Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Най-добрият човек

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...
1.5K 3

Душа

Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...
1.3K

Синя Роза

Синя роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...
1.3K 1

Залез с дъх на лято

Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...
1.7K

Шапка със звънче

Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
1.3K 5

Грегерии*

Вярно е, че на Земята има много умни хора, но явно... те са малцинство!
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...
2.2K 4 13

Дяволът, Бабичката и Влакът

За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
1.2K 2

С дъх на зряло жито и маточина

С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...
1.7K 6

Срещнали се две неща

Нещо като фантастична история
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...
1.8K 3

Катастрофа

Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...
906 1

Сълзи от радост и смях в Мадрид

В Долни Дъбник имам една приятелка, която може да ми бъде дъщеря и това, което ще се чете надолу, е ясно, че аз не се срамувам да ù напиша глупости, шеги и винаги съм си я представяла как е събрала аудитория и им чете това, което съм ù написала. На мен ми е хубаво, че нейният смях звъни като звънче ...
1.4K 7

Колко струва...

Всичко в този живот се заплащало по един или друг начин, чудя се колко ли струва любовта... несподелената любов. Каква е цената, която трябва да платя, за да стане една любов от невъзможна- възможна. Да ме обича мъж, който е "нечий"? Кой може да ми даде ценоразпис?
Искам да си купя тази любов, но не ...
1.2K 2

Приказка за Вълка

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...
3.3K 2

Маската

Всяка сутрин се будеше с желание. Отваряше очи, усмихваше се на утрото, което галеше нежно страните му през малкото таванско прозорче и слагаше маската на лицето си. Тя бе най-ценното му притежание. Без нея хората щяха да видят истинското му лице и да бягат от него. Сега поне всички го отминаваха - ...
2K 3

Верни приятели

(По истински случай, героите са други)
ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ
Рали, Деси, Любо и Ивка бяха в един клас. В този клас Вики се разболя.
Групичката деца живееха до една липа и кестен. Децата решиха да помогнат на Вики. Рали каза:
- Хей, елате тук! Имам идея как да спасим Вики. ...
2K

Зимна картина

Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...
1.7K 3

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...
1.5K 9

Сън за продавача на ръкавици

Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...
880 2

Поколения

ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...
1.1K 1

Мартенички

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна, се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...
1K 2

Изходът или възхвала на Златния храм - X. (роман)

-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...
1.5K 8

Делтата на Дунав

Ако за вярващите християни посещението на многобройните манастири в Света гора носи покой на душите им, то делтата на Дунав възвръща душевното равновесие на всеки, който е имал възможността да я види.
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...
1.9K 2

Къде е тя?

Класическо необмислено изливане на думи и чувства..
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
943 3

Завръщане

Самотното пламъче на свещта, едва осветяващо малката таванска стаичка, се отрази в тъжните му очи. А можеше това да е пламъчето, което се появява в красивите ù очи, когато са заедно.
Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това д ...
869

Катастрофа

Историята не е цяла, но се надявах, че мога да я публикувам на части!
Катастрофа
Беше късно вечерта, валеше ситен дъжд. Колата се движеше по безлюдната улица, а от спуснатите прозорци се носеше смехът на семейството. Джон и Елън се прибираха от концерта на дъщеря си, Джесика. С тях беше и голямата и ...
812 3

Непробудно зачатие - II (последна част)

Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
1.5K 53

Динозавърското приключение на Джоди

ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...
4.9K

За милостивия и благородния

Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...
1.4K 3

Таласъм

Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...
2.5K 1

Неочакван обрат

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...
1.1K

Кафене /Нейната гледна точка/

Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...
1.4K 15

Бъди какъвто си

БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...
1.6K 2

Сърцето ми...

Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
1.5K 4

Чудото, наречено "Кабора баса"

В Република Мозамбик чудесата са много, но две от тях поразяват: царството на дивите животни в резервата "Горонгоза" и хидровъзела "Кабора баса", построен на река Замбези.
След язовир "Масанджир", програмата на групата ни от енергетици включва посещение на един от най-големите язовири с водно-електр ...
1.7K 2

Детинщини

Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
1.5K 3

Непробудно зачатие - I

Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...
1.4K 27

Comme il faut*

През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да из ...
1.2K

Автобиография

Приятелките ми казват, че да пишеш автобиография за кандидатстване за работа никак не било лесно. Те пък какво ли разбират?! Нито една от тях не е работила и ден през живота си. И на кого ли му е притрябвало да работи, когато има толкова забавления и толкова интересни неща за вършене? Само че вчера ...
2K 4

Такива като мен

Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...
1.9K 4

В сянката на живота

В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
1.1K 2