39 778 резултата
Събудих се бодра и с празнично настроение. Помъчих се да си спомня съня, който ми донесе тази енергия, но после се отказах. Стъкнах се като за представление и се спуснах по асансьора. На входа комшията от горния етаж ми направи комплимент, че приличам на ученичка. Това ми вдъхна още "кураж" и с възм ...
  981 
На пръв поглед двайсетачката изглеждаше съвсем наред. Но не беше. Банкнотата бе фалшива и това стана ясно забележимо, когато Ванко тенекеджията взе друга двайсетачка в лявата ръка. Ментето бе с по-тънка хартия, при сравнението между двете изглеждаше като изпрана.
Иначе си имаше всичко – и блестящата ...
  905 
Един непораснал романтик (7)
Жена ми току-що се е върнала от работа, а аз трябва да тръгвам за нощна смяна.
- Уговорил съм се с един колега, ако смяната е спокойна, утре сутринта да му оправя компютъра. Дреболия е, няма да се бавя много.
Може би така съм свикнал жена си, но ако се прибера по-късно о ...
  717 
Увод
Следобедът се претапяше в здрач.
Прохладният Април беше разтворил крилете си от снежнобели облаци над земята и я пазеше от жаркия език на слънцето. Джуди Спринг, красива жена малко над трийсетте, седеше с кръстосани крака на белите стълби пред малката къща, а необичайно топлият вятър откъм море ...
  697 
В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам ...
  824 
Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...
  1274 
Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...
  648 
В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...
  632 
На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те ...
  1629 
СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърл ...
  477 
Докоснах очите ти в здрача и простенах от жажда!
Докоснах ръцете ти в тъмното
и сякаш знаех, че повече никога няма да стигна до тях…
КАКВО Е ЛЮБОВТА?!
- Какво е Любовта? ...
  2612 
КЪРВАВА РАЗХОДКА 15.06.2009
Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си козина. От ...
  1310 
... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...
  1514 
(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...
  692 
Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...
  1620  57 
Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...
  555 
Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...
  1467  23 
КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...
  1583  22 
Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...
  2083  22 
Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...
  766 
(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...
  702 
Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...
  975 
Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...
  805 
Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...
  837 
В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...
  1287 
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...
  1470  23 
Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си ...
  838  16 
КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.
  3124  17 
Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...
  1449  10 
Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...
  1003 
АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...
  686 
Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...
  1214  14 
Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...
  812 
Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...
  564 
Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...
  1208 
ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...
  1053 
ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...
  1249 
Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...
  828 
Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...
  775 
Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...
  1303 
Предложения
: ??:??