Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Завинаги твоя...

Отвори с мъка очи. Някаква силна светлина го заслепи. Миришеше на нещо умряло. И разлагащо се. Когато се опита да помръдне, усети, че е завързан. Наведе глава, за да погледне и някаква ужасна болка го преряза през тила. Миришеше му на кръв. Собствената му кръв. Усещаше главата си мокра от кръвта си. ...

Punkass

Проза

2010-01-15T15:20:41+02:00 1.2K

Изходът или възхвала на Златния храм - II. 2. (роман)

В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-01-15T15:14:12+02:00 1.3K 1

Червената шапчица и Вълка

Червената шапчица и Вълка
(сатирична адаптация)
Здравейте, мушмуроци, от една до сто години! Пак съм аз - феята на автентичния фолклор - Муца Раздувката. Ето ме бе, цяла-целеничка съм пред вас! Хайде, избършете си сълзичките, изсекнете си нослетата и ококорете оченцата, щото почвам истинската приказ ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2010-01-15T13:14:08+02:00 2.3K 5

Истинската

Сивият и скучен делничен следобед бавно се изнизваше. Лятната ваканция си отиваше, а след нея идваха досадните уроци и задължения. През лятото работех в компютърен клуб. През този сезон заведението не се радваше на много посетители, но бях доволен от заплащането, което ми даваха.
Един ден лениво поч ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2010-01-15T11:55:04+02:00 1.4K 3

Театър

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страх ...

kopele

Проза » Писма

2010-01-15T08:57:03+02:00 922 9

Продължение от книгата

Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-01-15T00:37:48+02:00 926

Писмо

Приятелю,
Очевидно, балансите между "искам" и "мога", между "трябва" и "правя", между "ще стане" и "не стана", между "сега" и "после", между "мое" и "за другите", между "деня" и "нощта", между "имам" и "нямам" и т.н. са силно нарушавани в едната или в другата посока не само при мен.
Но също така оче ...

BELOBRAD

Проза » Писма

2010-01-15T00:30:45+02:00 1.2K

Ана - 1 част

Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това де ...

esther

Проза » Разкази

2010-01-14T19:14:32+02:00 1.2K 1

Свети Георги (2)

Част 2. Един прекрасен ден
Един ден мъжът, на когото принадлежеше Георги, дойде да му го каже в очите. Георги се беше прибрал от училище и беше седнал да пише домашни, когато един мускулест гологлав мъж слезе от Лада и се запъти към родния фургон. Той започна да тряска по вратата, която беше закован ...

PussyCatt

Проза » Повести и романи

2010-01-14T17:34:17+02:00 1.1K

Снежанка и седемте джуджета

Снежанка и седемте джуджета
(сатирична адаптация)
Ази съм феятъ нъ ъфтинтичния фулклор Муцъ Ръздуфкътъ. Кацнъх при вази с идинствинътъ цел дъ упрувиргая и дъ зъхвърля у кунтейниръ ониа буклук, с койту ут мухлясъли гудини ви тъпчът ъкълити зъ Снижанкъ и сидимтях джуджетъ. Ни моя дъ търпъ ниправдъ шъ ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2010-01-14T14:01:51+02:00 2.1K 2

Дебат под кривата круша

Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че зам ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-14T13:30:36+02:00 1K 5

Приказка без край

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, к ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-14T13:12:45+02:00 856 3

Излъжи ме

Прегръщай ме, целувай ме, кажи, че съм любима. Излъжи ме. Усмихвай се насила, гледай ме с любов, дори измамна да е тя. Давай, излъжи ме, омръзна ми от истината тежка, омръзна ми от реалността. Искам да живея от сън в сън, сред илюзии безкрайни. Спести ми думите омразни, наричай ме само с най-нежни и ...

AnTiHrIsTa

Проза » Писма

2010-01-14T09:39:55+02:00 1.5K 3

Продължение от книгата

- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника. ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-01-14T09:34:50+02:00 777

Фургон от кифла

Остатъци от време - разплетени нишки, поглеждайки, виждаш куп стари сандали с протрити каишки. Добре опаковани в сини кутии, добре разпилени сто мръсни чинии. Пропуснати срещи, пропукани фуги, безсмислено свършени дребни услуги. Тефтер, указател, до тях телефон, нашийник за куче, табелка за дом.
Два ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-01-13T22:43:56+02:00 1.6K 14

Изходът или възхвала на Златния храм - II.1. (роман)

Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-01-13T20:25:34+02:00 1.2K 1

Как се става лицензирана фея-кръстница (приказка трета)

Как се става лицензирана фея-кръстница
(приказка трета)
Феята Гладиолина гаврътна на екс чашката с вишньовка, уж небрежно я подаде през масата, за да я допълня своевременно, и с трепетлив глас започна своя разказ с думите: „Като всяко малко момиченце и аз исках да стана принцеса, да нося всеки ден б ...

kikot86

Проза » Хумористична

2010-01-13T20:13:46+02:00 2.5K 1

Модерно село

Няма да ви занимавам с историята на селото ни, а ще хванем бика за рогата и мъдро ще кажем - каквото било – било! Вече сме модерни и минали през всичко, включително и през ликвидационен съвет, който най-надлежно помете всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не с ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-13T13:19:06+02:00 2.1K 11

Продължение от книгата

К'во сме ний? Една Божествена искра, която единствено е жива у нас и движи цялото ни тяло. А то не е живо. За миг тялото се разпръсква, но искрата остава да живей. Това съм чул от тейко си. Беше мъдър челяк. Вярваше в Бог и Бог му даваше своята мъдрост. Един ден ме извика при себе си и ми рече: "Син ...

mari45

Проза

2010-01-13T09:17:10+02:00 709

Любов

Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в т ...

inakrein

Проза » Разкази

2010-01-13T09:08:47+02:00 5.3K 1 22

Сърце на дете

Да, аз имам сърце на дете и то е чисто, свято и невинно. Навярно не разбира всичко ясно, но е сърце - ранимо като птичка.
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, ...

fanaa

Проза » Други

2010-01-13T09:00:55+02:00 1.1K

Последната нощ

Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...

ВТ

Проза » Разкази

2010-01-12T22:54:27+02:00 991 2

Двама...

В един късен, септемврийски следобед слънцето се скриваше зад тъжните клони на дърветата, оцветени в есенни цветове. Тя сама седеше, спокойно облегната на парапета на моста, потънала дълбоко в призрачни спомени. Нейните очи пробляскваха, овлажнени от идващите сълзи. Колко беше хубаво да обичаш. Колк ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

2010-01-12T22:38:42+02:00 1K

Свети Георги

Свети Георги
Част 1
Имаше едно момче, с циганска душа и сърце на герой. Това момче живееше в гетото, там, някъде при просяците. Майка му беше лека жена, твърдо казано проститутка, а баща му, изгубена реликва. Това момче беше отгледано от своите събратя, ромите, които го научиха как да оцелява, защот ...

PussyCatt

Проза » Повести и романи

2010-01-12T17:01:26+02:00 1.2K

История, история, история

Дори времето няма значение.
Не те разбирам.
Не ме разбираш.
Никой няма да помни това.
От всичко неслучило се между нас става цветен витраж и абсурдна теория. ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-01-12T16:40:20+02:00 1.3K 5

Почти любовник...

"Преди да си тръгнеш, целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи"... A Fine Frenzy - Almost Lover... Хубава песен, нали? Преди да ме забравиш, я слушаше често... плачеше на нея... мислеше си за мен. Е... нещата се менят с времето. Сега аз плача с мисълта за теб, ...

kriskata94

Проза » Писма

2010-01-12T16:37:45+02:00 1.4K 1

За учението

На Хал Че газеше през прясно натрупалия сняг и мрачно си мърмореше под нос. Все още мърмореше, когато го срещнаха двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп.
- Какво има, На Хал Че? - попита го Пън. - Защо си надянал тази мрачна физиономия?
- Ооохх - тежко въздъхна хлапето. - В училище ми дадоха голямо ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-12T16:33:49+02:00 670

Изходът или възхвала на Златния храм - I.4.(роман)

Осем и тридесет е. Трябва да тръгвам за училището; май имам доста време до тогава. Престоят в стаята започва да ме изнервя. Дали да не изляза по-рано? Обикалям стаята и се чудя как да запълня времето, докато тръгна към проклетото училище. Ще взема наистина в края на краищата да изляза вече. Или пък ...

valesion

Проза » Повести и романи

2010-01-12T14:19:51+02:00 1.2K 1

От какво трябва да се откаже човек

От какво трябва да се откаже човек
Да се откажеш от себе си заради някого, или да се откажеш от някого заради себе си.
А какво значи отказване? – Нежелание повече да вършиш нещо или желание да не вършиш нищо.
Е, при всички случаи, въртиш, сучеш, ама пак не можеш да се откажеш от себе си. Така че не ...

alistef

Проза » Други

2010-01-12T14:13:48+02:00 2.1K 6

В легло за двама

В легло за двама
Странни същества са това, мъжете. Като че цялото им достойнство и гордост е съсредоточено между краката, та все гледат да покажат можене. Не дай си боже да се провалят, то не са оправдания, не са клетви, че видиш ли, мила, за пръв път ми е. Тюхка се, вайка се, като че светът потъва ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-12T14:07:02+02:00 1.1K 2

Кучето

Кучето
„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си”
Стъпките приближаваха, тя тичаше все по-бързо и по-бързо и изведнъж пред нея... Само мрак, тъмнина. Нямаше накъде да продължи. Ако се върнеше, щеше да налети на това, което я преследваше, а сърцето ù биеше учестено, ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2010-01-12T13:55:12+02:00 1.1K

Неотложност

... И настървено се опитвам да те стигна... близко до... и избърсвам с чело капките пот по гърба ти. Преживявам трансформации – груба и восъчно бяла. Някъде по средата на всички посоки и безпътието – събрана съм само в две шепи... Вечност мами човешката ми преходност и шепне името ти, а... умората е ...

Ralina13

Проза » Други

2010-01-12T13:29:57+02:00 1.3K 4

Птичка от дърво

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят повече за него, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано, или лепено по него. Ако не го направиш, ще се разделиш с главата си.
Упла ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-12T13:28:37+02:00 1K 2

Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче

Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...

azura_luna

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-01-12T13:27:10+02:00 2.4K 49

Делото Боби Монев

Боби Монев тъкмо бе заметнал въдиците, когато те дойдоха. Бяха две, приличаха си, като близначки.
Веднага им прикачи имена. Една Пепа и една Цеца. Толкова бързо и шумно навлязоха в периметъра му, та си рече – край с риболова. А как го мечтаеше тоя излет – толкова много му се бе насъбрало напоследък, ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-01-12T13:11:27+02:00 1.3K 2

Кафе за Иван

- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкох ...

valia1771

Проза » Разкази

2010-01-12T12:28:59+02:00 1.4K 13

Гората

І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-01-12T12:18:18+02:00 1.2K 1

Продължение от книгата

По обичай трябваше да има седем ястия. Когато всички беше готово, сложи софрата по средата на одаята и постави всички ястия върху нея. Прикади ги с палешника. Отдели по малко от тях. Постави ги в голямата кошница и излезе. Когато приближи къщата на съседката, спря и почука с желязната халка. Никой н ...

mari45

Проза

2010-01-12T12:00:59+02:00 776

Реабилитация

Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...

stefitopz

Проза

2010-01-11T07:25:30+02:00 1K 8

Малките ни сладкишчета

Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това? ...

svetlanal

Проза » Разкази

2010-01-10T21:52:46+02:00 1.4K 26