31940 резултата
"Благодаря ти! Без теб щях да съм загубена!"- очите й блестят, слънцето обгръща всеки косъм от прекрасните й коси. Всичко в нея блести и сякаш самата тя излъчва топлина. Топлина, към която искаш да простреш уморените си ръце и да ги сгрееш. Но нещо ги връща назад. Не посмяваш да докоснеш съвършенств ...
  820 
Лежа самотна в леглото си и мисля за нас...В съзнанието ми нахлуват редица спомени,които ме разплакват...Помня всяка ласка,всяка прегръдка,всяка целувка,а сега знам че вече няма да бъдем заедно!Ставам,поглеждам навън и виждам белия опустял парк,над който грее луната с хилядите звезди около нея.Вижда ...
  1733 
ПРИКАЗКИ ОТ СВЕТЛАТА ГОРА
КАТИНКА
Беше слънчев и спокоен ден през октомври.Пойните птички бяха отлетели на юг,но гората се огласяше от радостните песни на врабчетата и косовете,а старата сврака госпожа Сийка неодобрително мъ ...
  1377 
Levski (9:40 AM) :06.02.2006 h=
Сняг
покрива с бяла премяна
грижите и черните кахъри
и стъпваме по идеалната му снежна белота ...
  906 
Ето наи-после се сбъдна мечтата ми да бъда булка.Днес е най-щастлияият ден в живота ми и аз се чувствам,като принцеса в красивата си булченска рокля.Съпругът ми е голям чаровник и направо тръпна в очакване да се усамотим след края на тържеството и да изконсумираме брака си(за кой ли път)Обичаме се м ...
  926 
Случката се развива в големия тих океан.На дъното му имаше многобройни яйца. Едно по едно тези яйца излизаха малки рибки.Така всички постепено изчезнали. Освен едно.То останало самичко.След няколко дни от него излязло една красива малка рибка.Като погледнала за първи път, се огледала на около и видя ...
  811 
БГ пощи
Мария бе младо и красиво момиче. Гордееше се с прекрасните форми на тялото си, с леко чупливата дълга коса и небесно сините си очи, които в момента оглеждаха хоризонта за корабчета. Беше приседнала на хавлиената си кърпа на плажа и мечтаеше за своя принц...
Бяха се запознали наскоро и тя бе ...
  835 
Спомени от бъдещето
Феерия от шмугващи се в главата ми цветове, избухващи в прекрасни, дълбоки звуци ме посрещнаха веднъж след поредното ми преминаване “отвъд”.
Обляха ме вълни от любов. Почувствах се огромен. Блажено се вли ...
  828 
Защо ли, някои дни започват отвратително и завършват трагикомично?
Питам се и отговор нямам...
Знам само, че някой наблюдава и добре се забавлява!
Иначе за какво толкоз черен хумор в един най-обикновен делник?
Никога не падам от кревата като спя... или поне не си спомням. ...
  743 
Жажда за живот
Северен вятър продухва ушите ми, иде ми да зарева!
Не спирам да си повтарям: "Ще успееш, ще стигнеш до хижата!"
Вече отмалявам, ходя хаотично... но не спирам... крачка след крачка, стопявам от пътя...
Ледени висулки под носът ми висят, надигам ръка и ги свалям, за пореден път... ...
  759 
Изглежда, като реши, че не може да лети, птичката се отчайва от живота.
У.Уортън, "Пилето"
На Галя, която чете
Един ден, към 10 часа сутринта, по-големият ми брат влезе в нашата стая, а на лицето му се четеше ентусиазъм, присъщ само на децата. Докато се опитвах да осъзная причината за това, видях в ...
  988 
Среща с дете
Знаеш ли що е КАРАС? Ако си чел Вонегът, ще знаеш...
Ако не, тогава знай, че с всички хора, с които си се срещал сте от един ТАКЪВ!
Думи, думи, думи...
Какво ли разбира и усеща детето малко, незнаещо, търсещо, и ...
  689 
ЕДНА МАГИЯ
Зимен пейзаж бе обхваналa цялата страна, облаци се гонеха по небето, вятъра неуморно и страшно свиреше . Всеки се бе скрил в своето малко гнездо. Студа сковаваше даже и камъните. Потоците, които така пълни с енерг ...
  1542 
Тя вървеше по познатата пътека. Дърветата бяха покрити с пухкав сняг и за миг тя се зачуди как зимата е дошла толкова бързо. Та до вчера навън всичко тънеше в зелен разкош, а слънцето я галеше с вълшебна нежност. Мисълта отмина толкова бързо, че тя не разбра какво е породило тъгата й.
Тя вървеше към ...
  744 
Курсанти в отпуск
Беше есен. Туристите бяха избягали от студения вятър и плажовете бяха пусти. Двама приятели прикрили телата си зад полегналия плажен чадър, разговаряха за... ами, за какво могат да си говорят войниците или курсантите след първи курс, каквито бяхме ние?!? Може би за жени, мотори, ко ...
  1174 
Стоя си в един фотьойл и си мисля как ще си купя три крушки за апартамента. Сетих се за отминалия дъжд и започнах да пиша хайку на малко листче...
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта.
Охлюва се наслаждава на живота.
Това не е хайку разбира се... ...
  788 
(...но не по Джон :))
Просто си представи...
... малка къщурка, а в нея 13 китайчета...
... мама с тати под рогозката, правят четиринадесетото...
... сгушено между хълмовете селце със пушещи комини... ...
  817 
Пчелица
Летище...
Седим в очакване...
Облаците навъсено минават...
След тях остава влагата и още нещо... ...
  765 
Срещнах я преди години...
Гледаше ме като сърна, помъдряла след хилядите срещи със Съдбата.
Нарекох я Вихра и много котила отгледа тя край мен...
Винаги свободна, винаги обичана Тя, преживялата незнайно колко премеждия и винаги завръщата се...
С една дума- КУЧКА! ...
  714 
Измръзнало коте
Излизаме със синчето ми да се разходим и поиграем на воля.
Малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата.
Аз размахвам брадвата, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът реже през гърлото, но на припек се понася. ...
  821 
Утринната роса пробляскваше по нежните тревни стъбълца.
Петлите кукуригаха за пореден път, а котката на старицата безшумно се прозя срещу отражението си в стъклото на прозореца.
Ранното събуждане бе обичайно за баба Неделя. Kотката й Настася обаче, подремваше кротко на перваза докато старицата напал ...
  1156 
Пазителите на времето
- Те са първите осъзнати същества във Вселената, и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
- Какви Пазители!?! - попита Тя - Нали Времето не съществува!
- От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
- От Демоните, които ядат Времето! За тях То съ ...
  935 
Вселенското
информационно
поле се огъваше
от прииждащата
лавина... ...
  685 
Ето, че отново вървеше по същия прашен път, такъв, какъвто го беше оставил преди десет години. Къщите наоколо бяха покрити с дебел, пухкав сняг, а над неговата се виеха грозни гарги, които не вещаеха нищо добро. Застана на прага и се загледа в необичайно красивия коледен венец на вратата. Всички про ...
  867 
Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...
  958 
-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...
  863  10 
Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там
имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на
природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели
моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това. ...
  892 
Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не ...
  1370 
Levski (10:08 AM) :
Тнкс
Levski (10:08 AM) :
До колко страници?
Bogdanov (10:08 AM) : ...
  1037 
Някога, някога, някога
преди няколко лета,
живеели две влюбени сърца!!!
Любовта за тях била песен,
а животът- лесен. ...
  1441 
Тези луди 18
Мозъкът има една много полезна функция – да забравя. Но защо забравяме само дребните неща? Ще ми се да забравя това, което направих на Бъдни вечер миналата година.
Моето семейство отбелязва този празник по особе ...
  872 
Един дух..или един ангел
Още един ден..още един миг без него...още една моя проронена сълза ..
сърцето ми от болка се разкъсва .. и тъга потича вместо кръв
все още той ми е във сърцето , но дори мъка да се лее той ще бъде там ...
все още той ми е в мислите .. виждам образа му засиял от златни лъчи.в ...
  999 
Няколко идейно обединени разказа, част от които вече са били разпокъсано
публикувани в сайта НАЧАЛОТО Всъщност всичко започна някъде към средата на
лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където
прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, ...
  1178 
Посветено на една депресирана
Много й е удобничко и уютно там, където е. Има си хубава къщурка, малко позацапанка, ама нейна си. Харесва професията си, работи много, до припадък. Всъщност, запушва течове. Но тамън се справи с един и хоп – от най-неочаквано място шурват едни канални, гъсти, лепкави и ...
  706 
Като са заизлизали, как, как да ги спра, не е възможно, макар да си ги обичам като дечица, едни такива продълговатички, гладички, люспести, с бързи езичета, ама хем ми трябват, хем не баш, щото ми объркват чревната флора и ме гони ту запек, ту разстройство, а на това докторите му викат синдром на ра ...
  842 
  912 
Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той ...
  1490 
13 Декември ‘05
Спомням си разни моменти... поддържат сърцето ми в правилен ритъм. Осъзнавам колко съм слаб пред тях. Изчезват всеки ден, като сутрешна роса, осветена от бодрото слънце.
Толкова е трудно да преиграеш пред себе си. Всяка сутрин е една и съща. Мисля се за млад, аз съм 1/5 столетник. Да ...
  681 
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свобода ...
  924  16 
"Шумът на тишината"
"Носталгична тишина,тя носи мисира на откъснати цветя....." Дони
Пак тези пламъци.Имам чувството,че на огънят не му е стигнало да изгори фасадата ми,а сега прониква и във вътрешността ми.Вече усещам как кладата обгръща сърцето ми сякаш искайки да премахне и последните ми сладки с ...
  866 
Предложения