39 879 резултата
Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в ...
  842  10 
Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...
  667 
Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...
  1026 
- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...
  676 
Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...
  1616  11 
Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...
  727 
Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...
  770 
Някъде много далече... толкова далече, че никой не знаел как се стига до там, а този, който стигал, забравял откъде е тръгнал, там имало една омагьосана гора. Всъщност, гората не била омагьосана, в нея живеели наколко вещици, самите те се били омагьосали, но магиите им били толкова силни, че плъзнал ...
  1115  12 
Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...
  816 
А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...
  904 
Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...
  823 
Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...
  1434  47 
Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...
  751 
Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
  1133  18 
Глава VI
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...
  1176 
- Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищ ...
  1963  27 
Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...
  1020 
Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...
  1169  13 
"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...
  541 
И така, мили деца, след като дядо Фикри не успява да получи инфаркт заради инфантилните си внуци, днес е доста по-добре здравословно след успеха на Инджи с новата колекция, даже, мисля, беше леко накъркан, но това сценаристите умишлено пропускат, поради факта, че той е главна патриархална фигура, на ...
  1918 
Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...
  584 
Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и ...
  653 
- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...
  487 
Един ден (запечатан в ума ми чисто и ясно) ти ме попита: " Искаш ли ме? Желаеш ли ме? "
- "Искам те!" казах аз... Не казах, а написах.
Бавно, с бучка, заседнала в гърлото, пишех го...
Очаквах реакция! Очаквах изблик на чувства!
Не знаех какви. Дали гняв, страст, отхвърляне... Не знаех, но исках го! ...
  1004 
Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...
  1030 
- Ерик обещай да си тук завинаги! – гласът на Брина влиза, а тя се мотае из отвъд-Стаята. Ерик, с търпението, присъщо на някой, готов ей сега да избухне, я изчаква да влезе при него. И избухва.
- Какво?!?
- Е, не се сърди! – тя го потупва по рамото. Сяда до него на пода. – Поне във вечерите, когато ...
  782 
Дъждът е спасение за слепците.
Дъждът е спасение за обичащите.
Дъждът е спасиние за страдащите.
Дъждът е спасение за всички, които искат да скрият тъгата.
  903 
Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...
  856  10 
Животът дава и взема изключително много... Дава най-много на тези, които могат да си поискат... и взема най-много от тези, които не знаят как да опазят това, което имат... Всеки сам преценява дали си заслужава да даде нещо, за да получи друго... Всеки сам знае за себе си от какво има нужда... Аз пре ...
  1494 
Дани обикаляше любимата си книжарница и разсеяно си играеше с косата, увивайки кичурите около пръста си. С другата ръка плъзгаше пръст по гръбчетата на книгите, а от време на време изваждаше някоя, прочиташе написаното на гърба й и отново я връщаше на мястото й. Четенето бе голямата й слабост, но ви ...
  1010 
Внимание! Диалогът съдържа нецензурни изрази и референции, използвани единствено с художествена цел. Умолявам потребителите под 18г. да не четат този текст. Благодаря!
ГАРДЕРОБЪТ Е ДОСТАВЕН
(Teaser* към фентъзи-роман)
Когато Трикстерът спря да говори, над Студентски град се спускаше топла юнска вече ...
  771 
СПОДЕЛЕН СЪН
Ти лежиш върху легло, застлано със зелен сатен. В очите ти съзирам желание и свян. Сядам до теб, галя бузата ти с ръка, навеждам се. Ти очакваш устните ни да се докоснат. Докосвам нежно бузата ти с устни, целувам ушенцето ти, после нежно го хапя. Ти отмяташ глава назад, аз целувам шията ...
  2416 
Когато погледна в очите ти, виждам човека, който искам да бъда. Виждам мечтите си. И знам, че те ще се сбъднат, стига ти да си до мен.
Правих много грешки, зная. Наранявал съм те много пъти, зная. И някой ден ти ще си тръгнеш от мен... Без да кажеш сбогом. Просто ще събереш късчетата от разбитото си ...
  826 
Моята изповед
Капка по капка всичко тече. Но всяка капка си е сама за себе си. Изглеждат еднакви, но не са. Те са отражение на всичко около нас, пречупено през водата. Капката се опитва да избяга от свърталището на живота. Когато е на път да постигне целта си, тя изчезва, разбива се. Влива се в кръг ...
  646 
Мая се срещна с Пепо отново. Тя знаеше, че това е поредната авантюра. Но й харесваше. Скоро не беше правила секс и не я интересуваше, че тези отношения нямаха бъдеще. Да, беше й неприятно, че преди да се видят или след това той прегръщаше Мила, но реши, че е време да порасне и да приеме, че животът ...
  904 
Втора част - предпоследна
- Тъкмо подходящ момент, запознайте се.
- Симеон, много ми е приятно. Хайде, любов моя, вече нямам търпение.
Дори не чу името ми. Прегърна нежно Юлето и я целуна.
- Божествена си, съкровище! ...
  1394 
- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
  484 
Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
  805 
Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...
  653 
Три трилъчки за хората от ФИА под Бърньовия небосвод
и седем за апелативния им съд в двореца им от камък,
да вземат девет макларънистите със краткия живот,
един - за Сивия владетел с трон от сив пушек
в страната му Рондор, където тегне сивота. ...
  656 
Предложения
: ??:??