Проза и разкази от съвременни български писатели
Един ден от живота на балканджията
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XIV. (роман)
Малко чудо
Няма нищо вечно
Направих справки ...
Философ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...
Кражбата
Свети Георги (Книга 4, Любов)
Две черни очи
Георги знаеше какво да прави, знаеше къде да отиде, въпросът беше дали наистина го иска. Поне на едно нещо го бяха научили петте години в тези среди и това нещо беше да играе мръсно. Така изигра картите си срещу смъртния си враг, Ицо Добермана, когото застреля в главата. Сега седеше ...
Все още няма!
Кратко описание
Моята история з ...
Две откровения за осми март
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...
Очакване
Другата мелодия
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...
Надежда
Търся надежда... намирам я, а после лесно я губя.
Същото се случи с щастието и любовта...
Това ли ме чака... един живот, изпълнен с тъга...
НЕ! Аз видях много от този мрачен живот! ...
Последни думи
Когато тръгвам, недей плачи! Кажи просто – бъди щастлив, но сега си върви. И не спирай бурята, която в мен гори! Двамата с теб знаехме, че
нашият свят се крепи от невъзможните мечти. Но не плачи, знам, че съм пречка в живота ти, сякаш като бодлива тел на бойното поле, но, по дяволите, ...
Краят на проклятието (4)
ЗАДГРАНИЧНАТА БРАЗДА
В КАНАДА
Катедралата се напълни с хора. Органът огласяше залата, а влизащите сядаха на пейките за неделната литургия. Всеки удар по клавишите нанасяше удари с нож в сърцето на Иван. Той беше приклекнал на едното си коляно, а му се искаше да се хвърли по корем, да помоли за ...
Миг, белязан със спомени - животът
Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен из ...
Грамофонът
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...
Цветята
Както сега в цветарския магазин. Исках да купя букет за моята внучка. И докато се чудех какво цвете да избера, те започнаха разговора си.
Първа се о ...
Сбогом, Бабо
И ето, камбаната заби с пълна сила.
Бие за тебе, скъпа бабо...
Бие и кънти в нашите сърца...
Страх ме е, бабо, страх ме е от мен самата, че проклинам Господа всяка секунда, всеки миг... ...
Порой, а след пороя охлюви
Ти каза "да" и се усмихна тъжно.
И ето, тръгна си. А след теб се изсипа Любовен порой, а след него - охлюви. Събрах ги в една голяма кофа, похлупих ги и ги оставих до леглото ни - там, където сме прекарали толкова страстни нощи. Отидох да направя баница, за ...
Жега в Мадрид(3)
І
ДЕЛЯН
Автобусът Торехон де Ардос- Мадрид се вмъкна в тесния, извит тунел на терминала Авенида де Америка и се спря на осми сектор на втория подземен етаж. Русата, къдрокоса шофьорка отвори и двете врати и обърна младежката си, неслужебна усмивка към малобройните пътници:
— Последна спирка. ...
Краят на проклятието (3)
Елица не беше днес на работа. Събуди я петелът на комшиите. От известно време се канеше да посети дядо Иван, но все отлагаше.
„ Днес ще ида!... Те страдат като мен. Хората се отдръпнаха от тях, а дядо Иван, казват, че от леглото не е ставал след инсулта.”
Сложи сушени ябъл ...
Миг
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...
Искам да летя...
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...
Въпроси
Изходът или възхвала на Златния храм - XIII. (роман)
За двубоя
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...
Завещанието
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...
Време е за кратък разказ
“Време е за кратък разказ”, каза си тя и отиде да си вземе още една бира. Двулитрова. Междувременно установи, че ключът ù от вкъщи не е където очакваше да бъде – в десния джоб. “Изгубила ли съм го, или е другаде?”, зададе се коварната мисъл, трупаща се отгоре върху всичките ...
Никога
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
Да бъде мрак!
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...
Любовта
Докато има музика, пиене и приятели, любовта не бива да върти света
Любовта е това, което те кара да се чувстваш изоставен и нищожен. Тя е онова перфектно извинение за това, че ни боли и че нараняваме… Любовта е начинът да разбереш кои хора са истински до теб и са твои приятели… Любовта е онова нещо, което ти омръзва да търпи ...
Таис
Миячка на чинии
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от шивачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...