Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

'Cause I Fell On Black Days

‘Cause I Fell On Black Days.
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми ...

Silently*Broken

Проза » Други

1.4K 3

За свободата

Винаги съм искала да напиша нещо запомнящо се и влияещо. Идеите винаги се появяват преди да заспя, но, разбира се, на сутринта вече съм забравила всичко и стоя втренчена пред празния лист, преосмисляща стари фрази, драскаща безсмислици, триеща... Искала съм и да пресъздам на лента това, което виждам ...

holypotatoes

Проза » Други

832

Изходът или възхвала на Златния храм - V (роман)

Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми с ...

valesion

Проза

1.1K 1

%%%( така и не се научих да разказвам истории… с край)

Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...

V_a_n_q

Проза

1.1K 3

Нереално

Искам да имам необикновена дарба. Искам да съм дарена от Господ с една дарба, дарбата да усещам какво и кой ще ми донесе болка, за да го избягвам. Така поне за мен няма да мисли после как да ме утешава и спасява. Звучи ли богохулно?! Не, не мисля. Че какво толкова искам, пари ли, власт ли, имоти?! Н ...

pepsi1975

Проза

809

Без право на обжалване

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...

Nedostypna

Проза » Други

1.5K 2

Аз те Виждам.

Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.1K

Мартенички

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят отм ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

Не мога

Не, не мога да се изразя... Мълча... думите са заробени в гърлото ми... не, не мога да се изразя!
Може би съм прокълната да бъда няма, а може би аз да не разбирам посланието на този свят. Езикът ми не е достатъчен, за да изразя чувствата си, за да изригна вулкана в себе си - не съм намерила подходящ ...

kameron

Проза

1.6K 1 1

Гот ли е, или не е гот...

Експеримент
По „Форест Гъмп”
Като стане човек на неизвестен брой години, започват да му оредяват щорите… Забелязах го отдавна, но се правех на заета… в кошарата…
Щото от скоро изучавам една материя… за идиотите…
Хм… Хич не било гот да си идиот… Това не го казвам аз, това го е казал Форест. Много се ...

Ена

Проза » Хумористична

1.7K 19

Диалози

ДИАЛОЗИ
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

1.3K 2

Дяволско момиче

Не мога…
Не издържам…
Омръзна ми…
Отричам се от любовта -
само разочарования ми донесе. ...

Pepsi_pz

Проза » Други

1.5K 3

Заедно

Как ми се иска само да можех поне още веднъж да изляза под дъжда, да го усетя по лицето си, косата ми да се залепи за него. Щях да се завъртя с поглед, насочен към небето и да виждам как капките падат. Щяха да се разбиват на лицето ми, а аз да се усмихвам, а там отстрани ти ще ме гледаш. Щеше да си ...

f_soul

Проза » Други

1.2K 1

Моята пустиня

Бродех из пустинята на ежедневието и дълго се взирах в далечината. Миражи лъжовни се появяваха за кратко и бързо се стапяха като изпаряващи се капки вода. Тогава те срещнах. В ден най-обикновен. И в миг попаднах в оазис. Погледнах те и потънах в дълбокия извор на очите ти. Усмивката ти скри жарките ...

Pati

Проза » Други

1.2K 1

Сънувай ми Утопия и тишината на гората

1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 3

Ще те накарам да се мразиш...

... да лазиш в краката ми, с език да ближеш стъпките ми, да мразиш и ръцете си дори. Ще крещиш какво ти сторих и защо ти го причиних. Не да молиш да остана, а да искаш да ме приковеш за китките и да ме зазидаш в стените. Ще ме призоваваш за поредно да разбия живота ти и да събираш пак отломките живо ...

pepsi1975

Проза

964 2

Празна стая

Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...

Tifaret

Проза » Разкази

1.3K 1

Продължение от книгата

Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сут ...

mari45

Проза » Повести и романи

900

За нищото и нещото в нас

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...

RudiRaikov

Проза » Разкази

1.7K

Късметът

Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.
- Колкото са, толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

926 2

Битката

БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...

wishpin

Проза » Разкази

1.1K 1

Ледени цветя

Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да з ...

Mytag

Проза

1.9K 1

Приспивна песен

1 сутринта е.
Времето, когато мозъкът ти спи, независимо дали ти го искаш или не. Моментът, в който нормалните хора ще се облегнат в леглото със задоволителното чувство на изчерпаност... стига толкова за този ден.
Хубаво е в такъв случай, че аз не се причислявам при тях
О, и моят мозък не работи, не ...

Banath

Проза » Други

1.4K 2

Егоистично

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.
Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.
Да щракна с пръст и времето да спре.
Макар и за миг, но исках да чуеш к ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1

Егоубийство

Ти познаваш света, убеден си в това.
Видял всичко, вече можеш да критикуваш -- говориш за петролната война в Ирак, пострадалите в Хаити. Политиката е твоя стара познайница, с нея си пиеш кафето сутрин и си пушиш цигарата вечер. Ако си пък по-скромен, се задоволяваш само с презрителен сарказъм за дух ...

Banath

Проза » Други

1.2K

Младежко

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

Tifaret

Проза » Разкази

1.2K 1

Просто изповед на едно сърце

„В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил, ти ли си това?!” Сърцето ти... Само твоето сърце ми е необходимо. Да го чувам как бие и да ти напомня, че все още си жив и има човек, който мисли за теб. Не си му безразличен. Въпреки че ти нарани неговото и то сега бие твърде глухо под пласт ...

pepsi1975

Проза

1K 1

Неразбиране

Стоя сама в мрака. Изпаднала в безметежност. Иска ми се да потъна в небитието, в забравата. Иска ми се този миг на блаженство да продължи завинаги, но не може в този свят не може. Споменът се загубва, когато колата ме опръсква и отново се връщам в калта. Чувствам се зле, замаяна, полумъртва. Призляв ...

Fade-Bloom

Проза » Други

936 1

Да се омъжиш за милионер. Надето. Първа част.

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...

irendavidoff

Проза » Разкази

3.1K 4

Царят, сиромахът и бялата сова - II

- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...

azura_luna

Проза

1.6K 36

Историята на розата

Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...

girasol

Проза » Разкази

888 4

Ренета - Част втора - продължение

Ножът се заби в кръглата и гладка стена на динята, която изпращя и се разтвори на две равни части. Сокът потече върху скованата дървена маса, постлана с вестник, на който имаше пресен, току-що разчупен типов хляб и бяло саламурено сирене. Последната вечер бяха останали край фургона, десетината дни и ...

lubara

Проза » Повести и романи

988 2

Защото другите ме карат да халюцинирам

Уморени от себе си души... Навсякъде. Личи им по лицата. Увехнали. Търсят нещо, но никога не го намират. Защото не познават себе си. Изгубени са по рождение. Отегчени са до смърт. Лутат се като свободни електрони в пространството на слепите луни. Загубили са пътя към дома си, защото там не са живели ...

pepsi1975

Проза » Други

844

Цигарата на перваза на прозореца

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...

eX_girl

Проза » Разкази

1.5K 3

Царят, сиромахът и бялата сова - I

Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...

azura_luna

Проза » Приказки и произведения за деца

2.3K 21

Цветно стъкло

ЦВЕТНО СТЪКЛО
В тишината на храма.
Подвити колене.
В очакване на службата.
Когато идеалисти със схванати ...

Beautiful-DeAtH

Проза » Други

1.2K 1

Братята и кучето

Една до друга били къщите на двама братя. Едната голяма и хубава, а другата - малка и схлупена. Единият брат бил богат, а другият - беден.
Един ден по пътя минал старец. Вървял бавно, бавно. Бил изморен и гладен. До него едва-едва се мъкнело куче. Богатия брат седял пред къщата си. Спрял се старецът ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 1

18+ Откровение в нета

„Пенке, аз съм с боцнато самочувствие, откакто съм в София.
Баси – от три години съм без живот! Марките с ликовете на известни наши фолк певици ги облизвам по няколко пъти и от двете страни.
Пенке, не съм хубав, но собствената ми хубост не ме вълнува. Живея в хармония с даденостите си. Както и с про ...

micon

Проза » Хумористична

1.4K 3

Дамата от запад

От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...

nofi

Проза » Разкази

1.2K 1

Задънена улица

Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем накъде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното. ...

Nedostypna

Проза » Други

1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

'Cause I Fell On Black Days

За свободата

Изходът или възхвала на Златния храм - V (роман)

%%%( така и не се научих да разказвам истории… с край)

Нереално

Без право на обжалване

Аз те Виждам.

Мартенички

Не мога

Гот ли е, или не е гот...

Диалози

Дяволско момиче

Заедно

Моята пустиня

Сънувай ми Утопия и тишината на гората

Ще те накарам да се мразиш...

Празна стая

Продължение от книгата

За нищото и нещото в нас

Късметът

Битката

Ледени цветя

Приспивна песен

Егоистично

Егоубийство

Младежко

Просто изповед на едно сърце

Неразбиране

Да се омъжиш за милионер. Надето. Първа част.

Царят, сиромахът и бялата сова - II

Историята на розата

Ренета - Част втора - продължение

Защото другите ме карат да халюцинирам

Цигарата на перваза на прозореца

Царят, сиромахът и бялата сова - I

Цветно стъкло

Братята и кучето

18+ Откровение в нета

Дамата от запад

Задънена улица

Опашка