Проза и разкази от съвременни български писатели
Другото лице
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
50 (3)
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...
Питието на боговете - част 3.1
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...
Една усмивка леко иронична
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
И сълзите падат...
Шапката
Помниш ли...?
Мълчанка и други "Приказки от никъде"
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
Къртицата
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...
Началото на "Смокиновото дърво" - опит за роман
Шишаркова ракия
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
Властта
Било то, за да имаме власт над себе си или над някой друг, ние винаги искаме да сме черешката на тортата. ...
Взаимна необвързаност
-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я приспивай, не знам колко ще се бавя... ...
18+ Как доцентът Йори едва не се разведе
Заветната 1986 година...
И не защото тогава примерно се навършваха сто и десет години от Априлското въстание. Не! Просто тази година ударих шестица!
Е, не от тотото точно, де.
За протокола! Тази година бе заветна за мен, щото тогава най-накрая взех апартамент. Сл ...
Самотна
Усмихнатите нарциси
Неделен ден
„Най-добрите и красиви неща на света
не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
те се усещат в сърцето.”
Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават... ...
Как се чувствам
Homo Futurus
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...
"Коледни подаръци" - 2
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
Казака
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...
Как се сключва сделка - 23
Guardian
Мира Цети
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...
Аз съм стара...
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. ...
Хари Потър и повръщането на джедаите
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
За всички изгубени души
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...
Размисли и страсти
Вчера ма абстрахира едно 20 годишно маце. Едно такова сладинко, веселяче и като гука, гука по скипе… пу да не му е уроки… Като се замислих в късния следобед, това 20 годишните били опасна работа. Не случайно вечер в кръчмата Теньо, като го изб ...
За теб и... още нещо
Специалното място и други Приказки от никъде
- А утре - тъкмо казваше Шира. - Ще ви заведа на едно специално място...
... Цялата компания беше на гости на големия котарак от шестия пръстен и в момента пиеха специален билков чай в гостната на разказвача на приказки...
- ... Това място - продължаваше с обясненията си Шира. - Се ...
Абсурд(изми) - 2
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...
Амибел
Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъ ...
Легло от цветя - част 2.3.
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да ...
Неделя вечер
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...
Една красива усмивка
10 неща, по които можете да разберете, че сте станали родители
2 нещо: Детето ви още не се е родило, не знаете какво ще бъде и как ще изглежда, не ...
Болезнен спомен
Нещо я измъчва, нещо, за което и да питаш, ще получиш само усмивка през сълзи...
А спомените кошмарни я преследват всяка нощ, когато се опитва да заспи. Щом очи затвори, тя вижда още в ъгъла как той притиска я с ръце, а уж приятел бил ù той, но видя и ...