми се говори... Някаква фръцла подала оплакване срещу мен, че в тъмното, иззад храстите съм бил вдигнал палката и съм искал да я глобя из засада. Няма такова нещо! Стоях си аз на осветено, точно по новите инструкции – под лампата. Не, да не си помислиш, че под ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.5K 9

Танго

Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.6K 8

Това искам от теб

Ти се скри там в сърцето ми
ти не знаеше и как да избягаш
и да се върнеш в нормалния живот
ти просто гушкаш ме
и само всеки момент ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K

Мисли на 1 пиянде

Европейското се преквалифицира в Българско.
Все още си вадя хляба с труд. С всеки изминал хляб се убеждавам, че не съм на прав път. А я виж какво правят хората - провиква се някой от съседната маса. Съветват ме по телевизията – Всичко ще е наред, само пускайте повече sms-и. Не ща да пускам sms-и и з ...

Marcek

Проза » Други

1.4K 4

Комедиен бар

Комедиен бар
Здравейте, дами и господа, радвам се да ви видя отново в нашата малка и гостоприемна кръчма. Повечето ме познавате прекалено добре, така че няма да се представям. Само ще кажа, че днешният ден е важен обаче с две неща и мисля, че е по-полезно да обърнем вниманието си към едно от тях.
Ко ...

Chaosmaster

Проза » Хумористична

1.5K 2

Шест стъпки до Рая

Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...

Katence_to

Проза » Други

1.5K 4

В часа на нощните трепети

В ЧАСА НА НОЩНИ ТРЕПЕТИ
1.
Премръзнала, вечерницата гледа в мен и се надява да я стопля с дъх. Настръхнал, градът завива с шал от дим прегракналото в дневни разправии свое гърло, да се предпази от простуда. По сънените и смълчани улици пробягва шепотът на късен листопад и шумоленето от разлепен афиш ...

ivliter

Проза

817 1

18+ Брутална изповед 4

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.3K 5

Приказка за палмата

ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...

danieltsokev

Проза » Разкази

1.1K 2

Сърцебиене

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

Спирка "Незабравка"

„В мойта памет смътно светят
ранни гарови бюфети с дъх на прегоряла ръж.
Под клепачите ми пари дим от евтини цигари,
от сбогуване с другари под замисления дъжд.”
Тя е високо в планината. Цялата в напукана и олющена мазилка, с чукче и камбанка под стряхата. С варосани камъчета покрай изкорубените счу ...

lubara

Проза

961 8

Мъртва есен

Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...

liubomira97

Проза » Други

860 1

Състояние на душата

Дори да знам, че нямаме бъдеще заедно, през тези няколко дни с теб бяхме двама мечтатели, които държаха света в ръцете си.

Geri_Peneva

Проза » Писма

1.7K 1

Красивият спомен остана...

КРАСИВИЯТ СПОМЕН ОСТАНА ...
Трябваше да замина за Италия във връзка с проучвания за доставка на модерна автоматична мивка за големи автокомпозиции, предназначени за извършване на международни превози.
За първи път щях да пътувам за Италия и то сам, защото моят приятел Асен Дяковски, който беше предс ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.9K

Просто Хора

Просто Хора
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...

Незнам_коя_съм

Проза » Други

1.1K 3

Изкуството да се страхуваш

Изкуството да се страхуваш
Когато падне тъмен мрак
и странни сенки се събудят,
страхът изправя те на крак
в скована, трескава възбуда! ...

donkooooo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Вендета

Извор на болка

Какво се крие зад звездите I

Първа среща

Продължение от книгата

Темпо, темпо, че окъсняхме!

Пътят към дома

Титаник

Продължение от книгата

Разказваш ù

Щрих от Вавилон

Улицата

Ягода и шоколад

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите

Ще доживеем ли, дневниче?(2)

Един обществен парадокс

Ти си нещо незаменимо!

След 33 години и 5 месеца

Скарването ни

Продължение от книгата

Дворците на Виена - втора част

Образ отсреща

[Моите] Стъпки

***

Никакви храсти вече

Танго

Това искам от теб

Мисли на 1 пиянде

Комедиен бар

Шест стъпки до Рая

В часа на нощните трепети

18+ Брутална изповед 4

Приказка за палмата

Сърцебиене

Спирка "Незабравка"

Мъртва есен

Състояние на душата

Красивият спомен остана...

Просто Хора

Изкуството да се страхуваш

Опашка