39 849 резултата
Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
1286
3
На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
1278
22
Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...
1344
4
МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
821
1
За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
1160
26
Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...
742
СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...
1119
2
Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
1151
3
Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...
628
1
Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
941
Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...
1649
49
Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
1017
3
Две разбити сърца
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...
Беше най-топлият ден от доста време насам, а Слънцето сякаш ни приветстваше и галеше с нежните си лъчи.
- Време е да си вървя. - прошепнах аз.
- Добре.
Но помислих, че не ме е чул. ...
567
- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на м ...
514
1
ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...
559
Сънувах, че се раждам
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
Сънувах, че се раждам. Болеше. Беше тъмно, влажно и непознато. Страхувах се. Исках да се върна обратно - при невидимия глас, който пее; при светлината, която обгръща с любов; при цялото. Не исках да бъда звук, след като съм била песен. Не исках да бъда искра, след като съм била ...
1013
10
657
7
Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената ...
1095
25
Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
1646
50
Има ли по-хубав начин да умреш?
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...
Мисълта се прокрадна бързо, пляскайки с опашка по мокрия пясък и издъхна някъде между солените камъни и покритите с водорасли раковини.
Нямаше и тя отлично го знаеше... По-добре от всеки друг на света, а и във всички останали, които сигурно съществуваха.
Нямаше и няма ...
694
1
BRAMASOLE е любимата ми дума. Когато я възприех като част от моя вътрешен свят, озадачих повечето, които ме познават отблизо. Същите, които съм допуснала в сърцето и дните си.
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...
BRAMASOLE означава слънчоглед, преведено от италиански. На мен обаче ми звучи като бъдеще. Красиво. Защото всички се надявам ...
711
2
На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
872
6
Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...
634
Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...
766
5
Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...
557
1
Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
794
1
Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
1040
Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят ...
2226
13
(по народни вярвания)
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...
Слънцето се събуди и усети лека болка. Днес Еньо, малкият немирник, наметна кожуха, видя къде трябваше да го кърпи и се хвана за работа. Той направи това, за да подскаже на Слънцето, че първите стъпки към зимата са направени. А какво е зимата за слънцето? Нима не знаеш? Това е ...
805
21
Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
543
1
Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...
1521
4
... лежах наобратно в леглото, с глава под прозореца... и гледах как капките дъжд падат върху него в опита си да ме докоснат, а след това се отмиват по наклона, разпръсквайки се в неуспеха си. Бях спокоен да чувам звука на своята защитеност. Как те не могат да ме достигнат през прозрачната преграда. ...
1046
3
Изпаднал съм в едно сладко настроение, заради предстоящия отпуск /контрактът ми се стори дългичък - 6 месеца/ и моля - не ми придиряйте, ако съм се разкиснал (по скоро съм разсъхнат, катоо...), спомняйки си (пиша бързо, но е вярно).
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (тр ...
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (тр ...
1376
5
ТВОЕТО ЛЕКАРСТВО
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...
Често ме питат с какви молитви се моля; с какво лекувам това или онова, или кога как биха могли да постъпят; или пък как да тълкуват съня си…
Аз нямам право да казвам на кого как да постъпи, и още повече как да живее.
Например, отиваш при лекаря, казваш какво ти е и очакваш отговор. ...
529
1
Безсилен
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, ...
Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита, бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, ...
636
1
Защо ми е любов, ако няма на кого да я отдам!?
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите ...
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите ...
1233
5
Днес просто ще седна и ще размишлявам... за няколко неща които някак си ме накараха да се замисля какво правя, какъв човек съм, защо не съм по-добър и защо някак си съм малко по-встрани от стереотипа, наречен нормален съвременен човек.
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение ...
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение ...
816
3
Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към черното небе без звезди. Студът хапеше бледата й кожа като сърдит люб ...
861
Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...
742
1
Тази сутрин Том се събуди доста по-рано от обичайния час, в който се измъкваше от леглото. Протегна се сънено, загледан в потъмнелия таван и отметна завивките. Веднъж отишъл си, сънят нямаше да се завърне повече, а и Том не обичаше да се излежава до късно. По някакъв начин това му напомняше за утрат ...
965
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
