Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

На стоп

НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Сам ...

wishpin

Проза » Разкази

2K 1

Слънчогледът

Поникна от едно семенце. Поникна бързо. Показа се над пръстта. Бързаше да види слънцето.
- Хубаво е, че не съм само - си помисли, като гледаше тревичките, поникнали край него.
Но много скоро тези малки тревички започнаха да пият соковете му. Влагата не му достигаше. Посърна.
- Кой ще ме спаси? - мис ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 2

Чудо

ЧУДО
По действителен случай.
Мара Шейх
На югоизток, в близост до нашето море, в полите на Странджа, се е сгушило едно китно селце. Там времето сякаш е спряло. Рано напролет щъркелите и лястовичките свиват отново своите гнезда. А песента на щурците се чува надалеч. Тук нощите са толкова тъмни, като ч ...

marasheih

Проза » Разкази

1.8K 1

Бъдни вечер

Изящните пръсти на зимата предяха нежни дантели, с които украсяваха прозорците на осветената къща. В огнището гореше Бъдник – пън, приличащ на голям фойерверк, който пръскаше искри около себе си. Над него висеше гърненце, където бобът къкреше напевно. Затворената врата на старата фурна, разположена ...

rarebird

Проза » Разкази

4.4K 10

Коледата невъзможна

- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...

Romanov

Проза » Разкази

905 6

Паралакс

Една от онези студени и празни нощи, с много водка, в претъпкан и задимен нощен бар. Музиката гърми в ушите ми. Някакви стари и изтъркани парчета. Лишени от всякакъв смисъл текстове. Два бара, две танцьорки – руса и черна. На път съм да харесам русата, танцува добре. Споделям го с познат от компания ...

jade_alex

Проза

1.1K

Ти ме промени

Може би в стремежа си да ме накараш да ревнувам, не осъзнаваш каква болка ми причиняваш!
А може би не се стремиш към нищо свързано с мен?
За друга бленуваш...!
Друга копнееш да целуваш...!
Май и тя за теб мечтае!? ...

malechka

Проза » Други

1.2K

Коледа

На моята, вече пораснала, дъщеря.
Навън вече бе тъмно и само пламъците в зиданата камина осветяваха стаята. Коледното дърво бе украсено с малки, кристални фигурки, които закачливо чупеха оскъдната светлина. Жената държеше в обятията си малко момиченце и нежно приглаждаше дългите му коса.
„Заспиваш л ...

angel-angel

Проза » Разкази

2K 5

Хладна плът

Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...

Aleks-Green

Проза » Други

1.2K 3

Дървото на желанията

Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.8K 49

Самотният хижар

Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...

Heel

Проза » Разкази

1.4K

До оградата...

Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...

punky

Проза » Разкази

1.2K

На планината ù

- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...

tsveti4ka

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

Първи сняг

Снегът валя цяла нощ. Тихо и леко затрупа цялата гора.
Малкото борче беше проспало това. Когато се огледа и видя белотата край себе си, ужасено извика. Толкова силно извика, че събуди стария бор.
- Къде съм? Какво е станало? Какво е това бялото по мен и навсякъде? О, о. Страх ме е.
- Не викай! Ще съ ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K 1

Готова съм за една тиха и свята нощ

До редакцията на вестник „Откровенo с откровения”.
Пиша Ви това писмо, защото... Аз малко викам. Изнервена съм напоследък, от икономическата криза ли е, от що ли? Ако нещо не ми е както трябва, вдигам малък скандал. Моят в началото ме гледаше с широко затворени очи. После свикна: Викай, не ми пречиш ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.2K 13

По сценарий

Вик, безумен вик във мен напира. Един крясък, със болка пропит , остава сподавен. И с усмивка широка и светла заставам пред света. С тежък грим прикривам черните сенки, загнездили се под празните ми очи, прибирам полупразната чаша, в чието съдържание се опитах да удавя мъката, и привидно щастлива кр ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.1K

Посветено на идиот

Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в ко ...

doroteq

Проза » Писма

1.3K 2

Агонията на реалността

Вечер пуста. Настъпва краят на един умиращ ден.
Всичко отново твърде пусто е, но само елегична песен оглася стаята ми, изградена от разбитите мечти в живота. И ето, виждам отново на бавен кадър краха на съдбата си. Изгубен съм и сякаш някакси прогонен оставам от тази псевокрасива реалност. Чужд съм ...

Nos7radam

Проза

1.1K

Художникът и поетът

Зората обагри малкия град в пурпурни отблясъци. Бледо-розовото се насити почти до червено и един съвсем нов ден пое на път с надеждата, че ще има такива, за които ще се окаже съдбовен. Градът постепенно се изпълни с живот и всички бързаха толкова, че не забелязаха кога денят беше преполовил пътя си, ...

rarebird

Проза » Разкази

1.6K 13

Вяра, надежда, любов...

Вяра, надежда, любов...
Седемнадесети декември беше студен и сух. Нямаше сняг, нямаше я и коледната обстановка, нямаше го и онова настроение. Лампичките светеха, но аз сякаш не ги виждах. Тъкмо се сдобих с моята шофьорска книжка. Помолих баща ми да ми даде колата да се разходя. Трудно го убедих, но ...

meeggs

Проза » Разкази

751 4

Вълшебство

Много, много отдавна. Когато се родили първите хора на Земята, се родила и тази легенда. В нея се разказва за нощта на 24 срещу 25 декември. Говорело се, че тази нощ е вълшебна. Сбъдвала мечти.
Точно когато слънцето се скриело, хората поглеждали към небето и започвали да си мислят за това, което иск ...

f_soul

Проза » Разкази

1.2K

Краят

Елена застана пред портала, обгърната от светлина. Погледна зад гърба си и видя Стефан – прегърнал тялото ù – и Деймън – коленичил до него с натъжено лице. Прииска ù се да слезе там и да ги утеши, но вниманието ù бе привлечено от нещо друго: две сенки, появили се пред портала. Разпозна ги веднага. Б ...

winter_love

Проза

913 3

Предишният живот

Виктор погледна към Кристина:
- Вярваш ли ми? - попита той.
- Да - отвърна тя, без да се поколебава.
- Тогава идвай с мен.
Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси. ...

PussyCatt

Проза

1.1K

Снежинките

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно да нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1K 1

Щастливи... ама друг път

Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...

auaila

Проза » Други

1.2K

Завръщане в миналото

Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...

MilenaMila

Проза » Разкази

1.4K 1

из Приказки от никъде

За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...

Bersek

Проза » Разкази

771

Комуната

В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...

zelena

Проза » Разкази

1.5K 11

Машината

Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.2K

Крилете (фЪнтастика) Част 5-6

Част 5
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време ...

skitnick

Проза » Хумористична

1.1K 3

И розата има бодли

В едно царство, някога - много, много отдавна - живяла една принцеса. Тя била изключително красива - имала дълга, златна като слънцето коса и сини като дълбокото море очи.
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за ...

Rasha

Проза » Приказки и произведения за деца

2.6K 1 3

Завинаги млад

Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю! ...

Greg

Проза » Разкази

2K 24

Кой може да се похвали с това сега?

КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТОВА СЕГА?
Какво става с тоя народ, бе?
Ония ден гледам на масичката в хола едно от онези дамски списания, които ги купува жена ми. Аз по принцип не ги чета, ама понеже нея я нямаше, взех да го разлиствам. И попадам на едно писмо:
“Драга редакция, пиша ви, защото си търся съ ...

micon

Проза » Хумористична

1.5K 8

Вечната снежинка

Вечната снежинка
През една студена приказна зима снегът завалял по-рано от очакваното време, старите хора от малкото градче Борче веднага прикачили над този феномен значението „Господ има да ни казва нещо”.
Снежното време донесло и по-рано усмивките на децата, които при вида на падащия сняг се затич ...

Junior

Проза » Други

1.7K 4

Уморих се...

Знаеш ли какво е всеки ден да се бориш? Да даваш всичко от себе си, да се правиш на силен и да загърбваш всяка болка и обида. Знаеш ли какво е да търсиш несъществуващи оправдания, за да оправдаеш и себе си и тях. Знаеш ли какво е да се самозалъгваш, да казваш, че всичко ще се оправи, че един ден нещ ...

auaila

Проза » Писма

1.5K 2 1

Колко са нужни... или защо го има Рождество

В същото царство, по същото време - преди не знам си колко години, се случило нещо, за което все още се говори . Родил се дългоочаквания наследник на трона. Царят не бил на себе си от радост. Първо свикал всеобщ празник в царството. Поканил бедни и богати - от най-знатните до най-обикновените - дори ...

pureblack

Проза

1.2K 4

Цялото

Мотрисата на метрото ускоряваше ход. За по-смелите мечтатели – направо летеше. Време беше хората да се приберат в домовете си и да сменят ритъма, за да се отърсят от тревогите, разперили ненаситните си пипала. Лицата около мен бяха различни като възраст, цвят и излъчване, но сянката на обща загрижен ...

rarebird

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 8

Излезте

Вървя в студената декемврийска нощ. Студено е, а обувките ми стягат, гледам къщите по пътя си и мога със сигурност да ви кажа, че ако къщата не е изоставена, то тя е мизерна, мизерна отвън, отвътре, с мизерно хора в нея.
Вали сняг. Докато закопчавам копчетата на прекалено тънкото си яке, си мисля ка ...

bobit0o

Проза » Разкази

1.4K 2

Към светлината

- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до ...

truthiseek

Проза » Разкази

1.5K 1

Вещицата

… тъмни капки засъхваща от босите и нозе кръв чертаеха заблудени следи по паважа. Губеха се в сенките и внезапно изскачаха в лунно-златистите петна на улицата. Зидовете на къщите пазеха спомен от длани, подпирали се на тях, а после внезапно изчезнали. И сълзи, опитали се да отмият болката…
Спря се. ...

angel-angel

Проза » Разкази

1.5K 8

Проза и разкази от съвременни български писатели

На стоп

Слънчогледът

Чудо

Бъдни вечер

Коледата невъзможна

Паралакс

Ти ме промени

Коледа

Хладна плът

Дървото на желанията

Самотният хижар

До оградата...

На планината ù

Първи сняг

Готова съм за една тиха и свята нощ

По сценарий

Посветено на идиот

Агонията на реалността

Художникът и поетът

Вяра, надежда, любов...

Вълшебство

Краят

Предишният живот

Снежинките

Щастливи... ама друг път

Завръщане в миналото

из Приказки от никъде

Комуната

Машината

Крилете (фЪнтастика) Част 5-6

И розата има бодли

Завинаги млад

Кой може да се похвали с това сега?

Вечната снежинка

Уморих се...

Колко са нужни... или защо го има Рождество

Цялото

Излезте

Към светлината

Вещицата

Опашка