Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Времето помежду ни

Въздухът е изсушен от отиващата си зима. Мъглата, която ни сковаваше и навяваше хлад, си отиде. Изгря слънце. Отнякъде се чува мелодия. Весела и жизнена. Знам, че те има. Някъде си. Нещо мислиш, правиш, върховете на пръстите докосват онова, което е около теб, навярно забравили вече за мен...
Поглежд ...
ditaer (Диана Трифонова)
ditaer
Проза
1.6K

Гости, гости, все прости

- Мамо, защо не поканим някой да ни дойде на гости?
- Мамо, защо нямаш приятелка, с която да си ходите на гости?
- Мамо, не ти ли се играе, ама как така, наистина ли не ти се играе? – спомням си, че такива въпроси задавах на мама, когато бях на шест годинки. Обикновено тя беше винаги в кухнята, наве ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Хумористична
1.4K 13

Кръвта

Оставащото време споделих, зад моите стихове се скрих,
но така и болката не промених.
Тя растеше, растеше и растеше.
Докато един ден не размъти мозъка ми.
Разби на парчета психиката - разума ми. ...
mikebelan (Андрей Иванов)
mikebelan
Проза » Други
1.3K 1

Ще избягам от себе си...

Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Проза » Разкази
1.5K

Просто една мисия - глава 2 (Наруто фенфик)

Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да на ...
shmatity (София)
shmatity
Проза
1.3K

Просякът

ПРОСЯКЪТ
Утринната служба в катедралата свърши. Храмът се изпразни и просещите отвън, поеха към подлеза - там потока от хора беше по-голям.
Симо понечи да тръгне, но се отказа. Загледа се в минаващите. Знаеше кой ще подхвърли монета в движение, кой ще се бръкне по-дълбоко, заглушавайки угризения на ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
2.6K 22

"неРомантично"

"неРомантично"
Забравих някъде романтиката си… Там зад ъгъла, в задънената улица, която приема такива като мен, които подаряват празнотата си на вятъра… А може би нарочно я оставих да си тръгне?…
Тъжно е, когато се опитваш да направиш някого щастлив, а той не вижда това. Тъжно е, когато даваш любов, ...
Marmarliiska_10 (Пътешественик)
Marmarliiska_10
Проза » Разкази
1.1K 1 2

Милосърдие

Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Разкази
818 2

На преглед при Пси Хи Атър

- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
747

Куцото магаре

Баща имал трима сина. Разболял се. Извикал синовете си и им поделил всичко, което имал. На най-големия дал къщата. На средния - градината, а на най-малкия - куцото магаре. Малко след това умрял. Натъжил се най-малкият син. Отишъл при магарето, погалил го и му казал:
- Само теб си имам сега. Да тръгн ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
2.5K 1

Любовница

Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!? Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!? Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш вр ...
Nedostypna (Александра Дилянова)
Nedostypna
Проза » Други
1.8K 2

Продължение от книгата

- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голя ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романи
914

Сънища

Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...
delindacatharsis (Делинда Х)
delindacatharsis
Проза » Разкази
776

Рожден ден

В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Е ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Писма
1.8K 5

Желание или заблуда?

Странно беше как зарязвах абсолютно всичко, за да седна да пиша. За мен изливането на чувства и мисли върху лист хартия или монитора на компютъра беше като наркотик. Нуждата, която изпитвах по отношение на творенето в писмена форма, си беше направо маниакално. Вярвах, че по този начин, някак си запъ ...
ellina (Лекса Джорджис)
ellina
Проза
1.2K 1

Криминал - 1ва част

Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложе ...
nofi (Нона)
nofi
Проза » Повести и романи
1.5K 2

Разговор с паралелното ми Аз

- Хей, ти, защо висиш надолу с главата от небето?
- Аз ли... А ти защо си нагоре с краката, към земята?
- Да... така е. А при теб от земята растат ли дървета?
- Не. При мен от дърветата се разраства земя.
- А при теб от морето излизат ли скали? ...
Neon (Ол)
Neon
Проза » Други
1.3K 1 9

"Мъдростите" на Ender

Това не са велики мисли на още по-велики хора. Това са моите истини за живота, родени в пътя, който съм изминал досега. Някой от вас ще се съгласят с мен, а други не. Не ги приемайте буквално, а ги пречупете през призмата на вашия поглед и бъдете себе си, защото ако не го направите, рискувате да се ...
ender9631 (Йордан Малинов)
ender9631
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 1

Свърталище на любовта

Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...
nininkata (Нина Димитрова)
nininkata
Проза » Разкази
706

Дарбата

Всеки ден край царския дворец минавали просяци. Потропвали на портите и ако там наблизо бил принцът, получавали от него храна и някоя паричка. Но ако го нямало там, стражите бързали да ги прогонят. Така и този ден на вратата почукала старица. Окъсана и гладна била. Виждало се, че е много бедна. Прин ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
1K 1

Писмо до един Човек

„Здравей! Няма да те питам как си, защото ще ме излъжеш, че си добре, знам това. Отдавна не сме разговаряли. Защо ли?! Аз все обвинявам обстоятелствата, сега пак те са виновни, знам го... Знаеш ли, никога не съм ти казвала кога започна всичко за мен. Просто някак си не стана дума за това. Но понеже ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза » Писма
1.2K 1

Бонус сцена

- Но! - недоволно изръмжа Гар Ван.
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
715

Как?

Колкото и да ме обичаш, животът ще излиза през нас с всеки дъх. Колкото и да ме обичаш, светът ще пали свещ след всеки наш сърдечен пулс. Колкото и да ме обичаш, толкова по-близо ще сме до раздяла... толкова по-близо ще сме до пръстта между ръцете на нашите деца, улесняващи прехода ни - телесен живо ...
AREOLA (Ареола)
AREOLA
Проза » Други
1.3K 1

Един фантастичен ден на един фантастичен интернет работник

Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мре ...
Shade (Мими)
Shade
Проза » Други
1.2K 1

Една "истинска" сюрреалистична история

Една "истинска" сюрреалистична история
Една сутрин се събудих и гледам - няма ме!! Станах изведнъж и започнах да се оглеждам. Къде съм, по дяволите? Погледнах под леглото, в някой гардероб. Нямаше ме никъде! Прерових цялата стая, но никаква следа. Излязох в коридора и започнах трескаво да проверявам ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Хумористична
1.1K 2

18+ Да се омъжиш за милионер. Надето от Чикаго. Втора част.

Надето от Чикаго
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...
irendavidoff (Ирен Давидофф)
irendavidoff
Проза » Разкази
3.6K 3

Такситата винаги идват

"Ако таксито не дойде... ще остана цяла нощ!"
За съжаление в днешно време такситата винаги идват... особено тези, които си поръчал, а съвсем - тези, които те подсещат, че са вече долу... Точно за това Той го казваше всеки път. Мислеше, че това е НАШАТА малка шегичка. Мислеше, че е смешно. И аз се см ...
Галина_г (Галина)
Галина_г
Проза » Други
1K 2

Приятели

Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...
MilenaMila (Милена Гошева)
MilenaMila
Проза » Разкази
2.1K 1

Неконструктивна критика

Хубаво е човек да се разтоварва и да си споделя, обаче нека бъдем честни, на кой му се четат банални мелодрами, напудрени и издокарани като малолетни пред входа на нощна дискотека? Или може би сме искрени фенове на гениални любовни рими и символика от рода на „моето сърце – твоето дупе” и тем подобн ...
Aqua- (Пр Най)
Aqua-
Проза » Хумористична
1.4K 7

Изходът или възхвала на Златния храм - VI. (роман)

8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...
valesion (Валесион Валесион)
valesion
Проза » Повести и романи
1.1K 2

Моментно откровение...

Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз ...
childofdarkness (Анонимна)
childofdarkness
Проза » Други
1.8K

Оптимистично

Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Хумористична
2.1K 19

Просто една история...

Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...
HeartOfTheWolf (Лили Въчева)
HeartOfTheWolf
Проза » Други
1.1K

Ивон

ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...
Аквалия (Лилия Ресенска)
Аквалия
Проза » Разкази
1.3K 1

Баба Марта и момичетата

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чи ...
HariMarSui (Харита Колева)
HariMarSui
Проза » Приказки и произведения за деца
2K

Предложение от една никаквица

Лежим един до друг в нощта, телата ни нервни и напрегнати се докосват като две оголени жици. Има опасност от късо съединение... Притворил си очи, но знам, че не спиш. Виждам как под клепачите ти се процеждат болката и обидата, подобно на тъжната лунна светлина, процеждаща се от счупеното прозорче. Н ...
ViEh (Вилия Оуенс)
ViEh
Проза
1.4K 5

Щур, по-щур и наш Хари

Прибирам се от работа и тичам по задачки. Първо да платя парното, докато не съм похарчила парите. Всички други сметки са ми на разплаквателната сметка, а парното го махнах, когато се разбра за Вальо, че пълнел банковата си...да не задълбавам, че се нервирам. Бях първа в плащанията, ама заради него с ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
1.4K 16

Едно специално цвете

В повечето училища зимата царува скуката, а през пролетта всичко цъфва и става по-весело и хубаво, по-цветно. Но не и в училището, където уча. Там не цъфтят цветя от години. По-хубаво е есента, когато листата на дърветата покапват като оранжево-жълт килим по плочника и когато кестеновите черупки изп ...
The-chemical-witch (Тара)
The-chemical-witch
Проза
989 3