Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ако бях вампир

Отварям кървавочервени очи и се оглеждам в тъмнината. Отмествам капака на дървения ковчег и със забавени движения се изправям. Алената луна се разстила като дантела върху бледото ми лице. Правя няколко бързи крачки. Ето, че вече ми мирише на свежа кръв. Тази миризма нежно се прокрадва по гърлото ми ...

Talamaska

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 6

Там, в мрака ти

Лесно е, опитай. Затваряш очи и потъваш. Някъде там, в дълбините на мрака ти... виждаш ли го? Малко е мътно в началото. Не го изпускай, скоро ще добие очертания. Различаваш ли го вече? Като сред мъгла е, знам... Вика ли те, моли ли, плаче? Или те пъди, крещи от отчаяние, проклина тъмнината, на която ...

viki90

Проза » Други

1.3K 2

Отведи ме в рая

Колко ли любов един човек би могъл да побере в себе си? Труден въпрос е за мен това... е, поне знам един отговор, и той е, че съм влюбена до полуда в едно момче. Къде съм крила тези чувства досега?! Той е единственият, който разтуптява и спира сърцето ми! Днес замина доста далеч. Дали си мисли за ме ...

Misi07

Проза » Писма

1.2K

И ние можем да пушим цигари „Кент“ и да ядем бонбонки „Тик-так“...

Отваряш очи и виждаш усмивката на слънцето, лицето му. Край на приказката, някой вижда задника му. Обърни глава, подушваш ли мършата и непочтеността, виждаш ли труповете... поиграй си с тях. Ядеш, пиеш, псуваш, тропаш на флейтиста горе и пак се връщаш към жалкото си същестеуване. Ще лягаш ли? Процед ...

boriski

Проза » Други

2.3K 2

Преди да си сменя пола

Пиша ти това писмо, преди да съм си сменила пола. За последен път ще бъде изповед, за последен път - до последната смущаваща подробност. След това ще легна на операционната маса и ще се оставя в ръцете на онези зловещи хора с маски на лицето. Райският газ ще ме отведе в рая. А като се събудя, онова ...

670301

Проза » Други

897 2

Разпети петък

Беше олицетворение на нежността. Тънка, изящна, с плавни движения. Не жена, а съновидение. Гласът и тихичък, като шепот на поточе. Изящна.
Леко завеена, далече отнесена.
Живееше в свой собствен свят. И картините ù бяха такива. Безкрайно нежни, в някакви неуловими тонове. Изпървом се учудваш има ли г ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

748 2

Една легенда...

Има една легенда. С времето, все по-малко остават хората, които я знаят.
Някога, в едно балканско село, живеел един младеж на име Георги. Той бил най-красивият от всички млади момци в селото. Много моми се заглеждали по него, но така и на никоя не отвърнал. Някои казвали, че си имал изгора, защото с ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.6K 4

Какво има в пясъчния часовник

- За днешния урок ще ни помогне това пособие - Скиталецът постави въпросното пособие на масата пред тях.
- Пясъчен часовник?! - учуди се Гар Ван, почуквайки леко с нокът по стъклото.
- Трябва да се научите да виждате не само с очите си - каза Скиталецът. - Какво има в пясъчния часовник?
- Пясък? - п ...

Bersek

Проза » Разкази

829 1

Продължение от книгата

БАБИН ДЕН
Минат ли коледните дружини, сурвакарите и моминските надпявания на пръстен на Серва, Водница на Йорданов ден, когато се изнижат поганците, идва и Иванов ден, след него Бабин ден. Този ден жените не работят заради бабите акушерки. Някой разправят, че с него завършват зимните празници - януа ...

mari45

Проза

1K

Eфрейтор

ЕФРЕЙТОР
Чуват се команди в тишината. Изпънатото ми тяло като струна се перчи пред погледа на старшината. Как да не се натягам? Сега е моментът да хване някой за дневален. Очите ни се срещат за миг, но съобразително насочвам погледа си нагоре към луната, кацнала върху отсрещния покрив. Сигурно не ми ...

korsar

Проза

808 1

Шепот

Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...

Halinor

Проза » Други

1.2K 1

Ябълки и вино

Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...

Greg

Проза » Разкази

2K 25

Правилото на Йона

1.
В началото на Империята беше Хаоса.
Време на смут и разруха, оказало се нужно, за да се издигне от него, както стрък светлина от пепелищата, редът и законите за подчинение на Времето.
Тези закони бяха обединени като смисъл от Империята, за която само мъдрите знаеха, че в зачатие е съществувала ощ ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 2

Червенокосата

Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децат ...

MilenaMila

Проза

1.4K 1

Ангелина

Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

811 4

На Петко

"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 3

Умозаключител

Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...

boriski

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

Два метра ограничителна заповед

Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.4K

Мечтата на Вики

Веднъж Вики се помолила на нощните звезди:
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...

SweetDaniel

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 5

Охлюви небесни

Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...

Romanov

Проза » Разкази

875 3

Продължение от книгата

Къщата на чана Пена и вуйчо Михо се намираше в Тепеалтън махала, в подножието на Джанбаз тепе, на улица "Садово". Трудно беше на хората да отидат на Генерал Скобелев. Почти всички къщи имаха просторни дворове и градини. Вместо да заобикалят, те бяха проправили пътека през дворовете. Никой не се цупе ...

mari45

Проза

879 1

План "Б"

- Ципка от това... връзка от онова... резенче от другото... мъничко от туй... - тананикаше си Шира, докато добавяше съответните продукти в тенджерата.
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...

Bersek

Проза » Разкази

685

Болката

Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...

angel-angel

Проза » Разкази

2.2K 1 4

Писмо, което никога няма да бъде прочетено

Здравей, Приятелю,
Пиша писмото си до тебе твърде късно, защото ти никога не ще можеш да го прочетеш. Имах толкова неща да ти кажа, а сега мога да ги кажа само пред гранитната плоча с твоята снимка и изписаното ти със златисти букви име на нея. Щеше ми се да имах друг шанс да ти кажа в очите, че ми ...

ttsanova

Проза » Писма

4.2K 9

Здрач, плач и вампирски зъби

Поздрав за всички
Които не изглеждаме
Като Едуард Кълън
Или Александър…
Аз съм Мишо. От София съм, на 16 години и съм вампир. ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

3.2K 13

Запази ме от самия мен

Запази ме от самия мен
Не е лесно да ме обичаш, всичко е толкова сложно.
Има много, което трябва да поемеш от мен, всичко се променя - освен истината. Ти трябва да поемеш моите емоции, да издържиш на това, което те подложи. Когато аз пропадам, ти по някакав начин трябва да ме задържиш на повърхностт ...

cenitel

Проза » Писма

1.4K 1

Не плачи, малка моя...

Недей, избърши очи, сърцето ми се къса като те гледам така измъчваща се, обляна в горещи сълзи. Един ден, о, да, съвсем, съвсем скоро и ти ще бъдеш щастлива, моя малка... Обещавам ти, че ще го познаеш, още щом го срещнеш.Той ще се бори и ще достигне сърцето ти. Ти ще виждаш и усещаш любовта му във в ...

dorotea

Проза » Други

1.6K 2

Времето... Временно...

Времето... Временно...
„Бързо, че закъснявам”… „Айде стига се мота, по-бързо де”… и всякакви подобни напъни да надбягаш времето. Къде отиваш, човеко? Нима си мислиш, че си по-велик и по-силен от онова, дето съществува още преди да има едноклетъчни? Спри се и се осъзнай! От къде идваш? Къде отиваш? З ...

stefitopz

Проза

894 3

Тунинговани мисли - 1

Всичко, което започва на 5 май е успешно... пример - успехите на бат' Серго в борбата с кризата... със свинския грип, с морските пирати... с отвличанията на бизнесмени... с газовата "недостатъчност"...
Перото на твореца е призвано да изобличава недъзите на обществото, но той първо трябва да се вглед ...

Меричка

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

893

Ден - глава II - Обядът

Обядът
Ресторантът се беше напълнил с народ, разговорите от съседните маси заглушаваха звука на телевизора, така, че аз не можех да чуя нито думичка от това, което водещата на новините казваше, а това много ме изнервяше... и аз не знам защо. Никога не съм била от тези хора, които следят редовно емис ...

viktoar

Проза

1.1K 4

Обсебване - Различна

Денят беше от онези, които караха Катя да се чувства добре, въпреки гадното настроение. Тогава тя разбираше, че няма чак толкова гадно настроение, което да не можеше да оправи, стига да пожелае. Винаги се е чудела на хора, които имат нужда от нещо за да са в настроение. Било то алкохол или трева. Вс ...

FRACLA

Проза » Повести и романи

1.5K 13

Буря

Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която ...

violet-

Проза » Разкази

672

из Записки от кръчмата 4

- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...

Bersek

Проза » Разкази

845 1

Моят полет над Аспаруховия мост

Стоях на парапета на моста, вцепенена от страх. Не можех да помръдна. Мъжът до мен каза:
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...

sisito

Проза » Разкази

1.1K 2

Пернишка каръшка история :))

* * *
Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Ви ...

Napolitano

Проза » Хумористична

1.8K 9

Сянката

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.4K 2

Нямаше как да знаят

Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...

Romanov

Проза » Разкази

825 4

Омраза

Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

848 1

Продължение от книгата

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден откак се роди Вяра. Старата подготви софрата, а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри - и ...

mari45

Проза

954

Нишката

Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...

angel-angel

Проза » Разкази

1.1K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ако бях вампир

Там, в мрака ти

Отведи ме в рая

И ние можем да пушим цигари „Кент“ и да ядем бонбонки „Тик-так“...

Преди да си сменя пола

Разпети петък

Една легенда...

Какво има в пясъчния часовник

Продължение от книгата

Eфрейтор

Шепот

Ябълки и вино

Правилото на Йона

Червенокосата

Ангелина

На Петко

Умозаключител

Два метра ограничителна заповед

Мечтата на Вики

Охлюви небесни

Продължение от книгата

План "Б"

Болката

Писмо, което никога няма да бъде прочетено

Здрач, плач и вампирски зъби

Запази ме от самия мен

Не плачи, малка моя...

Времето... Временно...

Тунинговани мисли - 1

Ден - глава II - Обядът

Обсебване - Различна

Буря

из Записки от кръчмата 4

Моят полет над Аспаруховия мост

Пернишка каръшка история :))

Сянката

Нямаше как да знаят

Омраза

Продължение от книгата

Нишката

Опашка