Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Червеният сутиен

Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...

Greg

Проза » Разкази

3K 28

Градска трагедия 1

Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K

За мечтите

Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 1

Матине в изтрезвителното - 1

Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на п ...

micon

Проза » Хумористична

1.4K 2

18+ Ей, сети се най-после

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...

Ангар

Проза » Други

1.1K 3

Бизнес

Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...

kalin8

Проза » Разкази

690

Живи роботи

Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден. Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб. Да, ти знаеш как ще свърши този ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 1

Рождеството на Помазаника – едничката истинска приказка

Иисус Христос се ражда в един свят, в който определено е излишен. Една хубава топла приказка с агънца, мъдреци, ангели и овчари, която е направо нелепа в оня свят. Да, направо е нелепа. Свят, в който наука, религия и философия са постигнали забележително единство. Философията, религията и науката на ...

musketer

Проза

1.3K

Всяка круша си има опашка I част

Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...

Bardejov

Проза » Разкази

1K

Насън и наяве

Много често спомените остават забравени, заровени в паметта на човек, понякога дори за цял живот. Много малко ни е необходимо, за да ги отключим и преосмислим.
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...

ditaer

Проза

896

Папагалът

Момъкът беше много беден и много самотен. Живееше в колибка в гората над градчето. Всичко в нея блестеше от чистота. На полянката пред колибката имаше масичка с пейка. Там обичаше да сяда момчето и да свири със саморъчно направена свирка. Повтаряше гласовете на птиците в гората и те му отговаряха.
С ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 1

Земеделец и синовете му

Селянин, който цял цял живот се трудил, лежал на смъртен одър. Около него били синовете му. Селянинът искал децата му да са трудолюбиви, добри стопани и с умение да вършат всичко.
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...

milen971

Проза » Други

1.1K 1

из "Приказки от Никъде"

- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...

Bersek

Проза » Разкази

706

Още малко... остани...

Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...

summer

Проза » Разкази

1.3K 2

* * *

Имаш ли сърце? Странно, че попита.... Имам, но то е стъклено, трябва да го пазя!! Не се сърди, но не мога да ти го даря! То стои затворено зад стъклената витрина на душата ми! Не мога, не... Веднъж то се счупи, само как се счупи... "Не те обичам вече”, казаха ми и за миг се чу звън от счупени стъкъл ...

D-e-n-k-o-v-a

Проза

576

Спомени

Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...

delindacatharsis

Проза » Разкази

779

Работникът от перона

Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...

ivliter

Проза » Разкази

1.3K 3

Добротата не се заплаща с пари

ДОБРОТАТА НЕ СЕ ЗАПЛАЩА С ПАРИ
Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.
Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Н ...

rali2000

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

Криминал - 2-ра част

Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше ...

nofi

Проза » Повести и романи

1.3K 3

Как се става началник

Въпреки че бях тръгнал час по-рано за работа, тапата на „Орлов мост” пак ми изяде поне двадесет минути. После още петнадесет, докато въртях с колата по „Раковска” и околните преки с надежда за джак-пот – място за паркиране! Нямаше! Накрая избутах два полу-празни контейнера направо върху тротоара на ...

micon

Проза » Хумористична

2K 6

Татко!

Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2.6K 14

Изходът или възхвала на Златния храм - VII. (роман)

Вечер. Седим с една моя позната в един ресторант и дрънкаме за изкуство. Ина, така се казва тя, е маниачка на тема изкуство. С нея се виждаме рядко и то, за да посетим изложба или театър, или нещо от тоя сорт.
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщ ...

valesion

Проза

1.1K 3

Цигулка

Добре, че беше тъмно. Тъмнината плаши хората и ги кара да се чувстват несигурни. Аз пък се чувствах добре. Отиваше ми нейния облик. Скрих се вътре в нея и се потопих в пурпур.
Всичко започна, когато бях на онази автобусна спирка. Стъмваше се. Просто си седях. Не чаках превозно средство, нито исках с ...

JeanGrey

Проза » Други

1.1K

Маделин

Маделин лежеше в балдахиновите завивки и превърташе песните в CD плеъра. Минаваше полунощ, а тя все още не можеше да заспи. Дали беше заради предстоящото контролно по математика, или партито у Джейк – най-популярното момче в училище, идния уикенд, никой не знаеше. Въпреки че Мади беше едно доста доб ...

Lill

Проза » Разкази

1K

Безсъница

В тази мокра нощ не зная дали ще осъмна отново. Снегът сякаш вали в душата ми - направо.
Плаче ми се отдавна и все проронвам по една непресъхваща сълза... Повече не смея...
Всъщност може би ми се иска да се веселя като останалите, но нещо не се получава.
Не, не че чувството ми за хумор ми се изплъзв ...

Аквалия

Проза » Други

1.2K

Продължение от книгата

Край тях заскърца каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Вин ...

mari45

Проза » Повести и романи

827

От другата страна

От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разли ...

pavli

Проза » Други

1.7K 6

Да доживееш до неделя

- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързел ...

Romanov

Проза » Разкази

1.6K 5

Просто една мисия - 3 глава (Наруто фенфик)

Трета глава
Готови за път Кота и Наруто стояха и пиеха чай със закуската. С идването на сутрешната порция храна се разбра, че работата на Кота е да ходи по градовете и да продава билки и чайове. Чаят беше един от неговите и определено бе със странен вкус - тръпчив и леко горчив на момент, но някак с ...

shmatity

Проза » Фантастика и фентъзи

1.9K

Докога да чакам?

Замислих се - чакам от... 3 месеца. Всъщност, от много по-отдавна, но ако си призная, че това отдавна е... година и половина... ще се сдухам съвсем. Така че няма да си признавам...
И така - чакам.
Какво, кого?
Нещо да се случи.
Преди време чакането придоби конкретен образ... ...

ron4o

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 3

Подаръкът

Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото ноще ...

marin4

Проза » Хумористична

1.7K 3

За 10 дни

Ден първи: Самота
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...

dragonfly-elf

Проза » Други

1.3K 2

Ти си ми сълзата...

Ти си ми сълзата... Има такава песен на Тони и Найден. „Ако сълза си в очите ми гореща, аз няма да заплача в нощта, за да не те загубя...” Ти си ми сълзата, ти си моят грях... Боже, колко съм грешна! Не знам дали изобщо могат да се простят тези грехове... Но този, последният грях, бих го повторила о ...

pernicious

Проза

1.4K 3

Христос и петият печат

“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...

WIK

Проза » Други

1.2K 1

Умната девойка

Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж прин ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2.7K 3

Подходи за свалка

Ако вече сте на възраст... Ако вече всичките ви приятелите са разведени или са обикновени квартални пройдохи... Ако вечер се прибирате сам в своята бърлога, а сутрин единствената ви дилема е дали да си лъснете обувките с пердето или с котката, време е да се замислите защо се получава така! Вероятно ...

micon

Проза » Хумористична

1.5K 5

18+ Така правят хората...

Беше към девет вечерта. Стоях на терасата пред стаята си, удобно облегнат на перилата и се наслаждавах на шарения поток от хора и коли седем етажа под мен.
Курортната улица блестеше с реклами и неонови светлини, извивайки се като пъстра змия между хотелите. Беше време за купон, а на мен не ми се изл ...

micon

Проза » Хумористична

1.5K 9

Сън

Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...

avalon777

Проза » Други

1.2K

Силата на бурята

Опитах се да разкажа една история.
Силата на бурята
Вятърът идваше на талази и вълнението на морето подмяташе малкия кораб. Той жално прискърцваше и се накланяше ту на едната си, ту на другата си страна. Морската стихия се опитваше да погълне корабчето, което не бе успяло да стигне брега навреме, въ ...

странница

Проза » Разкази

1.6K 15

Криминале

Откъде беше дошло, не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери, нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам, ще станеш следотърсач - му говореше момчето, а кученцето само помахваше с опашка. Митко се гри ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

998

Проза и разкази от съвременни български писатели

Червеният сутиен

Градска трагедия 1

За мечтите

Матине в изтрезвителното - 1

18+ Ей, сети се най-после

Бизнес

Живи роботи

Рождеството на Помазаника – едничката истинска приказка

Всяка круша си има опашка I част

Насън и наяве

Папагалът

Земеделец и синовете му

из "Приказки от Никъде"

Още малко... остани...

* * *

Спомени

Работникът от перона

Добротата не се заплаща с пари

Криминал - 2-ра част

Как се става началник

Татко!

Изходът или възхвала на Златния храм - VII. (роман)

Цигулка

Маделин

Безсъница

Продължение от книгата

От другата страна

Да доживееш до неделя

Просто една мисия - 3 глава (Наруто фенфик)

Докога да чакам?

Подаръкът

За 10 дни

Ти си ми сълзата...

Христос и петият печат

Умната девойка

Подходи за свалка

18+ Така правят хората...

Сън

Силата на бурята

Криминале

Опашка